ГУРБЕТЧИИТЕ ОТНОВО НА ПЪТ

DSC_0033 25.03.14 През пролетта българите потеглят на гурбет. Подгонени от високата безработица и привлечени от по-доброто заплащане в чужбина десетки хиляди работници поемат към Западна Европа или на юг за да вържат краищата на семейния бюджет или просто да осигурят оцеляването на своите близки в България. Проучване на Института за икономически изследвания при БАН  и Агенцията за социално икономически анализи за миналата година сочи, че готовност да напуснат страната са изразили почти 87 хиляди човека от Североизточна България, което представлява 15 на сто от цялото трудоспособно население на този важен стопански район. Подобно е положението  почти навсякъде.  Изследването е показало, че  приблизително половин милион българи между 15 и 65 години са потенциални емигранти и те съставляват 20 на сто от цялото трудоспособно население в страната на тази възраст. Според БАН средният престой на българина в чужбина е между година и 18 месеца, а по-голямата част от заминалите за чужбина остават постоянно в приемащата държава.

Спонсори на държавата

Икономиката на съвременното гурбетчийство става все по-важна за най-бедната членка на ЕС. По изчисления на икономистът Емил Хърсев само директните парични преводи на работещите в чужбина са между 800 милиона и 1 милиард евро годишно, като почти същите суми се пренасят в брой от самите гурбетчии при периодичното им връщане в родината. „Тези 2 милиарда евро, които представляват 5 на сто от целия БВП на страната са чист доход, готови пари за харчене, а не пари за инвестиции, с които се плащат обществени поръчки и от които над 50 на сто заминават обратно към Западна Европа за услуги на европейски изпълнители и доставки. Гурбетчиите внасят в националната икономика не само чист доход за издръжка на близки и за спестявания, но те също инвестират“, посочи неотдавна в статия известният икономист. „Ако бъдат отчетени правените като „заеми“ преводи  и преките инвестиции на българските гурбетчии, процентът към националното богатство става 10 на сто, което се равнява на добавената стойност от цялата туристическа индустрия на държавата“, сравни Хърсев.

Емигрантските парични трансфери в България са много по-осезателни, отколкото тези на гурбетчиите, уточнява за ДВ проф. Искра Христова-Балканска от Института за икономически изследвания при  БАН.  „По-квалифицираните хора с професия, обаче, обикновено предпочитат да инвестират спечеленото в приемащата ги страна – за образование на децата, лична квалификация, собствено жилище, обзавеждане. Така обикновените емигранти и гурбетчиите се оказват основния източник на превежданите в България средства“ смята изследователката от БАН.

Доходният „хоризонтален занаят“

За приходите на държавата допринасят и практикуващите в чужбина жрици на „най-древната професия“. По данни на ГДБОП и прокуратурата,  получени чрез обмен на информация с партньорските служби,  през миналата година на Стария континент  са проституирали около 20 хиляди жени с  български документи. Между 15 и 20 на сто от заработените от тях близо 2 милиарда евро годишно се връщат в страната, а според съда и полицията сумата от близо 350 милиона евро съставлява половината от всички преведени гурбетчийски пари. Съвсем отделен е въпроса, че 90 на сто  от тази валута отива в ръцете на сводници, които ги „избелват“ с покупки на скъпи автомобили, имоти или ги влагат в законен бизнес. „Не само проститутките, но и всички гурбетчии внасят добри пари за държавата, независимо дали се занимават със законна или сенчеста дейност. Дали те пристигат  чрез банкови преводи или на ръка не е толкова важно – местните приходи от гурбетчийството и миграцията съвсем не са за подценяване“, отбелязва пред ДВ Катя Рибарова от Института за синдикални изследвания към КНСБ. Тя е убедена, че България все още разполага със „сиво вещество“, което да изтича навън – младежи, които учат в чужбина и остават там, квалифицирани гурбетчии, които се връщат в родината, но отново гледат навън. „Големият въпрос сега е дали ще се появи поколение, което е готово да търси своята реализация в страната и би предпочело да остане в нея по една или друга причина“, смята синдикалистката.

Уикендовият лекарски гурбет

Напоследък в България се заговори за иначе практикувания от доста години „уикендов гурбет“ на лекари-специалисти, които летят за по няколко дни в Европа за да заместят свои колеги или да попълнят дежурствата в тамошните клиники. След  което се връщат с немислимо голяма за местните условия заработка. Според проф. Искра Христова-Балканска за тези медици не е проблем да отсъстват дори цял месец от родината си, тъй като мнозина от тях имат договори с частни клиники в чужбина. „За пациентите на Запад е по-удобно специалистите да ходят при тях, отколкото те да идват в България  и това се отнася най-вече за зъболекарската помощ. Така държавата е ощетена два пъти – от пропуснатите средства за лекуване в местни лечебни заведения  и от напускането ежегодно на над 1000 лекари, медицински сестри и рехабилитатори, които търсят в чужбина не само по-добро заплащане, но и по-бърза професионална квалификация “, отбелязва изследователката от БАН.

На добър час, гурбетчии!

Има ли, все пак, опасности пред гурбетчиите, тези щедри донори за българския национален бюджет? Катя Рибарова от КНСБ прави разлика между заминаващите с трудов договор, пътуващите по линия на някоя агенция за временна работа или онези, които напускат страната на свой риск. „Най-често се получава разминаване между договорените и реалните условия на труд, заплащането на гурбетчиите  е по-ниско в сравнение с това на тамошните работници, съществува опасност от заетост в сенчестата икономика, особено в строителството и селското стопанство. Сега вече разполагаме с европейска директива и променено вътрешно законодателство, които уреждат подобни казуси, но рискове винаги съществуват“, заключава синдикалната експертка.

Междувременно неотдавна Българската агенция за инвестиции похарчи над 70 хиляди евро от програмата „Конкурентноспособност“ на ЕС за срещи с български емигранти и гурбетчии в 11 европейски страни. Целта е била  да ги убеди да се върнат да работят в родината. Представители на агенцията съобщиха, че интерес към всяка от 13-те срещи са проявявали не повече от 60-тина човека. А резултатите тепърва предстоят.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.