Стана практика в навечерието на избори българските партии да търсят подкрепа от своите европейски политически наставници с надеждата да демонстрират тежест и международен авторитет. Идната седмица в София ще акостира политическото бюро на Европейската народна партия в ЕП, което се готви да заседава по темата за „Повече и по-добра Европа”, като ключови участници в дискусиите ще бъдат домакините от ГЕРБ. Как се употребява тежката европейска артилерия в българските предизборни сражения?
Политическите палавници
„Кой е този Вилфред Мартенс, какъв е той? Пристига тук някакъв чичко и всички медии се втурват да му тиражират глупостите. Жалкото е за такива като Бойко Борисов, които ходят да целуват задниците на Мартенс и на други такива подобни. И каквото му кажат те, това прави. Ако иска да си дава подкрепата, ако иска, хомосексуална връзка да си завърже. Въобще не ме интересува това.”  – тези „учтиви” слова бяха изречени публично през зимата на 2009 година от лидера на Атака и сегашен президентски претендент Сидеров след като шефът на ЕНП Вилфрид Мартенс предупреди в София ГЕРБ след парламентарните избори да не прави коалиции с крайнодесни и крайнолеви партии и отряза завинаги крайните български националисти за членство в ЕНП. Въпреки предупреждението вече втора година управляващата партия се радва на гласовете на Атака в парламента, като не пропуска да демонстрира и ласкавата си толерантност към всички политически пакости на своите кресливи партньори.
“Каква е основата на населението в момента – 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията, а най-големия проблем на България е лошият човешки материал в страната.” – тези откровения на тогавашния софийски кмет /настоящ премиер/, направени пред българи в Чикаго по почти същото време и предизвикали взрив на възмущение в страната, също дадоха повод за приятелски коментар на г-н Мартенс в София. По  телевизията той увери българите, че изказването на лидера на ГЕРБ в Чикаго не е фашизоидно, че думите му са извадени от контекст и че става дума за „искрено изявление, което е едно от качествата на Борисов”.
Красив роман е любовта
Политическият роман между ЕНП и управляващите официално започва в началото на 2007, няколко месеца след учредяването на ГЕРБ, когато разпадането на старата, наричана още „традиционна” българска десница вече е неспасяемо, а флиртът на тогавашния председател на СДС Петър Стоянов с т.нар.”Движение за европейска реформа” в ЕНП, оглавявано от британски и чешки консерватори, съвсем не се беше понравил на ръководството на европейската десница. Тя заплаши сините с отлъчване от редовете на ЕНП и, естествено, реши да заложи върху новопоявилата се формация на столичния кмет. След изборите за евродепутати две години по-късно, ГЕРБ подари на ЕНП цели пет свои гласа в ЕП. Неотдавна в замяна цялото ръководство на ЕНП, в лицето на Мартенс, генералният секретар Лопез и председателят на фракцията в европарламента Дол/ който единствен осъди критиките срещу злополучната кандидатура на Румяна Желева  за еврокомисарка!/ потвърди  в Брюксел пълната си подкрепата си към кабинета на ГЕРБ и най-вече към неговата кандидат-президентска двойка. Неслучайно за активно участие в дискусиите на софийската конференция идната седмица се готвят бъдат претендентът за държавен глава и шефът на неговия предизборен щаб, който по съвместителство тези дни е вицепремиер и вътрешен министър. А тяхна основна аудитория по евро-партийна линия ще бъдат освен споменатите лидери на ЕНП, също така самият председател на ЕК Барозу, придружаван от трима еврокомисари и дори шефът на ЕП Бузек.
Назад и надолу
Всъщност освен любезните усмивки и официални слова на възторг и партийна подкрепа пред примрялите отсега в радостно очакване местни медии, вероятно целият този всъщност силно разтревожен от финансово-икономическата ситуация на Стария континент десен евро-елит ще поиска в София  и повече разяснения около  революционната „пражка” концепция на г-н Борисов за стабилизиране на европейската икономика. И най-вече по въпроса за уеднаквяването на европейските заплати и пенсии с българските с цел спасение от дефицита. В случай, че идеите на премиера бъдат правилно осмислени, прегърнати и приложени  в останалите 26 членки на ЕС, тогава местният „лош човешки материал”, от който постоянно се оплаква лидерът на ГЕРБ практически ще изчезне, тъй като ще се слее изцяло със сигурния повсеместен европейски такъв. А хронистите ще отбележат иначе обикновеното предизборно софийско мероприятие на ЕНП като едно от най-епохалните  събития  в историята на обединена Европа.

Неотдавна комисията по досиетата потвърди официално, че четирима от регистрираните кандидати за президентския пост ще се явят на изборите като агенти на бившата комунистическа ДС. За какво говори този факт?
Ако в заглавието на секретната грама, която през 2006 година тогавашният посланик на САЩ в България Джон Байърли изпраща до своите шефове в Държавния департамент „ДС витае над България” заместим името на страната с предстоящите избори, едва ли ще допуснем грешка. По всичко личи, че постът на държавния глава е прекалено важен за тайните служби, за да бъде оставен в ръцете на случайни кандидати.
Лимонада с изненада
Едва  ли официално обявената принадлежност на четирима от най-шумните кандидат-президенти към „братството” на някогашните репресивни служби  впечатли някого в страната – осветените агенти бяха отдавна известни на обществото. В чужбина, обаче, разкритието предизвика не толкова изненада, колкото учудване от либерализма на българското законодателството във въпросната област, както и от наглото самочувствие на претендентите. Съобщавайки за кандидатите-агенти, АФП многозначително отбеляза, че българската комисия по досиетата разследва връзките представители на властта с комунистическата ДС от 2007 година, но нейните разкрития нямат никакво юридическо значение.
Кво? Кво кво? Кво кво кво?
Към  края на годината, сиреч непосредствено след президентския и местен вот, се очаква Конституционният съд да отмени и прегласувания от управляващото мнозинство след ветото на отиващият си президент Първанов нов Закон за дипломатическата служба, който предвижда отзоваването на всички посланици, агенти на бившите тайни служби. Съдия-докладчик по делото е бивш юридически съветник на същият държавен глава, известен и  с агентурния си ДС- псевдоним „Гоце”. Тъкмо надеждите за подобно решение  и подкрепата от старите агентурни среди вероятно са напомпали куража на четримата агент-кандидат-президенти да се включат в надпреварата. От друга страна плахият опит на външния министър Младенов чрез закона да пробие статуквото на продължаващото повече от две десетилетия явно и тайно участие на тайните служби в политиката, икономиката и управлението на държавата, ще претърпи унизителен крах, след който едва ли вече някой ще има законното право да поставя въпроса защо конците на властта и в бъдеще трябва да бъдат дърпани от висши държавни служители, дипломати, областни управители, кметове и шефове в сегашните силови структури на държавата, като МВР, разузнаването, агенцията по национална сигурност, та дори и митниците, които продължават да осребряват своето „славно” минало в репресивния комунистически апарат.
Шепот в мегафоните
И в медиите, естествено, тъй като те играят ключова роля в обработката на общественото мнение, особено в изборни ситуации като сегашната. След като през миналата година беше огласен разтърсващо големия брой на влиятелни журналисти и собственици на централни медии с агентурни псевдоними, които  и днес активно контролират информационното меню на българина /и на избирателя, разбира се!/, през август комисията по досиетатата огласи резултатите от първия етап на проверката си в регионалните вестници и списания. Стана ясно, че в 19 от проучените 76 провинциални печатни издания, информатори и агенти на ДС  и днес действат като собственици и главни редактори.
Батман завинаги
Още доста любопитни факти  биха могли да се изяснят след приключването на президентския и местен вот. Като, например, дали престъпният феодал от Катуница Киро Рашков наистина дължи богатството и безнаказаността си на службите, както написа тези дни проправителствен всекидневник? А може би кой и как е организирал скандалните дарения за МВР или по какви канали се финансират фантастичните за бедна и кризисна България харчове на някои политически формации в предизборната кампания? Би могло да се хвърли светлина върху тези  и много други въпроси, но това едва ли ще се случи. Просто защото над държавата продължават да витаят познатите силуети с плащ и кинжал. И да командват парада.

Престъплението в Катуница и последвалите го  безредици стреснаха сериозно не само управляващата партия ГЕРБ, но и основните политически сили в България. Освен острото етническо противопоставяне с раситки елементи, протестите в големите градове дадоха израз и на клокочещото недоволство на хората от управлението на страната. В състояние ли са властите да замажат конфликтите до президентските и местни избори?
Щандарти и палки
Когато пред камери и микрофони на национални медии екзалтирани младежки агитки крещят открито „Турците под ножа” и „Циганите на сапун”, тогава не само оредялите мислещи хора в България, но и чуждестранните партньори на страната разбират, че зловредният националистически цирей в най-бедната европейска държава сериозно е забрал и евентуалното му спукването му би било трагично повторение на ненаучената, уви, най-нова балканска история. Едва ли трезвомислещите хора се заблуждават, че когато основен политически партньор на управляващата партия ГЕРБ е крайна националистическа формация, която чрез безконтролните действия на своя лидер и кандидат-президент излъчва единствено омраза и която вече удари по масата с претенции да оглави нефелното вътрешно министерство на страната, подобна обществена атсомсфера може да осигури условията за спокойно протичане на двойния вот на 23 октомври.
Де го чукаш, де се пука
Трескавите пост-фактум действия на прокуратура, следствие, данъчна администрация, вътрешна сигурност на МВР трудно ще предложат убедителен отговор на лавината от обвинения срещу властите, свързани с корупция, бездействие, връзки с организираната престъпност, толериране на феодалните порядки в редица населени места, забавено правораздаване и разгръщане на политически чадъри над ноторни мафиотски босове. Дори повече, както вярно забеляза в свой репортаж телевизия „Евронюз”, демонстрациите срещу ромското малцинство в България набързо са прерастнали  в мащабен гняв към правителството на страната, в който израз намира все по-голямото разочарование на младите хора от икономическото й състояние, от липсата на възможности за тях в собствената им родина, от нейното некомпетентно ръководство.
Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша…
В такава напрегната обстановка през следващите 20-дни ще протича финалната фаза на предизборната кампания. А от нейното начало до този момент посланията на основните кандидати за президентския вот са силно приглушени от лозунгите на улицата. Планираното като сигурен триумф европейско турне на кандидат-президентската двойка от управляващата ГЕРБ, както отбелязва сайта Юрактив,  е останало „в сянката на събитията в България”, където „етнически напрежения помрачават президентския вот”. В закъснелите си кратки обиколки главно около столицата, претендентите за „Дондуков” 2 от БСП говорят на своите привърженици за „икономика, която вече е във фризера”, за предстоящи фалити на „големи групи домакинства”, както и за невъзможност „ такъв живот на заем да продължава повече”. От друга страна независимата-кандидатка за поста на държавен глава Меглена Кунева, която в кампанията си „навъртя” рекордните 12 хиляди километра посещавайки 90 населени места в страната, констатира отвращението на хората от „безнаказаността и липсата на държавност” отбелязвайки, че „на държавата й е приятно да реже ленти, но не може да гарантира правосъдие”.
Да се въртиш като калайджия
Всичко това обаче е в пълен контраст с неуморния медиен оптимизъм на министър-председателя Борисов. Колекцията му от трикольорчета за новооткрити „пътища, детски градини и пречиствателни станции” се увеличава постоянно, а закичените менчета весело бляскат пред тв-камери за да върви всичко „като по вода”. Калайдисани вероятно от някой помнещ все още занаята на своите деди, но опитващ се да загърби етническите оскърбления циганин. Просто за да покрие с лъскавината на калая плесента по опасния националистически бакър.

Гибелта на двама младежи от село Катуница, приписвана на местен цигански барон, очаквано детонира трупано от години напрежение между етносите в големите български градове. За кого, обаче, са изгодни подобни опасни конфликти?
Официалното начало на предизборната кампания за президентския и местен вот в България, който отсега личи, че ще бъде особено ожесточен, показателно съвпадна с вълненията в пловдивската Катуница. В рекапитулацията на сблъсъка досега влизат двама мъртви младежи от селото, заподозряна в поръчителство на убийството на единия ромска фамилия на ноторно известен в подземния свят тартор с „владетелска” титла и пищно криминално досие, изпочупени от разгневени местни жители луксозни автомобили на циганското семейство, подпалени пред благосклонния поглед на многобройните полиция и тежко снаряжена жандармерия от тутакси придошли в селото екзалтирани футболни запалянковци кичозни къщи на ромския тартор, опити за прехвърляне на конфликта в ромските  квартали на Пловдив, видимо активизирани националистически формации в страната, репресии и заплахи срещу роми в големите градове, кризисно посещение на премиер и президент в  Катуница за овладяване на ситуацията, изясъвместни изявления, че конфликтът бил „персонален”  и  че „най-лошото сега е да се етнизира предизборната кампания”.
Предизборен царски инструктаж
Междувременно в нагла медийна изява по телефона, старателно укриваният от властите потърпевш ромски „владетел” направи удивително признание, което странно защо мина незабелязано. Той изплю камъчето като каза, че неговите хора в микробуса-убиец постоянно идвали в селото за да го питат „какво става с изборите”. Та на  път за поредния инструктаж при повелителя на ромските гласове, те прегазили умишлено 19-годишния младеж пред очите на собствения му баща и  други свидетели. Което удивително напомня за случая през 2005 година, когато също в навечерието на парламентарните избори и до днес неидентифицирани роми нахлуха в заведение в столичния квартал „Захарна фабрика” и без конкретен повод пребиха до смърт с метални пръти 53-годишен професор историк. Няколко денонощия тогава кварталът също беше под полицейска обсада, горяха автомобилни гуми, а бръснати щурмоваци от формациите на крайните националисти бойко демонстрираха пред тв-камери своя етнически гняв и предизборна готовност. Само две години по-късно, отново непосредствено преди местните избори през септември 2007-ма, емоциите пак лумнаха  когато близо  200 роми нахлуха в бившите Виетнамски общежития в софийската „Красна поляна” за да си отмъщават уж на  някакви заплашващи ги скинари
За кого е изгодно?
Въобще взривовете на етнически напрежения в българското общество, при които се намесва полицията, обикновено съвпадат с предстоящи избори. Не е тайна, че ромските гласове са ключово важна в местните политически порядки стока, а тази стока, както вече говорят редица факти, ще има особено важно значение за двойния вот през октомври. От една страна повишаването градуса на етническото напрежение ще облагодетелствува малките и периферни партии, които зад крайните си лозунги и екстремистки действия с расова мотивация се опитват да привлекат емоциите на най-засегнатите от безконтролната престъпност /в това число и ромска!/ слоеве на електората. От друга провокирането на етнически сблъсъци вдига сериозно цената на поставените върху предизборния тезгях ромски гласове. От което бедните мургави обитатели на крайградските гета едва ли ще забогатеят, но със сигурност след изборите за пореден път ще цъкат с уста пред новите луксозни лимузини и великолепни малки дворци на своите тартори.
Да ти скроят европейската шапка
Както обикновено и този път властите се зарекоха да разкрият причините и истинските виновници за престъплението в Катуница, но е твърде вероятно  то отново да се окаже поредна контролирана акция. Разкритията може  и да видят бял свят някой ден, но това едва ли ще се случи преди 23 октомври. Дотогава, превъзбудени от изборната еуфория лудите пак ще се налудуват, умните ще се наумуват, а Европа ще продължи иронично да крои шапката на станалата прословута местна демокрация и на нейните порядки.

На 17-18 октомври 2011, седмица преди президентските и местни избори в България, лидерите на ЕС в Брюксел вероятно ще бъдат изправени пред вземането на истинско Соломоново решение по въпроса за българското и румънско членство в Шенген след като Холандия и Финландия се обявиха категорично срещу приемането на двете държави. От друга страна непременното влизане на България в зоната се превърна в идея фикс за сегашния кабинет, натоварена при това с куп вътрешнополитически кроежи и планове. Кое, обаче, остава встрани от продължаващия вече трета година политизиран български дебат за Шенген?
Изненадите на дребния шрифт
Общото в отрицателните позиции на Холандия и Финландия  за новото балканско разширяване на  Шенген се оказа, че към двете дунавски съседки липсва „пълно доверие” поради известния вече „недостатъчен напредък в борбата срещу корупцията” и дори  в „защитата на малцинствата” у тях. Така, въпреки изпълнените техническите условия за присъединяването, Хага и Хелзинки  изразяват съмнение в способността на кандидатките да защитават външните граници на ЕС, независимо от застъпничеството на ротационната председателка на съюза Полша, която компромисно лансира идеята за т.нар. „двустепенно” членство. Полското  предложение, обаче съдържа елемент, който продължава удобно да се премълчава както от българските, така и от румънски власти, а именно, че в проекта на практика се официализира връзката между наблюдението върху правосъдието и вътрешните работи на балканските съседки и допускането им в Шенген. А критичните оценки в мониторинговите доклади на ЕК, които неотдавна единодушно беше решено да продължат да се изготвят още дълго време, обикновено дават обилни  аргументи на противниците на разширяването  и те, както става ясно, не пропускат да се възползуват от тях.
С кого да се преговаря?
Поради видимата липса на приемственост в българската европейска политика /доколкото тя съществува днес!/, сегашното правителство, трето в петгодишното еврочленство на страната, така и не осъзна, че при отстояването на сериозни национални приоритети освен с ЕК са нужни индивидуални преговори ако не с всичките 27 членки на съюза, то с основните опоненти на въпросните приоритети и най-вече с влиятелните европейски държави. Къде е т.нар.европейска дипломация на София, която да преследва методично и настойчиво  шумно декларираните външнополитически цели на кабинета – влизането в Шенген и в еврозоната? Колко и на какво ниво контакти са осъществени с Холандия и Финландия през последните две години, когато тяхната съпротива за разширяването на Шенген вече имаше реални очертания? Ако някой си е представял, че рамкираната снимка на Ангела Меркел върху бюрото му е достатъчна за да накара западноевропейските членки на ЕС да застават мирно и да козируват пред София, това означава, че е налице наивно и  опасно объркване на елементарни европейски понятия. От друга страна демонстрирането на мускули на недоволство /особено предизборни!/ вътре в страната е едно, докато навън е друго – там обикновено се преговаря  настойчиво, компетентно и партньорски, каквито са обичайните практики на Стария континент.
„Честни” балкански очи
И още нещо – избирателното и политизирано възприемане на посланията от Брюксел неизбежно лишава българското правителство от възможността да осмисли правилно едно понятие, което присъства неизменно в аргументитите на всички, които се колебаят за приемането на страната в Шенген. То се съдържа в думичката „доверие”, която в най-бедната и  сочена за особено корумпирана членка на ЕС, уви, вече има само литературен контекст. Малцина днес интерпретират шенгенската зона като икономика, която е стимулирана от по-високата, специална степен на доверие към страна от зоната. Върховенството на закона също е доверие, което привлича инвеститорите с допълнителната сигурност за техните капитали. Охраната на външните граници отново е партньорско доверие и сигурност, че срещу пачка пари или златен накит през тях към Европа няма да текат имиграционните потоци от Близкия изток и Африка.
Шенгенската ДС
Тъкмо това доверие към България липсва. А и как да го има, след като сегашното управление непрекъснато прилага своите пословични двойни стандарти? Добре, в ход е отстраняването на бившите агенти на тоталитарните тайни служби от външнополитическото ведомство, но какво е положението в ключовото за шенгенското доверие вътрешно министерство? Там някогашната ДС продължава да властва чрез назначените и толерирани от същия този кабинет шефове на районни управления с агентурни псевдоними, ръководители на отдели в специалните служби с дебели досиета от миналото. Дори повече –  лице, което е било кадрови доносник в най-гнусния политически Шести отдел на комунистическата ДС, днес оглавява ключова държавна агенция по границите и има  достъп до висшите нива в Шенгенската информационна система/ШИС/! За какво международно  доверие въобще може да става въпрос в този случай, за „какви пет лева” се води сегашния „шенгенски” спор?
В крайна сметка България и Румъния ще влязат в шенгенската зона – това е тяхно право по регламент. По-добре  е членството  да стане факт по-рано, отколкото по-късно – времената са динамични, всичко бързо се променя, изоставането следва да се наваксва. Онова, което най-трудно се оправя, обаче, е репутацията на една страна. Особено когато тя е окепазявана цели десетилетия, а днес продължават трудно схващат как да я възстановят с достойнство.