28.03.14 В разгарата на пропагандната и контрапропагандна война между Москва и Киев преди няколко дни руски интернет сайт публикува тайно записан телефонен разговор между бившата президентка Юлия Тимошенко и някогашен шеф на украинските тайни служби. От Берлин, където се лекува, Тимошенко казала по телефона: „Време е да грабнем оръжията и да убием тези проклети руснаци заедно с техния лидер“ и уверила, че сама е готова да вземе картечница и да „застреля в главата“ руския президент Путин.
Едва ли светкавично разпространения в руски интернет медии телефонен разговор е изненадал някого. Електронната контрапропаганда на Москва вече се изяви достатъчно отчетливо с нецензурното подхвърляне срещу ЕС по телефона на американската пом.-държавна секретарка Виктория Нюлънд, както и с непредпазливия коментар на Катрин Аштън за снайперистите на Майдана. В този смисъл не удивляват и непремерените остри думи между политиците, произнасяни в неформален разговор.
По-сериозен интерес пораждат някои други неща.
Като, например, дали разпространените от Москва изказвания на Тимошенко са действително автентични? Самата тя потвърди от Германия, че действително е разговаряла със своя украински познат, но категорично определи записите като „частичен монтаж“ и подчерта, че думите й трябва да бъдат тълкувани тъкмо като такава манипулация.
Друго – записаният тайно телефонен разговор на Тимошенко съвпада удивително точно с модела на съобщенията на Уикилийкс и разкритията на Едуард Сноудън. В техните информации различни високопоставени личности – дипломати, политици и държавници – разговарят помежду си неформално, използуват недипломатичен език и аргументите им обикновено са твърде скандални. Сиреч те изговарят онова, което и обикновените хора са доловили от собствените си интерпретации на новините.
Още нещо. Когато в световните мрежи се появи поредната нова порция телеграми на Уикилиикс или от Сноудън, те незабавно пораждат вълна от критики срещу САЩ, техните тайни служби, към самия американски президент и към апетита на Америка да подслушва. Дори повече – те са подслушвали, както стана ясно, дори гермаската канцлерка Меркел! Сега, когато разбираме, че Москва е записала тайно Юлия Тимошенко и е пуснала разговора й в интернет без посредничеството Уикилиикс, възниква въпроса дали не става дума за същия вид електронно слухтене?
Най-интересното обаче е друго. Според повечето големи германски медии, подслушванията на американските тайни служби не са помогнали особено много на Вашингтон нито по отношение кризата в Украйна, а още по-малко за прогнозиране на руската инвазия в Крим. По-скоро Западът, в това число и САЩ, бяха изненадани от действията на Москва на Кримския полуостров. Което подсказва, че Америка може би следи малко, недостатъчно и не в правилната посока?
Пред „Уолстриит джърнъл“ тези дни високопоставен американски държавен служител откровено призна: „С усещането за цялата обществена неприязън срещу нас, ние нямахме на разположение информация, която да ни даде възможност да прогнозираме какво ще се случи в Украйна“.
Което е повод за сериозни размишления за емоциите около дебата свързан с „американското подслушване“.