Само за първите три месеца от 2012 година трима президенти на европейски държави напуснаха постовете си – двама съвсем предсрочно и един след изтичане на законния му мандат. Какви са разликите и приликите в оттеглянето на бившите вече германски президент Кристиян Вулф, унгарски – Пал Шмит и български Георги Първанов?
Преждевреманната смяна на държавен глава е събитие, което обикновено фокусира върху себе си значителен обществен и медиен интерес, още повече след като причината са скандални обстоятелства. Когато подобни обстоятелства започнат да изникват след приключване на даден мандат, тогава интересът  към тях се разширява и неизбежно стига до прокуратурата, макар със закъснение.
Наказанието за преписвача
Въпреки публичните уверения до последния момент, че не възнамерява да подава оставка, унгарският президент Пал Шмит обяви, че сам се оттегля от поста  си. Избраният през 2010 -та с личната подкрепата на премиера Виктор Орбан, но не и на цялата управляваща партия ФИДЕС нов държавен глава, в продължение на две години лоялно парафира без възражения повече от 360 законопроекта на управляващото мнозинство, сред които и предизвикалият силно вътрешно и международно неодобрение медиен закон. Въпреки външната си незабележимост и вътрешнополитическа незначителност /функциите на унгарския държавен глава са основно церемониални/ Пал Шмит попада в скандал, при това със задна дата. Оказа се, че докторската му дисертация от 1992 г.  на спортна тема /самият той е двукратен олимпийски шампион по фехтовка/, е преписана почти дословно от изследване на негов български колега, който в края на 80-те години работи като дипломат в Швейцария. Плагиатството, довело през миналата година до скоропостижната оставка на германския военен министър Карл-Теодор цу Гутенберг, за броени дни успя да помете научната титла и политическата кариера и  на унгарския държавен глава.
Да си ритнеш кариерата
Месец преди него, официалната резиденция на германския президент в берлинският дворец Белвю, беше напусната от Кристиян Вулф след мощен обществен скандал за нарушения също със задна дата. Като премиер на провинцията Долна Саксония той уредил изгоден жилищен кредит от половин милион евро, след което, вече като президент, си позволи да заплаши вестник „Билд” за евентуалните разкрития около неправомерно получената сума. Лавината от критики срещу 52-годишния държавен глава оголи и редица други скандални случаи, но окончателното решение за оставка дойде след като прокуратурата на Долна Саксония поиска сваляне на неговия имунитет за започване на разследване за злоупотреба със служебно положение. Така с опит да прикрие някогашни прегрешения, бившият вече германски президент Кристиян Вулф загуби общественото доверие и също сам постави точка на политическата си кариера.
Зад президентския „плащ и кинжал”
За разлика от бившите си германски и унгарски колега, предишният български държавен глава Георги Първанов успя да приключи втория си мандат, макар и трудно.  През ноември 2001 г. някогашният научен сътрудник в Института по история на БКП, а след това депутат и председател на нейната наследничка – БСП, изненадващо побеждава на втория кръг от президентските избори смятания за фаворит на десницата тогавашен президент Петър Стоянов. Заедно с Първанов на „Дондуков” 2, обаче, влиза и една старателно прикривана дотогава тайна – сътрудничеството му с ДС. Непосредствено след официалното му осветяване през 2007 г като агент на ПГУ с псевдоним „Гоце”, опозиционната десница прави първото си искане за неговото отстраняване от длъжност. На следващата година отново следва настояване за импийчмънт – този път по повод източените 32 милиона евро по програмата САПАРД от тристранната коалиция, но намесата на Бойко Борисов, тогава все още само лидер на ГЕРБ, отново предотвратява процедурата. Броени месеци след влизането на ГЕРБ във властта през 2009, управляващите, сините, Атака и РЗС отново искат свалянето на Първанов за отказа му да отзове посланиците в Турция и САЩ, но напразно.  Натискът продължава и през 2010-та, когато избухва разправията с публикуваната стенограма на разговор между държавния глава и вицепремиера Дянков.
Изкупление за греховете?
Въпреки ендемичните скандали около президентската институция, в края на този януари Първанов предава ключовете от президентството на новоизбрания президент Плевнелиев със самочувствието на успешен държавен глава, който имал шанса да ръководи държавата в един „успешен и градивен за България период”. Днес, обаче става известно, че за същия този „успешен” и „градивен” период единственият европейски президент с псевдоним от комунистическите тайни служби и неговият вицепрезидент, генерал от резерва, са успяли да помилват над 500 тежки престъпници, повечето убийци и доказани рецидивисти, както и да дадат българско гражданство на над 80 хиляди души, сред които на лица с твърде спорно минало. Засега създадената по проблема временна парламентарна анкетна комисия все още разследва фактите, но твърде вероятно  е те да се озоват в прокуратурата.
Също със задна дата, но … по български модел.

Кои са половинчатите истини за АЕЦ ”Козлодуй” и „Белене? Какво трябва да знае българският гражданин за споровете между Румъния и България? Нужно ли е участието на двете балкански съседки в разговорите за промени в Шенген? Доколко уязвима е България със своите икономически дисбаланси? Отговори  на тези въпроси дава пред „Дойче веле”Меглена Кунева, първият български еврокомисар/2007-2009 г./ и лидер на сдружение „България на гражданите”. С нея разговаря Г.Папакочев:

Официалното  прекратяване на проекта „Белене”  даде вече яснота по проблема за Русия, но дали това се отнася и за  България? Или мечтаната от бивши правителства втора АЕЦ ще си остане за българите „радост в мъка, мъка в радостта”?

Това е така, защото не са изяснени всички детайли по тази сделка. „Половината истина обикновено е цяла лъжа”, припомня Меглена Кунева. По отношение на „Белене” страната имаше критерии както за безопасност, така и за нуждите на българската икономика – за какво ни трябваше съоръжението, къде щяхме изнасяме тока, колко безопасна щеше да бъде централата за нас. Спомням си когато започвахме присъединителните преговори с ЕК по „Козлодуй”, тогава нямаше нито един разумен глас от страна на политиците, включително и подписалите споразумението за извеждане от експлоатация на руските реактори там, който да постави безопасността като основен въпрос, както и въпроса за енергийната зависимост от Русия. Нямаше нито един глас! Помня това, защото тогава носех цялата тежест на този процес и не получих подкрепа от никой от тези политици, които днес така гръмко заявяват своята прозападна принадлежност по отношение на енергетиката. Все повече вярвам на делата, отколкото на думите, а тези политици смятат, че хората имат къса памет. Ако става въпрос за мен, аз съм тук, за да припомням!-възкликва първият български еврокомисар.
И все пак бившият министър-председател и съпредседател на „Синята коалиция” Иван Костов хвърли в българския парламент отговорността за решението за възстановяване на проекта АЕЦ”Белене” върху правителството на НДСВ през 2002г., когато по това време, по думите му, „министри са били Меглена Кунева и Даниел Вълчев”?

Твърденията за мое участие в съживяването на проекта Белене се покриват със споменатата „половин истина, която всъщност е цяла лъжа”, казва Меглена Кунева.  През първата половина на 2002 година, както твърди г-н Иван Костов, аз не съм била министър, Даниел Вълчев – още по-малко. По-късно станах министър,  а тогава бях само главен преговарящ. Това което се случи през 2002 беше приемането на енергийна стратегия, в която имаше срок за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” и прякото ангажиране на страната да развива ядрената си енергетика. Тази стратегия беше разгледана обстойно в парламента, но тогава г-н Костов не спомена думичка за енергийната зависимост от Русия както и не каза нищо, когато по късно като премиер реши да вложи 350 милиона евро през съответни фирми в 3 и 4 блок за тяхото усъвършенстване,  след като беше заявил и подписал чрез своя външен министър г-жа Нейнски, че тези блокове ще излязат от експлоатация предсрочно. Защо въпросните 350 милиона бяха подарени за едно съмнително усъвършенстване на двата блока за мен остава само да гадая, твърди Меглена Кунева.  Аз съм била последователна в поставянето на тези изисквания, както и последователна в избора на страната с нейната прозападна ориентация. Казвала съм и тогава, когато г-н Костов мълчеше и другите бяха против, за съжаление, че въпросът откъде идва технологията има много голямо значение. Това аз не го чух нито през 2002-ра, нито през 2003, 2004-та и т.н. Да, констатира отново първият български еврокомисар, смятам че след като ветропоказателите в политиката разчитат на късата памет на хората, аз съм тук, за да помним каква е истината!

В очакване на решението за влизане в Шенген, България и Румъния успяха да влязат в спор за незначителна черноморска акватория и, което е още по-странно, за своите малцинства в съседната държава? Какви  опасности крие подобна разправия  и трябва ли спора да се води в дипломатическия “свят на мълчанието”, както апелира външният министър Младенов, след като румънският му колега Дяконеску го започна в медиите?

Меглена Кунева припомня, че такъв спор вобще не е съществувал по време на присъединителните преговори на България за ЕС и въпросът не е бил повдиган от нито от една от страните пред ЕК. Така че реакцията на комисаря по разширяването и европейската политика за съседство Щефан Фюле е напълно разбираема и той  подчерта изрично този факт. За мен беше изненада както реакцията на румънския първи дипломат, така и на българския му колега, тъй като това не беше реакция по същество, а по-скоро имаше за цел да съобщи на българското общественост, че спорът е стар и вече над 20 години той съществува, казва Меглена Кунева.  Мисля, че българският гражданин има право да знае, а не просто да научи, че проблемът е  наследен от предишни правителства, да бъде информиран какво е развитието му днес, как го оценява сегашното ръководство на българската държава и какви ще бъдат следващите стъпки за затваряне на възникналия въпрос. Твърдението единствено, че той съществува от 20 години не помага на никого.  В този смисъл е твърде важно да знаем какво, всъщност, съдържа дори и изразеният намек за акваториални претенции. Естествено, не става въпрос медиите да предават пряко заседанията от двустранните консултации, но дали има или няма напредък, с какво приключват те, какви са резултатите от всеки кръг, ако има такива, да, това трябва да се знае публично, подчертава предишният български еврокомисар.

Тези дни вицепрезидентката Маргарита Попова предупреди в Брюксел разговорите за промени в Шенген да не се водят без  България и Румъния и дори спомена за опасност от “дефицит на европейска солидарност” ако двете балкански кандидатки не бъдат включени в обсъждането. Дали някой не слага шенгеският тиган на огъня преди да е уловил рибата?

България и Румъния определено трябва да бъдат активни по тази тема, защото тя е част от т.нар.Стокхолмски процес, е категорична Меглена Кунева. По време  на присъединителните преговори ние бяхме страна-наблюдател и аз като преговарящ винаги съм се стремила, колкото  и на онзи етап да са били ограничени възможностите за определяща роля, да играем активна роля. В този смисъл г-жа Попова е права – да, ние трябва да участваме така, както участваме в разговори свързани с еврото и с европейската икономика, макар че не сме членки на еврозоната. Въпросът е да се дават доказателства защо по тази тема България има мнение, да се знае какви са последиците от всяка стъпка за страната при промяна на геометрията и правилата на държавите -членки на Шенген.

Спорно или не, но през февруари ЕК постави България в т.нар.”сив списък” на икономически уязвимите европейски членки  по Механизма, за ранно предупреждение на макроикономическите дисбаланси. И отново предстои твърде специално наблюдение. Тези дни страната официално коригира надолу прогнозата за икономически растеж през 2012 г. на 1.4 на сто, която беше дадена преди това от ЕК /МВФ прогнозира дори 1.3%/. Само кризата ли е причина за ниския растеж след като Европа излиза вече от нея?

Меглена Кунева смята, че кризата се отразява по различен начин на отделните държави и те влизат в нея и излизат по различен начин. За съжаление България не е част от държавите, които взеха бързи мерки за подобряване на своята бизнесреда, за стимулиране на бизнеса по правилен начин. Това не се случи. Единствената мярка, която се практикува в страната е затягане на коланите, а само с него няма как да се получи икономическия растеж. ЕК е напълно обективна, критериите са точни и да се спори с числата и техния анализ е доста трудно и аз не виждам никакъв успех от наша страна в посока промяна на споменатата негативна оценка, констатира бившият еврокомисар. Просто защото наистина икономиката ни върви надолу. А няма по-важна тема от растежа. Каквито и затягания да се правят, без структурни реформи рискуваме да изпаднем в състоянието на онова магаре, което тъкмо го научили да не яде и то взело, че умряло. Без промени в начина по който функционират икономиката, публичната администрация, управлението на публичните разходи, които при нас са много големи, при сегашните системи на здравеопазване, на социална политика, тогава няма как страната да изпълни бюджета. Сега с изземването на Сребърния фонд, който всъщност е един от най-важните стимули за хората и грижата, която всеки трябва да има към себе си , отново се отива към пълна зависимост от държавата. Просто това не е тази България, към която хората се стремяха в началото на 90-те, не е това, което искахме, заключава Меглена Кунева.

Навръх 2 юни, когато се отбелязва денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, предстои да бъде учредена поредната нова  политическа формация с името „Национал-демократична партия”/НДП/. Нейните основатели, предимно бивши членове на крайната националистическа партия „Атака” твърдят, че се обединяват около „идеята за националния интерес, за патриотичното начало, за съзряване и обединение на българския народ”, отхвърлят всички неработещи „авторитарни форми на партийно управление” и възнамеряват да сложат „край на крясъците по площадите” и на „празните призказки”. Кога и защо се появи на политическата сцена групата на българските националисти? Накъде се движат и какви са техните цели?
В периода между двете световни войни в България изникват първите крайно националистически партии и движения. Националното социално движение /НСД/ на проф.Александър Цанков става значима формация в тогавашния десен спектър преди 1934г., а другата националистическа групировка, „Звено”, дори завзема за кратко властта след майския преврат през същата година. Към края на 30-те, по германския националсоциалистически „тертип”, в страната се появяват крайните Съюз на българските национални легиони/СБНЛ/ и Ратници за напредъка на българщината /РНБ/. В наши дни следовниците на някогашните легионери и ратници шумно бият крак на т.нар. „Луков марш” по името на убития през 1943 г. краен националист ген. Христо Луков.
С барабани и факли
Парадоксално на пръв поглед, но т.нар.”нов национализъм” в България всъщност се появява в края на декември 1989 г., когато под натиска на улицата БКП е принудена да възстанови имената на покръстените български турци по време на „възродителния процес”. Индоктринираното от тодорживковските безумия и умело направлявано от ДС твърдолинейно ядро тогава се противопостави на партийното решение, в резултат на което се появиха знаковите Общонароден комитет за защита на националните интереси/ОКЗНИ/ и Отечествената партия на труда/ОПТ/. Едва ли днес някой си спомня за обявената в края на 1990 г. за кратко Разградска република, която дори успя да „скокне” срещу правителството на Андрей Луканов. Година по-късно по местния националистически небосклон за кратко прелетя създаваната в нелегалност от легионери още през 1955 година/както се твърдеше тогава!/  Българска национално-радикална партия /БВРП/, а през 2001-ва от „кадри” на нейната младежка структура се пръкнаха Българския национален съюз/БНС/ и подсобното му движение „Гвардия”, което си беше ушило  специални униформи и се бореше срещу терора, който упражнявала „една малцинствена група” в страната, сиреч ромите. По-късно от БНС се отдели т.нар.”Национална съпротива – България”, чиито членове побързаха да пребият с юмруци и кубинки няколко крайнолеви активисти в столичен трамвай.
Комплексираните водачи
В началото на 2005 година в съда е регистрирана официално „патриотичната и националистическа” партия „Атака” /по името на „Der Angriff”, основания от Гьобелс печатен орган на берлинските националсоциалисти/. Само година след това нейният водач Волен Сидеров се класира втори на президентските избори с гласовете на почти 600 хиляди последователи. Неизменно присъствие в българския националистически спектър имат и идейните наследници на македонското освободително движение, които през 1990 година приемат името на ВМРО, а девет години по-късно, вече като политическа партия, прибавят към титлата си уточнението „Българско национално движение”. По повод неизменната фиксацията на ВМРО и националистическото обществено мнение в страната върху т.нар.”македонски въпрос”,  политологът Иван Кръстев възкликва горчиво в печата, че „за мнозина български политици и интелектуалци България граничи не с реални държави, а със собствените ни комплекси и спомени”.
Старите модели отново на сцената
Още през 2006г. публицистката Кристин Фове-Мисиа пише във френския в.„Фигаро”: “Черпейки сили от всеобщото неразположение в европейските общества, ултранационалистите допринасят за радикализиране на политическите изявления и подкопават самите основи на общността, която за дванайсет години се разшири от 15 на 27 членове. Лозунгите им си приличат и взаимно се допълват, и на Запад, и на Изток: “На първо място е нашият народ”, прокламира фламандската Влаамс Беланг (Фламандски интерес); “За етнически чиста Словения”, тръби крайнодесният Словенски алианс; “Да върнем България на българите”, повтаря непрестанно партията Атака в София; “Ние избираме Полша”, декларира безспир Лигата на полските семейства”, отбелязва френската публицистка. По същото време покойният вече бивш дисидент и чешки президент Вацлав Хавел предупреждава за надигането на национализма и популизма в региона. Той констатира, че старите модели на политическо поведение (някои от които са остатък от епохата преди комунизма) са били временно изтикани в задния двор от вълната на прозападния граждански либерализъм, която заля Централна и Източна Европа след падането на комунизма. «Сега обаче те отново излизат на сцената», бие тревога Хавел.
Европейски близнаци?
Днес в европейските столици Букурещ и София освен за гранични черноморски територии политиците отново спорят за правата на националните си малцинства в съответната държава. Едновременно с разправиите помежду си двете балкански съседки с надежда очакват да бъдат приети в Шенген ако крайнодясната и ксенофобска  Партия на свободата на Герт Вилдерс в Холандия каже благосклонно «да» . По същото време в бедна България  националистическата пролет бушува, като през втория юнски ден се очаква да  «разцъфти» и новата Национал-демократична партия. Впрочем, името й смущаващо наподобява на скандалната неонацистка Националдемократическа партия в Германия, чиято забрана вече беше официално поискана от федералното правителство и Бундестага. Дали съвпадението в имената е случайно? Хм, казва ли ти някой…

.

Тези дни българският парламент прие няколко важни промени промени в Закона за досиетата на ДС. Според тях граждани, чиито присъди са отменени по съдебен ред или са реабилитирани по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, вече ще могат да бъдат членове на Комисията по досиетата. Досега имаше ограничение в комисията да работят хора, които са били осъдени независимо от настъпилата реабилитация.

Законовата поправка беше внесена от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев и според него парламентът е взел справедливо решение спрямо хората, пострадали от репресиите на тоталитарната държава. Конкретен пример за това е случаят с известния дисидент и дългогодишен емигрант Георги Константинов, който през 2006 година беше предложен за член на Комисията по досиетата от СДС, но тогава властите осуетиха кандидатурата му с мотива, че някога е бил терорист. „Терористичната” дейност на Константинов се състои в това, че се опитал през март 1953 година да взриви паметника на Сталин в столичната Борисова градина, наричана тогава „Парк на свободата”. Три дни след арестуването му, Сталин умира. След 10 години прекарани в комунистическия затвор, Константинов е амнистиран през 1962, тутакси успява да избяга на запад, до 1991 г. живее във Франция и на следващата година е напълно съдебно реабилитиран в България.

Колко дълга е националната памет?

Този конкретен случай дава основание на депутата Лъчезар Тошев да настоява българското общество да получи възможност да разбере всичко, което се е случвало в годините на тоталитарния режим. Комисията по досиетата осъществява дейността си по закон и прави своите публикации, но тя, според синия депутат, не може да замести така нужния за България Институт за национална памет. След гласуването на най-новите поправки в Закона за досиетата, депутат от БСП е разпространил сред народните представители документ, в който се предлага създаването на такъв институт да се случи след 2017 година, което според Лъчезар Тошев е несериозно. Необходимо е тази институтция да бъде създадена колкото е възможно по-скоро и парламентът следва да приеме без отлагане внесения от мен в края на миналата година Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, настоява синият опозиционен депутат.

ДС в един кюп

Защо най-новите промени в Закона за досиетата са важни все пак? Заради предстоящят избор на нов състав на Комисията по досиетата или защото премахват една несправедливост?

Според Христо Христов, разследващ журналист на престъпленията на тайните тоталитарни служби, поправките са правилна стъпка от страна на парламента, която възстановява справедливостта. Надявам се, че народните представители ще премахнат бързо и дребната законова пречка пред очакваното разкриване имената на кредитните длъжници, известни и като „кредитни милионери” за да може новия състав на комисията да обяви и техните имена. Но аз не бих направил разлика между категориите сътрудници на ДС, които Законът за досиетата включва, подчертава журналистът. Безспорно кредитните длъжници са важна част от тези категории, но те не са по-важни от имената на агентите в ръководствата на ВУЗ, които Комисията по досиетата вече започна да обявява, нито от шефовете на различните вероизповедания, както и на вече осветените агенти в съдебната, изпълнителната, законодателната власт, в медиите. Така че на нас, българите, тепърва ни предстои да получим и поставим на място поредните части от пъзела на посттоталитарния преход, заключава разследващият журналист Христо Христов.

Днес /сряда, 21.03.12/ парламентът в София ще гласува оставките на двама министри от кабинета на ГЕРБ . И докато смяната на третия поред здравен министър едва ли предизвикваше съмнения, неочакваното уволнение на шефа на икономическото и енергийно мегаведомство успя да изненада мнозина. Що за енигматична фигура във властта беше Трайчо Трайков? Някои детайли от неговото преминаване през властта припомня Г.Папакочев:

Досегашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изгря на българския политически небосклон изненадващо. Мениджър в групата на австрийската компания „EVN България”, описван от колегите си като мълчалив, но разумен технократ и почти непознат за енергийната общност в страната, той беше избран от току-що спечелилия изборите през 2009 година Бойко Борисов за експертен министър на една от ключовите, раздути и особено отговорни структури на държавното управление. По-късно, в кулминацията на скандала около подписаното от тогавашния шеф на Националната електрическа компания /НЕК/ споразумение с руската страна за строежа на АЕЦ”Белене”, разгневеният министър-председател призна пред медиите, че Трайков е протеже на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. „Аз съм избрал Дянков за вицепремиер, а той ми доведе г-н Трайков за министър на икономиката, считайки, че той може да изпълнява тази задача”, поясни тогава Борисов и правейки му последно предупреждение, се обърна към него с думите : “Много държа на теб, сигурно ти е приятно с Бербатов да те сравняват, но това е колективен спорт и когато на човека под мен – вицепремиера Симеон Дянков, съм му възложил да планира, контролира и проведе двата преговора/ с руснаците-б.а./, трябва да се съобразяваш с него”.

Д-р Джекил и Мистър Хайд?

До злополучния бизнесфорум в Катар Трайчо Трайков в известен смисъл се опитваше да партнира в колективния спорт на ГЕРБ, но не особено убедително. Оказа се, че със светкавичното уволнение на подписалия протокола за АЕЦ”Белене” в Москва шеф на НЕК, министърът е успял да предотврати хитър ход на съветваната от българи руска енергийна олигархия, който би имал непредвидими последствия не само върху националните интереси, но би поставил под въпрос и стратегическите съюзнически отношения на България с НАТО и ЕС. Неслучайно още в началото на министерската кариера на Трайков руският вестник „РБК daily” се позова на оценката на неговия предшественик Румен Овчаров, а именно че е поразен от „двойнствения живот” на младия министър, който успявал „да се преструва, че води преговори с Русия и същевременно да бъде човек на американците, имащ за цел да спре всички руски проекти в България”. Приблизително по същото време на въпрос дали е възможно страната му някога да се откаже напълно от използуването на ядрени електроцентрали подобно на Германия, младият енергиен министър Трайков беше отговорил находчиво: „Една такава възможност е България да бъде населена от германци”.

Право куме в очите!

Досегашният икономически министър отвреме-навреме си позволяваше лукса да припомня и някои не съвсем удобни истини. В тв-интервю в началото на миналата година Трайков призна, че „за България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика, тъй като сива или не, тя съществува и създава брутен вътрешен продукт” и уточни, че „икономиката посивява тогава, когато на бизнеса му излиза по-евтино да работи в тъмния сектор, отколкото да си плаща данъците”. По време на протестите срещу проучванията за шистов газ в североизточна България, енергийният министър се осмели да отрезви правителството с данни за възможно наличие до 1 трилион кубически метра газ в района. Това означава, че България може да не мисли за потреблението си за 300 години напред, подхвърли смело Трайков и прогнозира раздухване на страстите от страна на монополния руски доставчик поради вероятността проучванията да се окажат успешни.

Пясък, снежинки и чаршафи

Като министър и на туризма Трайчо Трайков не остави осезаема следа, което не му попречи да каже по повод възможността за развитие на културния туризъм, че като туристическа дестинация България е време да спре да продава само „пясък, снежинки и чаршафи” след като има и други неизползувани възможности.

Иронично, но тъкмо снежинките и пясъка изглежда изиграха неприятна шега на малко странния за местните разбирания досегашен икономически, енергиен и туристически министър. През януари местните телевизии показаха как кара ски с журналисти от британски медии в зимните български курорти с рекламна цел, а по време на бизнес-фиаското в Катар, както се разбра, е използувал паузата да се разходи по луксозния хотелски плаж. Което фактически е очертало и заникът на неговата политическа еклиптика – краткия път на един безпартиен министър по „небесната” управленска сфера на партия ГЕРБ.