ПЕЧЕЛИ ЛИ КРЕМЪЛ СЪС СИРИЙСКАТА СИ ОФАНЗИВА ?

Ящись  01.10.15

След като Русия се намеси военно в сирийския конфликт из необятната територия на Путин се завъртя следния актуален анекдот: Майка пита по телефона сина си войник в Донбас дали там вече са настъпили студовете? Той й отвръща успокоително: „ Мамо, не се тревожи, вече съм на топло в Сирия!“.

За какво всъщност става въпрос с включването на Москва в сирийската война? За обмислена акция на Путин, за слабост на западните политици или за рисковано стечение на обстоятелствата?

Факт е, че Русия за втори път се намесва в сирийската криза. Първият път го направи преди две години, когато подкрепи предложението за ликвидиране на химическите оръжия на режима в Дамаск и с дипломатическия си натиск подпомогна инициативата на Барак Обама. Американският президент тогава нарече използването на химическо оръжие „червена линия“, преминаването на която неизбежно ще доведе американска военна намеса, а доказаното използване на отровния газ „зарин“ през август 2013 трябваше да изпрати сирийския президент на бесилката. Второто руско вмешалество, този път почти тихомълком, се оказа чисто военно. Само за броени дни в Сирия бяха прехвърлени стотици руски военослужещи, бойни самолети, хеликоптери и тежка военна техника в подкрепа на режима на Башар Асад по познатия бърз и прикрит начин, с който беше анексиран Крим.

След изцяло сугестивното изказване на руският президент пред ОС на ООН, мнозина повярваха, че нещата са се обърнали и Кремъл отново поема в ръцете си „греблата“ на международната политика. В своята еуфория някои западни медии дори заговориха за „триумфалното завръщане“ на кремълския вожд. В суматохата въпросният „вожд“ успя да накара Върховния съвет на руската федерация спешно да одобри закон, който му дава свободата еднолично да изпраща войски в Сирия.

По същото време сирийският президент Башар Асад, който според Хартата на ООН трябваше отдавна да е въдворен зад решетките на международния трибунал за военни престъпления, та същият този човек изпрати до Кремъл молба за оказване на военна помощ на неговото правителство. Според кремълският говорител Песков, с приемането на молбата, единствено Русия ще има законното право да воюва срещу Ислямска държава съвместно със сирийската армия. Всички други държави, според Песков, трябва да имат мандат от СС на ООН, какъвто те нямат, или разрешение от сирийското правителство, каквото също нямат, за да извършват военни операции в Сирия. За съжаление след бламирането на Асад около химическите оръжия, не само Вашингтон, но и други държави в продължение на две години криха главата си в пясъка приемайки, че за режима в Дамаск публичното говорене е просто неприлично.

И всичко това се случваше, когато беше съвършено ясно, че тъкмо този режим се оказа една от причините гражданската война в Сирия да причини 250 хиляди жертви и 10 милиона бежанци, а неговия кланов алуитски елит да забърка там смъртоносната смес на войнстващия ислям. Тъкмо затова днес анализаторите са принудени трескаво да пресмятат какво ще последва след руските въздушни удари в страната.

Началникът на кремълската администрация генерал – полковник Сергей Иванов вече изключи участието на руснаците в наземни военни операции. Да, обаче твърдението му звучи точно толкова достоверно, колкото и уверенията на неговият шеф и върховен главнокомандващ на руската армия Путин, който последователно подведе целия свят за Крим, след това за Донбас, а сега и за Сирия. Фактът, че военните руските военни съветници в Сирия светкавично се трансформираха в кадрови военни си е поредната „Светкавична война“ на Кремъл, която е непосредствено продължение на неговия „военен опит“ от Крим и Донбас.

Според руските планове на първия етап удари ще нанася авиацията. Неслучайно американски медии съобщиха, че Москва е приканила американските бойни самолети да напуснат сирийското въздушно пространство. В същото време в новосъздадения вече информационен център за операциите с Иран, Ирак и Сирия в Багдад, руските представители вече играят ключова роля.

На този етап съвсем логично е съгласието между Москва и Вашингтон, че Сирия трябва да остане единна и светска държава. Неяснотите дали действията на Русия са насочени директно към запазването на режима на Асад или срещу Ислямска държава, обаче продължават да съществуват. Което не омаловажава факта, че студеният прагматизъм на Москва и продължаващите игри на международен юридически „пуризъм“ развръзват ръцете на Путин и му предоставят широк терен за действие.

Въпреки всичко кремълският водач далеч не е спечелил битката и той вероятно вече го осъзнава. Сирия все пак не е мястото, където може да се консервира един разпален конфликт, подобен на Донбас. Независимо от всичко, сирийската криза изправя западните съюзници пред справяне с едно съмнително правителство на разпокъсаната вече Сирия, с един виртуален кабинет на Ирак и непредсказуемостта на управлението в Иран. Важният въпрос сега е Западът или Москва ще успеят да използват най-успешно влиянието си за потушаване на най-взривоопасния конфликт в наши дни. Което поставя и България на деликатен външнополитически кръстопът.

БЕЖАНЦИ И БЯГАЩИ БЪЛГАРИ

Capture 11 23.09.2015

Неотдавна софийското летище отчете, че пътниците, преминали през него до средата на тази година са с над 8 на сто повече в сравнение с миналата и трафикът по редовните международни линии е достигна 360 хиляди човека. Статистиката обаче не уточнява броя на отпътувалите от страната български граждани, а колко от тях са се натоварили по автогарите и частните микробуси в посока Запад едва ли някой знае. Днес никой не оспорва факта, че в чужбина вече живеят над 2 милиона българи, които според данни на Световната банка, през 2014 година са „върнали обратно в родината“ си 1 милиард и 720 милиона долара. Според интернет страницата money.bg най-значителни са сумите преведени от българи в Турция, Испания, Германия, САЩ и Великобритания. В началото на учебната година националният Икономически и социален съвет/ИСС/ публикува данни от изследване сред 2000 завършващи образованието си абитуриенти от цялата страна. Две трети от тях са потвърдили, че са потенциални мигранти, които са готови да напуснат родината си поради липса на работа, добри доходи и недоброто образование. И докато в България се закриват паралелки поради липса на ученици, според данни на Министерство на образованието и науката за новата учебна година в 30 държави по света вече функционират 139 български неделни училища, като най-голям е броят им в САЩ, Испания, Великобритания, Германия и Кипър.

Изходът „Терминал 2“

На фона на разгръщащата се бежанска вълна в Европа особено актуален за българите през последните месеци стана простичкият въпрос: Защо след като в България няма война или някаква смъртоносна епидемия, след като страната като членка на ЕС претендира, че е свободна и демократична, нейните млади и работоспособни граждани продължават да я напускат постоянно, систематично и най-често безкомпромисно? Вярно, днес на тях не им се налага да преодоляват нелегално телените огради на т.нар.“зелена граница“ по пътя си на Запад, но въпреки това опашките пред Терминали 2 и 1 не намаляват!

Бягство на „сивото вещество“

Доц.д-р Михаил Иванов, правозащтитник и преподавател по политически науки в НБУ, отчита възстановената преди 25 години свобода за придвижване на българските граждани, която е дала възможност на цяло българско поколение (главно родените през 70-те и първата половина на 80-те години) масово да емигрира. „Социалните разлики, разликите в условията на живот, както наблюдаваме днес, при свобода на движение неизбежно пораждат миграции и те са основна причина за тези движения на хора. Не е нужно младите непременно да бягат от природни бедствия или форсмажорни обстоятелства – просто на Запад те се надяват, че ще живеят по-добре“, казва пред ДВ правозащитникът и признава, че животът в България все още не е уреден в много отношения. „Миграцията става възможна и в резултат на това, че страни като САЩ, Германия, Великобритания имат нужда от квалифицирана работна сила – както в областта на технологиите, така и в сферата на услугите. Да не забравяме, че „сиво вещество“ от Германия също изтича за Америка“, допълва доц.Иванов.

Пазарлъци и бартер

Днес Европа има сериозен проблем с разселването 120 хиляди мигранти, достигнали до Стария континент. И те са само част от онези четвърт милион бегълци, пристигнали в Европа само през юли и август. Германия вече обяви, че до края на годината очаква броя на търсещите убежище в страната да достигне един милион човека. Централноевропейските държави не искат и да чуят за квотно приемане на бежанци на своя територия, а унгарския премиер Виктор Орбан дори възкликна нервно : “Мигрантите ни заливат, границите ни са в опасност!“.

България, която повечето мигрантски потоци старателно заобикалят, вече включи армията в охрана на южната си граница и декларира, че е готова да води тежки пазарлъци с Брюксел дали да приеме 1500 или 2000 души на своя територия. В София се правят сметки по колко евро на бежанска глава ще отпусне Брюксел и дали е възможно да се спазари бартер с мигрантските квоти срещу приемането на страната в Шенген. И в тази психоза почти никой не се сеща за несекващия поток от заминаващи българи, освен когато държавата трябва да прави салдото на очакваните постъпления от тях!

Многозначителни паралели

„Картината между българското преселение от четвърт век насам и мигрантската вълна в Европа е едновременно различна и подобна, пояснява доц.Михаил Иванов.  Хората, които бягат от ужасите на чудовищни войни, затова са бежанци – да не забравяме, че близо 4 милиона от тях са в лагери около Сирия (в Турция, Йордания, Ливан, Египет) Повечето са загубили дом, собственост, имат много загинали близки. По-подвижната и по-предприемчива част от тях обаче мигрира към Европа, често с финансовата помощ на родственици, които вече са стъпили на Стария континент. Положението на мигрантите не е еднозначно – от една страна те бягат от войната, от друга се стремят (макар не всички да желаят да уседнат трайно) към статут на икономически мигранти. По този начин придобиват характеристиките и на нашите българи в чужбина, просто  търсят по-добри условия за живот и работа.  И още нещо – нашите емигранти по правило запазват връзките си с България, докато бежанците от Сирия и Близкия изток не могат да съхранят тези връзки. Затова ако поискат да се устроят в България, разбира се трябва да се съгласят да живеят по правилата, които ние спазваме като граждани на държава от ЕС . При това така, както нашите деца са приели да спазват правилата в държавите, където те са избрали да живеят.  И тъй като мигрантите са и бежанци, което означава, че разчитат на грижи от приемащата ги страна, те са длъжни  да се устроят в онази европейска държава, която им бъде посочена. Включително и в България“, смята политологът.

 

За „нашите“ и „вашите“ в чужбина

 

На страницата си във Фейсбук бившият министър на околната среда и университетски преподавател във Великобритания Юлиан Попов акцентира върху друг показателен проблем. „ Хиляди българи са готови да напуснат работата и дома си в България, да заминат в чужбина без дори да говорят чужд език, да работят като чистачи или общи работници, да живеят в мизерни условия, само за да изучат детето си зад граница. Когато обаче в класа на тяхното дете в България попаднат няколко деца от чужбина, родителите протестират и казват “нямаме нищо против бежанците, но не в нашето училище и не в нашето село. Е, каква е логиката?“ пита риторично Юлиан Попов.

 

Простият отговор естествено е: „Няма логика“. Въпросът е какъв е по-сложния?

 

В ШЕНГЕН МЕЖДУ КАПКИТЕ ?

Schengen16.09.2015

На церемония по повод честването на 30-годишнината от подписването на Шенгенсккото споразумение през юни, еврокомисарят по „Миграция и вътрешни работи“ Димитрис Аврамополус тържествено отбеляза: „ На континента, чиито държави в миналото проливаха кръв за да защитават териториите си, границите днес съществуват единствено на географската карта“. Два месеца по-късно мощният бежански прилив към Стария континент и въвеждането на временен граничен контрол от някои европейски държави, принудиха шефа на кабинета на председателя на ЕК Мартин Селмайер да предупреди спешно в туитър: „Свободното придвижване в Шенген ще бъде под опасност ако държавите-членки на ЕС не заработят незабавно и солидарно по управлението на бежанската криза“. Не закъсня и констатацията на председателят Юнкер. В речта си за „Състоянието на съюза“ той потвърди, че „свободното движение на хора в Шенген е уникален символ на европейската интеграция“, но и припомни, че „другата страна на монетата е по-добра съвместна охрана на нашите външни граници и повече солидарност в справянето с бежанската криза“.

Голямото разминаване

В атмосфера, когато световните медии вече заливаха аудиторията си със заглавия като „Идва ли краят на Шенген?“, „Отворените европейски граници под въпрос“ или дори „Мигрантите убиват Шенген“, правителството на Бойко Борисов реши да поднови 6-годишния натиск на страната за членство в зоната. В разгара на акцията, дни преди заседанията на Съветите по общи и вътрешни въпроси в Брюксел обаче, вицепремиерките Кунева и Бъчварова с противоречивите си изявления. На 10 септември в Брюксел Меглена Кунева обяви, че „част от решаването на бежанския проблем в Европа е България и Румъния да станат част от Шенгенското пространство“, обвързвайки по този начин приемането на бежанци с бъдещо членство в зоната. В същото време другата вицепремиерка и вътрешен министър Румяна Бъчварова зае обратната позиция. В Пловдив тя каза, че „пазарлък“ по този принципен въпрос не трябва да има, както и че подобно „обвързване“ няма да се прави. В крайна сметка координиращата европейските политики и институционални въпроси в кабинета Меглена Кунева потвърди последно в Брюксел, че „България не поставя въпроса за Шенген като условие за квотите за релокацияна бежанците“ и поставя Шенген като „условие за сигурността и на България, и на Европа“.

Обаче…

Да се лови риба в мътна вода понякога е успешно занимание, но случаят с българското /а и румънско/ членство в Шенген едва ли ще се окаже такова. Тези дни сайтът ЕС eurobserver.com цитира говорителката Наташа Берто, която след като потвърди позицията на ЕК, че „двете държави изпълняват критериите за членство в Шенгенската зона“, напомни за всеки случай, че „решението за това трябва да бъде взето от страните, членуващи в нея“. Вярно, в няколко свои изявления вицепремиерката Кунева увери, че съпротивата на скептичните Холандия, Германия, Франция, Финландия вече е „преодоляна и те са готови да отворят първо въздушните, после морските и най-сетне сухопътните си граници за българи и румънци“, но досега потвърждение за това няма. Липсва и официална информация дали въпросните страни вече са приели, че двете балкански съседки са постигнали резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и дали Холандия се е отказала от тежкото си условие въпроса за членството да бъде допуснат за разглеждане едва след два последователни положителни доклада на ЕК за съдебната реформа и борбата с корупцията. Въпреки сериозните усилия на официална София темата за влизането в Шенген да се отдели от мониторинговия механизъм на Брюксел, едва ли провала още на първо четене на новия антикорупционен закон на правителството в София, както и законодателното неглижиране на реформите в съдебната власт са останали незабелязани от ЕК и най-вече от държавите-скептици за българското членство.

Шенген срещу бежанците?

Според базираната в Загреб българска журналистка Аделина Марини от аналитичния сайт euinside.eu, сегашната ситуация с Шенген е най-малкия проблем, за който България трябва да се притеснява. „Фактът, че след безплодно приключилата извънредна среща на министрите на вътрешните работи на 14 септември всички европейски лидери говореха, че “така работи Европа” показва, че нещо дълбоко не е наред. Разделениетов ЕС сега е много по-голямо в сравнение с кризата в еврозоната“, констатира тя пред ДВ. Наблюдателката смята, че България се опитва да играе по-умерена роля от централноевропейските държави, но се съмнява, че това ще й помогне да влезе в Шенген „между капките“. „Първо, Шенген не е в основата на проблема с бежанците, който има много измерения. На второ място причините, заради които България е извън Шенген са твърде сериозни – липса на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Страната се опитва да се покаже като държава, която много сериозно охранява границите и се бори с трафика на хора, но тя няма сериозни доказателства за успешна борба с организираната престъпност. Това, което се очаква в момента от нея е намирането на общ подход, включително и за охраната по границите“, смята Аделина Марини.

Колкото до бъдещето на Шенген, тя припомня, че не за първи път временно се възстановява граничния контрол от отделни страни-членки. „Възможно е „временното“ да стане постоянно и по-масово, ако не бъде намерено трайно и общо решение на миграционно-бежанската криза. В противен случай ще бъде нарушен основния европейски принцип – солидарността. Шенген не може да функционира еднопосочно“, казва Аделина Марини от euinside.eu.

Молитвата „Шенген“

За съжаление бежанската криза, поражда и редица други препятствия пред членството. Сайтът eurobserver.com цитира експерта от научния институт на Румънския център за икономическа политика Кристиян Гиня, според който с влизането си в Шенген България и Румъния могат да се превърнат в привлекателни за бежанците транзитни държави, които „ще открият нови трасета от Гърция към Западна Европа“. Поради това, казва експертът, „за двете страни ще бъде трудно да защитят премахването на Шенгенските граници пред тях, когато повечето държави от зоната се опитват да ги затегнат“.

Трудно или не, кабинетът на Бойко Борисов е решен до края на годината да осъществи програмното си обещание да премахне границите на България с Европа. Преди време премиерът обеща това да се случи на Европейския съвет през октомври, а заместничката му Меглена Кунева отново апелира, че влизането на страната в зоната по въздух и достъпът до шенгенските информационни системи ще е „ясен знак от държавите-членки, че не отстъпват от Шенген и искат той да се развива“. От техните уста в Божиите уши, ще кажат българите! Но преди това местните законодатели ще трябва на практика да потвърдят, че наистина желаят това членство. Нещо, което упорито отказват да направят вече шеста година.

 

КОЙ ТЪРГУВА С ВИСОКАТА КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ?

Hair-cut   12.09.2015   След като още на първо четене парламентът отхвърли правителствения законопроект за борба срещу корупцията във високите етажи на властта, мнозина си дадоха сметка, че всъщност в България корупцията се е превърнала в стока, с която може да се търгува продължително, сложно и с наддаване. Продавачите в случая се оказаха основно опозиционните политическите формации, зад които започнаха да прозират огромни корпоративни интереси, и редица високопоставени фигури в държавната власт, за които рязката законова промяна на корупционната среда /по примера на Румъния/ е принципно неприемлива. Купувачите от своя страна бяха представени от Реформаторския блок и от влизащите в него десни и десноцентристки партии, символично подкрепяни от ГЕРБ. В качеството си на управляващи всички те направиха опит да поизлъскат наслагвания от десетилетия корупционен имидж на страната и така да осъществят някои от своите програмни цели. В декларацията си от ноември миналата година новото тогава проевропейско реформаторско правителство обяви сред приоритетите си подкрепата за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта, възстановяване на доверието на ЕК и на плащанията от европейските фондове и не на последно място обеща да изпълнени препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.

Ненадеждният съюзник

Неотдавна, само три месеца преди поредния писмен мониторингов доклад на ЕК за тази година, 15 европейски посланици в София, 13 от които са на страни-членки на ЕС в отворено писмо припомниха на управляващите, че „Европейската комисия поставя борбата срещу корупцията по върховете на властта на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади за България“ и предупредиха дипломатично, че отхвърлянето на новия антикорупционен закон в парламента още на първо четене е лош сигнал за борбата срещу явлението. Тези дни временно оглавилият американското посолството в България шарже д’афер Родерик Мур интервю за печата също намекна, че интересът на САЩ е „в България да има върховенство на закона и силна борба с корупцията“, тъй като обратното може да навреди и подкопае българската демократична система и да превърне страната в „по-малко надежден съюзник“. Вицепремиерката Меглена Кунева, с чието име се свързва изготвянето на законопроекта призна, че европейските посланици честно са заявили, че „няма как да получим добра оценка от ЕК, тъй като не правим това, което се очаква от нас“, а премиерът Бойко Борисов побърза да овладее конфузията като обеща, че до края на годината законопроектът ще бъде внесен отново в парламента и след разговори с политическите партньори на кабинета той „непременно ще мине“. Дотогава, по думите му, някои „текстчета“ в него ще бъдат коригирани, изяснени и прецизирани така, че да „станат по-силни и да се избегнат коментарите на опозицията по тях“.

Дърпане на голямата черга

Казаното дотук показва, че пазарлъците около разменната стока „корупция“ тепърва започват. ДПС, което от самото начало се обяви за яростен противник на законопроекта, предяви претенции върху това кой и как да назначава състава на предвижданото ново Национално антикорупционно бюро. Идеята очевидно е назначенията да се правят не от правителството и президента, а от парламента, което ще даде възможност на хората на Лютви Местан да имат свое влиятелно представителство в този иначе „независим“ антикорупционен орган. Провивниците на проекта от БСП и АБВ пък скочиха срещу „анонимните сигнали“, които новата структура можела да разглежда и проверява. Техните депутати, а и някои депутати от други партии, инстинктивно заподозряха опасността да се превърнат в обект на анонимни клевети и политически репресии особено когато са в опозиция. Лобистите на общините в парламента от своя страна оспориха текстовете, които забраняват на общински съветници да участват в търговски дружества, с които тяхната община има договор. Аргументите – щял да настъпи отлив на „опитни и авторитетни“ общинари, което щяло да рефлектира върху качеството на дейността на съветите. И всичко това се говори, след като социологическата агенция „Барометър България“ отчете през юли, че рекордьори по ниво на корупция са градове като Русе, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и София и въпреки, че засега липсват актуални данни за „картинката“ в по-малките населени места, не е тайна, че според европейски изследвания България продължава да се нарежда сред най-корумпираните държави в ЕС.

Да плашиш куче с кренвирш?

Фалстартът на законопроекта за борба с високата корупция в България всъщност беше предвидим още когато гласуването му беше отложено за след лятната парламентарна ваканция. От една страна опитите да се регламентират законово евентуални проверки на кметове, общинари, главни архитекти и други представители на местните власти в навечерието на изборите през октомври, също бяха своеобразна „кауза пердута“. От друга, да се опитваш да стряскаш обръгналите български политици с лоши европейски мониторингови оценки след 14 остро критични доклада и куп неизпълнени препоръки на Брюксел, също се оказа непродуктивно занимание. Неслучайно голямата амбиция на левите български депутати в ЕП от година вече е да ликвидират механизма за наблюдение и контрол, тъй като вече бил доказал своята „неефективност“.

„Святото“ статукво

И още нещо. Зациклилите поправки в конституцията и ключово важната реформа на съдебната власт, отложени също за края на годината подобно на отхвърления антикорупционнен закон, неизбежно ще бъдат разводнени от съзнателно раздухваната по повод кризата с бежанците яростна антиевропейска и антиамериканска пропаганда. В такава киселинна и заредена с противопоставяне атмосфера крайният резултат може да бъде само един – половинчато и беззъбо законодателство по кройката на онези, които вече четвърт век успешно бранят статуквото. Създадено за да работи единствено в тяхна полза.

БЕЖАНЦИТЕ И ИЗТИЧАЩОТО ЕВРОПЕЙСКО ВРЕМЕ

Refugees 08.09.2015

Преди десет години, през 2006-та, Институтът за изследвания по сигурността на ЕС публикува дългосрочна визия за военните опасности пред съюза /LTV/ до 2025 година. Още тогава авторите на документа предупредиха ясно, че съседните на Европа региони ще бъдат изправени пред значителни предизвикателства, свързани с демографските проблеми. Високата раждаемост на африканския континент ще доведе до рекордното 48 процентно нарастване на населението там – като през 2025 година броят на африканците достигне 1.3 милиарда. Изследователите прогнозираха също, че младото население в Африка ще се концентрира в градските центрове и към 2025 година на черния континент ще има 11 мега-градове с население от над 5 милиона души. При такова положение очакванията за хуманитарни кризи и миграционен натиск са неизбежни, прогнозираха авторите на дългосрочната визия. В анализите си те прогнозираха също сравнително голямо нарастване на младото поколение в Близкия изток, където хората в работоспособна възраст ще се увеличат с 50 на сто. Това също е фактор на несигурността, поради очертаващата се огромна безработица в региона, предсказаха експертите.

На базата на тези данни европейски демографи прогнозираха, че миграцията в ЕС ще надхвърли 800 хиляди човека годишно, и отбелязаха, че трудно ще може да се прогнозира точно броя на бъдещите бежанци, прогонени от родните си места от евентуални военни конфликти и природни катастрофи.

Историята се повтаря ?

Днес ситуацията в Средиземно море и на Балканите съвпада изцяло с направените преди 10 години европейски прогнози. Дори повече. Телевизионните кадри и снимки от претъпканата с демонстриращи бежанци жп гара в Будапеща, които се опитват да достигнат до Германия, поразително започват да напомнят за събитията преди 26 години, когато граждани на тогавашната ГДР масово и отчаяно се опитваха да отпътуват за Федералната република Германия. И съвсем логично възниква въпроса – бяха ли тогавашните събития увертюра към онова, което последва с рухването на Берлинската стена и Желязната завеса?

Какво, обаче, може да последва днес? Разпад на Шенгенското пространство? Вътрешно разцепление на ЕС между старите и нови членки? Конфликти свързани с разпределението на бежанците – Брюксел вече предлоиж планове за преразпределението не на 40, а на 120 хиляди бягащи хора, като общият брой на квотата за България вероятно ще надхвърли нови 2000 човека? Небивало увеличаване на екстремистките и популистки партии пред неовладяемите бежански вълни? Политическо рухване на целия ЕС?

Опасности пред ЕС

Сегашната объркана ситуация в ЕС е наистина тревожна. По-обезпокоителното обаче е, че всъщност тя се повтаря. Първия път съюзът не беше в състояние да предвиди развитията около Украйна, въпреки че все пак успя да идентифицира вътрешния конфликт в бившата съветска република, както и конфликта с Русия. Сега, с лятната бежанска вълна се наблюдава нещо подобно. А всъщност ЕС следваше да започне превантивно преговори още веднага след бежанските трагедии край остров Лампедуза в края на 2013 година. Това обаче не се случи.

Изглежда днес наистина е настъпил момента за извънредна среща на върха на ЕС, на която следва да се вземат съвсем конкретни, а не половинчати решения, какъвто беше случаят с кризата в Гърция. Политическите лидери на 28-те трябва да са наясно, че евентуален провал в овладяването на бежанската криза може да разложи ЕС както политически, така и по отношение на сигурността.

Каналджийското Елдорадо

Проблемът колко имигранти е в състояние да поеме Европа без да загуби собствената си идентичност ще бъде в дневния ред не само на сегашното, но и на следващите няколко поколения. И той няма да бъде решен за година-две. Точно сега е времето за изработването на истинска общоевропейска политика по външните работи и сигурността, която следва да открои краткосрочните и дългосрочни приоритети и реакции на извънредни кризисни ситуации. Тази политика трябва да включва цялостния контрол на външните граници на ЕС, защото онова, което се случва сега по тях, си е истински хазарт с европейската сигурност. Липсата на общ граничен режим по външните граници на съюза е една от причините Европа да се превърне в Елдорадо за трафикантите на хора. За това говорят безапелационно данните на Европол:– в траннспортирането на бежанците до Европа са ангажирани 30 хиляди човека. И няма да е никаква изненада, ако към 71-те задушили се клетници в товарния камион в Австрия, за трагедията на които са заподозряни и трима българи, в бъдеще жертвите могат да станат още много повече.

Кои са полезните ходове?

Изводите? Те просто крещят. Не бива да се чака с организирането на масирани координирани полицейски и военни акция срещу организираната престъпност на Балканите и в Либия. ЕС следва да си припомни, че е глобална сила и като такава може да действа подобаващо. Европа трябва да използва максимално своята тежест при оказване на дипломатически и икономически натиск за решаването на конфликтите в Сирия и Либия.

Въпросът е могат ли да попречат за това заплетените геополитически интереси на европейските и извън европейски актьори? Без съмнение могат, стига Европа не разбере, че всичко е в сложната дипломатическа и политическа игра и не се окаже способна да реши опасните конфликти заедно със САЩ, Русия, Турция, Иран и богатите арабски монархии. А те са наистина ключови инструменти за възпиране на миграцията и произтичащите от нея огромни рискове за Стария континент.