27.06.2014

В интервю за чешкото издание на EuroAktiv еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле обвърза директно забававеното приемане на нови членки в ЕС със започналото преди 7 години членство на България и Румъния в общността. Попитан за причините, поради които устремът към разширяване през последните години е спаднал, Фюле дава следно обяснение за  тази „умора“ сред страните членки и сред държавите-кандидатки: „На първо място, последното разширяване с Румъния и България повдигна редица въпроси, свързани с доверието в целия процес. Защото за първи път ЕС реши да въведе специален механизъм за сътрудничество и контрол за държави-членки“. По-нататък в интервюто комисарят пояснява, че  най-голямото предизвикателство се е оказало „ възстановяване на изгубеното доверие в процеса на разширяване“ поради което ЕК е била принудена „да разшири и да затегнем стандартите“.

Тезата за прибързаното и зловредно приемане на двете дунавски съседки в ЕС през 2007 година не е нова – тя се спряга в най-различни форми не само в европейските медии, но под една или друга форма  и в структурите на съюза в Брюксел. Въпреки това публикацията в EuroAktiv жегна остро българската дипломация, която в лицето на постоянния представител на страната в ЕС Димитър Цанчев незабавно поиска обяснение и го получи от началника на кабинета на Фюле. Там обяснили на г-н Цанчев, че „комисарят е бил неправилно разбран от интервюиращите и поставеното от редакцията заглавие не отговаря на духа на интервюто“ и обещали  да помолят редакцията на електронното издание да извърши съответните корекции. В последвалото изявление на говорителя на българското МВнР се изтъква, че след като комисарят Фюле нееднократно се е изказвал за отпадането на Механизма за сътрудничество и оценка за България и Румъния, не думите му, а поставеното от EuroAktiv заглавие на интервюто, било „необосновано и нелогично“.

Наистина ли обаче, твърдението, че България и Румъния са поставили под въпрос разширяването на ЕС е необосновано и нелогично?

Фактите говорят тъкмо обратното. Само през първата половина на тази година ЕК публикува четири различни доклада, в които под една или друга форма се казва, че в най-бедната европейска членка България продължава да се се шири корупцията, съдебната система остава нереформирана, административният капацитет на държавата е жалък, обществените поръчки се раздават безприципно. Авторите на докладите правят извода, че тъкмо поради тези причини местното население се намира на дъното не само по доходи, но и в много други сфери, като здравоепозване, образование, правораздаване. В коментар след януарския мониторингов доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/, еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом окачестви обстановката в България по отношение на корупцията като „много сериозна“ след като в самия документ изрично беше посочено, че : “… организираната престъпност в България се ползва с протекции чрез корупцията в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците”, както и че “липсата на резултати под формата на окончателни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи се дължи на слабости в практиката и на разследващите, и на съдебните органи”. Служебният и остър тон на този мониторингов доклад, отказът на дипломатичност и политически коректен изказ в критиките, неговата само 10-странична лаконичност бяха поредния ясен сигнал колко ниско е паднало доверието на ЕК към България и колко силни са съмненията за напредък при подкрепяното от БСП, ДПС  и Атака правителство на Орешарски.

Затова отиващият си еврокомисар по разширяването Щефан Фюле правилно е намекнал, че България и Румъния действат като своеобразни плашила на ЕК за кандидатстващите за членство в съюза държави. Така не само думите на комисаря, но и заглавието в електронния сайт EuroAktiv са обосновани и логични. А допуснатата „грешка“ около казаното за българското еврочленство се оказва вярна отвсякъде, уви.

25 юни 2014

В последните дни на служебното правителство на Марин Райков авторитетната осведомителна агенция „Франс прес“ с телеграма от 22 май 2013 година съобщава за приетите от служебния кабинета нови правила за държавните компании, по силата на които те са длъжни да разпръснат депозитите си в местни банки с цел прекратяване на тогавашната концентрация на средства в една институция.

В съобщението на  АФП се говори и за други факти, които днес някой усложливо се опитва да забрави. Затова ето и неговия текст:

„Новите правила задължават всички компании с държавен дял надхвърлящ 50 на сто да не държат повече от 25 процента от средствата си в една банка, като за изпълнение на решението се дава шестмесечен срок

„Близо  54 на сто от парите на държавните фирми в България понастоящем са концентрирани в една единствена банка“, съобщи в края на март служебният премиер Марин Райков

Райков отказа да назове по име споменатата финансова институция, но според съобщения в българските медии става въпрос за притежаваната от бизнесмена Цветан Василев КТБ.

През последните пет години банката е финансирала придобиването на редица национални и регионални вестници, фирми за разпространение на печата, телевизионни канали и новинарски сайтове от холдинга „Нова българска медийна група“ на депутата Делян Пеевски. Експерти подложиха на остри критики холдинга за неговото почти монополно положение на българския медиен пазар, обвиниха го в прокарване на бизнесинтересите на КТБ и за опитите му да влияе при вземането на политически решения.

Консолидацията на българските медии беше спомената в най-новия доклад за състоянието на човещките права на Държавния департамент на САЩ, в който се казва, че „печатните и електронни медии са подложени на вътрешна и международна критика за липсата на прозрачност  около тяхната собственост и финансиране, както и за тяхната предразположеност към икономическо и политическо влияние“.

Както обикновено истината още преди година е била съобщена от една световна медиа. Със сигурност тя е била прочетена от т.нар. „отговорни“ служби и лица в българската държава. С още по-голяма сигурност обаче, въпросната истина е била затаена, премълчана, игнорирана и престъпно неглижирана. За да разтърси година по-късно с мощността на взрив банковата система на държавата.

Така освен традиционните въпроси „КОЙ?“ и „ЗАЩО?“, следва да бъде поставено и питането „КОГА?“. И то не само за оставката на кабинета, но и за цялостното хигиенизиране на държавата, ако това все още е възможно.

24.06.2014

Лидерът на БСП Сергей Станишев поиска предсрочно да напусне като депутат Народното събрание, но обяви, че остава лидер на БСП. Вероятно председателят на ПЕС / той е и такъв!/ е преценил, че второто място в листата на БСП за депутати в ЕП е „имунитетния“ спасителен пояс,  който ще му помогне да доплава до спокойни европейски води след политическия и финансов ураган, помел държавата през последните дни . Същата държава,  на която някога той беше министър-председател, а сега успя да съсипе още в зародиш подкрепяното от неговата партия правителство със заклинателните си думи от 14 юни 2013:  „Ако не изберем Пеевски за председател на ДАНС, правителството пада!“

В зомбирано от далечното комунистическо минало тв-предаване, тези дни бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов прочете присъдата, че „Позитания“ не се интересува от състоянието на партията, която ръководи.  Признавайки, че Сергей Станишев „със страшна хватка е завладял всички постове там“, Иванов нанесе терминален удар срещу сегашния водач на БСП с признанието, че го е страх какво би казал бащата на Сергей за него днес, тъй като „…и другарите на Димитър Станишев твърдят, че са отписали Сергей и не му вярват“. Да припомним – два дни преди оставката на кабинета на Бойко Борисов през февруари миналата година, същият Димитър Иванов в компанията на вече покойния шеф на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков обявиха по телевизорите, че управленския мандат на ГЕРБ вече е приключил и Борисов трябва незабавно да си подаде оставката. Той, естествено я подаде, но…все пак остана в България.

Днес доскорошният „любимец“ на БСП „Серж“ Станишев, човекът който успя да инкасира 10 изборни загуби на ръководената от него нереформирана бивша компартия, побягва за Брюксел с намерение дистанционно да управлява поверената му партия.  Побягва както неговите по-далечни предшественици Георги Димитров и Васил Коларов през 1923 година се изметоха в Съветския съюз за да избягнат възмездието след подпаления от тях кръвопролитен пожар, без, обаче да престават оттам да дърпат партийните конци в страната. И за да се върнат тутакси след Втората световна война в България за да поставят началото на половинвековния комунистически режим в страната.

Голямата разлика между тогава и сега е, че Брюксел днес няма нищо общо с Москва на Сталин и Коминтерна от 30-те години на миналия век. Просто европеещият се български „социалистически“ беглец при попълзновенията си за висок пост в ЕС ще бъде оценяван от Европа не толкова по комунистическия си произход, колкото по поразиите, нанесени под неговото „вещо“ партийно и политическо ръководство върху най-бедната членка на общността. Станишев едва ли ще се размине с  международните корупционни скандали, в които е замесвана  постоянно неговата съпруга Моника, както и с политическите нечистотии, които тепърва предстои да изплуват от криминалната тиня, който ще остане след управлението на кабинета „Орешарски“.

Така „заекът“ Станишев де факто побягна. Не както героя на Джон Ъпдайк, а като човек изучил, осмислил и приложил на дело „великите“ съвети, дадени от другаря Тодор Живков пред актива на профсъюзите по времето   на т.нар.“перестройка“: „Как ше решиш проблема? Може да решава тоа, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш! Как ще се измъкнеш тогава, как?“

Как, ли? Отговорът на Станишев е: „ С обикновено бягство от страната“. Както, впрочем, ловко постъпиха  и братята Галеви, преди година…

23.06.2014

Тежките наводнения в Североизточна България и банковата криза около КТБ удобнизместиха о темата за началото на „плавния преход“ към политическа стабилност чрез оставката на кабинета „Орешарски“ и фиксирането на дата за предсрочни парламентарни избори. От основно вътрешнополитическо предизвикателство, бързата изборна смяна в законодателната и изпълнителна власт се превърна във фонов проблем и това естествено породи неизбежни слухове  и спекулации по темата. Като, например, очаквано създаване на широка управленска коалиция в рамките на 42-рия парламент и отпадане на идеята за предсрочен вот. Според публикации в централния печат, позоваващи се на източник от централата на БСП, насрочените за 24 юни политически консултации за определяне на датата за изборите щяли да претърпят  драматичен обрат с вероятното създаване на подкрепян от ГЕРБ и някаква коалиция нов кабинет в рамките на сегашния парламент.

Както в заблатените райони неизбежно се раждат облаци от комари, така от тинестото тресавище на българската политика постояно извират слухове и сплетни, които се засилват пропорционално на общественото безпокойство. Умело подклаждани вече повече от година, политическите тревоги на българина ще стигнат своя връх, ако мълвата за отлагане на предсрочния вот се потвърди.

Индикации за подобни намерения, обаче,  съществуват и  те никак не са за пренебрегване!

През уикенда в медиите се появи изявление на бившия дапутат от БСП Румен Овчаров, че при сегашната ситуация на война между магнатите Пеевски и Василев и неясноти около източването на „Булгартабак“, смяната на правителството на Орешарски  била „неуместна, тъй като пред него има важни за решаване задачи“. „Да искаш оставка на правителството, което си създал – какво е това?“, попита риторично Овчаров  и  заключи, че неговата партия не бива да рискува всичко, защото „на някой му се приискали избори“.

Друг виден деец на БСП, Руси Статков, сега член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизационен контрол, защити по БНР тезата, че след като БНБ е контролирана единствено от Народното събрание, през следващите три месеца трябва да има действащ парламент, който да осъществява парламентарен контрол върху дейността на централната банка по отношение „на особения надзор, който тя осъществява сега  върху Корпоративна банка“. „Трябва да има действащо Народно събрание, а не договорки на отделни лица“, каза категорично Статков и настоя за спешно заседание на националния съвет на БСП, на което да бъде обсъден този въпрос.

Доста парадоксално в тази светлина прозвуча и изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, човекът който само преди седмици поиска в парламента „изборите – в петък“. Пред държавната телевизия той сполучливо определи ставащото с КТБ като „не по-мако бедствие от наводнението“, бившият-бъдещ министър председател открито се усъмни, че ще има предсрочни избори, тъй като „управляващите много лъжат“. „На БСП номерата са ясни. Има хора, има сценарии и всякакви такива неща. ДПС си назначиха министър оня ден, а говореха и те за оставка. На тези хора не може да се вярва”, констатира притеснено Бойко Борисов.

Едва ли някой се съмнява, че  кашата, която правителството на Орешарски ще остави след себе си е огромна – намелили приходи в хазната, липса на партноьрско споразумение с ЕС / сиреч на европейски пари за следващите години/, висящи наказателни процедури на Брюксел към България, спрени оперативни програми, ендемична безработица за почти половин милион души, предстоящи неустойки по договорите за „Южен поток“, тежка улична и организирана престъпност, фалирало здравеопазване, образование, енергетика, култура. Но сред т.нар.“политически елит“ очевидно има хора, които по никакъв начин и за нищо на света не желаят да се откажат от властта.

И тъкмо те се опитват да превърнат волята на суверена за предсрочен вот в мираж.  В илюзия, която постоянно межделее на хоризонта  и изчезва, щом губещите надежда опитат да я приближат.

20.06.2014

Както предупреждаваха някои синоптици, този път пороят най-мощно удари Североизточна България, където дивите води взеха човешки жертви и причиниха огромни материални щети. Опасностите, обаче, тепърва предстоят, защото след наводненията обикновено идват заразите и епидемиите. А те могат да отнемат много повече човешки живот, отколкото излялата се водна стихия.

От години вече Световната здравна организация предупреждава, че зачестяващите стихийни бедствия със силен интензитет причиняват все повече болести в засегнатите райони. Учените отдавна прогнозираха, че задълбочаващите се изменения в климата ще направят последствията от подобни катаклизми още по-сериозни и то най-вече в бедните държави.

В края на май, след  най-тежките наводнения  на Западните Балкани от сто години нисам, оттеглилите се води оставиха след себе си морета от кал, тиня, блата и стотици трупове на удавени животни. Хърватия първа обяви тревога пред опасността от зарази, сръбските епидемиолози спешно призоваха да бъде дезинфекцирана всяка наводнена къща, Босна и Херцеговина потърси международна помощ за изгаряне на стотиците тела на удавени домашни и диви животни. В засегнатите райони започна ударно хлориране на водата във водопроводните системи с цел унищожаване на бактериите, а след  почистването от кал и тиня на улици и домове, стартира обработката им с бактерицидна вар. Медици припомнят, че болестите, които се пренасят чрез водата, когато тя е замърсена с нечистотии от отходната канализация, септичните ями и сметищата, са тиф, колит, лептоспироза, хепатит А.

Друга напаст, която неизбежно се надига от заблатените след наводнения райони, са облаците комари, излюпили се от милиардите снесени в локвите яйца. Комарите пренасят труднолечимите болести малария, денга и западнонилска треска, които нанасят тежки поражения върху човешкия организъм. Успоредно с жилещите насекоми, към населените места се връщат и търсещите храна пълчища плъхове, които пренасят лептоспироза и хеморагична треска. Затова пръскането с машини и от въздуха с инсектициди, както и ударната дератизация са единствените мерки, които могат да елиминират опасностите от тази напаст.

В началото на юни български медии съобщиха, че след спадането на високите води на Дунав при Лом, градът за пореден път е бил залят с фекални води. Централен всекидневник тогава написа, че  „порой от изпражнения е покрил половината дунавски парк и обгазява с нетърпима воня крайбрежите алеи, заведения и къщи“, както и че  „огромни кафяви езера покриват градинките и цветята в парка на Лом, в нечистотии са потънали пейки и беседки, а край вонящото блато има детски и спортни площадки“.

И ако здравните инспекции все пак успяха да предотвратят избухването на епидемия в крайдунавския град, предизвикателствата пред общинските власти след наводненията в Североизточна България и най-вече в района на третия по големина български град Варна, ще бъдат огромни.  И то не само защото бедствието се случи в разгара на летния курортен сезон, когато близо 400 хилядния морски център и прилежащите към него комплекси вече са пълни с туристи от чужбина и страната! Избухването на епидемии или разпространението на различни зарази в района биха нанесли нокаутиращ удар върху туристическия имидж на страната за години напред, което ще бъде пагубно върху една от малкото печеливши дейности в държавата.

Тъкмо затова, вместо да се замерват по медиите с обилните след дъждовете кал и тиня, местните политици, представителите на държавната власт и специализираните органи, управляващи и опозиционни партийни лидери и техните формации, биха могли да се възползуват от шанса да пооправят поне малко повехналия си авторитет. Как, ли?  Като предприемат необходимите спешни  и ефикасни мерки за овладяване на последствията от природното бедствие и демонстрират поне веднаж, че могат да действат съвместно и национално отговорно.

Могат, но едва ли ще го направят. Защото ароматите на властта отдавна са лишили обонянието им от възможността да долови надигащата се смрад. В случая – на тинята, блатата и потенциалните зарази.