ИГРИЧКИ НА НЕДОВЕРИЕ

Поисканото трето поред гласуване на недоверие към кабинета на ГЕРБ, макар и предварително обречено, носи в себе си някои обезпокоителни  политически елементи.
Засега рекордът по удържани вотове на недоверие  – цели седем на брой – принадлежи на тройната коалиция, но ако засилващият се апетит за властта на очертаващата се нова опозиция в България се запази, нищо чудно ГЕРБ да стане носител на собствен рекорд в това иначе доста безсмислено за местните политически практики занимание. Просто от 28-те гласувания на недоверие към правителствата от 1989 година досега, нито едно не се е увенчало с успех, а единствения кабинет, който падна през 1992-ра, беше първото дясно демократично правителство на Филип Димитров, наивно потърсило доверие от парламента за подготвяните от него радикални реформи. Причините за тази нефелна опозиционност са различни, но основна сред тях е традиционната неохота на депутатите да се откажат предсрочно от мандатния си лукс, поради което обикновено предварително обречения вот се използува само като възможност за безплатна медийна пропаганда при предхождащите го дебати.
Да управляваш в грях
Освен като пропаганден стенвестник, вотовете играят и ролята на индикатор за моментните нагласи сред парламенатарните политически сили. По всичко личи, че след предизвиканото от успеха на ГЕРБ през 2009-та разбъркване на политическото статукво, сега, в навечерието на президентските и местни избори, парламентарната партийна конфигурация придобива доста парадоксален вид. Едва ли в Европа, а и в страната някой си е въобразявал, че жалкия властови конкубинат /това е „паралелно безрбачно съжителство”-б.а./ между ГЕРБ и Атака е бил прекъснат след изстъпленията на крайните националисти пред софийската джамия или е повярвал на заклинанията на техния лидер, че той никога не може да застане на страната на ДПС и БСП.
Ти да видиш!
Изненадата, обаче, този път дойде отдясно, където след двегодишни терзания посестримите на ГЕРБ в ЕНП – ДСБ и СДС –решиха, че е време да се погрижат за идейния си профил, в резултат на което техните лидери се наредиха за вота чинно на страната на своите иначе архи-опоненти, Станишев и Доган. Дори повече – от устата им излязоха странни заклинания за опасност от изчезване на Синята коалиция от политическата сцена ако вота не бъде подкрепен, усетиха се силни копнежи за сформиране на енергична коалиция след евентуалното сваляне на сегашния  кабинет, изненадващо беше изразена ласкава загриженост за идейното оцеляване на Атака и като капак на всичко, към двора на американския посланик в София бяха запратени доста необясними словесни упреци! Въобще изявления, които освен, че шашардисаха мнозина от десницата, притесниха сериозно дори малцината останали автентични антикомунисти от Съюза на репресираните от комунистическия терор, които в спонтанна декларация окачествиха подобна позиция като „национално предателство, което българския народ няма да прости”.
Обгорени от слънцето
Конституционното условие срещу кабинета да гласуват повече от половината от всички депутати за да бъде той свален, на този етап, уви, не може да бъде изпълнено, каквито и сметки да правят в партийните централи или по кръчмите. Остава патосът на предстоящите обединени ляво-дясни парламентарни дебати, но те отсега се очертават като толкова абсурдни, че със сигурност ще дезориентират съвсем дори твърдите електорати на новопоявилата се еклектична опозиция преди есенните президентски и местни избори. Ситуация, която някой може би съзнателно моделира чрез инициирането на странни парламентарни игрички за гласуване на недоверие преди ваканцията? А може би просто става въпрос за обичайното в тези географски ширини сезонно слънчасване…

2 thoughts on “ИГРИЧКИ НА НЕДОВЕРИЕ

  1. Лиляна Андреева

    Г-н Папакочев, трябва ли да гласуваме? Само до преди 50 години светът трябваше да избира между Хитлер, Сталин и Чан Кай Ши (впоследствие Хрушчов, Макнамара и Мао Дзе Дун). Сега по-различно ли е?

Leave a Reply

Your email address will not be published.