18.07.13

Полицейските видеокамери и изскачащите периодично от високите прозорци на Министерския съвет анонимни фотообективи вече са регистрирали присъствието на все повече нови млади хора, също с интелигентни физиономии, които се включват в протестите. Откъде се появяват, ли? Университетите по света вече са в лятна ваканция и част от българските студенти се завръщат в родината си. Онези, които работят, просто използуват отпуската си за да се приберат за седмица-две у дома. Често от летището те  директно се озовават в центъра на София за да се включат в скандиранията и демонстрациите преди дори да са се срещнали със своите близки. Или, както точно отбеляза на сайта на телевизия „Ал Джазира” живеещата в Кайро журналистка Мария Петкова, протестиращото днес поколение не е само на младите столични професионалисти от средната класа, а „и на стотиците хиляди млади емигранти, които са били принудени от липсата на перспективи у дома да потърсят работа и образование в чужбина”.

Бавноразвиващи ли сте?

Всъщност категоричната позиция на учещите и работещи в чужбина българи се оказа лош „сюрприз” за сегашното управление. Едва ли стратезите на кабинета „Орешарски” са допускали, че след цял месец засилващи се масови протести в страната „Поколението Facebook”, както го нарече американския Файненшъл таймс в репортаж от София, ще успее да обедини в инициативата ДАНСwithmeGlobal активната част от българските общности в 30 града на САЩ и Канада, Европа, Азия и Австралия, които изразиха недоволството си не само от сегашния кабинет, но и от цялата българска политическа класа докарала през годините страната до дъното на икономическата бедност и социалното отчаяние. Пред сградата на ООН в Ню Йорк десетки българи с национални знамена скандираха срещу сегашното управление, в Барселона стотици последователи на инициативата „Две секунди солидарност” изразиха съпричастност към недоволството в тяхната родина. „Докога, подавайте вече оставка!”,  „Бавноразвиващи ли сте?” – с такива лозунги българите в Торонто подкрепиха исканията в София за цялостна промяна на политическата система, в Карлсруе протестиращите скандираха „Вън мафията от България” и „Волен, вън!”. Подобна беше ситуацията в Лондон, Париж, Брюксел, Мюнхен, Берлин, Хамбург, Осло, Виена, Цюрих, та дори в Сидни и Сеул! И всичко това беше не само в подкрепа на българските протести, но и с цел привличане на общественото внимание в чужбина към безобразията в бившата комунистическа държава.

Идеали, принципи, доверие?

Без подобен прецедент в европейската практика  каузата на българските протести получи и дипломатическа подкрепа. Към публично изразените позиции на посланиците на Германия и Франция се присъединиха и техните колеги от Холандия и Белгия. Те се обединиха в мнението, че в основата на сегашното недоволство стоят накърнени идеали и принципи, че мониторинговият механизъм от страна на ЕК все още не трябва да бъде премахван, както и че влизането в Шенген, освен технически е и проблем на доверие. Съвсем показателно признателността на хилядите демонстранти в София към тази подкрепа се изрази в пресъздаването на символични сцени от Френската революция и събарянето на Берлинската стена, както и в ръкопляскания и аплодисменти пред посолствата на тези страни. И още нещо. Макар и да не съдържа политически оценки, днешният/ четвъртък, 18 юли/ устен доклад на ЕК със сигурност ще запознае Съвета на ЕС с фактологията на сегашния институционален хаос в България, в който проблемите, за които вече седем години Брюксел говори на София, трудно могат да бъдат решени.

Лети, отлита моят самолет…

Неотдавна  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви, че през следващата 2014 година почти 900 000 българи планират да емигрират от родината си след отпадане ограниченията на трудовия пазар в Европа. Паралелно с тези данни в българския печат се появи и ширещият се напоследък кандидат-емигрантски жаргонен израз „терминално ми е”, сиреч, хем ми е безнадеждно, хем еднопосочния полет  ме очаква. Уловените от социолозите нагласи проличаха и на сегашните протести –  млади хора лансираха идеята /къде на шега, къде не съвсем!/ шествието по „Цариградско шосе” да се насочи към летището, където с машини на прословутия „Авиотряд 28” недоволните българи да бъдат извозвани директно в чужбина. Така пилотите хем щяли трупат летателните часове, а управлението можело да реши бързо проблема с младежката безработица и майчинските добавки.

На пръв поглед всичко това може да изглежда гротескно, но нима случващото се в България през последните месеци не е грозна гротеска в европейска държава, отхвърлила комунизма преди цели 24 години?  Да, така е, казват младите българи в страната и чужбина, демонстрирайки своето омерзение и солидарност за промяна. Въпросът кой и кога ще ги разбере.