14.01.14 Само дни преди публикуването на отложения с година и половина мониторингов доклад на ЕК по т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка /МСП/, външният министър Кристиян Вигенин се оплака, че фокусът на наблюдението бил съсредоточен „единствено и само“ върху България и Румъния, обвини европейските държави, че не са „дотам перфектни, за да оценяват само нас“ и предупреди, че въпросът за отпадането на механизма щял да бъде поставен пред следващата нова  ЕК.

Реакцията на г-н Вигенин подсказва, че той вече се е запознал с последната чернова на доклада и видяното там не му се е понравило никак. Вероятно са му били отказани и обичайните редакционни поправки в текста, с които засегнатите страни обикновено се опитват да поизгладят критиките в последния момент. По всичко личи, че подобна горчивина са изпитали и вицепремиерите Заниаида Златанова и Цветлин Йовчев, които в началото на декември се опитаха лично да омилостивят за текста на доклада генералната  секретарка на ЕК Катрин Дей в Брюксел, но едва ли са постигнали някакъв успех. След краткия си разговор с председателя на ЕК Барозу през октомври, самият премиер Орешарски призна, че документът вероятно щял да съдържа „критични бележки“, но той гледал на него като на /забележете термина!/ „отправни точки“ за реформи в цялостната система на правосъдието и вътрешния ред.

Имагинерните реформи на властта

Естествено реформите, препоръчани в доклада на ЕК през  лятото на 2012-та  не бяха подхванати от правителството на ГЕРБ, а и едва ли сегашният кабинет е имал намерение въобще да се занимава сериозно с тях. Неразкрити от десетилетия поръчкови убийства, липса на окончателни присъди за корупция във висшите етажи на властта, изчезнали безследно от страната осъдени окончателно престъпници /двамата прословути дупнишки „братя“ рекетьори и дори един получил присъдата доживотен затвор двоен убиец/, спорен проект за Наказателен кодекс писан сякаш „на коляно“ от сегашната власт, скандални тефтерчета в Комисията за конфликт на интереси, забавени съдебни решения, неефективен Център за борба с корупцията известен като БОРКОР, затлачен избор на главен съдебен инспектор. Към всичко това могат да се прибавят прибавят граничните неблагополучия с бягащите от войната сирийски граждани и търсещи убежище чужденци, ксенофобските прояви срещу тях, колебливите действия по неутрализиране изстъпленията на един омръзнал на всички и най-вече на Европа краен националист, опитващ се да върти българската политика на своя „златен пръст“ в парламента, продължаващите почти година обществени протести срещу управлението, които искат същото, за което от седем години настоява и самата  ЕК…

Вина – никога! Или „само с мезета“…

Спокойно може да се каже, че европейската „еволюция“ на най-бедната членка на съюза България след седемгодишно членство е почти застинала. Да се върнем малко назад –  дни преди публикуването на петгодишния мониторингов доклад за страната през юли 2012 г тогавашният премиер Бойко Борисов отърча в Брюксел да се моли на председателите на Европейския съвет и ЕК Херман ван Ромпой и Жозе Барозу документът да е с по-добри показатели. След това разговаря по телефона и с германската канцлерка Меркел по темата. Резултатът, както е известно, отново се оказа плачевен, което даде основание на австрийския вестник „Щандарт“ да отбележи, че след пет години членство в ЕС, „оценката за страната е унищожителна: половинчати реформи или такива извършвани само при натиск отвън, липса на резултати, съмнения в политическата воля“.

„Дали всичко това кара отговорните във всички поредни български  правителства да се почувстват виновни?“, се запита тогава в авторска статия бившият докладчик за България до приемането на страната в ЕС Бриджит Чарнота.  И побърза да си отговори наистина унищожително: „ Ни най-малко! Срам – вероятно за няколко дни всеки път, когато бяха огласявани докладите за България и Румъния, защото отново и отново, година след година те бяха обвинявани, че не се справят добре като другите страни. Но вина? Никога! Защото да поемеш вината означава да приемеш обвиненията и заедно с това да приемеш, че трябва да промениш нещо и да започнеш на първо място от себе си.“

„Шутотерапията“ на Брюксел

Мониторинговият ритник преди две години отново не успя да побутне държавата напред, а само я килна още повече. През февруари 2013  кабинетът на ГЕРБ подаде оставка под дюдюкането на възмутените от цените на тока и топлоенергията българи. След набързо скалъпените предсрочни избори първото, което подкрепяния от тристранната коалиция БСП, ДПС и „Атака“ кабинет на Орешарски успя да стори беше да избере на тъмно за шеф на ДАНС фигура, която окончателно взриви обществената поносимост и даде ход на продължаващото до днес социално недоволство. И това нямало да бъде отчетено под някаква форма в тазгодишния доклад? Едва ли. След броени дни ще стане ясно, че поредният ритник от Брюксел ще бъде още по-силен, макар че отново едва ли ще доведе до някакво движение напред.  Ако обаче той ускори оставката на сегашното управление и предизвика предприемане на неотложни мерки за нормализиране на страната, това може да се окаже  единствената реална полза от МСП на този етап.

Ритникът има и една друга страна. При него лошото не е толкова в болката, колкото в изгарящото усещане за обида и накърнено достойнство. Усещане, което видимо отсъства у сегашната управляваща върхушка. Ако въобще някога е присъствало в профила на  нейните индивиди.

  10.01. 2014  Доста прибързано визуалните журналисти /оператори и фоторепортери/ се зарадваха на думите на вицепремиерката и правосъдна министърка Зинаида Златанова, че скандалния текст в новия Наказателен кодекс, който криминализира снимането без разрешение, щял  да  отпадне. Уклончиви обещания от типа на „Бих била склонна да се откажа от текста“, „Ще предложа свалянето му от проекта на МС“, „Забраната може да се редактира, може и да отпадне, тъй като не е влязла още за разглеждане от правителството“ едва ли са основание за радост дори и след намека на друга ВИП-фигура на властта, заместник-председателката на парламента Мая Манолова, която също обяви, че  нямало да подкрепи въпросния текст. Самият факт, че текстовете на новия НК са подготвяни на тъмно от три правителства, а сегашното възнамеряваше проекта да бъдат „шмугнат“ почти незабелязано за гласуване в парламента, е доста показателен.  От друга страна  ако подготвяните поправки бяха предварително публично известни, едва ли  зорки юристи-правозащитници като Александър Кашъмов и Йонко Грозев чак сега щяха да заклеймят новия проект като „незапомнена в историята на България цензура“ и да пояснят, че „международните норми за защита на личното пространство не въвеждат подобни формални подходи“.

Обективен ли е обективът?

С какво, все пак,  визуалните журналисти  и снимащите любители най-много дразнеха управляващите досега?

Например със „слободията“, че снимки от публични събирания, като демонстрации, карнавали, митинги и други събития, могат да се публикуват без писменото съгласие на всеки един от участниците в тях.  Обратното, естествено, е абсурдно, практически невъзможно и неприложимо, но след като то присъства в един непрецизиран конституционен текст, управляващите приемат, че това незабавно следва да се криминализира в закона.  Или  че  снимки на известни хора  –  политици, артисти, певци, музиканти, художници, спортисти – заснети на обществени  места при публични мероприятия, също могат да се публикуват без писменото им съгласие за нуждите на медиата. Което означава, че кадри на издайнически подаващи се пистолет и нож под дрехите на влизащ в парламента депутат, огласени публично биха могли да се превърнат в улика за образуване на наказателно досъдебно производство или най-малкото да породят основателно обществено негодувание.

Раздразнението идва и от нещо друго твърде важно –  за разлика от чл. 32.2 Конституцията, в сега действащият Наказателен кодекс не е определено като престъпление снимането на хора без тяхното съгласие. Санкция за подобно действие не е предвидена и във всички останали закони! Което означава, че макар  морално укоримо, подобно действие не е незаконно! А целта на чл.146.1 на новия НК е да въведе пряка правна санкция, която да наказва нарушителите със затвор, пробация или глоба. Тези нарушители, естествено ще бъдат всички досадни тв-оператори, фоторепортери и обикновени граждани, които масово регистрират в записващите си устройства/камери, фотоапарати, смартфони, таблети и др./ и пускат в общественото пространство скандални изображения с моменти от публичното битие на властта.

Под пълен контрол

Всъщност предвижданите санкции срещу визуалните журналисти и техните редакции са по-малката беда на фона на  вероятността от пълно медийно блокиране и тотална цензура ако новите наказания бъдат приети. Вярно, с подобни репресии протестите и общественото недоволство едва ли могат да бъдат спряни, но тактическата цел е опасните за властта изображения да бъдат редуцирани до минимум, а официалното „онагледяване“ на събития и личности бъде поверено в ръцете на ограничен кръг проверени и наблюдавани от службите оператори и фоторепортери. Какъвто, впрочем, беше пропагандно-цензурния механизъм на комунистическия режим, старателно контролиран от идеологическите центрове на БКП и най-вече от вездесъщата ДС. За техния страх от мощта на изображенията говори малко известен факт от миналото – разкритията на Комисията по досиетата сочат, че концентрацията на кадрови офицери и агенти на комунистическите тайни служби в системата на фотографията и киното по тодорживково време е била неподозирано и несъразмерно висока. Което обяснява  и засиления интерес на техните днешни наследници към елиминиране на „опасните“ изображения.

Спасението дебне отвсякъде

Съществува, обаче известна надежда, че „снимачните“ текстове в новия НК могат да отпаднат или най-малко да бъдат променени при гласуването в парламента. Основание за подобен оптимизъм дава, например… суетата на хората от властта! Разглезени до крайност от постоянното репортерско ухажване, те биха били  искрено шокирани,  ако вместо обичайната гора от микрофони, обективи и гарантирано присъствие в тв-новини, около тях се възцари липса на медиен интерес, видимо репортерско пренебрежение и дори пълно игнориране. А за всеки министър и депутат е ясно до болка, че рано или късно идват следващите избори и медийното отсъствие може да се окаже фатално.

Оптимизъм се съдържа и в евентуалното просветление на парламентарното мнозинство, че видео и фотокамерите запечатват не само „достойните“ дела на „нашите“ от  управлението, но и „срамните“ прояви на „онези“ от опозицията, което е важен визуален материал за предизборните кампании и на двете страни.  Не бива да се подценява и подсъзнателната нагласа към популизъм, която неизменно се култивира в хранителната среда на властта. А без въздействаща „нагледна агитация“ популизмът днес би струвал и пет пари! Едно е ефир и вестници да „звъннат“ с професионално заснета образна хроника от типа „Аз сред народа“ или „народа около Мен“, друго е да поддържаш интерес към себе си във фейсбук единствено с трапезни снимки за спомен или с телефонни видеоклипчета на дечицата и гиздавата булка на канапето у дома.

Парадоксално, но „визуалните“ текстове в проекта на новия Наказателен кодекс имат и своя весела страна. Те със сигурност са разсмяли искрено хората, които отдавна живеят активно в интернет  и в съвременната цифрова епоха. Защото тези хора са наясно, че  каквито и нормативни забрани, криминализирания и цензурни регламенти бъдат приети, върху интернет и социалните мрежи едва ли някога ще може да бъде сложен намордник, особено инфомационен.  А днес те са най-тиражната и бърза медиа, в която изображенията играят ключова роля. Ду, същите тези „опасни“ изображения, които в България днес някой се опитва  да криминализира.

     04.01.2014    На 4 януари 1989 година за първи път се в радиоефира се появи „12 плюс 3”, обедното предаване на програма „Хоризонт”, което продължава да звучи вече четвърт век – с актуалните новини, информации и теми, с познатите си сигнали, а и с високите изисквания  на своите многобройни слушатели. От самото начало на демократичните промени в България екипът на „12 плюс 3“ е отстоявал професионалните стандарти на независимата журналистика, плурализма на мненията, политическата безпристрастност. На тях учехме и новото поколение радиожурналисти – пред микрофоните на предаването израстнаха много радио и телевизионни звезди, професионално укрепнаха чудесни репортери, а през стажантската школа на „12 плюс 3“ преминаха журналисти, които доказаха качествата си в Би Би Си, Си Ен Ен и други световни медии.

Ние, като част от неговите създатели, първи водещи и редактори, се гордеем с юбилея на своята професионална рожба. Наред с това, обаче, днес се срамуваме:

–        От това, че напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването Петър Волгин.

–        От това, че от студиото на „12 плюс 3“ в ефира все по-често се лее неприкрита и целенасочена политическа пропаганда в полза на силните на деня.

–        От това, че в опит да се манипулира аудиторията се използуват перфидните агитационни методи на ЦК на БКП и ДС, за да се лансират груби антиевропейски и антизападни нападки за сметка на проруските и евразийски тези – нещо, което е далеч от официалната /засега поне в нейната видима част/ политика на България и което е несъвместимо с националните й интереси.

–        От това, че авторитетът на „12 плюс 3“ постепенно се срива, нещо, което други талантливи журналисти, изпълняващи коректно своята работа като водещи и редактори в предаването, не заслужават.

Наистина е тъжно, че вместо с радост отбелязваме четвъртвековния юбилей на „12 плюс 3“ с подобни неприятни размисли. Правим го, обаче, с ясното съзнание, че обедното предаване на „Хоризонт”, което е надживяло и други неспокойни времена, отдавна принадлежи на своите слушатели.

Затова заставаме зад аудиторията, която създадохме с труда и професионалните си журналистически усилия и на която благодарим, че остава такава, каквато я виждахме в мечтите си на 4 януари 1989 година – рождената дата на „12 плюс 3” преди четвърт век!

Йордан Лозанов  и Георги  Папакочев – двама от създателите и първи водещи на „12 плюс 3“

     22.12.2013 Оправдан ли е оптимизма на премиера Орешарски за 2014 като„Година първа“ на икономическото възстановяване? Кои са  отрицателните рекорди в българското стопанско развитие и предстоят ли нови?

Започналата „с отчаяние“ и завършваща с „лъч надежда“/по думите на премиера Орешарски/ 2013 година е знакова за някои истински „антипостижения“ на българина през последния четвърт век. Независимо от твърденията на властта, че в Европа имало „още по-лошо“ и  уверенията й за поредно започване „на чисто“, дори след констатацията на неотдавнашно Европейско социално изследване, че България вече „не води всички негативни класации“ и се наблюдавало „скъсяване на местната дистанция  с други европейски страни“, реалното състояние на държавата и нейното стопанство далеч не предизвикват радостен трепет. Въпреки опитите за предпразничен оптимизъм, авторите на въпросното изследване са категорични, че страната продължава да е най-бедната в ЕС, нейните жители има най-ниско доверие в институциите и най-масово изпитват неудволетворение от своя живот. Едва 1 на сто от българите живеят комфортно с доходите, които са получавали през отминаващата година срещу 38 на сто в Словения, 13 на сто в Чехия и Словакия и 8 на сто в Полша. В България само една четвърт от хората не изпитват материални затруднения, а над 40 на сто живеят трудно и една свързват двата края, констатират авторите на европейския сондаж.  

              Икономика на дефицитите                

             Първото голямо  икономическо „антипостижение“ през отминаващите 12 месеца е смяната на философията за управление на публичните финанси –  от  балансирани бюджети и дефицити, които са по-ниски от очаквания стопански растеж на дефицити, които са над границата на очаквания растеж, поясни специално за ДВ  Красен Станчев от ИПИ. От своя страна агенция АФП отбеляза тези дни, че независимо от заложения в бюджета за 2014 година за растеж на БВП с 1.8 на сто и очакван дефицит също от 1.8 на сто, страната е разтърсвана от масови протести срещу бедността и корупцията, които „създават несигурност за малката и отворена икономика на страната и я поставят на ръба на рецесията“. Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“ припомни пред БТА, че България вече не разполага с фискален резерв, който може да се харчи и всеки нов, непредвиден дефицит, ще означава поемане на нов дълг. Поради натрупаните от последните десетилетия проблеми Европа също се възстановява бавно и трудно и ако България разчита ЕС да я дърпа напред, това може и да не стане, е прогнозира икономистът.

Държавата като  мащеха       

Красен Станчев посочва като  второ  съществено “антипостижение” опитите за въвеждане на централно планиране, наподобяващи периода 1994-1995 година, намеренията  за национализация на предприятия, създаване на нови държавни фирми и други подобни идеи.  Тази опасност, впрочем, се отчита и от самия кабинет. На форум през ноември, посветен на управлението на държавните предприятия, икономическата вицепремиерка Даниела Бобева призна, че държавата е лош стопанин и  посочи, че дружествата, които са държавна собственост, са натрупали дългове за над 9 милиарда лева. Известно е също така, че държавата участва преобладаващо  в енергетиката и транспорта, като с  основен държавен дял са и повечето болници в страната, чиито задължения към края на септември са надхвърлили 403 милиона лева.

Токът като новогодишен подарък

Третият „антирекорд“, според класацията на Красен Станчев, е хаосът в енергетиката и по-точно управленският маниер с цената на електричеството да се прави социална политика и се влияят избори. Едва  седмица след като беше назначен на поста, четвъртият поред само за тази година председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ Боян Боев обяви намаляване цената на тока от 1 януари 2014. Засега не е съвсем ясно къде бяха открити резервите за поевтиняване на тока, но по думите на премиера Орешарски тази стъпка щяла да увеличи потреблението и приходите на иначе затъналата в дългове Национална електрическа компания /НЕК/. Известно е също, че тъкмо високите сметки за ток детонираха през февруари продължаващото обществено недоволство в страната.

Лошата шега на протестите

И все пак оправдан ли е стопанският оптимизъм на премиера, според когото новата 2014 –та година щяла да бъде „първата в икономическото възстановяване на страната“? Това фактически не може да е вярно, казва Красен Станчев и припомня, че от 2011-та насам  се регистрира икономически растеж. Едва сега, обаче, започват да  се възстановяват равнищата на БВП, загубени през 2009-2010  година. В българската икономика наистина има някои здрави сегменти и  те са онези, които не завясят от правителството. Това, което най-вероятно ще се случи през 2014-та,  е кредиторите да осъзнаят, че правителството не може да събира данъци и съответно понижавайки кредитния рейтинг на страната да вдигнат лихвените проценти. Така кредитите за България ще поскъпнат, което неизбежно ще забави икономическия растеж, констатира Красен Станчев.

Рекорди, рекорди…

Икономистът има основания за подобен песимизъм – в средата на декември международната рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс“ даде предупредителен сигнал на България , като ревизира перспективата по рейтинга на страната от „стабилна“ на „негативна“ поради „възможността за предсрочни избори, които ще забавят предприемането на реформи“. Засега българският инвестиционен рейтинг остава на второто най-ниско ниво по скалата на агенцията /BBB/, но вероятността „слабите перспективи пред растежа в резултат на слабото вътрешно търсене и нестабилната политическа обстановка“ да се превърнат в най-сериозното изпитание за страната остава. Както и възможността да бъде регистрирано нейно поредно икономическо    „антипостижение“. При това не за отминаващата, а през настъпващата 2014 година.

16.12.13 „Какво трябва да знаете за да работите успешно в Германия?” – това може да се разбере от новата брошура, изготвена съвместно от Германската конфедерация на профсъюзите /обединяваща  осем водещи синдиката в страната/ и българските КНСБ и КТ „Подкрепа”,  и представена на кръгла маса в София.

Българските граждани не са заплаха за германския трудов пазар след 1 януари 2014 г., когато Стария континент ще трябва да отвори окончателно трудовите си пазари за българи и румънци, твърдят от КНСБ. В свои проучвания техни експерти  се  позовават факта, че през септември  тази година българските работници на задължително социално осигуряване и минимално заплащане в Германия  са били 41 хиляди човека, като през последните години броят им се е покачвал непрекъснато. Макар че липсват данни за самонаетите лица, които се регистрират в отделните градове, техният брой също нараства постоянно. Най-много българи работят в Бавария, Хесен и Баден-Вюртенберг, като мнозинството от тях, според номенклатурата на ФРГ, се занимават с гастрономия, следвани от работещи в преработвателната промишленост и почистването на сгради, улици и транспортни средства.

Правителството: „Кадърните вече емигрираха”

Не съм съгласен, че след 1 януари 2014г. висококвалифицирани специалисти ще потърсят реализация в Германия. Те вече са го направили, защото за тази категория работници пазара там отдавна е либерализиран, смята д-р Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика. Условията за младите специалисти завършили германски университети са много благоприятни – те имат право да останат в Германия и да търсят работа цяла  година след дипломирането си. Следва да се отчетат по-доброто заплащане на труда както и факта, че тези млади хора са много добре запознати с условията на живот в германското общество и вече са интегрирани сравнително добре на пазара на труда в страната. Социалният министър  цитира прогноза на Федералната агенция по труда, според която след отпадане на ограниченията от 1 януари следващата година значителни въздействия върху германския пазар на труда не се очакват. Сега проблемите от достъп до работа на българските работници се изместват върху социалната им сигурност. В българското посолство в Берлин има служба по социалните и трудови въпроси на Министерството на социалната политика, която предлага всякакви консултации на заинтересовани български граждани в Германия, припомня д-р Адемов.

Давид и Голиат на трудовия пазар?

Неофициален  сценирай на български трудови и синдикални експирти предвижда, че през идната година нетната имиграция на български и румънски граждани във ФРГ ще се покачи от 100 на 180 хиляди човека, като хората в трудоспособна възраст ще са около 70 на сто от имигрантите от двете страни.  От това следва, че предлагането на работна сила ще е в размер от 70 до 120 хиляди човека. Българският дял, ако се проследи как през последните 6-7 години се е движил потока към Германия, е една четвърт от този българо-румънски поток, коментира специално за ДВ президентът на КНСБ Пламен Димитров.  Затова не повече от 25-30 хиляди българи ще потърсят работа във ФРГ през следващата година, което на фона на многомилионния трудов пазар в Германия не би могло да повлияе драматично или да изкриви каквито и да е нива на заплащане или да доведе до дъмпинг и други подобни явления.

Кой, кой, кой?

Състават на този „контингент” засега е неясен и можем само да гадаем какви хора ще влязат в него, отбелязва синдикалният лидер. Лично аз допускам, че преобладаващата част, ще бъдат високо и средно квалифицирани работници особено след като беше въведено задължителното изискване за ползуването на немски език. Опасенията за нискоквалифиирани работници и роми, които ще залеят германския пазар извън вълната, която  вече е факт/ а тя се  наблюдава в Берлин и на някои други места/, за мен не са основателни. Как, да речем, български роми ще се появят на германския трудов пазар ако не знаят езика, както не го знаят и сега? Те не са на този пазар днес,  няма да могат да бъдат пълноценни работници там и  след 1 януари, е уверен  Пламен Димитров.  А проблеми има и част от тях са породени от регионалните различия в градовете, където са концентрирани българските работници. В Берлин, например, почти 20 на сто от българските и румънските граждани получават гарантиран минимум и социално подпомагане, в Кьолн те са 15 на сто, докато в Берлин, Дуисбург, Дортмунд, Хановер, Мюнхен броят им е доста по-различен. Друга част проблеми се съдържат в услугите, които не се обхващат от официалната статистика – настаняването на бездомните граждани или разходите за лечение на хора без здравно осигуряване, а значителен брой  от тези граждани нямат и адресна регистрация в Германия.

Българино, ти имаш право!

Все пак държавите, които ще приемат български работници след 1 януари нямат проблем, проблеми имаме ние, е категоричен вицепрезидентат на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.  Няколко десетки хиляди български работници не могат да създадат дисбаланси на германския пазар на труда, където се трудят няколко милиона работници дори не от ЕС, а от трети страни! КТ „Подкрепа” ще направи всичко по силите си  да защити правата тъкмо на българските работници в Германия. Затова ще продължим  да издаваме брошури, в които ще пише „Българино, ти имаш право!”, твърди Димитър Манолов.

На 1 януари 2014г.  България  няма  веднага да се изпразни от всичките си  граждани, но очакваме плавната тенденция на изтичане на квалифицирани работници от България към Западна Европа, особено във върховите сектори да се засили,  добавя Пламен Димитров от КНСБ.  Основната причина е заплащането най-вече за онези специалисти, които с труда, знанията и уменията си в  IT сектора, медицината, инженерните области са готови да замнинат за чужбина. Това е нашето основно притеснение и затова като профсъюз ще продължим да настояваме пред правителството договаряне на по-високи равнища на доходи през идната година за да може високо квалифицираните работници да останат в родината си, заключава синдикалният лидер Пламен Димитров.