ПРОТЕСТИ В РАДИОЕФИРА

Capture 06.01.2016

В навечерието на новогодишните празници полското обществено радио „Йединка“ /“Единичка“/ започна да излъчва на всеки кръгъл час националния химн и химна на Европа. По този начин радиожурналистите протестират срещу спорния медиен закон, който според ЕК представлява заплаха за медийната независимост в Полша.

От година вече и в българския радиоефир не спира да звучи песента на Бийтълс „Let it be”, с която журналисти от БНР протестират срещу финансовите ограничения и политиката на сегашното ръководство на държавната медиа.

Какви са различията в медийните проблеми на двете членки на ЕС? Има ли допирни точки в тях?

Превземане на обществените медии?

Върховенството на закона включва зачитане на фундаменталните права в държавите от ЕС, припомня пред Дойче веле експертката по европейско и българско медийно право проф. Нели Огнянова. Тя пояснява как в рамките на дните между Рождество и Нова година двете камари на полския парламент – Сеймът и Сенатът – са гласували разпоредби, според които правителството поема управлението на обществените радио и телевизия. Това означава, че член на правителството ще може да назначава и освобождава управителните и контролните им органи. Остава само последната стъпка – подписът на президента Дуда. „Гласуван е механизъм за политическо превземане на обществените медии в пълно противоречие с възприетите демократични стандарти. Заплашени са фундаментални права – свободата на изразяване и правото на достъп до безпристрастна информация“, констатира проф. Огнянова.

На 3 януари европейският комисар за дигиталната икономика и информационното общество Гюнтер Йотингер предупреди Полша за опасността от откриване на процедура за нарушаване на основни ценности на ЕС, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер включи въпроса за тази страна в дневния ред на заседанието на комисията на 13 януари. На него, пояснява проф. Огнянова, ще бъде разгледан въпроса доколко безпрецедентните действия на властта в Полша са системна заплаха за върховенството на закона, с което Комисията слага начало на процедура, която може да доведе до задействане на механизмите в член 7 от Договора за ЕС и суспендиране на права, произтичащи по силата на членството в съюза. „Изглежда, че този път ЕС има решимост за реакция срещу бруталното посегателство върху свободата на медиите“, коментира проф. Огнянова.

Пари за държавните медии

В първото си за 2016-та обширно интервю в печата българският премиер Бойко Борисов декларира, че властта няма абсолютно никакво влияние върху медиите, включително върху националните, които са на бюджета на държавата. „Националното радио е може би най-опозиционното от всички. И няма нито един случай някой да им е казал каквото и да било“, отчете министър-председателят.

И въпреки това от началото на миналата година до днес БНР продължава да протестира с песента на Бийтълс. Защо?

Д-р Жана Попова, медийна наблюдателка от Факултета по журналистика в Софийския университет смята, че проблемите в Полша и България имат една изходна точка – финансирането, а оттам – управлението на медиите, които трябваше, а и продължават да се опитват да станат обществени. „И в двете европейски страни министерствата, които разпределят бюджета, ще получат силни правомощия да вземат решения за обществените медии. В България например се предлага министерството на финансите да определя какви “трансфери” от други пера в бюджета да се правят вместо досега отпусканите “субсидии”, а това не бива да се допуска. Неслучайно периодично се завърта и идеята за сливане на БНТ и БНР, модел, вече доказал неефективността си“, казва пред Дойче веле Попова. Според нея истинският български протест закъснява и обществената енергия трябва да се концентрира не върху това кой е генерален директор на държавната медиа, а върху начина, по който българските медии стават обществени чрез финансирането си. „Отмина вече месец, а обществена дискусия, каквато депутатите обещаха по тази тема, няма. Може би обществото не трябва да чака депутатите в този случай“, коментира Попова.

Децата като медийни данкоплатци ?

И все пак някои водещи на слушани предавания по БНР са твърдо решени да продължат протестите си с “Let it be”. Авторът на сваленото скандално предаване „Деконструкция“ Петър Волгин, който е и модератор на обедния информационен блок на програма „Хоризонт“, дори се закани във фейсбук: „Песента звучи и в “12 плюс 3”. И ще продължава да звучи. И в “Деконструкция” ще звучи. Пак.“ За какво и срещу какво, всъщност протестират хората от БНР?

„От 2015 г. БНР е прекрасен пример как един министър може да влияе върху управлението на една обществена, но зависима от бюджета медия“, казва д-р Жана Попова. Тя припомня за поисканото 10 процентно съкращение в определено перо от бюджета на радиото. „Дали подобно свиване на разходите води до по-добра програма? – това е въпрос, на който е добре финансовият министър да отговори“, казва наблюдателката и пояснява: „Обществените медии не на данъкоплатеца. Те са на гражданите. Ние не ги гледаме и слушаме защото си плащаме данъците. А плащаме данъци, за да може дори хората, които не плащат данъци, да правят своя информиран избор. Децата не са данъкоплатци, но те също гледат и слушат, нали? “

Волгин ще надвика всички

Жана Попова определя проблема с предаването “Деконструкция” като отделен случай, въпреки че “Let it be” е запазена марка и за водещия в „Хоризонт“. „Смятам, че Волгин спря да прави журналистика и затова не трябваше да чакаме санкцията на СЕМ, а различни представители на обществото следваше да изразят позицията си за това какво предаване е “Деконструкция”. Всъщност такива мнения имаше. Ръководството на радиото не направи нищо за да осъществи разговор за смисъла от този тип журналистика. Генералният директор Янкулов в крайна сметка свали предаването с мотива, че данъкоплатеца ще плати глобата от 3000 лева, която СЕМ налага. А всъщност в самото БНР е прекъснат диалога кое прави едно предаване важно за обществото. И сега чакаме Волгин да надвика всички. Той ще го направи, но това не превръща предаването му нито в журналистическо, нито приносно за обществото. Големият проблем, обаче е, че дори свалянето на „Деконструкция“ от ефир далеч не превръща БНР в обществено радио“, обобщава Жана Попова.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *