За четвърта поредна година Българският червен кръст раздава хранителни продукти на уязвими граждани по програма, финансирана от ЕС и прилагана от Държавният фонд „Земеделие”. Благотворителната помощ ще обхване над 200 хиляди българи.
Всъщност става дума за обикновена милостиня, която ЕС раздава на своите най-нуждаещи се и бедни граждани. В схемата участват 19 страни, като изненадващо най-голяма ползвателка на тези помощи е Италия, поради огромния наплив на африкански емигранти там. Изостанали излишни запаси и някои допълнително закупени храни се разпределят на  семейства в затруднено положение, възрастни хора с недостатъчно средства, бездомници, хора с увреждания, деца в рисково положение, бедни работещи и лица, търсещи политическо убежище. Конкретно в България, на няколко очаквани с истинско упование транша повече над четвърт милион български граждани ще се сдобият с по пет килограма ориз, три пакета спагети, три кутии обикновени вафли, пакет  пшеничен грис  и забележете, с цели 2 кутии постни лозови сарми! Впоследствие към тези лакомства може би ще бъде добавено малко брашно и така –  до следващото раздаване догодина…
Спомени от бъдещето
Тези дни местна социологическа агенция констатира, че 90 на сто от българското население гледа с безразличие или отчаяние на бъдещето, че кризата се е отразила на жизнения стандарт /колкото и относително да е понятието в България!/, на 93 на сто от жителите, и че бедността вече е обхванала една четвърт от българите. В края на май националната статистика обяви, че повече от половината българи се ограничават в покупката на стоки от първа необходимост и срещат тежки затруднения при плащането на битови сметки за ток и парно. И още, че през второто десетилетие на 21 век, 7 на сто от българските европейци  пропускат основни хранения, 11 на сто не ходят на лекарски прегледи поради неплатени здравни застраховки и най-вече поради ужас от евентуални разходи за здраве, а на т.нар.”работещи бедни”, чийто брой надхвърля четвърт милион, мизерната заплата въобще не гарантира изход от бедността.
В търсене на дъното
Известно е, че България е на последно място по покупателна способност в ЕС – докато в Германия частния сектор плаща на своите работещи по 30 евро на час, българите почасово получават по 3 евро, при средно за съюза 22 евро. Неслучайно пет от седемте най-бедни икономически райони в Европа, според Евростат,  са в България, като прословутият Северозападен район – Видин, Враца, Монтана и Плевен се слави като най-беден  на Стария континент достигнал дъното от 28 на сто от средния за ЕС брутен вътрешен продукт на човек. През март Световната банка отбеляза, че българското правителство не само не е направило достатъчно за облекчаване ефекта от икономическата криза, но е увеличило нейното бреме със съкращения на разходите за здравеопазване и образование.
Нека да е лято
Засега само един от обявилите се кандидат-президенти декларира в програмата си намерение за борба с бедността. Останалите вероятно няма да включат в кампанията си подобна унизителна и отблъскваща тема за една „просперираща” и намираща се в магистрален „възход” евро-балканска държавица. Още по-малко с проблемите на тежката сиромашия ще се занимават предложените от различни политически партии главно  за преизбиране кметове и общинари, това също е под тяхното регионално достойнство. А и неотдавна в Загреб самият министър-председател обяви, че в България се живее добре, при това много по-добре, отколкото в Хърватия! Просто в неговите представи с вафлите и постните лозови сърми на Червения кръст населението охолства – истински и по европейски…