Двата фотографски портрета са правени през 1970 г. и на тях големият български футболист Георги Аспарухов – Гунди е едва на  27 години. Месеци по-късно те се превръщат в едни от последните изображения на спортиста, напуснал нелепо и преждевременно този свят през 1971. В десетилетията след неговата кончина, студийният фотографски образ на Гунди придобива иконично значение за неговите близки, за милионите му привърженици и за визуалната история на българския спорт.

Двата портрета на Георги Аспарухов са дело на фотограф-художника Петър Папакочев и са заснети в ателието му на ул.”Бачо Киро” в средата на 60-те години на миналия век.  Изключително скромният и свит по природа Гунди едва се е поддал на настояването на съпругата си Величка да посети студиото на Папакочев и да застане пред неговия обектив. Така случайността помага физическият му образ да бъде съхранен в  паметта на българите.

Портретите на Гунди светкавично придобиват огромна популярност  и започват свой собствен живот. Тиражирани незаконно от предприемчиви търговци в стотици хиляди екземпляри те се продават по стадиони, сергии, дори в книжарници, като фирмения надпис на фотостудиото и името на фотографа старателно са били елиминирани – вероятно от гузна съвест към автора или от професионална завист за великолепната студийна снимка. Въпреки всичко в средата на 90-те години на миналия век на благотворителен търг за подпомагане на футболния клуб „Левски” заможен спонсор на отбора купува оригинално копие на едното изображение на футболиста, собственост на неговата съпруга, за фантастично звучащата тогава сума от 10 000 евро. С което портретът на популярния футболист се превръща в най-скъпо оценената снимка в България до днес. Името на нейния автор-фотограф  отново остава на заден план.

През 2013 се навършват 100 години от рождението на фотограф-художника Петър Папакочев. Част от други негови иконични изображения ще могат да бъдат видяни през юни в рамките на традиционния Международен месец на фотографията в София.

05.05.2013

01.05.13

Дали от гузна съвест или от елементарен страх, но на сегашната  изборна кампания в България темата за Европа почти почти отсъства. Под грохота на шумните скандали със слухтенето и засилващите се съмнения за отсъствие на държавност, отвъд колабиралата икономика  и очертаващото се ново затягане на вътрешнополитическия възел, през тези дни отношенията на България с Брюксел са сведени основно до трескаво търсене на партийна подкрепа от сестринските фракции в Европарламента и…до нищо друго. Очевидно това пречи да се забележат буреносните европейски облаци, които се трупат над фиксираната в предсрочната битка за властта страна.

На „стентаблото” за порицание

На заседание през миналата седмица в Люксембург министрите по европейските въпроси на Германия, Дания, Финландия и Холандия поставиха настойчиво въпроса за необходимостта от по-солидна защита на фундаменталните ценности в ЕС, каквито са демокрацията и върховенството на закона. Както можеше да се очаква причина за критиките се оказаха Унгария, Румъния и естествено България заради техния провал в спазването на фундаменталните закони и правила на съюза по отношение независимата съдебна власт и спазването на законите. Неслучайно германският външен министър Гидо Вестервеле припомни на колегите си, че над три четвърти от страните в ЕС вече са подкрепили инициативата за затягане на европейското законодателство в тези сфери, а комисарката по правосъдието Вивиан Рединг допълни, че дебатите по въпроса ще трябва да се водят на базата на конкретни факти и числа. А такива факти, числа и примери тези дни България генерира в учебникарско изобилие.

Парламентарна лепенка на устата

Тъкмо злоупотребите с демокрация и власт в България, стигнали до крайност с аферите за незаконното подслушване и дирижираното източване на европейски средства към определени медии, уж за популяризиране на европейски програми, може да отключи безпрецедентно прилагането на чл.7 от договора с ЕС, в който е предвидено отнемането на право на глас на провинилата се страна в ЕП. Естествено тази крайна мярка, непозната досега в практиката на обединена Европа, може да  бъде предприета след обстойни проверки и контрол, но прилагането й  не е изключено за държава с „демократично” досие като българското. Така нищо чудно в даден момент страната да се окаже единствено ангажименти към ЕС, но без възможност да защитава своите позиции в Страсбург.

Да можеш да вярваш…

Съмненията в качеството на българската демокрация се засилват и от уникалното решение на всички опозиционни политически партии в предишния парламент да наемат европейска фирма за паралелно преброяване на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май. Въпреки стотиците международни наблюдатели от  ОССЕ, които ще присъстват на вота по начин, по който не се следят изборите дори в африкански държави с диктаторски режими, независимо от безпрецедентното пристигане  в страната на 21 наблюдатели от ПАСЕ, политическите опоненти на ГЕРБ дълбоко не вярват в честността на предстоящите избори и са готови да се презастраховат като заплатят за независим преброител на гласовете! Възниква въпросът след като почти цялата опозиционна политическа гилдия няма доверие в собствената си национална демокрация, какво да се каже за доверието на света в нея?

Европейски борчове и падежи

Тежко бреме върху гърба на служебния кабинет и евентуалното следващо правителство са и дузината наказателни процедури на ЕК, които управлението на ГЕРБ остави в наследство на държавата. Енергетика, околна среда, конкуренция и цифровизация – това са областите в които /при това спешно!/управлението предстои да доказва, че страната е изпълнила задълженията си или е в процес на тяхното изпълнение. В противен случай предвидените финансови санкции могат да закопаят държавата дори под дъното на пълната мизерия.

Така тъмните европейски облаци над България се сгъстяват и тежките гръмотевични бури предстоят. За хората остава единствено надеждата те да не докарат и опустошителни градушки. Тогава вместо да замирише на озон, в страната ще се окаже поразена  от поредното политическо бедствие.

30.04.2013

Защо не тъкмо там, биха попитали душманите на шпионирания в собствената си тоалетна  в Банкя бивш български премиер? В интимното място, където „и царят ходи пеша”, звуковите откровения са отчетливи, облекчаващи и дори стереофонични. Което основателно кара централният нападател на „Бистришките тигри” не само да се притеснява, но и  благородно да завижда  на своите колеги-лидери на други  български партии затова, че досега срещу тях не са излезли публично интимни СРС-та.
Впрочем правенето на подобни масирани записи в България е  бамбашка работа. Ще попитате защо? Според статистика от миналата година над 20 на сто от обитаемите жилища в България са с външни тоалетни, сиреч нужници, съоръжени най-често с дупки или клекала. Да монтираш подслушвателни устройства на подобно място е слабо ефективна дейност, защото тези места се използуват основно по голяма нужда, когато човек е съсредоточен повече в себе си отколкото в разговори по мобилния телефон или на висок глас през дъсчената порта. Още по-деликатен обект за слухтене са  обществените тоалетни в държавата, които от десетилетия  са в тежък дефицит. Неслучайно в края на миналата година, например, столичната община прие специална Стратегия за обществените клозети, изработена с помощта на експерти от Световната асоциация на тоалетните/ такава действително съществува!/, по силата на която по тези средища предстои да се създадат чудесни акустични условия за записи.
WC-звукозаписно студио
Документът предвижда сега съществуващите около 50 отходни места в двумилионния град да бъдат почистени, ремонтирани и „подкрепени” от нови 60 автоматични WC-та, които ще се хигиенизират сами. А до 2025 г.  и то само при едно бъдещо управление на ГЕРБ, веригата обществени отходни места ще се увеличи с нови 250 клозета! Които, според концепцията, буквално трябва да замиришат на теменужки за разлика от сегашните отвратителни и вонящи градски латрини. И там, сред ароматите на свежи пролетни цветя и туширани сифонни изплаквания, записите със СРС-та ще бъдат много по-качествени и съответно полезни в битката срещу организираната престъпност и политическите конкуренти. При това срещу никаквата такса  от 70 стотинки!
Да подобрим качеството на звука!
Виж, извън столицата ситуацията е доста по-сложна. Според сведения в печата положението с двете WC- „станции” на градския метрополитен в Кюстендил, например, било трагично. За да привлече клиентела ромът Стефчо, който се грижел за едната от тях, срещу 30-те стотинки вход, дори  предлагал топла минерална вода от туба за измиване на ръцете, но това едва предразполага към застояване, бъбривост и откровения.  За разлика от югозападния курорт, в панаирния Пловдив тоалетните микрофони биха могли да функционират пълноценно, тъй като тамошните отходни места се ползували безплатно от пенсионери, майки с деца до 7 години, полицаи и охранители. Особено привлекателена за тайните служби, казват, била  и китно варосана публична тоалетна в Шумен, където живеещата в нея отговорничка  обичала да черпи посетителите с десертно грозде от лозата пред входа, вероятно след облекчаването. И то срещу вход само от едно евро! Как да не монтираш микрофони отвътре и отвън в такъв оазис, който предразполага хората към щастливо бърборене и клюки!
Слухтенето като кумулативна емоция
В годините на прехода, обаче, ставаме свидетели на един неприятен за  подслушвателите елемент. Още в зората на перестройката през миналия век руски социолог беше открил връзката между усещането за безнаказаност и уринирането на открито. Той смята, че „кризата в моралните устои на съвременното постсоциалистическо общество поражда чувство на позволеност и безнаказаност. Това се отнася и до уриниращите на открито, които вече не се боят, че ще бъдат арестувани и ще си получат заслуженото”.
Което нищо чудно да прогони застрашения от подслушване местен контингент трайно извън тоалетните, особено след сегашните скандали около “слушаната” премиерска тоалетна в Банкя. И проблемът  тогава няма да бъде толкова в ароматизирането и органичното “миниране” на околната среда, колкото в допълнителните технически предизвикателства пред оторизираните прослушвателски служби. Макар че те бързичко ще се справят със задачата, нали са професионалисти!
Така след изборите на 12 май ни предстои не само да слушаме и  гледаме по медиите, но и да долавяме с обонението си резултата от тоталното клозетно слухтене. Което ще предложи уникални комбинирани емоции както на елита и местното простолюдие, така и на многобройните гости на страната. От Европа и целия свят!

     26.04.13

            Обвиняем за корупция, подкуп и служебна злоупотреба бивш земеделски министър внезапно пропява по частен телевизор с „най-голем ефир”, че неговият съпартиец, вицепремиер и вътрешен министър, също бивш, го бил подслушвал. При това не само него, но и цялото правителство, воглаве с г-н премиера! Телевизионната ария на ветринарят-аграрник, който точно преди две години даваше акъл на хората как да се обединяват по съседски за да си купят агне за Великден, успя да предизвика сензация в предизборно време. Независимо от публичната тайна, че вътрешният министър е подслушвал незаконно навсякъде всички и по всяко време.

Едва ли причина за странния гастрол на „Мръвката”/ един от прякорите на злополучният ветринар/ са тежките прокурорски обвинения срещу него и лъхащата от тях миризма на дълъг затвор. Малко вероятен  е  и някакъв отмъстителен мотив на лична основа от типа „Храни куче да те лае”, но в партиен контекст.

Какъв тогава е мотивът за  миризливата сензация хвърлена от тв-екран едва две седмици преди предсрочните избори? И дали зад видимо суфлираното многословие на довчерашния любимец на премиера не е закодирано скрито послание?

Шифърът на ББ

Мистерията разбули  не друг, а самият център-нападател на „Бистришките тигри”. Запитан дали не е време да се отърве от най-близкия си душеприказчик и шеф на МВР, готвещият се за втори мандат, а по-късно и за президент бивш премиер отвърна с  въпрос: “На кого да искам оставката?” След което сам изплю камъчето: „ Тя партията е негова. То ГЕРБ е негов, той е моторът на партията”.

В тези спонтанно изречени на пръв поглед откровения се съдържат доста данни. Като например, отговор на въпроса кой държи контрола върху партийните структури на Гражданите за европейско развитие на България, кой дърпа видимите и невидимите предизборни лостове през последните 4 години и /което всъщност е любопитното!/ кой вече е акумулирал неприлично голям властови капацитет, който в даден момент може да бъде обърнат срещу самия Лидер!

Така чрез хлевоустата тв-изява  на „Мръвката”  баш Водачът веднаж потвърди , че в ГЕРБ „няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси” /по определението на британски политик от 18 век/, втори път намекна на  своя уж най-интимен другар и полицейски колега да не си вири много носа и накрая го предупреди недвусмислено да не забравя кой е големия бос, кой командва парада и кой управлява „мотора на партията”. При това само дни преди изборите!

Двете лица на властта

Най-вероятно закодираното предупреждение е било дешифрирано правилно както от главния подслушвач, така и от апарата на неговата партия. Защото едно са клетвите за приятелство и лоялност от трибуната на Арена „Армеец” и пред тв-камери, друго са тъмните човешки изкушения на властта. На тази власт, която хитреците ловко търкулнаха като парцалена топка по улицата през февруари за да си я приберат отново на 12 май. Властта, зад която големите пари на банки, монополи и олигарси се умножиха и от която не спряха да капят благинките за партийната номенклатура и държавната върхушка. Същата власт, която успя за четири години да превърне кофите за боклук във  верига за „обществено хранене”  за почти половината българи и която целенасочено досъсипа националното стопанство, икономика и бизнес.

Това е накратко. Другото са предизборни лакърдии.

24.04.13     Г.Папакочев

Само за няколко дни в най-накърнената /според сп.”Икономист”/ медийно държавица се станаха  няколко  случки с местни журналисти. Естествено те са далеч от актуалната предизборна фиксация  в момента, но по своему са релефни и показателни за обществото.      

След два разпита в прокуратурата и солиден протест на колеги пред Съдебната палата, млад съдебен репортер от популярен интернет-сайт заподозрян в изнасяне на държавна тайна, в крайна сметка беше оневинен. Просто огласените в негова статия  копия на документи, свързани с високопоставени фигури от държавното обвинение, освен вече публикувани, се оказаха и явни. По време на прокурорските разпити журналистът дори успя да прояви и характер, като отказа категорично да разкрие информационните си източници. Което вероятно силно е впечатлило хората от обвинението. Все пак в днешните опасни и неясни времена да устоиш на активно прокурорско любопитство си е малко геройство. Което заслужава аплодисменти, стига да има откъде да дойдат!

Смърт или…

Засега подобен късмет за друг местен журналист, изследовател на комунистическите тайни служби и тяхната агентура, не се очертава – анонимната заплаха за смърт продължава да тегне над него и семейството му. Човекът е ерудиран професионалист, а публикациите му освен с награди са удостоявани и с комплимента да бъдат цитирани от авторитетни световни медии. Вярно, сферата на неговите изследвания е все още тинеста и нелицеприятна за онези, които „24 години след края на комунизма, не желаят в медиите да се излагат факти и подробности за комунистическия режим”, както признава самият автор, но да бъде заплашван със смърт, а близките му с разправа, е нещо неприемливо дори за рехавата българска демокрация! Та по този повод група общественици призоваха ГДБОП и прокуратурата да разкрият авторите на анонимните заплахи въпреки факта, че досега не е случай на разкрити и наказани нападение или заплаха към журналист в България. Ако това все пак се случи, тогава поздравленията към правозащитните и правоохранителни органи ще бъдат заслужени, най-малкото заради евентуалния  прецедент!

                Гласовете ви чувам!

                Реален прецедент обаче произведен в публицистично предаване по популярен тв-канал. Там за първи път автор на гафа се оказа не както обикновено водещият, а неговата продуцент-суфльорка. Зрителите видяха, чуха и вече разбраха, че въпросната госпожа, бивша генерална директорка на държавната телевизия, е истински закърнял цензор. С пронизващ крясък в слушалките на водещия „ Ти нормален ли си, Миткоооо!” тя се опита да го спре при задаването на неудобен въпрос, свързан с безрадостното съдебно битие на бивш земеделски министър. Безуспешнен опит, за радост, но показателен и то най-вече с последвалото пояснение на цензуриращата продуцент-суфльорка, което звучи така: “Общоприета практика в журналистиката е да бъдем предварително информирани за темите, по които един или друг гост може да бъде полезен на зрителите… и задаването на въпрос, който не може да получи отговор, е безцелно и не носи никаква информация”. Абсурд, достоен не толкова за аплодисменти, колкото за дълга лекция пред първокурсници в журналистическия факултет!

Летящата глупост

Навремето талантливият чешки сценарист на тв-сериали Ярослав Дитъл беше вложил в устата на свой персонаж – чаровен възрастен лекар –  следната реплика, адресирана към неговата медицинска сестра: ”Колежке, ако глупостта можеше да лети, вие щяхте да пърхате в кабинета ми като гълъбица”. Подобно „пърхане” в сводовете на тв-студио можеше да се наблюдава в излъчения по авторитетния британски „Канал 4” репортаж за гостуването на британския депутат Найджъл Фараж в София. Замъкнат набързо  в предаването на споменатата по-горе телевизия, артикулираният иначе британец буквално онемя от засечката на водещата „тв-гълъбица”, че ако не са били имигрантите, за да облагородят Острова, „британските жени още щели да са с по-големи мустаци от мъжете, тъй като са се сключвали бракове между първи братовчеди”. Естествено след подобна реплика онемяват както зрителите на „ Канал 4” в Обединеното кралство, онемяват и свикналите на какви ли не дивотии сънародници на пърхащата водеща!

Поради което в този случай аплодисментите би трябвало да се заменят с дюдюкане…Силно при това!