ПРЕДИЗБОРНИ МЕЖДУЕТНИЧЕСКИ ИГРИЧКИ

Friends-b&w19.02.14 Защо турските деца в България няма да разбират предизборната пропаганда на майчин език? Ще се повишава  ли градусът на етническото и междурелигиозно напрежение до май?

               Националистическите протести в Пловдив приключиха според очакванията. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров ги нарече „расистки и ксенофобски“, лидерът на ДПС Лютви Местан прозря в тях „вандалска атака срещу религиозен храм“, насочена към сваляне на правителството, а главният мюфтия Мустафа Хаджи  ги определи просто като „погром“. Четирима от 120-те задържани набързо получиха условни присъди и солени глоби, а германската агенция ДПА рутинно обобщи, че членка България „остава обхваната от бедност и дълбоко вкоренена корупция, които подклаждат масово недоволство и дават поводи за развихряне на популистки движения“. А иначе,

по стар предизборен обичай

политическите сили в страната отново прибягнаха към своя любим прийом – раздухване на етническото напрежение.

„Политиците ни са безинтересни – цели 25 години те не можаха да измислят нищо друго освен предизборно да  размахват етническата и религиозна карта, казва пред ДВ социалната антроположка и директорка на Междунаодния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Не помня парламентарни, местни или президентски вот, преди който да не са вадени етнически аргументи, да не се е рушало доверието между религиозните общности, да не се е спекулирало с тях!“  Изследователката разказва как „на терен“ е питала хора в регионите със смесено население, където тези напрежения се усещат най-силно как издържат на това, а те усмихнати отговаряли: „Свикнали сме. Просто чакаме да минат изборите и всичко ще се оправи!“. Политологът Димитър Аврамов също смята, че на социално-битово равнище етносите в България нямат различия помежду си, но признава съществуването на малки групи от хора, политически мотивирани или с определени расистки възгледи, които се опитват да налагат на обществото определено социално тесногръдие. „Дали поради образователните стандарти, с които са израсли, дали заради битуващите от комунистически времена митове около българската история, тези хора живеят в културна ситуация и се придържат към стереотипи на поведение, които са домодерни. Мнозина от тях не са склонни да приемат, че принципите на мултикултурното европейско общество могат да бъдат прилагани изцяло в България“, коментира политологът.

Фалшивият популизъм

По повод забраната за предизборно агитиране на майчин език, Антонина Желязкова обвинява партията ДПС в политически популизъм. „Две десетилетия вече турските елити са непрекъснато в местната, зконодателната, изпълнителната власт и въпреки това те не си мръднаха пръста за да бъде издаден нов учебник за децата, които искат да учат своя майчин език, припомня социалната антроположка.  Преди две години направихме  фундаментално изследване на образователните проблеми на турските деца в българското училище и резултатите показаха, че през 1992-1993 година да учат майчиния език са се записали 119 хиляди турски деца, а през миналата 2013- та те  са били едва 7000. Единствените учебници на техния език са издадени преди 20 години! Затова тези деца не се записват да учат турски  – те просто нямат учебници, нямат атрактивни помагала и естествено предпочитат да изучават допълнително  немски, английски и френски език. Затова, когато чух  тези дни от депутат на ДПС  войнствени викове в парламента за „накърнена“ свобода, като теренист и учен твърдя, че тези деца скоро въобще няма да разбират агитацията на турски език!“, се възмущава Антонина Желязкова.

Оазис на етническата толерантност?

Определението от началото на 90-те години, че  България  е „оазис на етническата толерантност“ започва все повече да избледнява и от „най-малкото балканско зло“ страната все по-често демонстрира остри проблеми. Кой носи отговорност за това?

Според Димитър Аврамов основният проблем на българската политическа система е липсата на  сериозна, голяма  и стабилна политическа формация, която да следва реформистки дневен ред и чиито членски потенциал да отговаря на заявките на обществото. В замяна съществуват редица малки квазинационалистически групировки, които радикализират формирания в комунистическия период светоглед и възгледите за комунистическото общество, според които на етническите различия и  на отделния човек се гледаше с подозрение. „Нашето общество все още не се е научило да толерира различията, враждебността е норма на поведение, но не допускам, че в България може да се появи опасен прецедент в нормалното съжителство на хора от разични етноси. Просто тези, които нарушават нормите на доброто поведение, са твърде гръмогласни и невъзпитани и когато проблемът бъде усилен от медиите, той изглежда много голям. А всъщност е много по-малък – 90 на сто от българите са напълно толерантни по отношение на другите етноси и имат разбирането, че в отношенията им с тях  не трябва да има напрежение. Съществуват, естествено, едни 5-10 процента, които са склонни да налагат крайните си виждания чрез по-вандалски прояви“, констатира политологът.

Оцеляване в бедността

Антонина Желязкова е убедена, че в дъното на проблема се крие липсата на перспектива, на визия, на национални планове за следващите 20 години. Тя припомня началото на 90-те когато въпреки че в страната цареше хаос, бъркотия, икономическа криза, инфлация, заплати от по 3-5 долара,  гражданите на страната бяха заедно. „Идваха външни наблюдатели очаквайки, че ще се сбием етнически, но това не се случи. В смесените региони хората правеха кооперации – християни, мюсюлмани, българи, турци, роми – за да могат да оцеляват в бедността. Сега всички те са се отчуждили невъобразимо, затворили са се,  капсулирали са се, не си вярват, не се харесват. Не че и преди сме се обичали чак толкова и сме живяли в някаква романтика, но все пак спазвахме някакви правила! В началото на 90-те просто вярвахме, че ще бъде тежко, но ще преживеем, ще успеем да постигнем някакви мечтани неща. Това, което мечтаехме, не се случи и днес дори не знаем какво искаме да се случи!“, с горчивина признава Антонина Желязкова.

Следизборният рестарт

Ще се повишава ли междуетническата „температура“ до евроизборите през май? Димитър Аврамов очаква да бъдем заляти от фалшив патриотизъм, тъй като много партии се обявяват за националистически и се конкурират на линията на популизма. „Основните проблеми, които се дефинират от проучванията са доходи, икономика и заетост. Всичко останало е периферия и ще си остане такава. Просто, когато има нерешени проблеми винаги се появяват  много пророци, които се опитват да покажат грешния път и това ще продължи до изборите“, е убеден политологът. Антонина Желязкова също очаква повишаване на междуетническата и междурелигиозна температура до евровота през май, но тя вярва в умереността  на българите, която не им позволява да се превръщат в антисемити, в крайни ксенофоби и расисти. „И когато отминат изборите, както казват нашите респонденти от смесените райони, всичко отново ще си дойде на мястото“, е убедена социалната антроположка.

Leave a Reply

Your email address will not be published.