НЕРАЗБРАНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕКСТРЕМИЗЪМ

Какво подсказват проявите на десния екстремизъм в България? В състояние ли са обществото и неговия политически елит да дешифрират многобройните знаци, които предупреждават за надвиснала опасност?

„След като всичко това можа да се случи в Осло, то може да се случи навсякъде” – така отговори местен депутат на уплашен журналистически въпрос дали подобна касапница е възможна и в България. Каза го ден след трагедията в Норвегия и думите му далеч не успокоиха страховете на българите, че освен на своята улична, организирана, стопанска и всякакъв друг вид вилнееща в страната престъпност, е възможно да станат жертва и на идеологически психопати, които макар в сянка, съвсем не липсват в ръмжащата предизборно политическа менажерия на страната. И ако неотдавнашните етнически погроми пред софийската джамия, побоищата на участници в юнския гей-парад в София или нападението срещу членове на религиозна секта в Бургас все още не подсказват нищо тревожно на правоохранителните органи, за мнозина българи това са точно толкова ясни знаци, колкото издрасканите повсеместно по градските стени свастики, националистически символи и отблъскващи расистки лозунги, които дори хлапаците вече знаят наизуст.

Ворошиловски стрелци

Потресеният свят почти веднага разбра, че нападателя от Осло, ликвидирал за рекордно време с модерните си оръжия десетки свои сънародници, много обичал да се снима облечен в различни униформи, главно военни и национални, след което помествал снимките в Интернет. И за да документира фантазиите за собствената си персона, преди фотосесиите се подготвял старателно чрез козметика, масажи, солариуми, а в ръцете си хващал скорострелна карабина с оптически мерник или взривател за бомба. Да напомня нещо подобен нарцисизъм? Дори да не сте се вглеждали внимателно в удивително идентичните фотопортрети на водачите на Третия райх или на съветския партиен елит преди Втората световна война, със сигурност помните старателно ретушираните физиономии на „любимите” комунистически партийни и държавни ръководители до 1989-година, които се увековечаваха на снимките не само с отстреляния ловен трофей, но и като майстори на личния си пистолет или на най-новата пушка от оръжейните фабрики.

Съм ли съм или не съм?

Тези изображения са също с 20-годишно минало, но те, уви, се повтарят отново! По медиите виждаме как днешният президент позира щастлив със своята супер скъпа ловна карабина, как бивш министър-председател е яхнал рокерски мотоциклет на път за партийно сборище, как настоящ премиер и полицейски началници се кипрят пред обективите с ковбойски шапки, а политици с шлемофони дружелюбно ни се усмихват от кабината на боен изтребител. Толкова им е акъла, си казваш, махаш с ръка и и се мъчиш някак си да го преглътнеш! Но как да приемеш кадрите с изпънати за нацистки поздрав десници на партийни митинги, зловещите нацистки татуировки по вратове и мускули на активистите, байряците с пречупен кръст развявани по стадиони и други публични места? Или снимките по разни интернет сайтове на изправени чинно пред националистическите си „щандарти” щурмоваци в кафяви униформи, с кожени каиши и яки подковани „кубинки”, предназначени основно за главите и ребрата на роми, на някакви си там мюсюлмани или просто на различните?

За кого гърмят „шашките”?

Знаците на тези образи, обаче, остават все още неразчетени. Демокрация, пълна свобода, неограничен плурализъм, младежка наивност, махленски екстремизъм или става въпрос за твърде опасни послания, които дори в Европа, да не говорим за кротките либерални норвежци, все още не могат или не желаят да дешифрират? Докато поредният психопат не изпълни заръката на някой съвременен Ницше: „тръгни щом твоя час настъпи” и не започне да оставя след себе си нова ужасяваща диря от смърт, кръв и разрушения. Нещо, което „шашките” /според премиера Борисов/ взривени неотдавна пред редакцията на един вестник и два партийни клуба в София засега не успяха да постигнат, но дадоха сигнал. За тревога или за нечия атака, би следвало да стане ясно. Съвсем скоро при това.

Leave a Reply

Your email address will not be published.