Броени минути преди огласяването в Брюксел на петгодишния мониторингов доклад на ЕК за България, при специализирана операция на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и ДАНС под ръководството на Софийска градска прокуратура беше арестуван депутатът от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов. Причина  за задържането му, според държавното обвинение, е търговия с влияние – народният представител е поискал и получил на ръка 25 хиляди евро за да упражни влияние върху държавно длъжностно лице във връзка със земи, за които се отпускат субсидии.
Доколкото търговията с влияние е престъпление по чл.304 б на НК в глава “Подкуп”, възниква въпроса какви са измеренията на тази „търговия” в най-бедната европейска членка България и защо юристите смятат това престъпление за толкова трудно доказуемо? Георги Папакочев потърси отговор от двама експерти по темата:
Юристката Емилия Недева, експертка към „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” в Пловдив  пояснява, че това престъпление може да бъде извършено от всяко лице, което разполага с някакви лостове за въздействие върху длъжностни лица или от  хора, които вземат определени решения  в местната или държавна администраци. Не  е задължително да си министър или депутат за да осъществиш търговията с влияние, твърди юристката и посочва най-баналния пример –  близка, интимна приятелка на министър, която е в състояние да търгува с влиянието си въръху него. Онзи, който иска да плати за да получи опека или лобиране от влиятелен човек, също носи наказателна отговорност ако не уведоми веднага властите, а не да стори това не когато бъде разкрит. В случая с бившия вече депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов беше съобщено, че неговият подкуп бил на два транша, и едва след вторите 25 хиляди евро той  е съобщил на властите. Въпросът е защо не е съобщил за първия подкуп? – пита риторично Емилия Недева.
Доц.д-р Иво Христов, преподавател в пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и  главен експертен сътрудник на комисиите по правни въпроси в трите последни българския парламента, е убеден, че както корупцията, така и търговията с влияние не са невъзможни за доказване престъпления. Но предвид не особено високия професионализъм на разследващите органи, съчетан с липсата на воля и интерес от разкриването на подобен тип престъпления не е чудно, че проблемът беше фиксиран и в най-новия мониторингов доклад на ЕК за България, посочва доц.Христов.
Ти на мене, аз на тебе!

По въпроса за връзката между българското разбиране за лобизъм и търговията с влияние и как разпространения местен “бартер на услуги”, известен още и като “връзкарство” се вписва в тази схема доц. Христов смята, че лобизмът в неговата англо-саксонска версия е дълбоко чужд на местните политически и обществени нрави. Проблемът на общества като българското е, че то действа по силата на дълбоко залегнало лицемерие и интересите за неговата политическа класа всъщност не са действителните й интереси. Оттам се появяват сделките на тъмно с техните криминални и полукриминални измерения и с всичко свързано с неясното отстояване на различни интереси. Днес съществува много добро европейско законодателство и безобразна българска социална практика. И това не е случайно – досега нямаше никакъв интерес това добро законодателство да се нотифицира в страната по някакъв начин, обобщава експертът.
Лобистите от „Орлов мост”
Според Емилия Недева връзкарството, „бартерът” или „банката” на услуги са изконно свързани с българския бит още от годините на тоталитаризма, когато проблемът беше не толкова в даването на пари, колкото използуването на влияние. Понятието лобизъм днес в България е изключително изкористено и то не може да бъде свързвано единствено с влияние на корпоративни и меркантилни интереси. Лобизмът може да се упражнява и от формации на гражданското общество – протестиращите неотдавна екоактивисти на софийския Орлов мост защищаваха обществено значими интереси, но тази страна на влияние е все още непозната за българина. От 2002 година досега се правят опити за регламентиране на лобизма и регистрация на лобистите, но няколко поред парламента упорито отхвърлят проектозакони предлагани от различни партийни формации. Защо ли?  Изглежда съществува някакъв корпоративен, групов интерес тази дейност да остане на тъмно  и там да се използуват незаконните механизми за влияние върху депутатите и администрацията, допуска Емилия Недева.
Пари-власт-пари „прим”
След като в България беше унищожена изискващата наука промишленост, останаха единствено отрасли с бърз оборот на капиталите и висока норма на печалба. И тъкмо в тях търговията с влияние започна да играе централна роля, пояснява доц.Христов.  Макар българската икономика официално да се води за пазарна, тя има малко общо с пазара. Всъщност се наблюдава  сложна симбиоза на няколко интегрирани вертикално корупционни клана, които са монополизирали основните доходоносни пера на икономиката и могат да се възпроизвеждат единствено чрез държавния бюджет, а това означава чрез реалната политическа власт. За да се прави сериозен бизнес в България, човек задължително трябва да е свързан с властта. Тя от своя страна, се възпроизвежда икономически именно чрез споменатите монополни картели. Те паразитират върху основни оборотни дейности, като например, производството и търговията с алкохол, зърнени храни, цигари, горива,електроенергия и така картелната мафиотска симбиоза се възпроизвежда и по политическите канали, обобщава доц. Иво Христов.
Монополна медийна пропаганда?
Особено опасна е търговията с влияние, която  упражняват медиите, е категорична Емилия Недева. Не знам дали записът, който беше разпространен за разговора на медийния магнат Любомир Павлов е истински, но той звучи страшно от гледна точка на начина по който чрез медиите може да се въздейства не само върху гражданското общество, но и върху политическата система в страната, върху избора на лидери, смята юристката.  През 90-те години журналисти и правозащитници бяхме против създаването на Закон за печата, защото мислехме, че това ще бъде цензура върху свободата на словото. Защо, обаче,  има Закон за радиото и телевизията, който не се възприема като форма на цензура? Днес един Закон за печата би елиминирал появата на монополи в печата, каквито сега упражняват силно влияние и  формират общественото мнение в определена насока.
Не е тайна, че в по-голямата част от медиите в България сега  изпълняват слугинска роля, е категоричен доц. Иво Христов. Те също са продукт на споменатата олигархическа класа и не могат да съществуват в друго битие освен като такива. Това  се вижда от сблъсъка на няколкото медийни групировки напоследък, който е специфично изражение на очертаната вече социална картина. Всъщност излиза, че медиите са своеобразни „момчета за изпълнение на мръсни поръчки” и те вършат работатата си със завиден слугинаж към властта, обобщава юристът.
„Панелният” срещу патриархалния балканец
Българската специфика в търговията с влияние не е точно балканска, продължава поясненията си доц.Иво Христов.  На Балканите тази търговия обикновено е продължение на няколко образувания и структури, какъвто е сучаят например  в Гърция, Черна гора, Македония, Сърбия , отчасти в Румъния. Този  тип кланово-патриархални отношения бяха разбити в условията на българския комунизъм тъй като селската структура на българското общество беше променена и то беше заместено от атомизираната социална маса от типа на т.нар.”панелен човек”, сиреч от бившите селяни набутани в панелките на големите градове за да обслужват тежката индустрия на тоталитарната държава. Днес това население няма никакъв ресурс да се противопоставя на овладялата всички икономически и властови ресурси върхушка, която се възпроизвежда не по родови, а по-скоро по икономическо-милиционерски канали. А  те са доста по-стабилни, отколкото патриархалните обвързаности на гръцкия тип олигархия, характерна за тамошния социален модел, да речем. Тази специфика има и своите продължения – българските политически партии, например, не са нищо друго освен клиентелистки групи, които сами по себе си не представляват никой друг освен определен кръг икономически и най-вече политически играчи, за да участват в очертания вече механизъм.
Европа, ама не съвсем…
Правозащитничката Емилия Недева припомня  груповата оставка на цялата ЕК преди няколко години заради корупционни практики на нейни членове и липсата на подобно мислене в България.  В страната беше създаден някакъв инспекторат който да се занимава с имуществото на високопоставените служители в изпълнителната власт и да прави оценка на риска от корупция. Но тази система е задължителна само за изпълнителната власт, докато парламента, съдебната власт, кметовете и общинската администрация, държавните агенции и институции не са длъжни да се съобразяват с нея. Не само ЕК в последния си доклад задава въпроса защо това е така?  През последните дни в интервю на премиера Борисов се прокрадна негово „извънсъдебно признание” / казано юридически/ за това, че в случая с Мишо Бирата е ставало дума действително за недопустима търговия с влияние. Е, има ли значение дали е лобирал тогавашния президент, някой от министрите или самият Мишо Бирата е лобирал за собствената си кауза при положение, че премиера евентуално също е упражнил влияние? Просто нашето общество не е дорасло дотам, че когато такъв скандал стане публичен, по европейски пример  уличения да каже: „Аз вече нямам доброто име, каквото имах когато се явих пред вас на изборите” и  да си предложи оставката. Такова нещо случвало ли се е в България? Досега не помня подобно нещо, заключава юристката Емилия Недева.

18 юли 2012

На официалният прием в българското външно министерство по повод Денят на националната дипломатическа служба, българският външен министър Николай Младенов произнесе най-краткото си слово, в което съобщи на събралите се чуждестранни дипломати и гости за атентата срещу израелските туристи в Бургис и побърза да отпътува за черноморския град. Върху предисторията на терористичния акт се спира Георги Папакочев:

Първата година от управлението на ГЕРБ се оказва особено наситена с официалните връзки между България и Израел. В самото начало на 2010-та премиерът Борисов прави официално посещение в еврейската държава по покана на своя израелски колега Бенямин Нетаняху. Това е първото българско посещение в Израел на ниво министър-председател от18 години след визитата на премиера Филип Димитров в Ерусалим и Тел Авив през март 1992. Година преди товапо покана на тогавашния министър председател Димитър Попов в България гостува израелският премиер Ицхак Шамир. По време на всички тези контакти България се старае да предлага на платежоспособните израелски туристи своя туристически продукт в зимните си и летни курорти. През същата 2010 година израелският посланик в София Ноах Гал Гендлер прогнозира, че с известни подобрения на туристическата оферта/ „ол икнлузив”/ броят на израелските туристи лесно би се удвоил до 200 хиляди души годишно.
Балкански посредник в близкоизточните преговори?
През август същата 2010 година  в София  израелският президент Шимон Перес декларира на съвместна пресконференция със своя домакин, тогавашния президент Георги Първанов, че „България е едно подходящо, едно много добро място” за среща и преговори на неговата страна с палестинците. Непосредствено преди официалната визита на Перес в София, българската столица е посетена от президента на Палестина Махмуд Абас. По повод предложението на Перес за преговори с палестинците в София под заглавие „България като резервен играч” германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг” отговаря на въпроса дали страната може да влезе успешно в ролята на посредник по следния начин: ” България поддържа добри отношения както с Израел, така и с палестинците. Израел е признателен на балканския народ за това, че през Втората световна война закриляше своите граждани от еврейски призход. В Османската империя обаче и турците столетия наред предлагаха на евреите защита и сигурност.”
Службите, службите…
В самия край на 2010 година в София пристига директорът на израелското разузнаване „Мосад” генерал-майор Мейр Даган по лична покана на премиерът Бойко Борисов. Според официалните информации/ агенция Фокус/ двамата са изразили “личното си задоволство от доброто сътрудничество между българските и израелските служби за сигурност и успешно проведени съвместни операции”. Според българския печат генерал-майор Мейр Даган е роден в бившия  Съветски съюз  и  се смята, че е потомък на семейството полски евреи, депортирани в Сибир след подялбата на Полша между нацистка Германия и СССР през 1939 г. През 1950 година цялото  семейство се установява в Израел.

Хизбула на сцената
На 9 януари тази година/2012/ БТА цитира собщение на израелския информационен сайт „Аруц Шева” (Arutz Sheva), който  съобщава за неотдавнашно осуетено планирано терористично нападение срещу израелски туристи от страна на българските служби за сигурност. Открити били подозрителни куфари с експлозиви, които  терористите планирали да  взривят в автобус с израелци, пътуващи към зимен курорт вБългария. Местните служби за сигурност са започнали разследване дали има връзка между осуетения атентат и европейска терористична група, ръководена от базираната в Ливан организация Хизбула. Една от разследваните възможни линии е била вероятната връзка с наближаващата годишнина от убийството през 2008 г. в Дамаск на водача на Хизбула Имад Мугние, според сайтът “Аруц Шева”.
Режимът в Дамаск и Хизбула
Версията на израелските медии от началото на годината се подкрепя и от Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни.
В специално интервю за ДВ след атентата в Бургас, Мохамед Халаф твърди, че негови извършители могат да бъдат Хзбула и сирийските служби за сигурност, които всъщност се представляват от едни и същи хора. Хизбула практически държи в момента сирийския режим на власт и е напълно възможно атентатът да е съвместна операция на двете страни. Халаф припомня предупреждението на израелските служби за сигурност за възможен атентат срещу техни туристи в България през зимата, но тогава не бяха открити веществени доказателства за подобна операция. Мохамед Халаф е уверен, че атентатът в Бургас не е случаен и предполага, че той е бил внимателно подготвен с предварителна оценка на ситуацията. Известно е, че България е посещавана от много израелски туристи, особено през летния туристически сезон. Явно е, че мерките за сигурност в крайморските летища, и по-специално в Бургас са били проучени внимателно от терористите и очевидно летището в Бургас се е оказало много по-удобно за такава терористична операция, смята Халаф, който обаче не може да си обясни как в България това се случва на паркинг на летище с автобус, който превозва израелски туристи. Къде са българските и израелските служби, които обикновено придружават еврейските туристи със специално подготвени за такава задача агенти, пита Халаф? Сигурен съм, че в групата израелски туристи е имало такъв агент на спецслужбите. Израелците отлично знаят, че техните граждани са в потенциална опасност в момента, тъй като Хизбула се опитва все още да отмъщава за своя лидер Имад Мугние – това е техният военен лидер, който беше убит в Дамаск и те все още подозират подозират за това убийство израелските служби за сигурност. Халаф подозира за участие в атентата  и сирийските тайни служби, защото България е приятелска страна на Дамаск и не е изключено ударът им да е насочен към държави, които подкрепят сирийската опозиция.
Сирийската война и атентатите
Според Мохамед Халаф атентатът, извършен в Дамаск срещу сградата на съвета по национална сигурност,  е бил силен удар срещу режима на Башар Асад. На съвещание там е било свикано  цялото правителство, всички отговорни фигури на режима – министъра на отбраната, на вътрешните работи, шефовете на службите по сигурността, военни и политически съветници. Известно е, че сирийската опозиция съобщи още преди две седмици, че ще пренесе битката си в столицата Дамаск, а преди два дни обяви, че ще даде начало на операците „Вулканът Дамаск” и „Сирийското земетресение”.
Има ли връзка с атентата в Бургас предстоящата втора среща на сирийската опозиция в България, определена за края на юли?
Мохамед Халаф смята, че доколкото все още липсва официална информация за подобна среща, твърдението идва единствено от средите на сирийската опозиция.
Иран и бургаския атентат?
По повод твърдението на Нетаняху за участие на иранските служби в атентата в Бургас, Халаф смята, че  израелския  премиер отклонява нещата към Иран, защото в момента неговия проблем е в тази посока. Той иска да намери повод за нанасянето на удар срещу ислямската държава, тъй като американците не са съгласни за подобна военна кампания в годината  на президентските избори в САЩ. В Израел има двама политици, които се стремят към военен конфликт – Ехуд Барак, министър на отбраната и Бенямин Нетаняху, твърди Халаф.  Всички останали политически сили в еврейската държава са против война с Иран. Американският президент Барак Обама настоява санкциите да бъдат продължени, защото един такъв удар срещу Иран би довел до тотална война в региона, смята Мохамед Халаф.

Можеха ли констатациите в петгодишния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка да бъдат прогнозирани предварително от думите  и действията на българските политици? Докъде стига европейското снисхождение към страни като България?

В началото на февруари, само дни преди публикуването на междинния доклад на ЕК за България, премиерът Бойко Борисов обяви, че е поискал от вътрешния министър Цветан Цветанов да прекрати конфликта си с българските съдии. Сякаш напук,обаче, вицепремиерът публично обвини председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова в подпомагане на организираната престъпност, което принуди съдийката да заведе срещу него съдебно дело за клевета. Тогава вбесен от остро критичните оценки в междинния доклад,  премиерът здраво наковлади по държавната телевизия всички и всичко около себе си: “Не може вътрешният министър да каже, че има мафия в съдебната власт и ние да чакаме в доклада да пише, че съдебната власт ни е наред. Не може съдиите да излязат и да кажат, че три години е нормално да няма присъда на арестуван с европейска заповед за арест престъпник. Не взимам страна в спора, а и съм помолил Цветанов да направи всичко възможно тази тема да се затвори. При тези неправителствени организации, които всеки ден пращат своите писания къде ли не в Европа, при говоренето на евродепутатите българи в Европейския парламент – нищо добро не може да ни очаква в тези доклади. Толкоз!”. Точно и забележително с откровеността си признание на Борисов.
Въпроси и …въпроси
Още тогава министър-председателят се оплака  и от едно друго „неразбиране”  – на тогавашната правосъдна министърка, днес вицепрезидентка, Маргарита Попова. Всъщност говоренето на различни езици между правителство и президентска институция тези дни стана отново видимо след острия сблъсък между държавния глава Плевнелиев и вътрешния министър Цветанов  по повод решението на ВСС за уволнение на същата тази съдийка Мирослава Тодорова, изкарало на безпрецедентен за държава от ЕС уличен протест близо 200 столични съдии, прокурори и юристи. Още в края на юни, на среща с главния прокурор Велчев и председателите на ВКС и ВАС Груев и Колев, президентът остро разкритикува работата на прокуратурата по противодействието на корупцията и организираната престъпност. Упреците на притеснения за юлския доклад държавен глава, обаче, доведоха единствено до публичния въпрос, който главния прокурор Борис Велчев си зададе сам: „По какъв начин ЕК избира делата, които да бъдат контролирани от нейните експерти?”. Вероятно отговорът на това риторично питане можеше да бъде потърсен в изразената в края на миналата година загриженост на политическия директор на ОЛАФ Никълъс Айлет за „способността на българските съдебни власти да произнасят присъди”  или в индикативния интерес на мисията на ЕК през май към разследванията на над 200-та знакови убийства през последните десет години, към проблемите с реформата на ВСС и процедурата за избор на нов обвинител номер едно на страната. Неслучайно ден преди юлския доклад, вестниците цитираха думите на обвинител номер едно пред колегите му от сегашния ВСС: ”Ще изглеждаме зле и идиотски, каквото и да направим”.
Вопли за помощ
Сгъстяването на мониторинговите европейски облаци логично бяха подтикнали правителството към спешни ходове и контакти. През юни вътрешният министър Цветанов и правосъдната му колежка Ковачева се опитаха да убедят в Брюксел главната секретарка на ЕК Катрин Дей колко важен би бил един щадящ за сегашното управление петгодишен доклад. След това не друг, а самият премиер си издейства лична аудиенция при  председателите на Европейския съвет и ЕК Херман Ван Ромпой и Жозе Барозу, но чу от тях  единствено, че докладите за България и Румъния ще бъдат „честни и обективни”. Съдържанието на телефонния му разговор с германската канцлерка Ангела Меркел беше представено от софийската правителствена пресслужба като „информиране за икономическото развитие на България и за предприетите от правителството мерки за реформи”, но със сигурност и в него са звучали вопли за политическа подкрепа. Отгоре на всичко активно работещата с кабинета германска фондация „Конрад Аденауер” вече беше прогнозирала, че докладът на ЕК „няма да бъде особено положителен” за България, а ръководителят на нейното софийско бюро Марко Арндт дори обобщи пред агенция БГНЕС, че „продължаването на мониторинговия механизъм ще е в интерес и на ЕС, и на българските граждани”.
Практиката показва, че дори искрени и пълни самопризнания на властта трудно  могат да променят становището на ЕК, дори и да минат като смекчаващи „вината” обстоятелства. Най-неприятното обаче е, че един критичен мониторингов доклад в областта правосъдие и вътрешен ред е свързан тясно с бъдещото отпускане на еврофондове, с влизането в Шенген и в крайна сметка –  с цялостния образ на държавата. А това вече е проблем не само на правителството, а на цялото общество. При това – особено тежък.

Защо премиерът Бойко Борисов предложи бъдещият Закон за печата да бъде изработен от германските фондации „Конрад Анеднауер” и „Ханс Зайдел? Подходящ ли е германският тип журналистика за южно-балканските медийни условия и традиции? Сух ли е медийният барут в България? Георги Папакочев разговаря с председателя на СЕМ Георги Лозанов и Тома Биков, журналист, член на ИК на партия „България на гражданите”:

Както често се случва през българската медийна публичност тръгва някаква медийна информация, която обраства с различни съпътстващи сюжети, разклонява се или се насочва нанякъде и накрая нейният източник трудно може да я познае. Вероятно и сега е станало нещо подобно, коментира председателят на СЕМ Георги Лозанов и цитира премиерът Бойко Борисов, който е поръчал на двете фондации да започнат експертно обсъждане по този въпрос, а не им е правил поръчка за закон. По-скоро се наблюдава възобновяване на периодично възраждащия се дебат за това, че освен електронните медии по някакъв начин трябва да се регламентира и печата. На форума организиран от фондация „Конрад Аденауер” през март аз самия настоявах за общ закон за всички медии, защото вече, чисто технологично, е анахронизъм медиите да се парцелират като в едната част на медийното пространство има регулация, както е при електронните медии, а всичко друго с подобно съдържание, даже по-драстинчо, да не бъде подложено на такъв режим, е убеден медийният експерт.

Кой дърпа медийните конци?

Според журналистът и член на ръководството на партия „България на гражданите” Тома Биков премиерът въвлича двете германски фондации в собствените си проблеми за да си измие ръцете с тях. Г-н Бойко Борисов няма желание да изработва никакъв медиен закон, още по-малко закон за даване посока и свобода на словото и най-малко в подкрепа на тази свобода. Намерението му е, а и той вече го прави, да контролира българските медии. През последните три години медийната среда в България се е влошила до степен, която я прави непоносима, Проблемът не може да бъде решен и със закон, защото има редица закони, които никой не спазва и в този смисъл не вярвам в „автентичното” желание на г-н Борисов да помогне на медиите, твърди Биков.

Георги Лозанов е категоричен, че пренос на германски тип журналистика в местните условия не би трябвало да се прави и уточнява, че германски модел на журналистика може и да има, но за български не е сигурен че би могъл да го формулира. Според Тома Биков Германия има своя дълга журналистическа традиция, каквато в България все още не е изградена, а и с подобно отношение на властта към медиите това трудно би се получило. Натискът върху българските журналисти е много силен, не говоря за себе си, но знам какво се случва с колегите в много медии, допълва Биков.

Германска медийна мода

През 2010-та, на среща на български медии във Виена премиерът Борисов говори за нуждата от закон за печата, след което шефката на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова се наложи да успокоява гилдията, че премиерът не е бил разбран и че „такъв закон би ограничил свободата на словото”. През май тази година на подобна среща в Букурещ стана ясно, че ГЕРБ не се е отказал от идеята за създаване на подобен закон и вече следи опита в тази област на германската провинция Бранденбург. През същия месец на среща в София, организирана фондация „Конрад Аденуаер” професорът по медийно право в Еропейския университет “Виадрина” във Франкфурт /Одер Йоханес Веберлинг представи като добър съвременен закон за печата приетият в провинция Бранденбург.

Според Георги Лозанов този закон е много подкупващ, тъй като в него няма нищо драстично, той е близо до разума и изплува в полза на известна журналистическа независимост. Ако говорим за регулация на печатните медии, сега най-сериозния въпрос е да се запазят правата на журналистите преди всичко спрямо собствениците, да съществува разделение между тях. В момента съществува тенденция собствениците да потапят едни утвърдили се от години вестникарски марки на пазара и това е загуба на голям ресурс в България, твърди Георги Лозанов. Той е убеден, че доколкото качествената хартиена преса е на изчезване необходимо е да съществува нещо като „червена книга” за онези нейни представители, в които има наистина журналистика на високо ниво и граждански ефект.

Тома Биков е убеден в необходимостта законите в България просто да се спазват. Един закон, дори написан с доброто желание да се помогне медиите да са свободни, не би решил проблемите. Сегашната реакция на премиера се дължи на това, че данни за състоянието на българската медийна среда вече стигнаха до Европа и все повече западни колеги и организации започнаха да говорят за случващото се в страната. Двете немски фондации са използувани за изчистване на името й пред европейските партньори, които вече са направиха острите си забележки и в крайна сметка цялото говорене за медиен закон е подчинено на стремеж, към изчистване на името.

Сух ли е медийният барут?

Медийте по света обикновено са „минно поле” и опитите за тяхното подчиняване често води до взривове. Останал ли е в България „сух” медиен барут или властта вече е успяла да го „овлажни” безопасно?

Георги Лозанов обръща внимание върху новата структура на публичността, в която острите, силни гласове все повече се оттеглят в новите медии – интернет, форумите и блогърската журналистика. Традиционните медии, включително и поради кризата, създала и нов конформистки дух, са намалили доста критическия си градус спрямо очакванията най-вече на онази част от обществото, която по-малко ползува досегашните медии и повече живее чрез интернет. Така че война между двете аудитории има и тя става все по-осезаема. Това се видя и във връзка с неотдавнащните протести на Орлов мост

Тома Биков допълва, че на протестите и при гасенето на витошкия пожар, тези хора носеха със себе си мобилни телефони с които снимаха и предаваха в мрежата всичко, което се случва. През интернет те се оказаха каналът, от който се разбра за дезорганизацията на властите в първите дни на пожара, за хаоса в определени моменти, за липсата на ресурс, с който доброволците можеха да помогнат. Информацията пристигаше в реално време и така тази умишлено или не подценявана медиа стана реален факт. При всички случаи българските медии ще бъдат взривоопасни до и след изборите догодина, друг е въпроса в каква посока, констатира Тома Биков който смята, че конюнктурата ще започне по да се обръща срещу онези, които са я създали.. Журналистите по-скоро трябва да мислят за света след това управление и за това как българската медийна среда да се успокои, нормализира и да започне да функционира по обичайните правила и стандарти, е категоричен представителят на партия „България на гражданите”.

Какви са най-новите български рекорди в класацията на ОЛАФ? Защо европейски правни експерти ще ревизират знакови дела за измами? Какви са традициите на местното доносничество?

На първи юли МВР-дирекцията с наименование “Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС“ /АФКОС/ придоби правото да извършва самостоятелни административни разследвания по сигнали за източване на европари и да сезира прокуратурата в случай на закононарушения или измами. Случайно или не, в същия ден европейската служба за борба с измамите ОЛАФ публикува годишния си доклад за злоупотреби с пари от еврофондовете за миналата година. От документа стана ясно, че България продължава да държи първото от 2008 г. досега място по брой разследвания на европейската служба /463 до края на миналата година/, че 62 на сто от престъпните случаи предадени на властите през последните шест години са все още висящи в съда, че в много от случаите съдът е заменил наказателната отговорност с административна и че страната отново е начело по подадени към ОЛАФ сигнали за злоупотреби с европейски пари.

Денят „Х” на ЕК

Изводите на европейската служба можеха да минат и по-незабелязано, ако след броени дни не предстоеше обявяването на съдбовния за управлението мониторингов доклад на ЕК, в който ще бъде направена петгодишна оценка за действието на механизма за сътрудничество и проверка. Неслучайно говорителят на ОЛАФ Йоан Волт тези дни припомни пред БНР подчерта, че службата му винаги дава своя принос за подготовката на докладите на ЕК и нейните препоръки и заключения имат решаващо значение при разпределянето на евросредствата в Брюксел. Само ден след това изявление правосъдната министърка Диана Ковачева побърза да обяви, че действащи съдии и прокурори от Германия, Испания, Италия, Франция и Холандия подготвят експертен десант в България за да проверят защо българския съд и обвинението се оказаха безсилни по знаковите ОЛАФ-ски дела срещу братя Галеви, Марио Николов, бившия изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев, братя Маргини и бившия изпълнителен директор на “Софийски имоти” Тошко Добрев. Техните констатации ще станат известни чак през есента, когато изводите в петгодишния доклад на ЕК вече ще са направени и това също едва ли е случайно.

Доносници безкрай

Специлен одит на българската Сметна палата през март констатира, че при всяко второ докладване на нередности по европроекти пред ОЛАФ българските чиновници допускали грешки. Тогава ревизорите поясниха, че всички тези „сигнали”, в това число и грешните, залягали в доклада на европейската агенция, а това съвсем не способствало за „защита на националните интереси”. Като назидателен пример за подобно омаскаряващо доносничество до миналата година беше давана прочулата се фалшификаторка на дипломи Калина Илиева, която в кратката си, но скандална битност на изпълнителна директорка на ДФ „Земеделие”, била изпратила над 400 писма до европейската служба. Ако се съди по броя на продължаващите в резултат на сигнали разследвания в страната, нейните следовници също не си поплюват – пишат до Брюксел, та пушек се вдига!

Впрочем на измамите и доносите неслучайно се гледа като на традиционен национален спорт в България. Наследен от комунистическото минало, усъвършенстван до блясък в годините на прехода, неговото масово практикуване и днес продължава да създава своите звезди, спонсори и възторжени почитатели.

А всъщност става въпрос за тривиална икономическа престъпност от която главните потърпевши, отново по местна традиция, са хората и държавата.