ЩЕ ПРОГОВОРЯТ ЛИ ПОХИТЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ АРХИВИ?

Soldier 06.05.2015

Напосредствено след 9 септември 1944 година от пристанището в Лом специална част на окупационния Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с „трофейни“ български документи, които са разпределени в различни руски архиви. Доколкото липсват всякакви описи и номера на отнетото и до днес не е известно какво точно съдържат документите, каква ценност представляват те за историческата наука и къде точно са складирани те. От 2004 година българската държава прави опити да си върне архивите или поне да се сдобие с техни копия, но досега, както се изрази тези дни по телевизията шефът на Шести отдел на Шесто управление на ДС и кандидат на историческите науки проф.Димитър Иванов, „огромният и силен“ руски свят се е отнесъл към искането „недостатъчно уважително спрямо България“. Председателят на държавната агенция „Архиви“, доц.д-р Михаил Груев смята, че е нормално всяка държава, независимо от това каква е била нейната историческа съдба по време на Втората световна война, да има основанията и правото да възстанови документалното си наследство сътворено от нейните институции. „Проблемът не е само български, а стои пред почти всички държави, окупирани от Червената армия. Странното е, че отношението на Москва към настояванията на всяка страна е индивидуализирано – към някои е по-враждебно, но спрямо България то е по-скоро равнодушно“, пояснява пред ДВ историкът.

Селекцията за ГУЛАГ

Според доц. Груев появилите се през последните години малко известни за обществото факти за дипломацията на Сталин за България непосредствено преди и по време на Втората световна война, по принцип са известни на историческата наука, обаче новото е в тяхната интерпретация. Той все още няма обяснение за странния подбор на изнесените български архиви и защо руснаците са задигнали точно едни документи, а не многото други, които са се намирали в националните хранилища. „Голяма загадка, например, е попадането в изнесените чували на архива на Съюзната контролна комисия, която е действала в България след Първата световна война. Тези книжа са свързани с плащането на репарациите по силата на Ньойския договор в периода 1919 – 1928 година. Вероятно много от документите са били известни на съветската агентура в България – известно е, че са имали доста добра представа къде и какво точно да търсят – но при подбора видимо е имало и елемент на случайност“, пояснява историкът.

Бившият председател на държавната агенция „Архиви“ доц. Мартин Иванов преди време изнесе в печата данни, че в руските чували е попаднала и документацията на Германския научен институт от 1939 до 1944 г. В нея е имало списъци на българите изучавали немски език, които след 1945 година вероятно са били репресирани. Дори повече, взети са и документи свързани с т.нар.“бяла емиграция“ в България, състояща се от руснаци, намерили убежище в страната след Първата световна война. Впоследствие част от тези хора са били арестувани и изпратени в ГУЛАГ.

Елитът на разпит в Подмосковието

За доц. Груев по-важно значение от българските имат оригиналните руски архиви за България и най-вече протоколите от разпитите на регентите, министрите и на целия елит на Царството. Веднага след окупацията тези хора са били откарани със самолети в Подмосковието, били са „прослушани“ обстойно от руските служби и след това върнати обратно в родината за да бъдат предадени на т.нар.Народен съд. „Протоколите обаче са собственост на руската страна и за съжаление ние не можем да претендираме за тях. Именно оттам очаквам по-големи изненади, тъй като сведенията в тях ще хвърлят повече светлина върху случилото се през бурните дни и месеци на 1944-1945 година не само за нас историците, но и за цялото общество“, смята шефът на държавния „Архив“. Той припомня как в началото 90-те български изследователи все пак са успели да влязат в специалните руски архиви и са прочели „нещичко“, обаче при Путин режимът на достъп до тях е бил затегнат силно. „Подборът на хората които да бъдат допуснати до тези фондове е строго субективен и се определя от руската страна“, допълва доц.Груев.

„Разочарования“ от архива на КГБ?

През 2011-12 година държавната агенция „Архиви“ е изпратила запитване до руската ФСБ / наследничката на КГБ/ дали при тях има български архиви, но отговор не последвал. При на посещението на Путин в България през 2008-ма се появиха информации, че при разговор с тогавашния президент Георги Първанов, руският му колега дискретно го предупредил, че отварянето на архиви на КГБ „може да донесе немалки разочарования за българската страна“. Доц. Михаил Груев вижда в тези твърдения по-скоро опит за медийна сензация. Той е съгласен, че от фондовете на КГБ и ГРУ вероятно могат да се научат нови подробности за руската агентура в България и кои българи са работили за нея през и след войната, но като цяло мащабите на тези данни не са нещо непознато за българското общество. „Официално думите на Путин пред Първанов никога не бяха потвърдени, но вероятно най-срамните страници ще са за наследниците на БКП, замесена в чистки и политически убийства през ХХ век по съветски образец“, отбелязва по този повод в авторския си сайт desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

Историкът доц.Михаил Груев от своя страна е убеден, че наследената от комунистическото минало идеологическа и пропагандна историческа митология най-сетне ще започне да ерозира сама от фактите и документите. „Вероятно това ще отнеме време. Веднъж, за да узрее още малко обществото, и втори път докато истинската фактология постепенно засили обръщението си в академичната историческа наука“, казва директорът на агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.