01.04.2014 Българинът боледува от много неща, но днес преди всичко той е много объркан, разлюлян.  Лута се в един постоянен „организиран хаос“, както твърдеше холандският футболист Йохан Кройф. Във второто десетилетие на 21 век, обаче, подобно състояние не се приема, нито се прощава, казва Димо Райков.  И оттам произтича полярността в усещанията на хората. Често долавям как едно от отрицателните български качества, завистта, често  прелива и се утаява в необяснима за мен злоба към ближния, към другия, към различния. Парадоксалното е, че тази злоба е и към самия себе си! А ние, българите, всъщност не сме толкова лоши. В есетата „Моите мадони“ и  „Високи сини планини“ съм споделил своята сетна, поизтъняла надежда  и тя е в наследството на кръвта, в традиционните добродетели на нашите „майки  мадони“, които се  предават на нашите внуци. А по средата, за съжаление, сме  ние, нашето лутащо се поколение.

Генезисът на омразата

Инцидентът, при  който три сирийски семейства бяха прогонени  с лозунга „България за българите“  повдига въпроса защо трябва да се сърдим на французи, германци, холандци, които едва ли са съгласни  с неговия друг вариант „Европа за българите“?

В излезлия  преди две години в България  мой роман „Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза“ съм потърсил отговор на този въпрос, пояснява писателят.  Като човек израсъл в Малко Търново на българо-турската граница, съм убеден, че генезисът на тази омраза се крие в някогашното „възпитание в родолюбие и патриотизъм“, които си бяха чиста омраза към другия, към врага, дори към ближния. Тоталитарната идеология умееше не само добре да промива мозъците на хората, но и да се „впива“ в тях, да ги обезсилва и чрез езика на омразата да омаловажава несгодите в мизерния живот на социалистическия човек. Вече сме 21 век, уж сме свободни, членуваме в  ЕС, а всъщност робуваме на  наслоенията от  50-те и 60-те години на миналия век. Учудвам се как е възможна  такава наивност у българина, който толкова лековерно да продължава да се „хваща“ на тези изпитани идеологически въдици до днес! Мизерията в България, материална и духовна, е повсеместна и ето, в употреба отново се пускат насъскването, омразата към другия, нетолерантността,  пояснява Димо Райков.

Патология на характера

Всичко това напускащите родината си българи пренасят със себе си в Европа и то в страни със стари и укрепнали демокрации ?

Затова бия камбаната с моята „Диагноза“, възкликва Райков. Пример: една  от първите стъпки на президента Оланд преди две години беше премахването на таксата за работа от около 1000 евро, която ние, имигрантите, плащахме на френската държава за да започнем дори най-ниско квалифицирана работа. Когато разговарях с българи в Париж  бях изненадан да чуя, че повечето от вече „стъпилите на краката си“ и позамогнали се сънародници казват : „Как така, защо? Аз навремето платих тази такса, а сега новодошлите се измъкват тънко!“. Парадоксалното е, че сред най-разпалените подръжници на Марин Льо Пен и нейния Национален фронт са много българските имигранти! Самите те се възмущават: „Достатъчно са българите  във Франция, те са бедняци, само развалят обстановката тук!“ И това, забележете, е начин на мислене дори на работещи нелегално, на живеещи в мизерните палатки в Гората на Венсен край Париж! Затова съм озаглавил едно от есетата в книгата си „Емигрантът мрази…емигранта“. Затова  и случилото се в казанлъшкото село Розово е стряскащо, защото демонстрира докъде е проникнала патологията в българския характер.

Да се спрем, да се замислим!

Чух по българско радио кмет, който апелира за помощ, защото нито една институция в държавата не работи. А аз бих добавил, че и главата на българина вече изглежда не работи, продължава Димо Райков. Дали причината е  постоянно възпроизвеждащата се бедност или контролираната мизерия, която изстисква  докрай соковете на поколения българи? Не знам, но едно от „качествата“ на българина е, че той никога нищо не признава – той знае всичко, може всичко, надсмива се над останалите, въобразява си, че той и неговата „палатчица“ са светът. Точно за това е моят вопъл в книгата – да поспрем за малко! И подобно на  зрелите нации – френска, германска, британска – да се огледаме в собственото си огледало! Просто да преосмислим тези наши превратни разбирания, да ги потиснем в някаква степен. Едва тогава е възможно да станем по-толерантни не само към другите, но и към себе си.  Просто ние българите трябва да заслужим днешна Европа. Става дума за Европа на толерантността, на уважението към човека, на цивилизацията, ако щете и  на елементарното и  учтиво : „Добър ден“, „Благодаря“  и „Довиждане“!  Но преди да заслужим Европа, следва  да осъзнаем, че това е нужно. За нас самите, а и за другите, казва писателят емигрант Димо Райков.

04.05.14  Анексирането на Крим и драматичните събития в Източна, а вече и в Западна Украйна, говорят все повече, че светът се приближава към нова студена война. Ако това наистина е така, логично е да си зададем въпроса какво всъщност става и дали случващото се през тези дни все пак не е свързано с наследството на тоталитаризма и епохата на комунизма?

Основните идеологически цели на Съветска Русия бяха „пълна победа над империализма“ и „установяване на диктатура на пролетариата на цялото земно кълбо“, или най-малкото там, където това е възможно. В очите на някои на Запад днешна Русия може да изглежда като поредната националфашистка полу-диктатура, която представлява опасност за своите съседки. Такива държави освен нея обаче е имало, а и все още има по света. Освен това Русия престана да бъде Обетованата земя на антихриста и атеизма, която вярващите на Запад и в САЩ наричаха  „империя на злото“. Сега само в Москва има над 200 новоизградени руско-православни църкви.

Русия отдавна официално не уважава комунизма, което не означава, че не се опитва да изнася в пространството около себе си /дори в  в България!/ авторитарен национализъм и своята клиентелистко-корупционната система, в която нейните бизнес и политически елити плават като акули в океана. Правовите държави са на Запад, докато Русия има подчертан вкус към ориенталската система на влиятелните групировки, корупционните и клиентелистки мрежи. Затова колкото повече  се разширява  пространството на тази система, толкова по-спокойна ще бъде днешна Русия.            Освен това в руския език исторически няма, нито се  използуват, термини като „притежавам“ или „имам“. Днес нещата са „у тебя“, утре „у меня“, и това далеч не е свързано с комунизма, тъй като така е било там от незапомнени исторически времена.

Една друга основна разлика е може би най-голямата слабост на  Русия, която по  я прави особено уязвима отношение на нейните  териториалните амбиции. Съвременните руснаци са разглезено от комунизма общество, което благодарение на изобилните си все още природни ресурси е свикнало да консумира все повече от онова, което самите те не създават. Днес руските граждани  не са заключени зад желязната завеса, свикнаха да пътуват на Запад, много от тях придобиват собственост и живеят  там. Този лукс те едва ли биха искали да им бъде отнет.

Естествено Русия е ядрена сила и постояно тъгува за комунизма, но тизи карти, за късмет, днес никой не желае да разиграва.

25.04.2014 Кризата в Украйна пробуди отново позаспалите военни кошмари в Европа. Полъхът на една нова „Студена война“ започна да връща в съзнанието на европейците редица забравени въпроси, като докъде може да стигне Русия в своята агресия този път, ще спре ли Путин газа за Европа, защо  НАТО реагира на анексирането на Крим недостатъчно твърдо, на кого, в крайна сметка се крепи все още възпиращата мощ на Североатлантическия алианс? Българите внезапно също се сетиха за куп потенциални опасности, като, например, за опитите на руския президент  да подмени принципа на гражданството с принципа на етническата принадлежност, за необходимостта от стабилна войска и модерно въоръжение, за диверсификацията на газовите доставки от Русия и дори замечтаха за разработката на собствени газови находища, въпреки екологическите протести.  В местните медии се появиха данни за засилена дейност на руското разузнаване в Европа, а опозицията обяви опитите да бъде изключена морската част на „Южен поток“ от европейските граници на страната като посегателство върху нейния суверенитет.

Московският „Троянски кон“?  

Защо едва сега българите „проглеждат“ за действията на Русия в тяхната страна? Председателят на Центъра за балкански и черноморски изследвания Алекс Алексиев  е убеден, че противниците на Запада и НАТО в България сега се опитват да вземат реванш. „Аз съм един от хората, които вярват, че сегашното правителство прави всичко възможно България да бъде изгонена от ЕС и НАТО, тъй като сме едва ли не „Троянския кон“ на Русия в Европа, както каза през 2008 година руския посланик в ЕС Владимир Чижов. Това се потвърждава  и за тази опасност трябва да се говори много“, признава Алекс Алексиев. Според експертът ако за нещастие ЕС се раздели на две части, каквито предложения вече има, съюзът ще се разпадне, а без него  България няма никакъв шанс да стане нормална държава. „Трагедията на страната е, че никога в миналото си  не е била независима. И ако наистина излезем от нашата естествена културна, духовна, политическа и икономическа среда, каквато е Европа, държавата просто няма перспективи!“, казва Алекс Алексиев.

Новите тактики на Кремъл 

Посланикът на България в Русия от 2000 до 2006 година Илиян Василев е категоричен, че днес на военните заплахи и начините за ерозиране на националната сигурност на България не трябва да се гледа през призмата на традиционните форми, като пресичане на граници от въоръжени сили. За пример той посочва новата военна тактика на Путин, който успя да внедри сред  протестиращото цивилно население в Украйна специални части на Главното разузнавателно управление/ГРУ/ на Русия и наемни въоръжени структури от батальона „Восток“ в облекло без отличителни знаци, и така анексира Крим, като прилага подобна тактика и в Източна Украйна. „Формално пресичане на границите от армия там нямаше, просто полицията стана арбитър на стълкновения между граждани и граждани и политическите цели на Кремъл в Украйна бяха постигнати“, пояснява Илиян Василев.

Руска пропаганда от „гьобелсов тип“

Все пак какви са похватите на Русия в България, някои от които започват да правят впечатление? Ето какво отговори Алекс Алексиев специално за ДВ: „Цели пет години перспективни газови находища в Северна България и край морето, които биха могли да ни дадат някаква икономическа база за развитие, съвсем умишлено не се разработват. Това говори само за едно, че става въпрос за напълно съзнателна политика. Известно е откъде дойде  и цялата пропаганда срещу шистовия газ. САЩ в момента имат 1 милион действащи шистови сондажи, почти всеки ден започват нови. Според шефа на „ЕРА“, американската Агенция за защита на околната среда, която е много „зелена“, няма нито един случай, в който водата да е била замърсявана. А при нас казват, че едва ли не България ще бъде отровена! Това е съвсем съзнателна пропаганда и то от най-черния, „гьобелсов“ тип. Qui bono,  кой има интерес от това? Съвсем ясна са ползите на „Газпром“. България не е единствената, която е лъгана, макар че тяхната политика е напълно разбираема. Защо, например, „Газпром“ не признае на българите, че самите те извършват фракингови сондажи в находището „Баженов“ в Западен Сибир, както и на редица други места? И понеже българската медиа не споменава тези факти, дори разумни хора  започват да приемат, че едва ли не България ще бъде отровена, ако се направят сондажи. Това са колосални глупости! Трудно е да се повярва, че в една европейска държава подобно нещо може да хване декиш!“, казва Алекс Алексиев.

Интеграция или изолация

От своя страна Илиян Василев е убеден, че дилемата на България сега е интеграция или изолация.  „Или влизаме в ускорена интеграция, като членство в  еврозоната, в ОИСР, в дълбочината на европейските и световни интеграционни процеси, или попадаме в една тиха, пълзяща самоизолация, която ще ни бъде наложена и  отвън! И то по простата причина, че при евентуална смяна на интеграционния модел, за България няма да има място в по-високите ешелони на европейската политика или в НАТО“, констатира бившият български посланик в Москва Илиян Василев.

23.04.2014  “Южен поток” е стратегически, приоритетен проект за България и намерението на нашето правителство е да започнаем строителни дейности още тази година“, обяви пред медиите министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Разчиствайки пътя към строителството в края на март парламентът одобри на първо четене промени в Закона за енергетиката, с които се дава ново определение на понятието „морски газопровод“, с което на практика се променя статута на тръбата от Русия  в българските териториални води и на сушата, които по същество са и граница на ЕС. Накърнява ли подобно решение суверенитета на европейска България?

Излишни дребни хитринки

Димитър Бечев, директор на представителството на ЕС за външна политика (ЕСВП) в София, окачестви предлаганите промени  като абсурдни и противоречащи на националното право и на правото на ЕС, поради което КС би следвало да го отмени. „Политически в момент, в който „Южен поток“ очевидно пада от дневния ред на ЕС, предприемането на такъв рязък ход от България е наистина скандално. Изключването на териториалните води на страната от  юрисдикцията на националното, съответно на европейското право, е обида за правната култура на хората, пропуснали подобно решение през правната парламентарна комисия. Това показва, че политическата логика е станала толкова брутална, че вече се предприемат съвсем абсурдни действия“, коментира пред ДВ Бечев. От своя страна Илиян Василев, бивш посланик в Русия и експерт по енергийна сигурност, определи парламентарния ход като „излишна дребна хитрина“ припомняйки, че газовите директиви на ЕК по инфраструктурта покриват тези въпроси. „В случая сме свидетели на опит на местни политици и кръгове да заработят известна доза допълнително доверие пред руските си партньори, което се оказа доста късо като замисъл, но твърде  вредно за България като отражение“, е убеден експертът.

Газопровод на мечтите?

Тези дни Сабине Бергер, говорителка на комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер потвърди отново, че проектът „Южен поток“ не е приоритет за ЕС, а ЕП прие резолюция за спиране изграждането на тръбата връзка с действията на Русия в Украйна. Как тогава да се тълкуват думите на икономическия министър Стойнев, че правителството ще спази разолюцията на ЕП, но ще започне строителството на тръбата тази есен? Илиян Василев характеризира тези намерения като опит за съчатаване на невъзможното поясни, че дори да бъде реализирано някакво строителство, то ще се окаже безпредметно, ако газопроводът не бъде лицензиран и не  започне да функционира. „Досега не мога да си обясня как е възможно български политици така еднозначно и ограничено като визия, да залагат целия си авторитет върху поредната провалена теза, която тръгна от т.нар.“Енергиен шлем“ на бившия президент Първанов. В продължение на шест години  подобни политически проекти, в които липсва бизнес логика, но които имат геополитически привкус, един след друг се сгромолясват. И то не привкус, който ги интегрира и внедрява в логиката на българското членство в ЕС и НАТО, а ги противопоставя!“, коментира Илиян Василев. От своя страна Дмитър Бечев пояснява, че по принцип никой в ЕС не се изказва против „Южен поток“, а въпросът е да се спазва т.нар. „трети енергиен пакет“, който осигурява достъп на други доставчици до тръбата. „Такава е принципната европейска позиция, а България е готова да даде привилегия на единствено на  „Газпром“, което е в разрез с правото на ЕС“, смята Бечев.

Шушу-мушу на тъмно

Какъв е правилният вариант за България в този случай?  Според Илиян Василев той в никакъв случай не е в  инвестирането на стотици милиони евро в газопровод, чиято основна идея е да заобиколи Украйна и е  с недоказана бизнес-логика. Той припомня, че  неслучайно технико-икономическото проучване е правено от компании, съсобственост на Газпром, което е изначален конфликт на интереси, бизнес-аргументацията на проекта не е била показана публично. „Министър-председателят Орешарски, твърде нетипично за премиер на европейска страна дори обяви, че петте часа преговори между него и  шефа на Газпром Милер през есента, никога нямало да станат достояние на обществеността. В този смисъл доста хора, в това число и в Русия, могат да се опитват да правят от политиката бизнес, но в България нямаме този ресурс и поради това всеки път, когато се ангажираме политически трябва да стъпваме върху здрава бизнес основа“, отбелязва бившият посланик в Москва.

Кой и как харчи държавните пари?

Проектът може да се осъществи в България, въпросът е да не се харчат публични средства за него, отбелязва политологът Димитър Бечев и пояснява, че „Южен поток“ е най-вече схема за генериране на приходи за  фирми, близки до Кремъл и на някои техни приятели в България. „Най- големият проблем е, че още през декември в съвместната компания от България бяха наляти 100 милиона евро, а условията на договора са непрозрачни. От една страна това са публични средства, от друга обществото няма възможност да осъществява контрол при тяхното изразходване поради липса на прозрачност. „Южен поток“ се третира като публично-държавен бизнес проект, сиреч когато се дават държавни пари е публичен, но когато се пита как се харчат парите и какви са условията, минава за частен. Ако в него се използуваха единствено средства на Газпром, тогава нещата стават частни, както при всяка чуждестранна  компания, която идва да строи у нас. Поради това този проект най-вероятно няма да бъде приет, това е и  посланието от Брюксел, тъй като в крайна сметка следва да бъде защитен българския интерес“, обобщава директорът на представителството на ЕС за външна политика в София Димитър Бечев.

15.04.2014  Дни след атентата срещу него през януари 2013-та, Ахмед Доган  написа писмо озаглавено „Post factum”. В него почетният председател на ДПС постави два ключови акцента. Визирайки българското политическо пространство той обяви, че  „след този случай светът няма да бъде същият“, и после поясни, че за да се развива и утвърждава в европейското политическо пространство ДПС  има „вътрешна потребност от самостоятелна и независима политика, а не от недобронамерени дресьори и диригенти в продуцирането на политическите реалности.“

Провокация към гражданското общество

Бившият зам.-председател на партията Осман Октай изрази убеждението си, че думите на Доган в писмото обясняват политическото поведение на ДПС от година насам и демонстрират волята на ръководството всичко да бъде подчинено на прищевките на неговия почетен председател. „Като се започне от агитацията на турски език, вакъфските имоти, дори в последната минута с риск да се провалят изборите – промените в Изборния кодекс с  броя на членовете на ЦИК, кръгчетата и квадратчетата върху бюлетината– всичко това трябваше да демонстрира кой всъщност дърпа конците в държавата. А груповите номинации на Делян Пеевски, скандалното лице на управляващото мнозинство за евродепутат, е поредната провокация на Доган към гражданското общество и институциите в страната“, констатира Осман Октай.

Кой представлява етническите турци в България? 

Касим Дал, друг бивш зам.-председател на ДПС и основател на партията „Свобода и достойнство“, долавя зад тази, по думите му  „нагла политика“, големият страх, който изпитва ръководството на ДПС. На последните избори през 2011 година по негови изчисления  партията е загубила половината от традиционните си гласове дори след като си е купила 100 хиляди гласа и така е получила подкрепата на 400 хиляди симпатизанти. „След като през 2009 година на парламентарните избори ДПС събра 620 хиляди гласа, това означава, че сега ръководството залага на корпоративния и контролиран вот. То вече разчита само на такава подкрепа и затова търси хора, които са готови да вложат много пари за печеленето на гласове. Отдавна ДПС не представлява етническите турци в България“, отбелязва Касим Дал.

Показно консумиране на властта

Каква, всъщност, е целта на сегашната „брюкселска дантела“ на ДПС за евровота и дали тя не е предназначена за предизвикването на предсрочни парламентарни избори? Бившият земеделски министър в управлението на тристранната коалиция Мехмед Дикме отбеляза, че  БСП е претърпяла много щети от  номинацията на Пеевски за шеф на ДАНС и от последвалите гневни обществени протести. „Сега евентуалното номиниране на същия човек за евродепутат, може да породи подобна реакция. Тя ще повиши избирателната активност от една страна и от друга ще предизвика наказателен вот не срещу ДПС, което си има постоянен електорат, а срещу коалиционния партньор на движението БСП“, прогнозира Дикме.

Осман Октай от своя страна е убеден, че ДПС няма интерес от предсрочни избори, тъй като едва ли в бъдеще ще разполага с толкова власт в ръцете си – министерства, парламентарни комисии, областни управители. „Те консумират тази власт и дори правят демонстрации с нея. Подобно поведение ще даде шанс на АБВ да вкара свои евродепутати, а  БСП съответно да плати най-високата цена“, допуска Октай.  Касим Дал смята, че ръководството на ДПС въобще не е мислило за предсрочни избори, тъй като  единственото, което интересува неговите водачи сега, е да наложат своя кандидат. „ Делян Пеевски изглежда като човек, който е  наел ДПС под аренда и сега се възползува от създалата се ситуация. Зад него стои Ахмед Доган и неслучайно Лютви Местан, осветен като агент от ДС с псевдонима „Павел“, обича да повтаря, че той е само председател, а лидер на движението е единствено „почетният председател“. Въпреки това цялата отговорност в бъдеще ще падне върху назначения председател Местан“, предупреждава Дал.

Лаф на шекерлия кафе

Вписва ли се по някакъв начин 20-минутната среща на кафе в края на март в Кърджали между Местан и лидера на ГЕРБ Борисов върху очакваната номинация на Пеевски за евродепутат? Осман Октай е категоричен, че  в случая ръководството на ДПС е използувало Борисов за да отправи послание към всички, които са „изневерили“ на движението в неговите исконни региони и то е: „Внимавайте с ГЕРБ, защото ние утре можем да бъдем партньори с тях, както и въобще да каним на кафе когото си пожелаем!“. Касим Дал, обаче, не смята, че избирателите на ДПС имат нещо общо със задкулисната политика на ръководството, което  от своя страна демонстрира, че не страда от излишни скрупули. „Днес то управлява с БСП и Атака, утре може да седне на масата с всеки друг. Тъкмо заради тази безпринципност нещата стигнаха дотук! Като бивш зам.-председател на ДПС, като човек лежал по затворите за каузата на човешките права, ми е болно, че това ръководство успя до такава степен да подчини областните и общинските структури! То далеч  не познава хората, които издига за кандидати за евродепутати, а някои като Пеевски дори не са членове на ДПС!“, възмущава се Касим Дал.

Десен завой?

Трябва да се търси символиката, на която ДПС държи особено много, а  гласуванията в парламента показаха, че кафето в Кърджали е било сладко и за двамата участници в срещата, смята Мехмед Дикме: „В ръководството виждат, че перспективата с лявоцентристкото управление няма  добра перспектива, особено след появата на  бившия президент Първанов на политическата сцена, и сега видимо търсят диалог с  партиите от десния спектър. ДПС просто демонстрира готовност да загърби коалиционния си партньор БСП и да се постави в услуга на десните партии в името на евентуално бъдещо сътрудничество вдясно“, обобщава Мехмед Дикме.