Сред многобройните спекулации в българските медии около целта на мимолетното посещение на американският държавен секретар Хилари Клинтън в София се откроиха твърденията за някакви тайни договорености с Вашингтон военното летище в Безмер да бъде превърнато в транзитна база за американски военни самолети в случай на конфликт с Иран.payday loans Все по-склонната към подозрения в задкулисни сделки и катастрофични сценарии местна аудитория беше засипана с внушения, че пристигналата директно от конференцията по сигурността в Мюнхен г-жа Клинтън със сигурност е потърсила подкрепа от България за поредната бъдеща военна авантюра на САЩ, че изборът й  тъкмо от София да изпрати важни послания послания около кризата в Сирия съвсем не е случаен, както и че точно на пресконференцията си с премиера Борисов тя намери за необходимо да  акцентира върху необходимостта от „най-добра противоракетна отбрана за Европа / съответно и за България/, както и върху търсенето на начини „за задълбочаване на военното сътрудничество и цялостен преглед на неговото състояние”.
Да, обаче не!
В края на август миналата година военният министър Аню Ангелов обяви открито, че авиобазата „Безмер” ще остане пункт за предно базиране към  другата важна авиобаза „Граф Игнатиево”, а летището ще се използува от военни части на армията на САЩ както и от транспортни самолети на НАТО. Отдавна е известно също, че планираното разширяване и удължаване на летателната писта в „Безмер”, сиреч достигане стандартите за кацане на стратегическата транспортна авиация на НАТО върху нея, беше отложено за 2014-15 година поради кризисното съкращаване на средствата от алианса. От друга страна ден преди пристигането на Хилари Клинтън в София, външният министър Младенов публично заяви, че четирите съвместни американо-български военни съоръжения в страната, които са под местна юрисдикция и военно командване, няма да бъдат използувани при евентуален удар срещу Иран. В няколко специални интервюта българската посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова също обстойно поясни защо американският дипломат номер едно не идва в България за прави тайни сделки, нито да размахва пръст срещу някого.
Песента на Пенка
Казаха го, но кой да ги чуе? Онези, които уж опитни офицери от резерва с генерал-щабни съветски академии, изглежда треперят от внушенията на иранската военна пропаганда, че Техеран щял да атакува всяка държава, от чиято територия бъде осъществен военен удар срещу него, а ракетите му спокойно достигали до летището „Безмер”, та и отвъд? Или горестните симпатизанти на агента с псевдоним „Гоце”, балансьор в руско-българските отношения  и автор на „Големия енергиен шлем” с Русия, които се ужасяват от мисълта, че без него в президентството членката на НАТО България ще бъде превърната в пионка на американския и световен империализъм? А може би неуморните червени активисти, които възприемат истинския патриотизъм единствено като демонстративна омраза към Запада и най-вече като редовно почистване с парцал на „оскърбителните” драсканици по свещените за тях  безбройни паметници на някогашната „българо-съветска дружба”?
През жълтите очила
Каквото и да бъде казано на тези хора, те едва ли някога ще схванат, че „златното” време на задкулисните сделки и секретни решения, като например, да се вкара суверенна България в накогашния Съветски съюз, или страната да участва във военната окупация на Чехословакия през 1968 година, вече отдавна е отишло в мрачната тоталитарна история. Днес, уви, те все още трудно умопостигат, че в епохата на интернет, на съвършените космическите комуникации и „Уикилиикс”, да прикриеш нещо съществено във военната област е непосилна задача дори за силно развитите държави, камо ли за малки и бедни страни като България!
Затова може би е разумно и в бъдеще въпросната категория българи да бъдат окуражавани да се доверяват на своите партийни органи и най-вече на жълтите медии, които печелят прилично от невероятните си измишльотини. Така агнето ще си остане цяло, а вълкът ще продължи да е сит и доволен.

През първия си работен ден след коледно-новогодишната ваканция  българският парламент отбеляза петата годишнина от членството на страната в ЕС с обявявне позицията на правителството в преговорите за нов фискален съюз в ЕС. Външният министър Николай Младенов обяви, че страната подкрепя финансовата дисциплина сред 27-те, но отвърля поемането на финансови ангажименти, които са непосилни за държавата. Това са предложенията за хармонизиране на данъчната основа в европейските държави, за данък върху финансовите транзакции и финансиране на механизма за преодоляване на кризата.

Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията в София, смята, че България е в доста изгодна позиция по отношение влизането във фискалния пакт, тъй като в момента се нарежда сред онези държави, които поне официално имат пари и не са в състояние близко до банкрут. Неправилна позиция, според икономистът обаче е, да се твърди от една страна, че София подкрепя по-голямата европейска интеграция и в същото време да  е  против финансовата подкрепа за европейските инициативи. При всички случаи, като най-бедна държава в ЕС с най-малка по обем икономика България е разумно да не поема прекомерна тежест или да търси известно прехвърляне на подобни плащания в бъдещето, сиреч да последва примера на Естония, когато се подготвяше европейския механизъм за финансова стабилност.
Пари няма, действайте!
Стефанов обаче твърди,  че позицията на правителството по отношение на тези инициативи, е далеч от последователна. По нея съществува доста голямо „разноговорене” между премиерът, министърът на финансите и външният министър, което подсказва, че на този етап страната няма единна позиция. След като, все пак, България е постигнала известна фискална и макроикономическа стабилност, добре е кабинетът да настоява за въвеждането на подобни европейски механизми, тъй като те биха били в нейна изгода, още повече, че в една или друга степен държавата вече ги е въвела и работи по тях. Естествено България не би могла да поеме много голяма тежест – ако погледнем последните 20 години ще видим, че много от обществените услуги в страната са крайно недофинансирани – образование, здравеопазване – което говори, че има нужда от огромни инвестиции във всички тези сфери, смята икономистът от Центъра за изследване на демокрацията.
Германия и еврозоната
В случай, че растежът на германската икономика се забави през 2012-та година /тези дни Федералната статистическа служба на страната отчете свиване от 0.25 на сто през последното тримесечие на миналата година/, как това би се отразило на малка България?  Финансистът Емил Хърсев смята, че подобна тенденция би имала отражение върху бедната европейска членка, за която Германия е най-големият търговско икономически партньор в ЕС. Като припомня, че в конкретния случай става въпрос за предстояща през февруари статистическа корекция на данните за германската икономика, финансистът все пак отбелязва, че на фона на миналогодишния  растеж от 3 на сто, основният мотор на европейската икономика може би също ще има трудности с кризата в еврозоната през 2012 година.
Кой води икономическото хоро?
От своя страна Руслан Стефанов от ЦИД очаква евентуално намаляване темповете на германската икономика да се отрази не само върху двустранната търговия с България, но и върху нейната цялостна икономическа активност. Ако погледнем икономическия цикъл на България през последните години ще видим, че той следва плътно германския цикъл със забавяне от 3 до 4 месеца. „Така валидността на старата максима, че ако Германия кихне, ние можем да хванем грип, може да се приеме за сигурна”, смята икономистът.  От друга страна възможностите на България да противостои на една по-сериозна рецесия в Европа са твърде ограничени. Изсипаните в икономиката между 3 и 4 милиарда евро от последните две правителствата на страната не можаха да обърнат тенденцията на нейното свиване. Просто българската икономика е твърде малка и прекалено „отворена”, сиреч зависима от връзките си с ЕС, за да съществуват илюзии за някакъв резервен вътрешен ресурс, констатира Стефанов.
Между Лондон, Франкфурт и София
Макар и да отхвърлят идеята на Брюксел за данък върху финансовите транзакции ако той бъде въведен, България ще трябва да го спазва, смятат и двамата икономисти. Според Емил Хърсев няма никакви причини страната да прави изключение, а Руслан Стефанов е почти сигурен, че ако този данък бъде приет, банките в България, повечето от които са собственост на големите европейски „майки”, също ще бъдат задължени да плащат налога, дори когато извършват транзакции помежду си вътре в страната. Засега решаването на въпроса за този данък предстои и споровете около него се водят основно между двата най-големи европейски финансови центрове – Франкфурт  и Лондон.

На среща с българи в Прага непосредствено преди октомврийския вота, премиерът Борисов предупредително възкликна: „Не дай Боже да паднем на президентските избори, веднага на другия ден ще поискат предсрочни!”. С пет процента разлика от своя съперник и при гласували по-малко от половината избиратели кандидатът на ГЕРБ стана новия  президент, а  управляващите надвиха с 14 на сто съперниците си в местната надпревара. Така предсрочни избори не бяха поискани, но каква е цената за българите от това?

Финален акорд в определените от опозицията като „най-нечестни” и „най-арогантни” избори през последните две десетилетия тези дни постави заключителния доклад на наблюдателите от ОССЕ. Преди да съставят десетките си препоръки към българските власти за ключови реформи в Конституцията и Изборния кодекс, експертите на организацията сигнализираха в текущ порядък за нарушенията, с които започнаха да се сблъскват още след първия кръг на вота. Пред АФП шефът на мисията наблюдатели Жданович  изразява загриженост от многобройните съобщения за купуване на гласове, които „подкопават общественото доверие в изборния процес”. По същото време втори екип наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ПАСЕ/ започва да критикува остро работата на ЦИК, отразяването на вота в медиите и пазаруването на гласове в населените с ромско население райони.
Изборните покупко-продажби
И докато някои местни медии се престрашават да излъчат кадри на изнервени и премръзнали членове на секционни  комисии в София, които скандират „Мафия” и „Не сме кучета!” заради хаоса в обработката на бюлетините, десетки хиляди български избиратели, попаднали в  т.нар.”забранителни списъци” вече питат гневно кой и защо им е отнел конституционното право на глас. В свой актуален анализ либералната германска фондация „Фридрих Науман” описва ситуацията между двата тура като „евтин популизъм, омаскаряване на противника, зависими медии, липса на плурализъм и никакъв политически баланс във властта”. Дори  сегашната министърка на правосъдието, тогава все още директорка на асоциация „Прозрачност без граници” Диана Ковачева, бие тревога с констатацията, че „не са пресечени практиките за купуване на гласове, а контролираният вот добива сериозни размери”.
„…и на мойто сърце ти си господар!”
Непосредствено след втория тур наблюдателите от ОССЕ вече говорят за „неспособност на ЦИК да взима навременни или изобщо да стига до решения по ключови въпроси”  и  цитират абсурдния казус с двамата депутати от ГЕРБ, заснети противозаконно да „шътат” в залата със софийските избирателни протоколи. Експертите от ПАСЕ от своя страна отчитат, че „има проблем с възможни злоупотреби с административна власт” имайки предвид скандалния факт, че министъра на вътрешните работи е и шеф на изборния щаб на управляващата партия ГЕРБ. В своя доклад те критикуват медийното отразяване на кампанията, докладват за автоцензура сред журналистите и констатират, че в ефира и печата се е получило сливане на платените рекламни послания и новините, което “без съмнение води до негативен ефект върху качеството на информацията”.
Сянка върху светлия образ
В средата на ноември 71 депутати от БСП, ДПС и „Атака”/същата изчезваща формацийка, която гласува с управляващата ГЕРБ приемането сегашния Избирателен закон!/ внасят искане до КС за касиране на президентския вот заради нарушения в изборния процес, опорочена тайна на гласуването, забранителните списъци, участие на вътрешния министър Цветанов в изборната кампани, купуването на гласове и други мотиви. Особено показателно, обаче, е становището на новоизбраната президентска двойка Плевнелиев-Попова, които по повод искането за отмяна на вота пишат до конституционните магистрати: „Заслужава ли си политическият и партиен дивидент от акцията за касиране на изборите, ако го съпоставим със сянката, която се хвърля върху международния образ и авторитет на България”. През декември съдът признава избора за законен, но в решението си изброява дълъг списък от нарушения и пропуски в избирателния закон, а Сметната палата обявява, че управляващите от ГЕРБ  са похарчили най-много пари на данъкоплатците за кампанията си –  почти два милиона лева.
Гласовете ви чувам?
Със своите няколко десетки остри препоръки към българските власти съдържащи се в заключителния доклад на ОССЕ, практически се визира започналата вече подготовка на парламентарните избори през 2013 година. В случай, че политическата отговорност за допуснатите безобразия през миналата есен не бъде дефинирана, конкретизирана и персонално поета, гаранции срещу повторение на нарушенията не може да има. Ако, разбира се, сегашното управление въобще държи на демократични гаранции в безогледната битка за властта.

Как импийчмънта прерастна в парламентарен спорт край Дунав? Ще приложи ли Брюксел върховната си санкция спрямо Букурещ и София? Защо Шенген е опасен за Балканите и как се печелят по 1000 паунда на ден?

Старт на надпреварата по опити за сваляне на държавния си глава от двете страни на дунавския „Мост на дружбата” беше даден от Букурещ. Още през 2007, когато след изтощителни политически напъни Румъния и България влязоха  в ЕС, румънски политици успяха да организират референдум за първия импийчмънт на президента Траян Басеску, който тогава беше позатегнал колана на сънародниците си в съответствие с поетите пред Брюксел и МВФ ангажименти. Три  години по-късно, след скандала между финансовия министър на ГЕРБ Дянков и бившия ДС-президент Първанов, управляващата партия в България се опита да отстрани с гласуване държавния глава, но парламентарната изневяра на Яне Яневото РЗС в последния момент я лиши от успех. През същата 2010  импийчмънт на Първанов пожела и гравитиращият по това време около управляващите националист Сидеров, но прецедурата отново удари на камък. И за да наваксат в комшийското състезание, тези дни управляващите в Букурещ спретнаха втори референдум срещу Бъсеску и отново претърпяха неуспех. Така и в двете съседки резултатът остана 2:0 в полза на президентите.
Грешката на „бързата кучка”
В уникалната си надпревара за снизхождението на ЕК в областите правосъдие и вътрешен ред за пета поредна  година крайдунавските посестрими традиционно се представиха „впечатляващо”. Което даде повод европейски медии да си припомнят, че България и Румъния са били приети прибързано в ЕС, а АФП дори да уточни, че „ЕС вече плаща цената за бързото си разширяване”. Наскоро в рубриката „Писмо от Европа” известната коментаторка на  „Интернешънъл Хералд Трибюн” Джуди Демпси обрисува крайдунавската ситуация така: „От влизането си /в ЕС/ двете държави наслуки се опитват да се справят с корупцията. В публикуваните тези дни отделни доклади на ЕК за тях, цялостната картина е все още мизерна”. Румънският „Ромъния либера” дори цитира журналистката да изброява възможните действия на ЕК при създалата се ситуация, а именно: да блокира специалните структурни фондове и фондовете за развитие за двете съседки в размер на няколкостотин милиона евро след като вече е включването им в Шенген е отложено или да приложи върховната си  санкция, която би била отнемане правото на вот на Румъния и България.
Бягай, бягай, лошият герой съм аз…
Дали ще се стигне чак дотам е малко вероятно, но със сигурност финишът „Шенген” за Букурещ и София започна да се отдалечава със скоростта на НЛО. След непреклонната Холандия и от Норвегия долетяха гласове, че северната страна  трябва да напусне Шенген в случай, че организираната престъпност, нелегалната емиграция и просията нахлуят в зоната с приемането на двете дунавски съседки. Неслучайно българският премиер Борисов публично намекна за възможността шенгенското пространство да се окаже „не достатъчно надеждно за България” / по повод бомбения атентат в Бургас/, а румънския външен министър Марга призна, че преди третия доклад на ЕК за страната му през септември, Букурещ ще се любува на Шенген само отвън. Особено след съобщенията в румънски медии за разкритата мащабна схема за данъчни измами с интернационалното участие на български бизнесмени, сред които и фигурата на популярен собственик на футболен клуб и „набаб” в захарния бизнес.
Олимпиадата на ловките пръсти
В дните на олимпийските игри крайдунавските евросъстезателки се надпреварват и в характерната за тях регионална дисциплина „просия-джебчийство”. Най-елитните национални състезателки и състезатели вече изпробват ловкостта на пръстите си в джобовете на небрежните гости на Лондон, а екипи от дегизирани дрипльовци дрънкат кутийките за милостиня по улици и кръстовища. Българското МВР вече изчисли, че очакваната печалба от тези непопулярни „дисциплини” е минимум 1000 паунда дневно през целия напрегнат олимпийски месец. Накрая победителите няма да получат медали, но националната им слава ще се измерва по „усвоените” средства, размерите на които данъчните служби в Букурещ и София едва ли някога ще узнаят. Все пак размера на напоителните празненства в родните им махали би могъл да бъде своеобразен индикатор за успеха.
И защо пък не? В крайна сметка всеки победител заслужава своята награда. И тя не е нужно да бъде непременно влизане в „Шенген” или потупване по рамото от Брюксел.payday loans Както и лицемерната необходимост да се преструваме на европейци без никакво намерение да бъдем такива, нали?

На 18 март 2012 в Бундестага ще бъде определен новият германски президент. Управляващи и опозиция вече се обединиха зад кандидатурата на 72-годишния протестантски пастор и бивш ръководител на Службата за работа с архивите на ЩАЗИ д-р Йохим Гаук, който предстои да заеме високият пост.
Два месеца по-късно, на 20 май, бившият български президент и агент на комунистическата ДС с псевдоним „Гоце” Георги Първанов предстои да се завърне триумфално  в редовете на наследничката на някогашната комунистическа партия. На конгреса на БСП той възнамерява да лансира идеите си как неговата стара политическа сила да спечели парламентарните избори  така, че от догодина отново да управлява страната „силно и убедително”.
През 2006, при поредното си посещение в София, съвпаднало с надигащият се скандал около секретното досие на държавния глава Първанов, тогавашният председател на германското Дружество за памет и демокрация пастор Йоахим Гаук уверява български медии, че не може да си представи Германия да има президент, който е бил сътрудник на комунистическите тайни служби и деликатно изказва мнението си, че досието на българския държавен глава все пак трябва да бъде отворено. Попитан какво би станало, ако въпреки всичко подобно нещо се случи в Германия, д-р Гаук отговаря: „Не мога да си представя.  Във всеки случай, обаче, ще се разгори огромен дебат и той ще бъде воден от бившите жертви на режима. Ще има протести…”

В служба на щита и меча

Година по-късно, през юли 2007, Комисията по досиетата установява, че в само в президентския екип на Георги Първанов агентите на ДС са били 11 човека, значителна част от които държавния глава вече е успял да изведе от страната под формата на дипломати. В края на 2010 секретният сътрудник  „Гоце” заявява във Враца, че „наличието на агенти на бившата служба Държавна сигурност в посланическия корпус не създава проблеми на България” и обвинява правителството на ГЕРБ в „двоен морал”, тъй като в списъка на агентите-дипломати имало поне десет човека, изпратени в чужбина от правителството на Борисов. След като отказва да подпише указа за връщане на посланиците от ДС в България, а КС отменя текстове в  новия Закон за дипломатическата служба, трима от президентските посланици с досиета успяват да спечелят съдебни дела във ВАС срещу предсрочното им отзоваване от чужбина от страна на външното министерство.

Да повярваш в институциите

През 2006-та пастор Гаук обяснява на участниците в тематична конференция в София, че винаги е имало начин Законът за отваряне на досиетата на бившата тайна полиция ЩАЗИ да бъде блокиран с юридически прийоми, но това не се е случило поради голямото желание на германските политици архивите да бъдат отворени. “Имаше възможност да ни кажат, че този закон противоречи на европейското законодателство, Конституционният съд можеше да го блокира, но така или иначе това не стана”  пояснява тогава пасторът пред българските си съмишленици и отбелязва, че този акт е бил „шанс за източногерманците да възвърнат доверието си към своите държавни институции”.

През февруари 2012 година тричленен състав на ВАС сезира КС с искане да бъде обявен за противоконституционен текст от Закона за досиетата свързан с т.нар.”картончета” в архивите на ДС. В същото време поради терминологичен пропуск в закона, огласяването имената на агентите сред т.нар.”кредитни милионери” е отложено до гласуване на съответните поправки. Наблюдатили припомнят, че още през 1997 г. българският КС практически е блокирал отварянето на досиетата със забраната да бъдат извършвани проверки на президента, вицепрезидента и на самите конституционни съдии. След това официално става ясно, че трима от членовете на въпросния съд, както и на самия действащ президент, са били агенти на комунистическите тайни служби.

Измерения на вярата

Роденият преди 72 години в Росток, бившата ГДР, Йоахим Гаук е протестантски свещеник, чийто баща е арестуван за „антисъветска демагогия” и  през 1951 година е изпратен в съветски концлагер в Сибир. Дискриминираното от комунистическия режим семейство на младия човек, оказва силно влияние върху неговия мироглед. По-късно неуспялият да запише германистика и да стане журналист поради неблагонадеждност бъдещ политик започва да проповядва в църквата в Макленбург, където се проявява като мотивиран противник на тоталитарната власт.cialis През 2008, заедно с Вацлав Хавел и други европейски политици, пастор Йоахим Гаук слага подписа си под „Пражката декларация за европейската съвест и комунизма” и участва в подготовката на публикуваната през 1998 година  „Черна книга за престъпленията на комунизма”.

През януари 2012  Комисията по досиетата обявява, че 11 от 15-те митрополити на БПЦ са били секретни сътрудници на комунистическата ДС. Нито един от агентурно осветените български архиереи досега не е обелил и думичка на покаяние, а Светият синод упорито отказва да се произнесе по деянията на своите греховни владици. Които продължават да се правят, че нито са чували за престъпленията на комунизма, нито искат и да знаят за някаква си „европейска съвест”…