Вече пета година през юли българските политици изпадат в трепетно очакване на годишния доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и оценка. И както обикновено, управляващите силно копнеят за положителни заключения в документа, а опозицията злорадо потрива ръце с надеждата за нови аргументи за смяна на властта. Неслучайно парламентарните дебати и гласуването по най-новото, трето поред, искане на недоверие към правителството на ГЕРБ, бяха изчислени така, че да съвпаднат с официалното огласяване на документа от Брюксел на 20 юли, още повече, че основанията за  вота ще бъдат свързани с неуспехите на правителството в сигурността, проваленото членството в Шенген, нарушаването на човешките права, отсъствието на реформи в МВР, прекомерна употреба на СРС и повсеместния полицейски произвол.
Ако някой срещне някой…
Тазгодишната оценка на ЕК, която четири години неизменно критикува рецидивиращите недостатъци в българското правораздаване и вътрешен ред, ще има особено значение за все по-нестабилното управление на ГЕРБ.  Ако изводите на комисията се окажат положителни, кабинетът би могъл през есента да реанимира кандидатурата на страната за Шенген, а във вътрешнополитически план премиерът Борисов да стабилизира позициите си преди парламентарните избори през 2013 година. Вероятността за подобен оптимизъм, уви, е минимална не само защото първоначално появилите се чернови на документа говорят за обратното, но и защото българинът отдавна е интерпретирал за себе си думите на очакващите Годо персонажи от пиесата на Бекет: „Никой не идва, никой не си отива”.
Музата „България”
В средата на юни Европейският съвет прие изменения в законодателството за Шенген, които, по мнението на евроексперти, са били вдъхновени основно от практиката на мониторинговия механизъм за сътрудничество и проверка, въведен за първи път преди 5 години специално за България и Румъния. Просто натрапчивите неблагополучия в двете балкански съседки в правосъдието и вътрешния ред пак принудиха европейските лидери да възприемат нова система за оценка на страните от шенгенската зона, която „укрепва, адаптира и разширява/!/” критериите за тяхното членство. При това положение  е почти сигурно, че ЕК ще се съобрази с изискванията на новата система за наблюдение и няма да спести нито една от критиките си към двете кандидатки. И във всички случаи ще вземе предвид не само констатациите на своите експерти в Брюксел, но и оценките на редица международни наблюдатели.
Дълбочините на тинята
Един от тях, например, е американската неправителствена организация „Проект за световна справедливост”, финансирана от Бил Гейтс. През миналия месец тя без колебание ситуира България на 64-то от 66 възможни места по индикатора за „ефективно правораздаване”, като след нея се оказаха единствено Либерия и Венецуела. На Балканите, обаче, страната стабилно остана на дъното. В класацията за „липса на корупция” най-бедната европейска членка е на 50-то място, далеч след държави като  Гана, Етиопия, Казахстан…
Упование и надежди
При срещите си в германския Бундестаг миналата седмица, вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов /който, да не забравяме, е и персонализирания обект на предстоящото ново гласуване на недоверие към кабинета!/ чу от председателя на парламентарната комисия по въпросите на ЕС Гюнтер Кирхбаум, че ако предстоящия мониторингов доклад е положителен, шенгенското присъединяване на България може и да стартира, но във всички случаи оценките за постигнатото  ще включват нейното правораздаване, при което „обвинението, доказаната вина и присъдата следва да кореспондират”. Тези дни френският посланик в Букурещ Анри Пол също поясни, че при добри оценки по мониторинга на ЕК Франция би приела премахването на шенгенските граници по въздуха, но „едва след отличен доклад през 2012 година Румъния ще може напълно да се присъедини към Шенген”. Доколкото технически, политически и регионално Букурещ и София са обречени на едновременно приемане, за българските политици аргументът „Шенген” също ще стане валиден за парламентарните избори през 2013-та.
Дотогава, обаче, предстои да изтече още много политическа вода, а есенните местни и президентски избори ще очертаят следващите намерения в българската европейска политика. Доколкото такава все още съществува  и то в очакване на европейския Годо.