ПЕЙЗАЖ СЛЕД НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА БИТКА

Проявите на крайно националистическата партия „Атака”, изпълнили с етнически и политически адреналин празниците около 24 май, не успяха да дадат отговор на острите проблеми пред българското общество, но в замяна на това поставиха нови специфични въпроси.
Случилото  се пред джамията в София беше отразено от българските медии предпазливо и със страх. Вероятно стреснати от иначе предвидимите по логичния си ход събития, осведомителните средства предпочетоха да предоставят думата главно  на участниците в сблъсъка, които не пропуснаха възможността да си направят безплатна предизборна реклама. Единствено свободното все още пространство на Интернет предложи снимки, видеоклипове и мнения, които поизясниха някак си картинката на събитията. И породиха, естествено, редица старателно отбягвани въпроси.
Мак Ножа отново е тук!
Като, например, въпроси, свързани с размахваното навсякъде от „Атака” изображение на як мюсюлманин, който гърбом се отбранява с къс нож в ръка. Дали въпросният кадър е изкусен монтаж на компютърен спец или е автентичен цифров файл, прокуратурата може да установи за секунди. Онова, което обаче се премълчава и за което няма никакви съмнения за манипулиция, са видеокадрите показващи партиен черноризец, който на трибуната преди мелето демонстративно вади от джоба си автоматичен нож, ловко го отваря и разрязва с ожесточение турски фес под френетичните възгласи на свои съмишленици. И така, кой първи е извадил публично нож и кой от двамата е по-виновен, че ходи въоръжен, а?
Кръв, пот и сълзи
По телевизиите, а и на показвана в парламента нарочна снимка, всички видяха разкървавената брадичка на младата депутатка от „Атака” и трябваше да приемат на юнашко доверие твърденията й, че раната била причинена от хвърлен камък, естествено от мюсюлманите. Малцина, обаче, обърнаха внимание на  иначе безхитростно написаното свидетелство в проправителствен всекидневник на очевидка репортерка, че „камъни и яйца летяха към мюсюлманите, а те отвръщаха с аплодисменти”. Никой, засега, не е попитал също кой и как успя да сцепи солидно главата на лежащият почти в несвяст на земята мюсюлманин, който притискайки подгизнала от кръв кърпа върху раната повтаряше пред снимащите го камери замаяно „Защо, защо направиха това?”. Вероятно от чисто мъжка обида и потъпкано професионално достойнство, петимата окървавени „еничари” в полицейски униформи, както ги нарече лидера на „Атака”, също няма да питат кой, защо и как ги е ранил при опитите за разтърваване на биещите се, но това са рисковете на тяхната професия в България.
Шоуто трябва да продължи?
Наивно-риторични, естествено, са въпросите защо присъдружните на властта крайни националисти избраха за своите акции тъкмо постнчките откъм сензации празнични дни, както и защо нахвърлянето с юмруци върху опонента се случи в радио, а не в телевизионно студио /пред камерите, уви, всичко щеше да бъде прекалено очевидно!/ Защо, обаче, в нито една от „огнените” нападки на атакисткия лидер срещу младия бивш депесар в ефир, не беше споменат лозунга на неговите съмишленици: “Вън доносниците на ДС от ДПС”? За това важно искане не се чу нито дума на шумната акция в Джебел, нито в караницата по държавното радио! Или може би ДС и нейните агенти вече не са аргумент за атакистите, ако въобще някога са били такъв?
Върху  клетката на вълците в софийския зоопарк виси табела, от която става ясно, че пострадалата пред софийската джамия млада депутатка от „Атака” преди време е осиновила глутница животни с имената Кира, Шедоу и Херкулес. Дали тази иначе хуманна постъпка към четрикраките хищници не би могла да обхване и някои подобни политизирани двукраки сред българското общество? Би било добре, само ако изборът бъде верен. За което, уви, съществуват тежки съмнения…

Leave a Reply

Your email address will not be published.