13.03.13

Кои са основните задачи пред служебния кабинет на дипломата Марин Райков и пред бъдещото  българско правителство? Ще решат или задълбочат проблемите на страната поредните властимащи?

Пета  седмица в българското публично пространство за надмощие  се борят два вида гласове – мощните разнопосочни скандирания на улицата за промяна на „всичко, навсякъде и незабавно”  и по-приглушените призиви на определени среди за разум, законност и гражданска отговорност. В еуфорията на протестите, обаче, малцина осъзнават, че общото в двете послания е осигуряването на по-добър живот на хората, което е възможно единствено в условията на стабилна и развиваща се икономика. Така като основна задача на  временния служебен кабинет оглавяван от дипломат от кариерата бъдещото правителство се очертава подобряването на икономическата ситуация в България и нейния бъдещ просперитет. Задача неимоверно трудна сред  жалките стопански реалности  през 23-годишния преход, в условията на кипящо социално недоволство и на фона на продължаващата европейска икономическа криза.

Как да изплашим инвеститорите

Опасностите  най-бедната членка на ЕС на бърза ръка да се озове по икономическа нестабилност до Гърция, Испания или Италия са огромни. Неслучайно миналата седмица рейтинговата агенция „Стандарт енд пуърс” недвусмислено предупреди, че ако бъде застрашен ориентираният към стабилност консенсус за икономическите политики, относително добрия рейтинг на страната от края на миналата година ще се устремии стремглаво надолу. Най-рискови през следващите месеци, според агенцията, са предстоящите извънредни избори, евентуални промени в данъчната система и енергетиката. От своя страна Ройтерс цитира експерт от Института за пазарна икономика, който отбеляза, че продължаващите протести неизбежно ще се отразят върху икономическото положение в страната и ако не бъде съставено стабилно правителство, ще започне бързо изтегляне на чуждестранните инвестиции от нея.

Отново един долар за 1800 лева?

Сериозна тревога буди и изпълнението на бюджета за 2013 и по-специално приходите през първите месеци на годината. Ако темпът на янаурската им събираемост се запази, те ще са с милиард и половина по-малко от предвиденото. През същия месец на миналата година държавата е събрала 9 пъти повече средства от корпоративни данъци, отколкото през тазгодишния януари. Подобно е положението с акцизите и постъпленията от ДДС. В този контекст страховито недоумение предизвикаха идеите за спешен външен или вътрешен заем за вдигане на доходите и стимулиране на икономиката, лансирани от финансисти с международно реноме, както и натиска за отказ от прилагането на т.нар.”валутен борд”, гарантирал стабилността на местната парична единица вече цели 16 години. Неслучайно в първото си послание, служебният министър председател Райков пое ангажимента неговото управление да не допуска политика „която би поставила под въпрос финансовата дисциплина”, „икономическа авантюра” или на опитите страната да бъде хвърлена в хаос.

Промяна vs още от същото

Тези дни пред австрийския в.”Стандарт” президентът Плевнелиев очерта визията си за съставения от него служебен кабинет, като за правителство от „мъже и жени, сами изградили репутацията си, с натрупани знания и умения, които да действат до изборите като кабинета на италианския технократ Марио Монти”. Да припомним – през  миналата година с умела дипломация Монти успя да осигури икономическа помощ за закъсалата си страна и успя да възвърне позагубените й позиции в Европа. Дали служебният кабинет на Марин Райков ще може да изкопира успешно Монти бързо ще се разбере. Няма да е излишно обаче министрите  в него отвреме навреме да си припомнят трите знаковите послания на американския президент Бил Клинтън от предизборната му кампания през 1992г:.„Промяна vs още от същото?”,  „Икономиката, глупачетата ми!” и  „Не забравяйте здравеопазването!”.

Прилагайки  ги биха си свършили повечето работа до май и току-виж биха успокоили улицата.

В поредната неделя на протести/10.03.13/, когато българската улица отказва да зачита всякакви авторитети и институции, новоизбраният патриарх Неофит ще отслужи в София молебен за помирение на народа. В състояние ли е гласът на църквата да вразуми българите? Георги Папакочев разговаря с двама познавачи на духовните дела:

Едва ли БПЦ би могла да си поставя за цел да бъде медиатор в политически спорове, но патриарх Неофит действително има уникален шанс, тъй в най-новата ни история това е първият свободно избран български патриарх със строго спазване на уставната и църковната процедура. Ако към това се добави и личният авторитет на Негово светейшество, който е обичан духовник от „гражданско тесто” макар да е извървял стриктно целия църковен път, той може да отправи послание към обществото, което да прозвучи с авторитет и да бъде чуто, смята проф.д-р Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Да, патриарх Неофит ще отслужи молебен, сиреч той като предстоятел на БПЦ ще помоли Бога да вразуми българския народ и  най-вероятно ще произнесе проповед. По отношение на църковния народ, църквата говори с власт, но когато тя се обръща към онези, които не са в църквата, а в България това са по-голямата част от хората,  в лицето на своя предстоятел тя по-скоро може да увещава, да осъвестява. Единението на българите сега е възможно единствено на базата на задълбочаването в собствената съвест.

Трудната българска съвест

Защото в България ние живеем или самодоволни, или разгневени и никога „себенедоволни” и „себезагрижени”. А тъкмо тези последни две неща са плод на работата на съвестта. Патриархът би могъл да осъвести хората благодарение на неговия непохабен и свеж авторитет. Общественият гняв в България е лесен, за разлика от общественото милосърдие, което ни е трудно. Трудна ни е и съвестта. Единението не може да бъде постигнато просто на базата на компромиси, а на базата на осъвестяване, е убеден проф.Калин Янакиев.

Глас камбана?

Често сме говорили, че църквата е изолирана от обществото, а и аз съм споделял подобни твърдения, признава историкът д-р Момчил Методиев, главен редактор на сп.”Християнство и култура”.  Сега съм приятно впетачлен от действията на патриарх Неофит и от стремежа му да отговори на очакванията на хората като даде и глас на църквата в тази посока. И в миналото сме били свидетели на смели изказвания на църквата в кризисни моменти, но те не са били чути от обществото. Сега за първи път посланията на църквата има възможност да бъдат разбрани. В момента важно е да се види и доколко обществото, което доскоро критикуваше църквата, е склонно да се вслуша в нейния глас. Не мога да прогнозирам, дали патриархът може да бъде посредник между политиците и гражданите, а и не съм убеден, че това трябва да е неговата роля, но съм впечатлен от изразената готовност църквата да участва в тези процеси, подчертава д-р Момчил Методиев.

Случки зад олтара

Не намирам за редно влизането на миряни в светия олтар, казва проф. Янакиев  по повод влизането на президента Плевнелиев зад олтара на катедралния храм „Св.Александър Невски” за да поздрави първи новоинтронизирания патриарх. То е разрешено само за онези миряни на които е дадено да служат в олтара най-нисшите служби. Въпросът за взаимоотношенията на църковната и светската власт обаче е принципно по-важен. Макар да са разделени, те все пак живеят в едно общество и споделят едни и същи множества. Следователно тези две власти биха могли да си сътрудничат особено в кризисни ситуации, когато авторитетът на църквата, като изхождащ от по-голяма дълбочина, би могъл да бъде от полза и за светската власт. Ако църквата има авторитет, светската власт има интерес да я търси и в момента мисля, че става точно това. Понеже в този момент авторитетът на църквата е висок, към нея са насочени определени желания. Разбира се църквата трябва да бъде много внимателна, защото тя не бива да бъде употребена от светската власт а трябва да запази своя автономен поглед върху онова, което става в обществото, смята проф.Янакиев. Убеден съм, че църквата наистина е отделена от държавата в България и това е едно от добрите неща, които се случиха в духовния живот в годините на прехода, за разлика от някои други православни държави, допълва историкът Момчил Методиев.

Изгори за да светиш?

За църквата самоубийството е тежък грях и въпреки това във варненския храм „Света Петка” се състоя опело в почит на самозапалилия се Пламен Горанов. Патриарх Неофит поясни, че ако „самоубийството е станало по причини неумишлени и целенасочени, а в момент на умопомрачение и липса на правилен разсъдък, това опело може да бъде направено”.

Според проф. Янакиев  съвременната църква не е склонна да гледа по един безапелационен начин на самоубийството както в миналото и днес тя преценява всеки конкретен случай. А и съвременната психологическа наука се е развила дотам, за да свидетелства че в повечето случаи самоубийствата стават в момент на умопомрачение, на психическа девиация или въобще са резултат на психическа болест. Така че опело може да се извърши при индивидуална преценка на духовника. Моето лично мнение за постъпката на Пламен Горанов е, че тя е неразумна, напразна и несъпоставима с тази на Ян Палах, който се замосапали в период на тоталитарен режим в тогавашна Чехословакия,  е  убеден философът. Тогава е трябвало да извършиш нещо извънредно за да бъдеш чут през стените на бетонното мълчание. Тоталитарният режим умееше да пази и медийна тайна, а днес разполагаме с криво-ляво свободни медии, с широко обществено мнение и  всичко се транслира пространството. Затова подобен акт на протест е неразумен и абсурден, заключава проф. Калин Янакиев.

Едва ли влизането в Шенген е главна грижа на протестиращите българи тези дни. Истината обаче е, че две поредни правителства се провалиха в преследване на призрачната европейска цел. Защо?

Ако категоричната позиция на германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, че страната му ще наложи вето в случай, че България и Румъния настояват за влизане в Шенген на започващият в четвъртък Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешни работи беше прозвучала само преди две седмици, официална  София щеше да вдигне шум до небесата. Не толкова защото развитите европейски държави за пореден път се готвят да покажат червен картон на двете бедни дунавските съседки, а заради тежко накърненото политическо самочувствие на управляващите в тях. Макар формално да са изпълнили техническите изисквания за членство в Шенген, София и Букурещ така и не успяха да разсеят съмненията на 25-те си европейски партньорки, че са успяли да овладеят корупцията и организираната престъпност в собствените си страни.

Като ми пееш Пенке, ле…

Бързането към Шенген напоследък беше изпълнено със серия нелицеприятни епизоди за властта в София, която правеше сметки да превърне членството в свой основен външнополитически коз за изборите. В началото на миналата година във Виена премиерът Борисов обяви, че от Шенген ни дели само една мазилка, имайки предвид наложителното козметично напудряне на няколко КПП-та по южната граница на страната. Никой не се вслуша през лятото на същата година в думите на същият германски вътрешен министър Фридрих, който пред регионалния „Хамбургер абендблат” каза, че „за жалост развитието в България не е толкова напреднало, колкото бихме се надявали” или в думите му, изречени

пред „Райнише пост”, че в момента е изключено отварянето на границите за България и Румъния. В София въобще не чуха дипломатичния намек на френския посланик, че държавните служби отговарящи за контрола по границите „по никакъв начин не бива да се поддават на опити за корупция”, нито пожелаха да разберат позицията на Холандия, която още през 2011 категорично обяви, че ще се противопоставя дори и на идеята за двустепенно приемане на двете държави. Което е по-лошо – българският външен министър и забележете, финансовия му колега се затръшкаха в медиите през миналата година, че българското търпение към Холандия било на изчепване и дори размахаха пръст, че ще София ще блокира промените в цялостното шенгенско законодателство в ЕС. За да се стигне логично до арогантното „прозрение” на Борисов след терористичния атентат в Бургас, че Шенгенското пространство можело да се окаже недостатъчно надеждна граница за България.

Шенген, Шенген, ти ярко пак пламтиш!

Между ушите на кабинета през януари минаха думите на зам-председателката на ЕК и комисарка по правосъдието и основните права Вивиан Рединг, че решението за влизането в Шенген ще бъде политическо и че дали имаш доверие на дадена страна и как гледаш на нея няма нищо общо с критериите, а с усещането. В неистовото си желание да чуе каквото му е нужно, вътрешният министър Цветанов миналия месец се опита да забърка и скандал в Хага с разпространените в България неточно преведени думи на държавния секретар по сигурността и правосъдието, които тутакси бяха опровергани официално от холандските власти. И отново с мантрата „ние сме изпълнили всички изисквания и критерии за Шенген” под килама бяха заметени констатациите на „Прозрачност без граници” за пълен застой в борбата с корупцията, липса на прозрачност в политическата и икономическа среда, за преобладаващата роля на монополите в корупционните практики, провалите по почти всички „знакови” съдебни дела, съсипването на бизнеса, притиснат от огромния корупционен натиск. Казано накратко, всичко онова, което в крайна сметка взриви общественото недоволство и изкара българите на улицата.

Шенген и мафиотските войни

                За съжаление българското правителство вече няма полезен ход за Шенген на започващия в четвъртък в Брюксел  Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, заяви специално за ДВ бившата българска еврокомисарка Меглена Кунева и изрази силната си тревога от мафиотската акция по отвличането на дете и стрелбата около него. Тя разкритикува досегашното управление за това, че си затваря очите пред организираната престъпност и че не може да се справи с нея. Според нея всяко решаване на проблема започва от това да си признаеш, да разпознаеш проблема като такъв. Меглена Кунева призова властите да се хващат за работа по разкриване на престъпленията и пожела да види разкрити извършители в т.нар.”наблюдаван район” в София, където вече бяха убити доста хора. Ние не изпълняваме законите, които приемаме и това е видно отвсякъде, а изпълнителната власт в много важната си функция за сигурността на България не си върши работата, констатира бившата еврокомисарка.

Красивият мираж

И сега накъде? След взривовете обществено недоволство, довели до оставката на кабинета и потопили България  в тежка политическа и нравствена криза,  на фона на продължаващите неразбории в Румъния, красивите видения на шенгенската Фата Моргана отново изчезват от хоризонта на бедните дунавски посестрими. Едва ли скоро вълшебната полусестра на митичния крал Артур ще се появи отново пред взора на бедстващите българи и румънци, но със сигурност нейните видения ще продължават да ги привличат. Докато някой ден успеят да стигнат до  хоризонта.

02.03.13

Води ли носталгията по социалистическото минало до възраждане на авторитаризма? Кое предизвика масовото недоволство?Какво целят протестите – демократична промяна или  комунистическа реставрация? Георги Папакочев обобщава мненията на участници в дебата, организиран по  инициатива на политологът доц.Момчил Баджаков в НБУ:

Този път протестират синовете и внуците на живеещите  в някогашните социалистически гета от градската периферия. Това не са интелигентите, нито хуманитаристите, а по-скоро гражданите от типа „среден техник”, които след дълги години са разбрали, че нещата окончателно не работят за тях и при една рухнала икономика са се оказали излишни пришълци в големите градове,  твърди литераторът-политик проф. Михаил Неделчев. Той поясни, че подобно на футболните агитки от градската периферия, които веднаж седмично имат възможност да преминат през центъра и да му „натрият носа” с обръщане на кофи, трошене на витрини и коли, така действат и много от сегашните протестиращи. Тръгват в няколко лъча, обикалят напред-назад,  за да може градският център да стане техен, да покажат неприязънта си към неговите жители-кореняци . Това , обаче, не е реставрация на комунизма, дори  не е носталгия по миналия строй, а остра реакция срещу трупаното през последните 23 години. И нека помислим, възкликва ученият,  няма толкова дълъг преход в света, какъвто и да е той! Протестите имат и регионална форма, местни „прицели”  –  публична тайна е, че варненският кмет е пределно свързан със знаменита силова групировка, чието име се произнася шепнешком в морския град. Там хората се оглеждат, преди да кажат ТИМ! Да, протестите днес са леви и това е прекрасно, защото най-после в България може да се роди нещо истински ляво и бунтовете работят срещу БСП,  те са в тяхното поле и са срещу социалната им демагогия да се представят като лява формация с дясно поведение, допълни проф. Михаил Неделчев.

Червеният телефон с Москва

Независимо от това, че демонстрантите се обявиха срещу всякакви партии, участвали досега във властта, това не попречи протестите да бъдат яхнати от „рубладжииите”  Волен Сидеров, Боян Расате, Красимир Каракачанов,  а ако някой все пак ги нарича националисти, чудя се за коя нация става дума? Във всеки случай не е за българската и това мен ме притеснява, е категоричен проф. Пламен Цветков. Той припомни, че след като Бойко Борисов категорично  е декларирал, че няма да си подава оставката, след 40-минутен разговор с руския президент Путин той я е подал още на следващия  ден, от което  излиза, че от Москва решават кой да е премиер в България. Запомнете, уточнява  историкът,  последните 23 години не са цвете за мирисане, но те са продукт на предишните 45 години тоталитарна власт .

Система „олигарси”

Според  доц.Антоний Гълъбов  през последното десетилетие  България е навлязла в олигархичната система, състояща се от  огромна маса недостатъчно грамотни граждани и малка група хора, която „върти” властта помежду си. Сега въпросът е има ли шанс държавата да бъде върната обратно в режм на демокрация? Демократичните иституции  и гражданското представителство в България не работят, същуствуват  над 120 контролно-регулативни органа, които не функционират,  има над 4000 НПО, но хората дори не знаят, че има такива. Едва  15 на сто от пълнолетното българско население участва в органзации като партии, екологични движения, включва се в някакакъв вид  организирани действия. Обществото е дълбоко дезинтегрирано и затова отсъства всякаква социална солидарност. Сегашното равнище на протести е най-удобно за олигархията, но това не тревожи политиците защото хората на улицата очевидно не са в състояние да застрашат никой от крупните представители на българската олигархия. Единственото, което може да ги застраши, е убеден социологът,  е спазването принципите на демокрацията.

                Татовото: „Ха-ха-ха…”

Сегашните протести са характерни със своята „градскост”  и анонимност, констатира проф.Евгения Иванова.  Много от призивите в тях напомнят на хейтърите в интернет,  които „мразят за да мразят”. Не всички са такива, но анонимността и нежеланието / или невъзможността?/ да се излъчи представителство са също подозрителни, защото  от кръглата маса през 1990г. насам България разполага с тези модели на упражняване на демокрацията. Известната етноложка изказа и своето много „уплашено” предположение – на някой  от протестиращите да не му хрумне да създаде национално движение с името на Тодор Живков.  Имам подозрение, че с всичките тези призиви за „национализация”, с бликащото от протестите хейтърството,  а и със значителната доза носталгия по комунизма, движение „Тодор Живков” със сигурност би спечелило доста широка  популярност, иронизира Проф.Евгения Иванова.

27.02.13

Досега  начело на протестите в България заставаха изявени лидери. Днес тях ги няма и зад разгневените демонстранти са единствено сенките на тайните служби.

Ден преди падането на ГЕРБ две знакови фигури на тоталитарните тайни служби обявиха от телевизионния екран, че властта в България вече се търкаля по улицата като „кална спукана топка” и призоваха настойчиво Бойко Борисов да си подаде оставката. И той, за удивление на мнозина, взе че го стори. В края на врящата от протести седмица, на въпрос как е бил подготвян от службите вече почетния пожизнен председател на ДПС, едината от същите две ДС- фигури, бивш шеф на Шесто управление, се изпусна многозначително пак от екрана:” Това не е тема, по която искам да говоря. Готвен е Доган, така е готвен, че едва ли можете да си представите!”. В самия край на миналата година на редовен брифинг на БСП, партийният лидер Станишев предупреди управляващите с многозначителното: „Който не иска да си тръгне с мир по демократичен начин, ще си тръгне по друг начин”.

От векове, за векове!

И друг любопитен момент. Веднага  след като отмени параграф 12 от Закона за досиетата в края на миналата година  парламентът, което откри възможността да бъдат осветени т.нар. „разузнавачи” в чужбина, лявата  опозиция вдигна страхотна медийна врява за рисковете пред тези „достойни хора, семействата и агентурнати им мрежи” и настоя президента да наложи вето на поправката. До момента осветяването на агентите-разузнавачи в чужбина практически е блокирано.  А този акт, според изследователя на комунистическите тайни служби Христо Христов, щеше да даде възможност на обществото да научи какво е присъствието на кадри от  филиалите на КГБ и ГРУ/съветското военно разузнаване/ в съвременните български разузнавателни служби. За намеса на руските специални органи в случващото се в България заговори тези дни по телевизията и бившият вътрешен министър в правителството на СДС Йордан Соколов. Той директно обвини тези „много опитни хора” в дестабилизирането на страната, които стоейки зад протестите трансформират икономическите искания в тях  в призиви за промяна на политическия модел. Подобна оценка неотдавна даде и влиятелният политолог Огнян Минчев, според който „олигархията и руската пета колона, с които Борисов толкова дълго се опитваше да постигне компромис – за „Белене”, за „Лукойл” и за какво ли още не – същите тези кръгове го качиха на шейната и го пуснаха по нанадолнището”.

Дай милион, милион ми дай!

В жегата на обществения гняв срещу монополите и разграбването на държавата тези дни, почти никой не повдигна публично актуалната тема за отварянето агентурните досиета на т.нар.”кредитни милионери” и по-точно никой не запита  защо законовата проверка се бави необичайно дълго? В края на миналата година шефът на Комисията по досиетата Костадинов обеща първата група агенти да стане ясна още в средата на януари, но това не случва до днес. А имената тъкмо на тези фигури, много от които продължават да  заемат ключови позиции в основните сектори на икономиката, финансите и бизнеса, биха дали отговор на много от въпросите, които в тези дни се скандират по площадите – кой е източил стотици милиони от трезорите на България, как са формирани днешните държавни монополи, какви са механизмите, по които продължават да се дърпат конците на правителство, депутати, магистрати, чиновници от държавната администрация, на медиите и кой, в крайна сметка, носи отговорността за мизерията  на най-бедните европейци?

Кой поръчва музиката?

Оказва се, че причина за забавеното осветяване на кредитните милионери са…банките, друг обект на остри критики от улицата днес. Макар, че по закон те са длъжни да изпратят в двуседмичен срок данните на кредитните длъжници в Комисията по досиетата, много от тях продължават да бавят своите отговори. Не били длъжни да съхраняват исканите данни повече от 5 години, много от банките на прехода вече не съществували, а архивите им били унищожени – това са част от текущите обяснения, но дали те ще бъдат приети от разгневеното множество на улицата като истина или просто като опит да бъдат прикривани докрая определени лица? Все пак става въпрос за проверката на 50 хиляди човека от 10 500 фирми, от които се очаква на светло да излязат поне 5 хиляди имена на ченгета!

По повод събитията в България украинският в.”Сегодня” тези дни коментира, че сегашната криза е в интерес на Москва и начините за засилване на руското влияние в София са два – строежът на АЕЦ”Белене” и бъдещо коалиционно правителство, в което Русия да има повече  поддръжници.

Върху кой от вариантите ще се съсредоточат размърдалите се дълги сенки на тайните служби предстои да разберем. При това съвсем скоро.