ИМА ЛИ АВАРИЙНА СПИРАЧКА РОДНАТА МОТРИСА?

Ulica-Graf-Ignatiev-v-Sofia13.01.2016

До края на януари ЕК със сигурност ще представи поредните си доклади за напредъка на България и Румъния в правосъдието и вътрешните работи в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Това обяви в Брюксел говорителят Кристиян Виганд и допълни, че комисията продължава да поддържа постоянен контакт с властите в двете страни. Позовавайки се на изказване на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер от 2014 година, че в рамките на своя мандат той ще прекрати в сегашния му вид продължаващото вече девет години наблюдение над балканските съседки, български медии прибързано се зарадваха, че края на докладите по механизма вече се вижда. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като решение за прекратяване на наблюдението могат да вземат само всички членки на ЕС и то едва след като ЕК да ги убеди, че в наблюдаваните страни са извършени дълбоки и необратими реформи за утвърждаване върховенството на закона.

И ако в Румъния този процес все пак отбелязва някакъв напредък, в България нещата далеч не са такива.

Наблюдението продължава

На дискусия в София тези дни по повод началото на холандското председателство на ЕС, посланикът на страната Томас ван Оорсхот беше категоричен, че мониторинга над България ще продължи докато тя изпълни всички изисквания. Според дипломатът механизма на наблюдение дава добри резултати, а в поредния доклад този месец ще бъдат отразени всички развития през последната година. В края на декември британската посланичка в България Ема Хопкинс поясни по телевизията от своя страна, че в документа със сигурност ще има критикувани области, като например, липсата на напредък „в борбата с корупцията по високите етажи на властта“ и по-точно „неприетият закон на г-жа Кунева“. Посланичката на Великобритания даде положителна оценка на приетите конституционни поправки за съдебната власт, но подчерта, че са необходими още допълнителни реформи. Тя подкрепи и позицията на председателя на ВКС Лозан Панов изразена по повод годишнината на съда, като я нарече „проява на един много силен и независими съдебен ум, нещо, което е много важно за развитието на демокрацията”.

Конституционните промени като ключов фактор

Известно е, че окончателните оценки в годишните доклади на ЕК стават известни в деня на тяхното публикуване, но в България вече се развихриха спекулациите по този повод. Част от тях се позовават на т.нар. устен доклад на ЕК, представен в средата на август на закрито заседание в Брюксел, откъслечни детайли от който изтекоха в медиите, а други бяха допълнени от някои политици. Ден след устния доклад тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов съобщи пред парламентарната правна комисия, че ЕК е застанала категорично зад предложените от него промени в конституцията и е обявила, че „изменението на основния закон ще е ключов фактор за оценката, която ще даде на управляващите в редовния си доклад в началото на 2016 г.“. От медиите стана известно, че силна подкрепа за действията на бившия сега министър тогава са изказали Германия, Франция, Великобритания и Холандия.

Достоверна ли е българската политическа класа?

„Сламки“ за очакванията от доклада през 2016-та подхвърли и вицепремиерката по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. След срещата си в София в началото на декември с представители на ЕК, които подготвят мониторинговия доклад по Механизма, тя призна: „По отношение на антикорупционния закон нямаше как да се похвалим с вече приет закон, нито със сформирано бюро за противодействие на корупцията и работеща институция, защото това беше бламирано в парламента. Приети промени в Конституцията по отношение на съдебната власт също няма. Процесуалните закони за съдебната реформа се чакат. Трябва да се докаже с действия достоверността на българската политическа класа, надеждността на нашата правосъдна система, политическата ни воля, които да кореспондират с ценностите на ЕС“, каза пред медиите вицепремиерката.

Какво се вижда в бездната?

В края на 2012-та Меглена Кунева, бивша министърка по европейските въпроси и първи български еврокомисар спомена в печата, че „Брюксел е ръчната спирачка за България, за да не паднем в пропастта“. По-късно авторът на интервюто с нея, журналистът Веселин Желев допълни в своя публикация, че „ръчката“ на тази спирачка е Механизма за сътрудничество и проверка, с който ЕК наблюдава правосъдието и вътрешните работи в България. Какво обаче се крие в пропастта, за която споменава Меглена Кунева? Там се вижда прокуратура, за която има съмнения, че изпълнява политически поръчки. Прозира липса на осъдени и въдворени зад решетките висши чиновници и политици. Усеща се продължаващата зависимост на държавни институции и политически партии от скандалния сенчест кръг „Кой“. Наблюдава се вилнееща и безнаказана битова и криминална престъпност, както и неспособност на властите да залавят и осъждат повечето извършители. Корупцията, проектирана дори в една закрита тези дни митница, е осезателна и повсеместна. Продължаваща е непрозрачността в придобиването на медии, езикът на омразата се лее отвсякъде. Видими са фигурите на протестиращи срещу липсата на съдебна реформа съдии, отвсякъде се чува гражданското недоволство и боботене на социалното напрежение.

При тази ситуация възниква въпросът кой е в състояние да дръпне спирачката на стремглаво препускащата към катастрофа българска мотриса? Отговорът е лесен – това все още е Брюксел, макар ремонта на влака да си е чисто българска работа. И то вече за девети път.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.