Вредни  ли са храните-менте за здравето на хората? Каква е  връзката между лятната ваканция и стафилококовата инфекция? Доколко пивки са „гаражните” ракии по морето?
В началото на летния сезон държавната Агенция по безопасност на храните увери консулите на държавите от ЕС, че техните граждани могат да бъдат спокойни –  по отношение на храната „България е една безопасна за туристите дестинация”, увериха техни представители.  А основания за безпокойство имаше. Въперки от 9-те хиляди проверки, съставените 500 акта за нарушения, затварянето на почти 70 обекта и бракуването на 10 тона храни, натравянията и чревните инфекции през миналото лято се оказаха проблем по българското Черноморие.
Млечните ментета
Каква е ситуацията сега? През пролетта  избухна скандала с вносния „продукт” с етикет „Кисело мляко за пиене”. Той се оказа смес от свински желатин, царевично нишесте и концентрат от моркови и грозде. По този повод шефът на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов трябваше припомни по медиите, че българския Закон за храните забранява „стоки, натъпкани с палмово масло и соев белтък, да се наричат сирене, кашкавал, камо ли кисело мляко за пиене”. От друга страна Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите отговорно заяви, че „60 на сто от млечните продукти в България са менте”. Голямата „мълния” по скандалния повод изпрати самия премиер Бойко Борисов като нареди на браншовиците в животновъдството да слагат етикети с надпис „Вредно за вашето здраве” този вид продукти с палмово масло.
Информираното тровене
На въпрос дали такива етикети вече са факт,  хранителният инженер-технолог Атанас Дробенов от дирекция „Контрол по храните” към държавната Агенция по безопасност на храните  поясни за ДВ, че в някои хранителни продукти действително се влага хидрогенирано палмово масло, но проблемът бил друг, а именно че то не винаги е изписвано в състава на продукта върху етикета, както предвижда законът. „Така потребителят е информиран и има възможност сам да избере дали да го купи и консумира”, уточни експертът и допълни, че неговото ведомство контролира основно съдържанието на надписите и при пропуски налага на съответните санкции. От друга страна се оказа, че в унисон с нареждането на премиера Борисов големите европейски производители на млечни изделия са се отказали напълно от използуването на палмово масло поради вредното му въздействие върху човешкото здраве.
Еднокопитни домашни колбаси
През тази пролет по животински останки край ямболско село районната епизоотичната комисия констатира незаконно клане, при което близо три тона месо от коне, катъри и магарета незаконно са били продадени на пазара под формата на колбаси. Край Сливен по същото време антимафиоти разкриха нелегален „винпром”, който зареждал със самоделни  ракии, мастики и водки хотели на Южното черноморие, работещи по системата „ол инклузив”. По повод върнати от Германия 300 тона продукция, в началото на сезона асоциацията на билкарите призна, че българските билки са пълни с пестициди и са със съдържание на никотин над допустимото за ЕС ниво. В началото на лятото не друг, а споменатия вече шеф на агенцията по безопасност храните д-р Войнов отново констатира публично, че хората „масово отиват на почивка по морето, а свършват в болницата със стафилококова инфекция”. Причината – търговци и заведения не спазвали изричните забрани и хигиенни правила за да реализират по-големи и бързи печалби през сезона.
Глоби и бизнес
Въпреки масираните инспекции /до края на юли областните дирекции по безопасност на храните отчитат над 500 проверки по Черноморието/ , независимо от актовете и глобите, напук на законовите изисквания и европейските стандарти в туристическия бизнес, и това лято са констатирани поредните несъответствия в поддържането на системите за самоконтрол, липса на етикетировка, неправилно съхранение на храни, наличие на храни с изтекъл срок на годност, неизпълнение на предписания на контролен орган.  Инж.Атанас Дробенов от Агенцията по храните обаче е оптимист: „От миналата година досега проверките са  засилени многократно. И е нормално когато се упражнява по-строг и чест контрол, да има ефект. Нарушения отново се констатират, но са по-малко. И това е добре, защото навсякъде по света трябва да има държавен контрол”, е убеден експертът.

Интервю пред в.”Минаха години” – 14.08.2012

Радио- и телевизионен водещ и коментатор, фотограф художник, университетски преподавател, плодовит блогър… Доста дини под една мишница…

Още – музикант и активен спортист. Въобще, „хармонично развита личност”, както казваха навремето, но никой не си направи труда да ми го каже, а и никой не ме забелязваше тогава – все пак бях син на частник, категория хора, които  комунистическия режим искрено презираше, но както става ясно днес, вътрешно им е завиждал много.
Днес, четвърт век по-късно, след себе си виждам все повече изпуснати, отколко здрави дини. И такива, каквито вероятно повече никога няма да мога да нося, дори и с торба.

Английски, немски, чешки, руски… С колко езика всъщност боравите?

С повече от изброените, но по-рядко. Естествено ползвам основно английски, но ние българите съвсем  несправедливо пренебрегваме другите славянски езици. А те са интересни и не по-малко богати от българския! Нямам предвид съдържанието на кафанските песни, естествено, ние отдавна се гордеем единствено с родната чалга.

Кой е най-трудният ви събеседник в практиката ви на радио- и телевизионен журналист?

Неподготвеният. В ефир не е редно упрекваш събеседника си, че е лаик в дадена тема, а и това е по-скоро привилегия на аудиторията, не на модератора. Малцина, обаче  си дават сметка, че тв-екран и радиостудиото са своеобразно огледало, в което не само виждаш себе си, но и то те вижда, както гласи японската мъдрост. И затова лекомислено се натискат и дори плащат луди пари за да бъдат показани по телевизора или чути в ефир. А там водещият не е длъжен да действа като „воден спасител” на затъващи в безсмислието си гости. Другото неприятно е, че днес изборът на събеседници за предаване най-често се прави конюнктурно, под външен натиск или по списък, спуснат от началниците. Което редуцира водещият в обикновен фигурант и то при условие, че той въобще е смислен журналист, а не залязваща манекенка или „светски” кондуктор, да речем.

С коя ваша снимка се гордеете най-много? Защо?

Не само с една, за радост!  Хубавите снимки се раждат при определена ситуация, на конкретно място и в определен момент. Ако си успял фотографски да регистрираш не само събитието, но и личната си емоция в този миг, вероятността да се получи хубава снимка е голяма. Творчеството е вълнение, което има реални и често художествени измерения. Което с пълна сила важи за фотографията.

Десет години сте живяли в Прага. Един бохемист казва, че чехите са народ, който превръща всичките си пороци в добродетели. Затова ли преходът в Чехия успя, а у нас се провали с гръм и трясък?

Няма народ без пороци, въпросът е в тяхното количество и отношението на обществото към тях. Едва ли е порок да пийнеш халба бира в кварталната кръчма или да наругаеш управниците си, когато го заслужават. За чехите това е традиция. Порок, обаче е хем да попържаш управляващите, хем да гласуваш на изборите за тях, какъвто обикновено е нашия случай. Когато чехите излязат на площада и започнат да дрънкат във въздуха с ключовете си, техните политиците започват да треперят, заваляват оставки и нещата се променят. Ако това не се случи, неизбежно идва някаква революция – „кадифяна”, „нежна” или друга, която слага на място обществените очаквания.  При нас това почти не се случва, а и управляващите отдавна не ги е еня от протестите. Вярно, политическата корупция е тежък порок, неотдавна чехите също я изпитаха на гърба си, но за разлика от нас тяхната полиция реагира независимо, светкавично и безкомпромисно. Както и самите чехи реагират когато, например,  турист си позволи да хвърли боклук на улицата или мургавите балкански джебчии „преслушат” някого в метрото или трамвая. А у  нас все още наричаме крадците „оправни хора” и често дори им се възхищаваме. Затова преходът в България ще продължава да наподобява въртящото се барабанче, в което мишлето безмислено препуска в безкрайния си бяг.

И сегашните ни управници също са много доволни от постиженията си. Като е толкова добре, защо е толкова зле!

Нима има управляващи, които да не са доволни от действията на собствения си режим? Лично аз се съмнявам.  В нормалните демокрации оценката за властта се поставя в деня на вота от избирателите. У нас властниците всеки ден сами си пишат бележки, а дресираната с „морков и тояжка”  медийна пропаганда мултиплицира тези самооценки и ги натрапва до втръсване. Целта е хората да вярват все по-малко на джоба и очите си, отколкото на бърборенето по телевизора или радиото. Сиреч на внушенията, че всичко е наред, че цените въобще не растат и пенсиите все пак ще бъдат повишени между 2 и 5 процента. „Силна” пропагандна теза в сегашната ситуация също е, че по света винаги „има и по-лошо”, което е факт. В Сомалия, да речем.

Официалната статистика показва, че в момента българинът потребява от два до три пъти по-малко хранителни продукти, отколкото през епохата на Тато. Вашият коментар?

Да не избързваме! Причина за подобна констатация би могла да бъде борбата срещу затлъстяването или призивът за водене на здравословен живот чрез диети. Или обяснението може да се крие  в потреблението на по-малко, но по-качествени продукти, да речем. От друга страна лакомото, трикратно по-голямо плюскане по времето на „Тато” и най-вече през „Лукановата зима”,  доведе режима до пълен фалит и го вкара в дългове, които българина и сега продължава да изплаща. Днес непрекъснатото стягане на коланите и пазаруването с жълти стотинки е солидна гаранция срещу дълговете на държавата, но пък населението й започна стремглаво да се топи. Което също е добра новина за хазната, в крайна сметка…

Като кореспондент на  “Дойче веле” как оценявате дейността на електроразпределителното дружество Е.ОН в Североизточна България?

Нямам конкретни впечатления, но от онова, което „боботи” в публичното пространство разбирам, че хората са недоволни от тяхната дейност/ германците комай продадоха компанията Е.ОН на чехите миналата година???/. В древния свят е била популярна поговорката: „Ако си в Рим, прави каквото правят римляните”. Вероятно тъкмо това напътствие спазват  в България не само чуждестранните електроразпределителни дружества,  но и всички храбри ивнеститори и авантюристи, дошли да печелят на местна почва. Ако правилата на играта и редът бяха същите, каквито са в  техните богати страни, нещата биха били различни. На нашенския терен просто всички се съобразяват с местните порядки. И резултатите са налице.

Народът се оплаква, че политиците са корумпирани и некадърни, политиците – че сме лош материал, със сбъркан чип и т.н. Къде е истината?

Известно е, че днес по-голямата част от знаещите, образованите, кадърни и перспективни българи отдавна живеят и работят далеч на запад от булевард „Константин Величков” или на юг от „Капъкуле”. Благодарение на финансовата им помощ отвън техните близки– деца, възрастни родители, роднини – успяват някакси да преживеят в родината. Което е тъжно, срамно и недостойно, но е факт.  Тежката демографска криза, сривовете в образованието, здравеопазването, наукатd, културата, все по-голямото маргинализиране на значителни слоеве от българското население превръща взаимните упреци между политици и граждани в нерелевантен спор. Да, неизбежно влошаващият се човешки „материал” ще избира все по-корумпирани  и неподготвени политици, а те от своя страна ще продължават да го съсипват все повече и повече.  Което доказва, че проблемът с българския мисловен чип действително съществува.Просто в началото на 21 век въпросният „чип” продължава да се произвежда с „ботевградски” полупроводници по „правешки” компютърни технологии. За съжаление.

Коренът ви е от Битоля. И вие ли вярвате, че Македония беше денационализирана само от сръбската пропаганда, но не и от провалите на собствените ни политици и от непривлекателния облик на държавата, която сме изградили?

Никога не ми е допадала кръчмарско-националистическата носталгия по въпроса за Македония. Наистина е време да си дадем сметка, че днес това е държава, която е съвсем различна от „романтичните” времена на общата ни история,  а нейните сегашни граждани имат твърде малко общо с нашите „вечнозелени” роднински представи за тях. Да, младите македонци се редят на опашки за паспорти в София, но те сега им трябват за свободно пътуване в Европа и по света. Нека оставим времето, икономиката и цивилизациионния натиск на Стария континент да сложат  ред в нашите вечни балкански разправии. Другото е политически непродуктивно и дори опасно.

В едно интервю споделяте бащиния си съвет: “Живей и постъпвай така, че когато вечер си лягаш, да спиш спокойно!” Спите ли спокойно, г-н Папакочев?

Не винаги. Причината е, че нощем обичам да слушам новини и коментари  от световния радиоефир. Днес интернет предлага това качествено удоволствие особено за професионално изкушени хора като мен.  А когато сънят ме обори, наистина заспивам дълбоко и спокойно. Което е проверим във всяко отношение факт!

В началото на годината българският парламент гласува декларация по повод т.нар.Възродителен процес отпреди 22 години, в която го определи като „форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим” и призова правосъдието и главния прокурор да направят всичко необходимо за приключване на делото срещу виновниците за срамната етническа асимилация. „Опитът за покриване на престъплението с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ”, беше посочено в документа. Тези дни стана ясно, че последният удължен срок за разследване на делото по Възродителния процес в България е изтекъл и този факт, както съобщи БТА, е предизвикал силно негодувание сред българските изселници в Турция и техните граждански организации. Георги Папакочев разговаряс двама експерти по проблема:
Михаил Иванов, правозащитник и изследовател на т.нар.Възродителен процес припомня, че преди повече от година група общественици са направили обръщение с настояване за довеждането на известното  от 1990 г.„дело номер едно”  докрай, а приетата по инициатива на Синята коалиция декларация в началото на годината е дала нови надежди за посочване и наказване на виновниците. Още тогава направи впечатление, че политическата класа не прие особено присърце декларацията и ентусиазма на вносителите от Синята коалиция при гласуването съвсем не беше характерен за останалите политически сили, в това число на управляващите и на ДПС. Много знакови депутати от партията на Ахмед Доган, както и самият той, дори  не дойдоха за гласуването, подчертава Михаил Иванов.
Протест на българските мюсюлмани
Председателят на гражданското сдружение „Европейска виза за етническа толерантност”/ЕВЕТ/ Ергин Емин определя спирането на проточилото се разследване за тревожно. Давността на престъпленията не е изтекла, не са наказани виновните, а близо милион и половина българи са потърпевши от ударите на „възродителните процеси” от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, отбелязва той.  През седмицата „ЕВЕТ” и фондация „Конрад Аденауер” в България са организирали в Северна България съвместен семинар за междукултурния диалог в Европа, с участието на над сто мюсюлмани от по-големите градове в района, разказва Емин. Проблемът за отговорността отново беше повдигнат и заедно с всички наши НПО решихме отново да застанем зад писмата изпратени до Главния прокурор, до военната прокуратура и до ЕК, както и да подкрепим инициативата на българските изселници в Турция. Организации на мюсюлмански изселници от България, които сега живеят в Холандия, Финландия и Швеция, също ще се включат в подписката за удължаване срока на делото, информира Ергин Емин.
Предрешените милиционери
Защо и  кой препятства приключването на делото по Възродителния процес? Михаил Иванов, който през първите години след промените през 1989г.  е бил съветник по етническите въпроси на президента Жельо Желев си спомня сериозната съпротива срещу разследването от страна на специалните служби и среди на комунистическата, след това социалистическа партия, на репресивния апарат на МВР и на неговите предшественици от Народната милиция. Сега, през последните години, по въпроса просто липсва интерес и това е тъжно, отбелязва правозащитникът. Ако интересът на политиците, а той е свързан с интереса на обществото, не беше  избледнял, до подобно затлачване на делото нямаше да се стигне, е категоричен Михаил Иванов.
За да излезе истината наяве, трябва да бъдат разпитани свидетелите на тези престъпления,  а при етническото прочистване през 1989г. голяма част от тях бяха прогонени не само в Турция, но из цяла Европа, допълва Ергин Емин. Имената им се знаят, те са предоставени  на военната  и главна прокуратура и тъкмо тези очевидци могат конкретно да посочат истинските извършители на репресиите. А те са от главно от средите на бившата комунистическа, сега социалистическа партия и до днес продължават да се крият в нейните кабинети, е категоричен председателят на сдружението ЕВЕТ.
Дело „номер едно” в архива?
От знаковите обвиняеми по знаковото мегадело „номер едно” единствен сред живите днес е само Георги Атанасов, припомня Михаил Иванов. Освен търсене на справедливост обществото трябва да се концентрира и върху осветяването на историческите факти свързани със събитията от тези години. Комисията по досиетата, която си спечели авторитет с методичното и безкомпромисно досега осветяване на агентите на някогашните репресивни служби, притежава и контролира днес целия архив на МВР, а достъпът до тези документи често е затруднен, дори е блокиран. Това днес не прави никому впечатление освен на малцината историци и изследователи като мен, които работим с архива, но се надявам, че пречките скоро ще бъдат отстранени, признава Михаил Иванов.
Тлеещото напрежение
Какъв сигнал изпрати към мюсюлманската общност отсъствието на представители на властта на погребението на загиналия при атентата край Бургас шофьор Мустафа Кьосов? Обезкуражаващ, а става дума за много важен въпрос, реагира Михаил Иванов. Широката общественост изглежда не си дава сметка, че сред помаците в Родопите съществува напрежение. Причините са показните и безобразни акции на ДАНС в района с качулки, нощни влизания по къщите, масово изземване на литература. Напрежение се създаде и около преброяването на населението през миналата година. Хората от тези райони днес отново се чувстват притеснени, те виждат, че държавата със своите институции им обръща гръб. Твърдя, че милион мюсюлмани очакваха след атентата край Бургас жест от държавата и присъствието на нейни представители на погребението на Мустафа Кьосов щеше да даде такъв сигнал. Вместо него се чуха предположения, че самия той може би е съпричастен към атентата защото е мюсюлманин, възмущава се правозащитсникът. Не се намери български политик, който да каже ясно: „Съграждани мюсюлмани, винаги сме живели заедно добре  и сега не се съмняваме, че вие сте добросъвестни наши съграждани”. Тези хора очакваха, но не чуха подобни думи. И вероятно са си казали: „Да, те отново се съмняват в нас!”
Да си подпалиш чергата сам
Изпитах срам, когато научих, че британският министър-председател Дейвид  Камерън е изразил лични съболезнования към семейството на Кьосев, а при нас това не се получи, продължава Михаил Иванов. Едва след пристигането на официални представители на Израел в България беше съобщено за смъртта на петимата евреи и един българин. Чак тогава! И друго. През септември започва съдебен процес срещу 13 духовни лица с до голяма степен измислени обвениния за разпространяване на радикален ислям и за дейност срещу обществения строй в държавата. Така напрежението сред българските мюсюлмани, особено в Родопите, ще се повиши допълнително. А е нужно да се действа много внимателно, когато става въпрос за междуетническите отношения, предупреждава Михаил Иванов. Евродепутатката Надежда Нейнски също изрази съувствие с лична декларация и е жалко, че представители на управляващите не почетоха паметта на загиналия шофьор, допълва лидерът на ЕВЕТ Ергин Емин.

Каква част от цитираните в доклада на ЕК  два милиарда евро на „12-те престъпни дейности”  се въртят в  „черната” и „сивата” икономика на България? Кой определя степента на сивото в националното стопанство и как сенчестите практики се отразяват върху чуждестранните инвеститори? Георги Папакочев потърси  мнение на от двама експерти:

Някои медии са изтълкували 12-те „престъпни дейности” споменати в доклада на ЕК, като „пазарни субекти”, а всъщност става дума за обособени престъпни пазари като проституцията или наркотрафика, например, уточнява старши анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов . Естествено парите, които се въртят в т.нар.”черна” икономика влизат в „сивата”, но знак на равенство между двете не може да се постави. Сивата икономика обхваща и легални дейности, които по някакви причини не отговарят съвсем на регулациите. Например, плащането на ръка на  съсед, който ти е направил дребен ремонт в къщи. Вярно, в случая съществува недеклариран доход,  но това не може да се сравнява с дейности забранени от закона.
Въпросът е интересен, макар че е трудно да се борави с точни числа, смята  старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Разликата е, че от едната страна са чисто криминалните дейности където се въртят незаконни приходи които няма как да се легализират, а от другата е сивата икономика, където примерно се прикрива оборот, заплати се плащат под масата, укриват се данъци. Икономистът е убеден, че фискалният ефект от черната икономика би могъл да се появи по-скоро чрез необяснимо забогатяли конкретни фигури, които впоследствие могат да бъдат атакувани с новия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Икономистът уточнява, обаче, че никъде, дори и в развити държави този механизъм не е  сработил до степен, че да се превърне в основен източник на държавни приходи. По-интересното е, пита Ганев, дали в България има място за дебат за узаконяване на дейности като проституцията, например?  Засега  позицията на обществото е била балансирана на тази тема.
Радост в мъка, мъка в радостта
Сивата икономика често има  и положителен социален ефект, тъй като създава някакви работни места.Вярно, тя изкривява пазара, много фирми преминаха в сивия сектор и започнаха да прикриват оборот или неофициално да наемат работна ръка, но дори дори и така сенчестото стопанство започна да действа като буфер срещу кризата в България, пояснява Ганев.
Тодор Ялъмов също е убеден, че  в определени ситуации сивата икономика има плюсове и минуси. Положителното в България е това, че част от хората имат някакъв доход. Ако допуснем, че утре е възможно правителството да наложи тотален контрол върху сивия сектор и част от пазара със своите фирми изчезне, това би означавало, че озовалите се на улицата техни работници ще трябва да увиснат изцяло върху социалната система, сиреч на бюджета. Да, бившият икономически министър от ГЕРБ Трайчо Трайков каза: „По-добре сива, отколкото никаква икономика” и беше прав, но… дяволът се крие в детайлите, подчертава анализаторът от ЦИД. Той припомня как в годините на прехода изсветляването на определен пазар е ставало не пазарно, а с „подкрепа” на държавата в полза на определени играчи. Пазарът на видеокасети в началото на 90-те, например, в който съществуваше голяма конкуренция между много играчи, които продаваха  пиратски филми с неуточнени авторски права в даден момент, беше ликвидиран със силови средства от  държавата. Тя, обаче, помогна на малка група играчи да монополизират този пазар. Друг пример: навремето във Варна публичният общински транспорт работеше неефективно, което нарои многобройни малки предприемачи, извършващи транспортни услуги. Всички бяха доволни – гражданите, че се придвижват, дребните предприемачи защото не плащаха данъци и возеха хората в евтини паянтови „маршрутки”. В даден момент едри предприемачи решиха, че този пазар е много доходен, чрез държавата наложиха свои стандарти за качество, изхвърлиха конкуренцията и поеха бизнеса. Степента на просветляване и затъмняване на сивата икономиката в крайна сметка зависи от политиците, които чрез съответното законодателство и контролиращите изпълнителни агенции влияят пряко върху „блендирането” в сивата икономика, е убеден Тодор Ялъмов.
Кой върти скалата на сивото?
Пред колкото повече трудности се изправя бизнеса – тромава администрация, политически и корпоративни интереси, кризисна икономика – толкова повече той посивява, допълва Петър Ганев. Така или иначе, обаче, правилата на играта започват да влияят. През последните години в България се забелязва малко по-голяма непоносимост към  сенчести практики и по-сериозните бизнесмени, свързани с традиция и някакво място в обществото, дори и на местно ниво все  по-трудно прибягват към сивите схеми.  Всъщност икономиката няма цвят, тя съществува преди държавата, преди законите  и решението да се криеш или не от властите идва на следващ етап, пояснява експертът от ИПИ. Естествено практиките в сивата сфера крият много рискове, защото работещите в нея не са трудово защитени, не могат да претендират за неизплатени възнаграждения по съдебен път, тъй като нямат договори. Но фактът, че работник, работодател, а често и клиенти доброволно „скачат” в сивото показва, че тази практика в България все още се приема за нормална.
Сивото през цветен калейдоскоп
Как изглежда сивата икономика през призмата на чуждестранните инвеститори?
Тодор Ялъмов констатира, че българското правителство обикновено търси големи чуждестранни инвеститори, а вниманиетоследва да се насочи към малките  и средни инвеститори, особено германски, с които и проблемите са по-малки.  Анализаторът цитира изследване което сочи, че сивотата е пряко свързана с търговските взаимоотношения и ако се търгува със страни, в които има много сива икономика и корупция, това се отразява на деловите връзки. Гърция и Италия, например, влияят много по-негативно на ситуацията в България отколкото  една Германия, например и проблема на немските фирми в страната не е в сенчестия бизнес, а в администрацията, която е мудна и бавна, заключава  Ялъмов.
Когато правиш бизнес в Германия, да речем, там е трудно да си представиш различните нюанси на сивото в икономиката, допълва Петър Ганев. Там, в крайна сметка, всичко е нормално и се отчита точно. Когато германци отворят завод в България и се окаже, че местнте им конкуренти действат на сиво, конкуренцията става много трудна. А някои български фирми понякога се субсидират чрез незаконни дейности –тези с наркотиците винаги имат и легален бизнес. А това прави средата много по-различна от познатото и нормалното в Западна Европа, обобщава Петър Ганев.

Въпреки продължаващата медийна  истерия около атентата в Бургас, думите на бившия шеф на полицията на Тел Авив Амнон Халпер, че терористите са търсили „мека цел” за осъществяване на своя акт, продължават да звънтят в българското публично пространство.  Излиза, че милиардите левове, с които данъкоплатците  финансират всяка година тайните  и явни силови структури на своята държава не само са недостатъчни, но и не са в състояние поне малко да втвърдят реномето й в сферата на сигурността.
В края на миналата година чуждестранна фондация в София  констатира, че България е сред шампионите в Европа по брой на полицаи на 100 хиляди души население и  е абсолютна  “шампионка” по разходвани средства за сигурност като процент от БВП. Изследването отчете също, че процентът на тежките престъпления в страната е сред най-високите в Европа, а доверието на гражданите в полицейските структури – най-ниско в сравнение с останалите страни от ЕС. Ден преди атентата в Бургас не друг, а националната статистика излезе с данни, които сочат че покачването на криминалната активност за миналата година е надхвърлило и най-мрачните прогнози породени от кризата, а в началото на това лято агенция КРОСС, позовавайки се на  МВР, обяви че в само в милионна София на всеки три часа се извършва кражба в частен дом, фирмен офис или търговски обект при разкриваемост на престъпниците едва 12 на сто.

Хранителни смески за тероризма

В новия си петгодишен мониторингов доклад, ЕК цитира Европол, който определя  организираната престъпност в България „за уникална в целия ЕС, доколкото тя упражнява значително влияние върху икономиката, което от своя страна води до влияние върху политическия процес и държавните институции”. Полицейската служба на ЕС дори посочи, че „годишния оборот на дванадесетте най-значими организирани престъпни дейности в България се оценява на 1,8 млрд. евро или на 4,8 % от годишния БВП”.  Което даде основание на бившата еврокомисарка и лидерка на партия „България на гражданите” Меглена Кунева да види в посоченото от Брюксел „хранителна среда на тероризъм, на организирана престъпност, на криминалност, от която икономиката ще се задуши като сред плевели”.  По същество констатациите в доклада хвърлят светлина и върху консистенцията на  сигурността в България, която два дни след бомбения атентат германското списание „Шпигел” окачестви като „кошмар за израелските специални служби”

Терористът Гъливер

Тези дни туристка от Тел Авив на Слънчев бряг възкликна пред АФП: ”Вие, българите изглеждате по-изплашени от нас…Вижте, животът продължава независимо от всичко!” Наблюдението на израелската гражданка е точно, макар причината за забелязаната от нея уплаха едва ли е само бомбената атаката в Бургас – все пак само месец по-рано поредните фойерверки на боеприпаси край „Петолъчката” бяха прогонили зорлем от този свят трима злощастни местни работници. Просто българите вече отдавна се страхуват от всичко и от всички – от собствената „полиция”, която в естрадната песен твърди че ги пази, от безкрайните неприятности с корумпирани органи на властта, които дебнат лакомо навсякъде, от наглите обективи и микрофони на контролирано-кресливите медии, от липсата на адекватна законова защита, ако все пак някой се престраши да свидетелства пред следствието и съда. Нима на никой от намиралите се край мястото на атентата не е направила впечатление фрапантно дългата русолява коса  на снажния светъл мъж с раници, който се увърта в изпълнен с късо подстригани /поради жегата в Израел и в Бургас/ средни на ръст и характерно смугли млади израелски мъже? Със сигурност някой го е забелязал, вероятно и си е помислил нещо, но… После се е обърнал встрани, за да не си създава излишни ядове.  А е можел да вдигне телефончето, да се обърне към някой с униформа,  да сигнализира! Можел е, обаче…

Мека Мара, мека цел?

По телевизията главният секретар на МВР Калин Георгиев обясни, че термина „мека цел” се тълкувал неправилно, тъй като всяка страна можела да бъде обект на тероризма. След това успя да насочи  значението на термина към „меките полицейски и контратерористични мерки” и многозначително да се оплаче в ефир, че неговото ведомство не практикувало административно подслушване, не извършвало административно проследяване и не налагало други административни ограничения на конституционните права и свободи на гражданите.
С подобни, дори  и още по-драстични действия, властите обикновено се опитват да компенсират недостига на „втвърдител” в сигурността. Затова нищо чудно българите скоро да се сблъскат с нови изненади. В името на сигурността, разбира се.