ФАЛШИВИТЕ АВТОРИТЕТИ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИТОЛОГИЯ

Krali Marko02.01.15

В самия край на 2014-та, цели две седмици след заснемането му, в интернет беше разпространен „скандален“ видеоклип. В него се вижда как на открит урок пред ученици във Враца, застанал пред портретите на Михаил Ломоносов, проф.Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри, образователният министър проф.Тодор Танев поставя под съмнение техния принос в науката, позовавайки се на известни, но обикновено премълчавани факти. Подет от предпразнично изгладнелите за политически интриги медии, случаят беше обявен за скандален, а опозиционната БСП побърза да обяви с декларация, че вероятно ще поиска оставката на министъра заради това, че се е „погаврил“ с поверената му институция.

Нагледната агитация

Не закъсняха и реакциите на известни обществени фигури, които подкрепиха казаното от министър Танев. Политологът Огнян Минчев написа в личния си блог: Чичковите червенотиквеничковчета ще искат оставката на министър Танев, защото е казал, че лауреатът на сталинска премия от 1950 г. Фредерик Жолио- Кюри не бил гениален физик, а заврян зет-тарикат…“. По-нататък Минчев припомня за острия класов сблъсък навремето по въпроса кой е откривателя на радиото, Маркони или руснака Попов, както и за компромиса, постигнат при разведряването: Маркони да е открил радиото, а Попов – „заглушаването“. Накрая, по повод реакцията на БСП, политологът възкликва  иронично: „Позитано“, „Позитанооо“, с вас е тежко, но без вас – скучно!“.

Юлиан Попов, бивш министър на околната среда в служебния кабинет на Марин Райков, който живее и преподава във Великобритания, също застана зад думите на просветния министър. В социалните мрежи той отбеляза, че проф.Танев всъщност е започнал да поставя много важния въпрос за „образована оценка на портретите по стените в училищата“. Известният публицист-психиатър д-р Любомир Канов добави от Ню Йорк: „Професорът повдигна изключително важен въпрос – за фалшивите авторитети, насаждани в учебниците на нашите деца…“

 ДС срещу СССР?

Младият историк Емил Джасим, преподавател по История на християнската култура в престижната софийска НГДЕК /Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“/ и програмен директор на Центъра за образователни инициативи, също смята, че макар трудно приета, провокацията на образователния министър е отворила темата за фалшивите или хиперболизираните герои. „Когато започнем да искаме от българските ученици да търсят истината, като ние, техните учители само ги насочваме към нея, ще развием критическото мислене у тях. Ако това стане, те със сигурност ще бъдат истински граждани способни да имат собствено мнение и да го отстояват“, каза пред ДВ Емил Джасим. Според него един от най-устойчивите исторически митове днес е, че сътрудниците на някогашната ДС са работили за България. „Този мит може да се потвърди само и единствено ако бъде посочен докумнт, с който се доказва, че някой от тези агенти е писал сведение против Съветския съюз“, смята преподавателят по история.

Кой всъщност е Крали Марко

Известният балканист от БАН и автор на редица исторически изследвания проф. Кръстьо Манчев е убеден, че най-вредните и опасни митове от миналото битуват не само в българската, но и в цялата история на  Балканите, при те биват постойнно тиражирани и днес. “Когато става дума за войни, „Ние“ сме водили честните войни, а „Те“ са ни грабили, убивали, мародерствали. А че „Ние“ сме вършили същите неща, когато сме били на „тяхна“ територия, учебниците по история, естествено не казват нищо! Затова такива учебници пет пари не струват и те трябва непременно да се пренапишат. Иначе къде отиваме в бъдеще, да се избиваме един други заради стари вражди? Това е безсмислица!“, казва пред ДВ професорът. Според него една от най-митологизираните исторически фигури на Балканите е Крали Марко, зад когото стои средновековния феодал Марко Мърнявчевич. „Той е бил васал на османския султан, а ние сме го превърнали в митичен юнак, защитник на християните!“, негодува проф.Манчев и пояснява, че феодалът е участвал в походите на султана и е воювал на негова страна.

Историята като „разграден двор“

Все пак кой  трябва  да започне да задава „неудобните“ въпроси за митовете в българската историография – политиците, интелектуалците, преподавателите?

Емил Джасим смята, че историята, макар да има собствена муза, е наука със своята методология, извори и начини да търси и намира истината и поради това  верните отговори трябва да се дават  от професионалните историци. „Този дебат беше воден през 90-те години на миналия век, но отново се появява нуждата от него, защото определени политически партии си позволиха да похитят обичта към родината и историята на България за да преследват свои цели“, казва младият историк.

Проф.Кръстьо Манчев също е убеден, че отговорите на неудобните въпроси в историята следва да се дават от учените. „Те трябва да са уважавани и онова, което докажат, е необходимо да се зачита, да е валидно за всички. Сега в България всеки нахълтва в историята, този „разграден двор“, и взема оттам каквото си поиска! Съществуват строги научни критерии и въз основа на тях се определя къде, какво и как е станало. Ако те не се спазват и всичко българско продължава да е „хубаво“, а всичко при съседите  да е  „лошо“ – тогава наука няма“, заключава проф.Кръстьо Манчев.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.