09.06.14

Съобщението за временно прекратяване строежа на „Южен поток“ направено в неделя от премиера Орешарски след срещата му в София  с трима влиятелни американски сенатори по-скоро постави нови въпроси, отколкото даде смислен отговор за съдбата на противоречивия газопровод.

Отиващият си от поста министър-председател прецени да хвърли своята „сензация-бомба“ в неделния следобяд, когато медиите обикновено изпитват информационен дефицит. Ден по-рано, с двучасова пропагандна „артилерийска подготовка“ в ефир, БНР със запенени уста постави уж на дискусия тезата, че  икономическата и външната политика на България не се правят в София, а във Вашингтон и Брюксел. Неочакваното на пръв поглед решение на  г-н Орешарски беше изстреляно в публичното пространство няколко дни след съобщението за оттеглянето на гигантската американска компания Шеврон от България и предупреждението на на американската посланичка  в София Марси Рийс към български компании да избягват да  работят с фирми и лица, санкционирани от САЩ , в навечерието на едноседмичната визита на опозиционния водач на ГЕРБ Борисов във Вашингтон, сред още пресните впечатления от лекцията на американския историк Тимъти Снайдър в София, в която той определи политиката на САЩ и ЕС  на свободния пазар като безалтернативна, и само три дни след като във Варшава президентът Обама обяви, че ще поиска от Конгреса един  милиард долара за засилване на американското военно присъствие в Източна Европа и района на Черно море във връзка с украинската криза.

Така възниква въпроса действитлно спонтанно ли беше изявлението на Орешарски след срещата му с амриканските сенатори в София или то е част от старателно подготвена пропагандна стратегия имаща за цел да внуши идеята за безцеремонния диктат на Вашингтон върху бившите сателити на Москва? Както и  дали  притиснато от ултиматума на ЕС за спиране на „Южен поток“ заради несъответствия с европейското законодателство, подкрепяният от БСП, ДПС и Атака кабинет не е изпълнил поредния си ангажимент към Кремъл? Неслучайно  Ивайло Калфин, бивш външен министър в кабинета „Станишев“, определи реакцията след срещата на Орешарски със сенаторите като „най-неподходящото място да се обяви каквото и да е решение по проекта „Южен поток“. Политологът Огнян Минчев от своя страна определи въпросното действие като „публична провокация“  и поясни, че американците могат да имат само косвена връзка с проблема за проектирания газопровод тъй като в качеството си на членка на ЕС, България не може да взема решения в разрез с Третия енергиен пакет на ЕС и нарушенията там се наказват със санкции.

Известно е, че събитията около Украйна и Крим катализираха до степен на кипене антиамериканизма, подклаждан от Кремъл. В България т.нар.“русофили“, съставляващи почти цялата електорална маса на БСП и на Атака, на практика са основните радетели на местния антиамериканизъм. Мразещи САЩ има и сред другите основни политически сили, но онова, което обединява всички е обичта им към  Русия, тяхното силно, безразсъдно  и жертвоготовно отношение към „великия славянски брат“ . Да си припомним нападките и тоновете вестникарски витриол, които се изливаха срещу предишния американски посланик в София Джеймс Уорлик за неговата подкрепа за проучване на евентуални находища на шистов газ и съветите му за разнообразяване на енергийните източници, с което тежко засегна руските енергийни интереси и плановете на проруското енергийно лоби в България. Още през 2007 политологът Иван Кръстев беше посочил и  една от най-яростно експлоатираните днес „опорни точки“ на българската левица: “Източноевропейците знаят как антидемократичните и антилибералните сили използват антиамериканизма…Омразата към американците се равняваше на омраза за либерализма. Това е проблем, който Западна Европа не иска да види.”

В средата на май в интернет се появи списък на децата на сегашните властимащи в Москва, които живеят на Запад. В публикацията беше спомената единствената дъщеря на руския външен министър Сергей Лавров / очаква се той да пристигне в София в началото на юли/, която  завършва Колумбийския университет в Ню Йорк и е  обяила, че възнамерява да остане да живее в САЩ. Споменат е  и синът на депутата в „Дума“-та  Ремезков,  завършил наскоро военния колеж във Валей Фордж, Пенсилвания /една година обучение в него струва 1.5 милиона рубли/ и подготвян по програма за офицери от американската армия. Списъкът е доста дълъг, но той показва важни тенденции. Показателен е и  факта, че сред 300-та хиляди българи, които живеят постоянно в САЩ, групата на деца и внуци на някогашната комунистическа номенклатура е неподозирано голяма, а броят на наследниците на днешните български властимащи отвъд океана продължава да нараства с ударни темпове.

Така в крайна сметка целият този криворазбран български антиамериканизъм е смешен и жалък. Защото от него могат да пострадат единствено неясните и хаотични национални интереси на най-сиромашката европейска държавица. Просто е неразумно да се бърка русофилията с неприязън към американците, колкото и далеч отново да са те от клатушкащата се българска демокрация. Подобна позиция е държавнически наивна и комплексарски глупава!

     05.06.14   Формулировката на  „смъртната присъда“ срещу кабинета „Орешарски“, беше произнесена от лидера на ДПС Лютви Местан, чиято партия заедно с БСП и Атака досега подкрепяше скандалното правителство. Всъщност присъдата беше произнесена много по-рано – на мощните общонационални протести  през цялата година на управление, както и през тези дни от авторитетни политолози и социолози:

Точно година след съставянето на кабинета „Орешарски“ в България вече открито  се говори за политическа криза, а основният въпрос след вота за Европарламент е не толкова дали, а кога ще бъдат следващите предсрочни парламентарни избори. За тези избори активно работи парламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ, която само седмица след четвъртия вот на недоверие се готви да поиска пети за изминалата година, този път за водената от правителството финансова политика. Подкрепа на искането за смяна на правителството изрази и досегашният председател на групата на ЕНП в ЕП Жозеф Дол, който аргументирайки се с критиките на ЕК, с предприетите наказателни процедури и останалите европейски проблеми с България заяви директно: „Когато нещата не вървят, хората трябва да вземат отношение“. На практика всички политически формации с нови евродепутати без БСП са за предсрочни избори заради кризата на доверие в кабинета и невъзможността му да осъществява каквито и да е реформи.

Затегнатият политически възел

Според професорът по политология в НБУ  Евгений Дайнов загубата на легитимност на сегашното правителство е толкова мащабна, че води до сило напрежение в демократичната политическа система на страната, а това предполага неизбежни предсрочни избори. „Още преди няколко години стана ясно, че България влиза в сложен преиод, в който трябваше да се подпише нов обществен договор. Предпоставките за такъв все още липсват, което означава, че бързо решение няма да има. От друга страна политическата криза е свързана с друга криза – узурпирането на публичната власт от частни интереси. Затова възелът няма да се разплете нито лесно, нито бързо“, прогнозира проф. Дайнов.

Социологът от Галъп Живко Георгиев от своя страна споделя мнението, че онова, което може да се очаква след предсрочни избори от евентуален нов парламент, е той да бъде още по-пъстър, още по-труден за изграждането на достатъчно силни и стабилни коалиции, които да подкрепят един бъдещ кабинет на националното съгласие. „Давам си обаче сметка, че начина, по който работи сегашния парламент от година насам също не гарантира подобна възможност. Това е и проблема на България – страната поне от година и половина е в перманентна политическа криза“, отбелязва Живко Георгиев.

Друг професор от НБУ, политологът Антоний Тодоров припомня резултатите от евровота, които показват, че страната стремглаво върви към предсрочни избори, още повече, че за тях все повече се говори в средите на управляващата коалиция на БСП и ДПС. Според него големият въпрос, който сега си поставят наблюдатели и избиратели е дали след предсрочния вот политическия възел в страната ще се разплете. „Парадоксално, но евроизборите показаха, че всъщност липсва нова, различна управленска конфигурация. ГЕРБ може да се върне в управлението, но няма да има парламентарно мнозинство, ще трябва да преговаря с някой и кой ще е този някой ? Реформаторският блок е възможен партньор, само че дори и с него гласовете им не биха стигнали за мнозинство. С някой друг, като „България без цензура“ или с ДПС? Това са познати и твърде компромисни комбинации, в които освен всичко друго партньорите се гледат с подозрение, често дори с трудно прикрита ненавист. Просто в момента не виждам някаква очертаваща се развръзка на ситуацията“, констатира проф. Тодоров.

Европа или Евразия?

В подобна заплетена ситуация възниква въпросът кое би определяло следващите ходове на българските политици – партийните интереси, егото на отделните лидери, натискът на общественото недоволство или намесата на външни фактори, като ЕК, несигурността около Украйна и опитите за енергийно изнудване?

Проф.Евгений Дайнов е убеден, че българското общество трябва да препотвърди избора си да бъде европейско, а не някакъв тип евразийско общество. Според него повечето от значимите партии в страната сега са се ориентирали към евразийския проект, при който „зависимите, уплашенте, контролируеми хора трябва да стават все по-зависими и все по-уплашени“. Срещу тях се изправя европейски ориентираната част на българското общество, която обаче няма политическо представителство. „Затова процесът ще бъде труден и бавен, но съм убеден, че в крайна сметка ще надделее европейското начало и това ще се случи, когато европейската част на обществото излъчи своя значима политическа партия или когато някоя от сегашните формации  реши да стане представителка на въпросната европейска част на обществото“, казва проф.Дайнов.

Социологът Живко Георгиев засега не забелязва вътрешни ресурси за някакъв тип отговорно поведение от страна на партиите и техните лидери. „Винаги донякъде сме се уповавали на външен натиск, но в момента ЕС не е в по-добра форма от нас, поради което външните фактори са по-скоро дестабилизиращи. Ако не дай Боже външнополитическата ситуация се изостри, това би могло да породи по-отговорно поведение от страна на основните политически сили, но то би имало твърде висока цена за България. Затова съм песимист както за поведението на старите парламентарно представени сили, така и за възможностите на новите политически субекти и тяхното възможно политическо влияние в бъдеще“, признава Живко Георгиев.

Проф.Антоний Тодоров  е убеден, че българската политическа класа може да намери разумно решение за излизане от кризата стига да поиска това. „Заговори се за голяма коалиция. Да, германският опит може би предлага някакъв изход и за нас – за определен по-къс период от време, например до две години, би могло да се обяви, че бъдещото правителство ще изпълни програма за икономическа стабилизация и за завръщане на обществения оптимизъм. Това би дало време на политическите партии да се преустроят и реконструират. Защото като наблюдаваме положението в тях, те са или персоналистко-авторитарни формации без вътрешен демократичен живот, или са раздирани от вътрешни противоречия и имат огромни свои проблеми. Съмнявам се, обаче, че културата на българската политическа класа е толкова висока“, е скептичен проф. Тодоров.

Политически „изстрели“ напосоки

На този фон в публичното пространство тръгнаха спекулации около възможността лидерът на БСП Сергей Станишев да оглави  едно ново, чу се и варианта с мандатите на „България без цензура“ и БСП за бъдещ министър-председател да бъде предложен добре известен банкер.

„Станишев не притежава  необходимия кредит на  доверие, няма нужната тежест, а както разбирам няма и желание да поеме такава роля. Това само би наелектризирало в още по-голяма степен партизираната политическа ситуация“, казва социологът Живко Георгиев и добавя, че  идеята за банкера е „прекалено екзотична и би могла да дестабилизира още повече и без друго нестабилната ситуация в страната като отприщи нова вълна на обществено недоволство“.                                 Мнението на проф.Антоний Тодоров е, че обстановка, в която политическите лидери почти не разговарят помежду си и изобщо не общуват със своите привърженици, избиратели и  съпартийци показва, че  по същество диалогът е изчезнал от българското общество. „Всеки се е окопал в собствения си окоп и стреля напосоки. В подобна ситуация не е чудно, че се лансират абсолютно всякакви, дори напълно фантастични и невероятни идеи“, обобщава политологът.

05.06.2014

На днешният  5 юни, но през 1989 г. , при потушаването на студентските протести на пекинския площад Тянанмън, неизвестен мъж успява да спре за кратко време придвижването на колона танкове „Т-59“, движещи се към мястото на сблъсъците. Мъжът, дребен китаец в бяла риза, носи в ръцете си единствено две пазарски торби. През 1998 г. сп.“Тийм“ включи снимката направена от американския фотограф Стюарт Франклин  и станала известна със заглавието „Непознатият бунтовник“ в своята обзорна колекция „Най-важните хора на 20 век“.

Епизодът е запечатан и върху видеокадри, от които може да се види продължението на тази удивителна постъпка, но фотографски уловения кулминационен миг е наистина разтърсващ. Първият танк се е опитвал да заобиколи човека с торбите, но той ловко е заставал пред него. След това се покачил до купола и разменил реплики с войниците в машината. После отново застанал пред бронираната колона докато притичали случайни мъже не го отместили от пътя. До ден днешен никой не знае какво се е случило с мъжа от снимката, не е известна и неговата самоличност. Едни казват, че бил арестуван и разстрелян по бързата процедура  от наказателен взвод, други твърдят, че успял да изчезне в тълпата и  е жив до днес.

От видеокадрите също става ясно, че танкистите не са искали да прегазят мъжа, нещо което той е отчел и дори е успял да ги поразиграва известно време.

Какво, обаче, мотивирало участниците в тази невероятна случка?

От една страна при бурни демонстрации за повече свобода и достоен живот, какъвто е бил протеста на централния пекински площад преди 25 години, винаги ще се намерят индивиди, които изпитват нужда от повече адреналин в кръвта си или търсят някакъв драстичен начин да излеят натрупалият се гняв в тях. От друга страна не всички войници, участвали в потушаването на бунтовете с палки, стреляли по заповед срещу невъорежените цивилни или газили човешки тела с веригите на бронираните си машини са били непременно убийци и главорези. Мнозина  от тях, въпреки униформата, вероятно са искали да избягат от касапницата, но не са могли,  други, както е известно дори са успявали да изразят симпатии към протестиращите китайски студенти, колкото и рисковано да е било това при изпълнение на военна заповед.

И все пак удивителната фотоснимка и видеокадри показват, че постъпката на неизвестния китаец в бяла риза заслужава огромно уважение. Защото пред страховитата танкова колона се е изправил не мъж въоръжен с автомат „Калашников“ или насочен гранатомет, а дребничък човек с две голи ръце, които държат цветя, свещичка, плакат. Или само две пазарски торби.

23.05.14

        Ако често цитираната фраза на Наполеон, че „Четири вестника са по-опасни от хиляда байонета“ бъде съотнесена към епохата на интернет, то предупреждението на великият французин би следвало да има многократно по-сериозна сила. Просто няколко ловки сайта умножени през социалните мрежи са в състояние да предизвикат прогандно-манипулативен ефект, сравним с нещо като  ограничен ядрен удар. В редовното си изследване за миналата година експертите от Фондация „Медийна демокрация“ констатират, че българските онлайн медии „се утвърждават все повече като един от основните генератори на информация и интерпретация на политическия живот в България и усилията за тяхното овладяване ставата все повече и по-видими“. От друга страна, размишлявайки върху променените от интернет обичайни медии в интервю за печата, политологът Иван Кръстев отбеляза иронично: “ Най-просто казано, обещанието на интернет беше обещание за един свят, свободен от манипулация. Но в действителност новият свят е толкова свободен от манипулация, колкото социализмът беше свят, свободен от експлоатация“.

Интернет-сърбеж по кожата

Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация“ потвърждава съществуването на центрове за манипулиране на общественото мнение в българското интернет-пространство. Развивани много активно около парламентарните избори през 2013-та, тези звена се занимават, например, със създаването на подобия на новинарски сайтове с привлекателен дизайн, като напълно се премълчава кой стои зад въпросния сайт. Целта е да се „влезе под кожата“ на гражданите през социалните мрежи, за да може генерираните манипулативни послания да бъдат размножавани, препращани, споделяни от самите тях като потребители на тези мрежи. Експертът от Асоциацията на европейските журналисти – България Илия Вълков допълва, че въпросните центрове не са официални, а по-скоро са съставени от по-големите партии, които формират младежки екипи със задачата да пишат и лансират теми в интернет, да образуват форумни групи, да се конфронтират с други подобни групи. „ Всяка партия има определени лица, които отговарят за този ресор. БСП притежава солидна интернет-формация за противодействие, а тази на ГЕРБ дори се нарича „Щит“, пояснява Вълков.

Казваме Украйна, разбираме Русия

Наблюдения върху онлайн-изданията на печатни и електронни медии сочат, че макар кампанията за евроизборите да се е развивала активно на фона на събитията в Украйна, обектът на коментарите определено е бил Русия. Според Николета Даскалова това е проличало  както от изразяваните позиции на  различни политически представители, така и от интернет-медиите чрез начина, по който те са рамкирали и поднасяли информацията. „Едната насока на посланията – про и анти-руското отношение –  е рязко очертана и  високата степен на пристрастност в едната или друга посока е отчетлива. Неутралният тон е по-скоро „запазена марка“ за по-качествените медии. Другата насока обхваща цялата конфугируция „ЕС – Украйна – Русия“ чрез плановете за газопровода „Южен поток“ и българската енергийна политика като цяло. При нея също се наблюдават ясни пристрастия  в различна степен“, констатира изследователката от Фондация „Медийна демокрация“.

Интернет и протестните цунами

Илия Вълков от АЕЖ отчита и още нещо –  вълнообразния характер на кампаниите организирани чрез интернет и социалните мрежи. Според него протестните вълни са се зародили първо по екологични теми през лятото на 2012,  след известно затишие през зимата на 2013-та вълната се е надигнала по повод цените на тока и парното и  след пауза при служебния кабинет, скандалът с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС е породил голямото протестно цунами в цялата страна. „Сега вълната отново е пикова, наблюдава се сериозно наелектризиране на атмосферата в социалните мрежи и причината са не само европейските избори, но и събитията в Украйна, които разделят интернет-аудиторията на русофили и русофоби, на еврофили и противници на евразийския съюз“, отчита Вълков и недоумява как може да си срещу нещо, което още го няма, какъвто е проекта за Евразийския съюз? А това също създава впечатление за манипулация“, допълва експертът.

Политикът като „трол“

Любопитни са опитите да се изземе автентичният глас на гражданите не само от страна на платените форумци в интернет, но и от самите политици. Николета Даскалова отбелязва активната употреба в тяхната онлайн риторика на етикети, послания, позовавания, ключови думи, лозунги, циркулирали по време на протестите през миналото лято. „Забелязваме как политиците разчитат не само на своите анонимни помагачи в интернет, но и самите те се превръщат в своеобразни „тролове“, които приватизират гласа на хората и го прекрояват по свой модел използувайки т.нар.“популистки подход“, отбелязва  Даскалова. От своя страна Илия Вълков е убеден, че „троленето“ в интернет не оказва сериозно влияние върху нагласите на един или друг читател или потребител на фейсбук. „Със своето поведение „троловете“ сами отблъскват участниците в дискусиите. Те са разпознавани, имат постоянно провокативно поведение и съм сигурен, че повечето читатели в интернет и то там,  където виреят тролове, не формират мнението си от техните постинги“, отбелязва Вълков.

Затворените интернет-общества

Като свободно медийно пространство интернет е  и място за изразяването на модерни антисистемни позиции. Доколко защитниците на подобни позиции, младите и убедени антиглобалисти, успяват да привлекат интереса на българската интернет-публика? Николета Даскалова отичта, че става въпрос за  затворени микрообщества, които трудно могат да постигнат широка подкрепа и да влязат в диалог със застъпниците на други каузи. Техните „зони“ съществуват, но те са по-скоро маргинални, в което няма нищо лошо, констатира тя. Илия Вълков също смята, че антисистемните групи често за „затворени“ в интернет и в там те обсъждат своите идеи и действия само помежду си, а те понякога са опасни. „През  2013-та се роди група, представляваща крайно крило на протестиращите, която в последствие се обособи като самостоятелно течение. Тъкмо тези хора призоваваха през миналогодишните протести за изстъпления, за насилие, за радикални действия, дори  за хвърляне на коктейли „Молотов“ срещу обществени сгради в градовете“, припомни изследователят от АЕЖ-България.

29.05.2014

               Покрай събитията в Украйна, изборната еуфория и ескалиращото политическо напрежение, в големите български градове отново  „разцъфтяха“ нацистки символи. По стените на жилищни сгради, стени, върху седалките на обществения транспорт изникнаха набързо надраскани със спрей и маркери познатите хитлерови свастики, есесовски знаци, символни цифри и примитивни лозунги от фашисткото минало. „Наивни хлапаци, някои дори цапат с тях училищните сгради“ –  признават с вдигнати рамене минувачи и родители, без да  се запитат защо тези знаци така много харесват на младите драскачи или разбират ли младите „художници“  въобще смисъла на въпросните символи?

Бедност намазана с омраза

Преподавателят по история в Националната гимназия за древни езици и култура /НГДЕК/ Антоан Тонев, който е докторант по история в СУ“Св.Климент Охридски“ и активист на нерегистрираната в съда Националистическа партия на България, е убеден, че малцина ученици знаят какво се крие зад въпросните символи,  а почти никой от тях не познава идеологията на националсоциализма, на фашизма или на комунизма. Той посочва, че редом със свастиката, по стените се изписват също така петолъчката, инициалите на СССР, знакът на Махно, на анархистите и още куп други символи. „Крайностите са присъщи на младостта, а учениците не схващат тези символи като отпечатък на опредлена идеология или система. За тях те по-скоро са образен бунт срещу нещо, което не им харесва в сегашния момент, нещо, което те се надяват да променят обединявайки се зад даден символ“, казва пред ДВ Антоан Тонев. Различна е позицията на вицепрезидента на Световния еврейски конгрес Емил Кало, който открива връзка между надрасканите символи, процесите, които протичат в Европа и повсеместната бедност в България, върху която се наслагват дебелите пластове на омразата. „В такива случаи като че най-лесно е да се търси виновникът, бил той Европа или Русия, както и традиционния най-удобен виновник в лицето на „световното еврейство“, ако такова въобще съществува. Младият човек много трудно ще разбере идеите на  европеизма или на каквато и да е философия, докато идеята за световни конспирации, за заговори срещу нашата  „цъфтяща“ родина, която не може да се развива само защото й пречат отвън, се възприема бързо и лесно. Така драскането на символи по-скоро е спонтанна реакция срещу несправедливостта, която  изобилства в нашето общество, а не израз на някакво съзнателно организирано движение, каквито неуспешни опити, впрочем, се правят“, коментира Емил Кало.

Танцът на лумпените

Има ли в българската образователна система преподаватели, които пропагандират крайни идеологии, маскирани зад благовидното лице на национализма? Антоан Тонев е убеден, че българските учители, като достойни хора, които въпреки мизерното заплащане са отдадени искрено на професията си, не би следвало да насаждат нацистки или фашистки идеи. „Виж, за комунистическите тези не съм убеден“, казва училищният историк и пояснява, че „културата и традициите на българина се различават значително от италианската и германската, поради което народът ни никога не е бил и не би станал нито фашистки, нито нацистки“. Емил Кало търси отговора за опасността от „преподавателски нацизъм“ в българските учебници по история, където в разделите за  Втората световна война Холокоста почти не е споменат. „Подбуждани от сляп реваншизъм и страх ние зачеркнахме елементи от нашата българска история, които би трябвало да повтаряме многократно и многократно. Вместо да бъде анализиран европейския подход в осъждането на нацизма и националсоциализма, заради политическите „нюанси“ в България ние пренебрегнахме това осъждане“, убеден е вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес. Според него погрешното разбиране на „свободата на словото“ и   анархията в днешната политическа пропаганда позволяват в местните школа да се ширят идеологии от всякакъв характер, дори и човеконенавистни. „В хаотичните групички на фашисти, неонацисти, крайни националисти, съставени в по-голямата си част от лумпени, студентите са рядко явление. Но дори евентуално участие на ученици и студенти в тях е отзвук на всичко, което се случва в обществото. Училищата не са колежи, изнесени в планините, те са в българските градове, където се сблъскват всякакъв вид политика и  култура“, изтъква Емил Кало.

Целувката на антисемита  

Крайните екстремистки движения в Европа и България са факт, който не може да бъде пренебрегван. Какво е отношението към тях на младите българи, които в значителната си част демонстрират безразличие към политическата система в своята страна? „Всички българи сме разочаровани и затова не можем да съдим младия човек, че не успява да направи избор между традиционните леви или десни партии, защото фактически в България такива няма. „От друга страна не бих нарекъл печелещите в Европа евроскептични партии  „екстремистки“. Те по-скоро са формации на новия морал, които искат да видят Европа на нациите, променена Европа без бюрократи, Европа, в която се вижда всеки отделен гражданин и Европа, в която дядо Иван от най-отдалеченото село в планината има същото значение, каквото има  Жан Клод Юнкер или който и да е друг технократ от Брюксел“, пледира Антоан Тонев от Националистическата партия на България.

Емил Кало вижда в национализма изключително удобно убежище за недоволните, за търсещите някакъв изход граждани, но отбелязва, че за разлика от почти всички останали европейски страни България няма да изпрати в ЕП на свои националисти. „От друга страна беше  много весело да се види по телевизията как най-шумният български националист и автор на двете най-известни антисемитски книги публикувани в България след промените, целува ръка на един евреин по време на предизборната си кампания в София. Имам предвид ръката  на „Йоска“ Кобзон от Русия, разбира се…“, иронизира със смях вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало.