09.07.2014

Украинското министерство на правосъдието подаде иск в Киевския окръжен административен съд за забрана дейността на парламентарно представената Комунистическа партия на Украйна /КПУ/.

На брифинг в Киев във вторник министърът на правосъдието Павел Петренко съобщи, че искът е бил внесен след анализ на огромен брой доказателства за противозаконна дейност на украинските комунисти. Аргументацията на правосъдния министър е изградена върху обвинения за нарушаване на законодателството в неговата част за противоконституционна дейност, за подкрепа на сепаратистите в Източна Украйна и  за призиви за промяна на териториалната цялост на страната, съобщи агенция Интерфакс. Към съдебният иск са приложени 130 страници писмени доказателства и видеозаписи, доказващи многобройни нарушения на Закона за политическите партии от страна на комунистите.

Комунистическата партия на Украйна, която открито заема проруски позиции, има 23 депутати в 450-членния украински парламент. От началото на въоръжените стълкновения в източната част на страната правоохранителните органи и специалните служби непрекъснато предоставят факти за активно сътрудничество на  комунистическата парламентарна фракция със сепаратистите.

Засега офицална реакция от страна на КПУ няма, както не е известно дали съдът ще даде ход  на делото.Още в средата на май  тогавашният председател на украинския парламент Олександър Турчинов беше внесъл предложение за преустановяване на „противоконституционната дейност“ на украинските комунисти. На предсрочните президентски избори седмица по-късно, лидерът на комунистите Петро Симоненко успя да събере за своята кандидатура 1.5 на сто от гласовете.

Вестник „Украинска правда“ припомня, че след разпадането на Съветския съюз  през 1991 година с решение на украинския парламент комунистическата партия е била забранена. През 2001 година, при управлението на президента Леонид Кучма, формацията възобновява дейността си след като съдът приема, че КПУ не е наследничка на организацията на съветските комунисти.

06 .07. 2014

На самия финал на правителството „Орешарски“ военният министър Ангел Найденов обяви, че телената ограда по българо-турската граница ще бъде завършена до дни и похвали ведомството си за успешната работа по нейното изграждане. Стойността на обраслото с финансови скандали и забавяния изграждане на 30-километровото защитно съоръжение възлиза на над 4 милиона евро, като очакванията са то да възпира и насочва вълните от бежанци и имигранти към КПП-тата и по този начин да бъде освободена  значителна част от хилядите полицаи, командировани за охрана на границата.

Предстоящото „пускане в експлоатация“ на оградата от режеща тел съвпадна с уверенията на поемащата ротационното председателство на ЕС Италия, че е тя е готова да работи за бързото приемане на България в Шенген. Според италианският държавен секретар по европейските въпроси Сандро Гоци „пътят на двете държави към Шенген е много важен“ за неговата страна. Ще припомним, че Италия, която през първите пет месеца на тази година беше принудена да приеме над 40 хиляди нелегални имигранти, обяви пред Шенгенския комитет в началото на юни, че имиграцията ще бъде основна тема на нейното председателство и  потвърди необходимостта от ангажирането на целия ЕС за справяне с този проблеми..

Така отново възниква въпросът доколко телената ограда по българската граница с Турция реално ще ограничи имиграционния натиск и как това би ускорило приемането на страната в Шенген?

В интервю за българския печат през март еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом изрази личното си мнение, че оградите и стените са „краткосрочни мерки, които не решават системните проблеми в управлението на миграционните процеси“. Еврокомисарят Малстрьом  отбеляза също, че:  „Европейските държави се нуждаят от средносрочни и дългосрочни реформи и структурни мерки, за да управляват своите граници по съвременнен и хуманен начин и така да се справят с предизвикателствата в областта на миграцията и даването на убежище.“

В края на миналата година Енчо Господинов,  специален съветник на еврокомисар  Кристалина Георгиева, на базата на солидния си опит с хуманитарните кризи по света  също изрази мнение, че „построяването на много стени и огради по границите няма голям ефект“ и  сравни бежанските и имиграционните потоци с „огромни вълни, които винаги намират пролуки откъдето да преминат“. В интервю за ДВ той каза: „Ако ролята на новата телена преграда край Елхово е да насочва  бягащите от войната към хуманитарните органи, тогава може би издигането й  е оправдано, такова е и мнението на комисар Георгиева. Но ако участта на тези хора се влоши или в резултат на т преградата започнат да се обогатяват разни каналджии, тогава нейния смисъл се губи. А и каква е гаранцията, че отчаяните бегълци няма да потърсят обходни маршрути по море и ситуацията няма да заприлича на онова, което сме наблюдавали в Куба или се случва сега край италианския остров Лампедуза?“

Скептични по отношение построяването на новата ограда се оказаха и жители на крайграничните райони, които най-добре познават имиграционната обстановка там. Според тях единственият ефективен начин за защита на границата от незаконно преминаване е преграждането по цялата й дължина, както и постоянна охрана, осъществявана от граничари. В открито писмо в края на миналата година Българският хелзинкски комитет/БХК/ сравнява новото телено ограждение с аналозите му при тоталитарния режим, нарича изграждането на оградата „нехуманен“, „нецивилизован“ и „популистки“ опит за възпиране на хората, търсещи убежище и посочва, че „целта на този строеж е само хвърляне на прах в очите на обществото, защото той ще бъде неефективен”.

Известно е, че няколко влиятелни европейски държави, сред които е Германия, са категорично против приемането на България и Румъния в Шенген. Само преди седмица държавният секретар на федералното министерство на вътрешните работи в Берлин д-р Емили Хабер каза нещо твърде важно, а именно, че случващото се в България през последната една година отдалечава страната от вземането на положително решение за членството в Шенген. Според нея задълбочаващата се политическа криза влияе негативно и на ефективостта на правоохранителната система. “Когато една такава система не е ефективна, а държавата е страна членка на Европейския съюз, Германия е изключително загрижена, защото вътрешните процеси засягат сигурността на целия съюз”, коментира многозначително държавният секретар на федералното вътрешно министерство на Германия.

Коментарът, който не засяга пряко въпроса с оградата от режеща тел по границата с Турция, всъщност предоставя едно от възможните обяснения защо България все не може  да се класира за шенгенската зона, както и дава индиректен отговор  на легитимното питане за какво всъщност бяха похарчени 4-те милиона евро, значителна част от които извадени от джоба на най-бедния данъкоплатец в Европа.

Отговор, който вече няма никакво значение за отиващите си управляващи и който изправя пред нови главоблъсканици техните бъдещи  приемници.

03.07.14

Отиващият си от властта премиер Пламен Орешарски съобщи, че на 16 юли в Брюксел щял да номинира кандидата за еврокомисар на България.  До този момент ясен претендент за този пост няма, но видимо сегашния кабинет възнамерява да се ангажира в една от последните си ариергардни управленски битки със своя собствена, най-вероятно партийна, кандидатура. За сражението с не по-малка страст се готвят досегашната парламентарна опозиция, както и новите претенденти за властта, естествено със свои собствени номинации за еврокомисар.

Всъщност не става дума за нищо друго, освен за престиж. При това нито за партиен, още по-малко за национален престиж. Въпреки това политическата фауна  в страната жужи от предложения, разпределя бакалски бъдещите ресори и вероятно си прави наивните сметки как  ще дърпа конците на Брюксел чрез „нашия човек там“. Което е първосигнално политическо мислене.

Интересът на най-окаяната европейска членка България, както впрочем и на останалите 27 нейни партньорки, е ЕК да бъде конституирана така, че да може да функционира по най-добрия и ефективен начин. Това предполага чисто националните сметки да бъдат оставени на втори план, особено след като задълженията на еврокомисаря по статут включват защита на интересите на всички европейски членки, както и строгата забрана да дава ухо на онова, което националните правителства биха се опитали да му подшушват.

Така еврокомисарят далеч не е най-важният представител на страната в Брюксел. Просто страните-членки имат своето пряко представителство чрез Съвета на Европейския съюз, състоящ се от по един представител на всяка държава членка на ниво министър, и чрез  Европейския съвет, който е съставен от държавните или правителствени ръководители на 28-те. Тъкмо тези два органа определят дневния ред на ЕК и де факто те поставят задачите, които комисията следва да изпълни.

Когато чиновниците от ЕК облекат определените от двата органа /Съвета на ЕС и Европейския съвет/ задачи в параграфи, членове и директиви, те ги изпращат обратно към националните правителства, но вече  украсени с много допълнения, отправки и изключения. Което понякога е причина от първоначално направените предложения да се раждат  и доста нелогичини пасквили, даващи основание на противниците на ЕК да твърдят, че законите в ЕС са съчинени от неизбирани от никого чиновници в Брюксел. Това, обаче, не е точно така, защото без представителите и ръководителте на отделните правителства, ЕК не може директивно да решава нищо. Пример: приетото в Лисабонския договор предложение за намаляване с една трета на състава на комисията,  впоследствие набързо беше оттеглено от правителствените глави и сега броят на комисарите отново съответства на броя на страните-членки. Дори повече, ЕК получи  задачата да изобрети нови ресори за всеки комисар поотделно, като така в съзнанието на много европейци си изгради образа на някакъв  на съвременен бюрократичен Молох /бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, принасял в курбан деца и цели народи/, който непрекъснато търси жертви за своите ритуали.

Така излиза, че  възможността за опазване на националния престиж около бъдещия български еврокомисар се изчерпва основно с акта на неговото прослушване пред ЕП. Още не е забравен изгарящия национален срам от препитването на предложената от ГЕРБ кандидатка за еврокомисар през 2009 г., излъчвано по основните телевизии на континента. Поради това все пак за този пост трябва да бъде номинирана действително подготвена личност, с добра репутация в страната и най-вече извън нея, която да представлява не отделна политическа формация или фракция, а се ползува с авторитета на експертна и по възможност консенсусно уважавана личност.

Останалото е въпрос на изградено собствено национално чувство за престиж и способността то да бъде отстоявано с достойнство в Европа. Доколкото това все още е възможно за българската политическа класа.

30.06.2014

Едва ли е необходимо човек да бъде експерт по въпросите на сигурността за да схване, че случилото се през последните 20-тина дни е удар срещу българската държава – асиметричен, планиран професионално, нанесен в точния момент и преследващ конкретни цели. Стартирал като личен конфликт между две влиятелни фигури от финансовия и корпоративен елит на страната, набегът бързо беше  разгърнат в активна операция срещу банковата, финансовата и икономическата системи на страната, разтърсването на които да доведе до дълбинна политическа дестабилизация и в крайна сметка до преориентиране на нейните вътрешно и външнополитически приоритети и съюзнически ангажименти към ЕС и нАТО.

И цялата тази операция беше разиграна пред удивения невярващ поглед на органите по сигурността, държавните институции и политическото ръководство на страната!

В началото на 2012 година не друг, а сегашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, тогава все още началник на кабинета на президента Плевнелиев, заявяви в печата, че „асиметричните заплахи се превръщат в един от основните проблеми на сигурността не само в България, но и в Европа“, като изтъкна две техни характерни черти. Първата е, че „нито една отделна организация или институция не е в състояние самостоятелно да се справи с тях, тъй като проявленията на тези заплахи са многопосочни в различни области“. Втората е, че след като към тези заплахи не може да се приложи реципрочния подход, действията срещу тях  следва да бъдат насочени „към причините, които ги пораждат, а не  към конкретните им проявления, което изисква създаването, изграждането на един много сериозен потенциал за събиране и обработване на информация, за анализи и прогнози.“

Три години по-късно оглавяваното от г-н Йовчев силово ведомство, заедно с прокуратурата и ДАНС с необяснимо закъснение изведнаж заговориха за „мащабни схеми за атака срещу няколко банки“, обявиха телефони за сигнали на гражданите и арестуваха шестима души, единият от които набързо беше освободен.

Върху асиметричните заплахи е разсъждавал и бившият началник на Националната разузнавателна служба, о.р. ген. лейтенант Кирчо Киров. В  анализ на съвременните методи на международния тероризъм доскорошния шеф на разузнаването отбелязва, че „ударите на кибертерористите могат да бъдат насочени срещу управляваните с компютърни системи банки и търговски системи, електронното обслужване, управляваните с компютърни системи газо и нефтопроводи, електроразпределителни мрежи, системите за контрол на земния и въздушен транспорт, телефонните системи, военните системи за комуникация и логистика“. Генералът обаче не е прозрял разрушителният ефект на слуховете, спекулациите и непремерените изказвания на политици и експерти, които тиражирани чрез интернет и медиите успяха да предизвикат опасно разклащане на устоите на държавата, на което сме  свидетели през последните дни.

Атаката срещу България се оказа и точно планирана. Какъв по-удобен момент за нанасяне на удар от кулминацията на една хронична политическа криза, при която от година насам правителството де факто не функционира, а парламентът от място за законотворчество се е превърнал в манеж за междупартийни разправии! Сегашният вакуум в създалото се междувластие, постоянното отлагане оставката на кабинета, липсата на ясна перспектива за излизане от политически задънената улица и високата обществена изнервеност от мизерията, безработицата, страховете от повишаване цените на тока и топлоенергията  – какво по-подходящо време за нетрадиционно нападение срещу едни от малкото приемани за стабилни фактори в страната като  банковата система и валутния борд!

Малцина се съмняват, че набегът срещу сдържавата е бил планиран професионално. Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев например е категоричен, че “това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко”. В изявлението си от  от 27 юни 2014 ,  Управителят на БНБ също изрично казва, че „в последните дни се прави опит за дестабилизация на държавата чрез организирана атака срещу български банки, без каквито и да е основания“ допълвайки, че тези „криминални действия са пряко насочени срещу спестяванията на всеки български гражданин и срещу финансовата стабилност като основен елемент от националната сигурност на страната“. От своя страна бившият посланик на България в Москва, енергиен експерт и анализатор Илиян Василев в своя публикация не само призовава  за „тотално и активно  разследване на мозъчния център на атаката, дори ако за това се посегне и на “свои”, но отбелязва, че освен МВР в разследването трябва да се включи активно и ДАНС, тъй като в нападението „има замесени външни сили“. Мнозина, сред които  е и познавачът на Русия Илиян Василев, имат своите конкретни предположения за въпросните “сили“ и техните мотиви, но докато държавната власт официално не се произнесе категорично по този въпрос /ако въобще някога го напряви!/, всичко друго би звучало като поредната спекулация и мълва.

Никой, дори и вездесъщите американски тайни служби, не очакваха асиметричния терористичен удар на 11 септември 2001 година срещу Ню Йорк, но той беше осъществен.  Малцина  допускаха, че Кремъл ще анексира Крим не с войски, танкове и самолети, а чрез подклаждане на  руския национализъм и внедрените в Украйна „зелени човечета“ и въпреки това полуостровът стана руски. Едва ли някой в България е очаквал, че  асиметричния набег срещу държавата ще бъде осъществен чрез опит за дестабилизиране на нейната банкова система, но нападението беше извършено.  Всичко това са реални събития, които не следва удобно да обясняваме единствено с някакви конспиративни теории или да извръщаме страхливо глава от тях.

Простовече трябва да си даваме сметка, че в наши дни якостта на веригата не винаги зависи от здравината на нейното най-слабо звено, както някои обичат да казват, а от куп други все по-трудно прогнозируеми неща. За да можем да оцелеем някакси в този сложен и опасен свят.

29.06.2014

Освен че е отнела живота на 10 милиона души, Първата световна война е дала на човечеството и редица новости, които са тласнали напред неговото развитие, припомня „Канал 24“ на  Чешката телевизия. Става въпрос за нововъведенията, които по това време са били предназначени да облекчат битието на войските в окопите и така да направят по-ефикасни техните бойни действия. След края на войната тези новости навлизат в цивилния живот и се използуват до днес.

Типичен пример са ръчните часовници, които за първи път се появяват по време на Голямата война. В началото на 20 век точното време  е могло да бъде видяно единствено на домашните часовници или на часовниковите кули. Малцина са били мъжете, които са притежавали т.нар.“джобни часовници“ на верижка. По време на войната това се оказало неудобно и в резултат се появява ръчният часовник. Идея, която има приложение до днес.

По време на  4-годишния военен конфликт полевите лекари са оказали медицинска помощ на близо 20 милиона човека. Това е стимулирало мисленето на медиците в търсене на по-ефективни методи на лечение. Резултатът е  огромен напредък в пластичната хирургия, кръвопреливането, психиатричната помощ и психоанализата. Движението на войските в Европа е засилило много и употребата на презервативи.

Първата световна война е довела до социални промени сред населението – след като мъжете са били на фронта, жените е трябвало да поемат техните традиционни функции.

Освен това по време на войната армията е трябвало да реши въпроса как да изхрани войниците в окопите. За първи път започва масираното използуване на консервирана храна. Това довежда до преместването на световния икономически селскостопански и хранителен център от Европа в САЩ, чийто осовен регулатор става борсата на Уолстриит, припомня чешката телевизия „Канал 24“.