22.07.2014

Броени часове преди оставката на кабинета „Орешарски“ националното политическо тресавище кипна. Върху неговата застояла  повърхност  започнаха да се пукат обичайните мехури от наслояваната четвърт век дънна кал и във въздуха се разнесе познатото предизборно зловоние на тиня, гнилоч и нечистотии. Отблъскващото явление се наблюдава винаги в периодите на междувластие, когато отиващите си  от държавната трапеза трескаво замитат под килима натвореното от тях, а предвкусващите цикличното пиршество на властта започват да пълнят публичното пространство с ругатни към предшествениците си и да сеят щедро баналните  следосвобожденски обещания за „просперитет и светло /европейско, евентуално!/  бъдеще“.

В лявата част на кипналото блато вече започна тежката междувидова битка за оглавяване на партията-мандатоносител на отиващият си кабинет. След като нейният несменяем цели 13 години  председател реши да трансформира кариерата си в европейска, на партийния ринг се готвят да излязат  поне дузина апаратни боксьори и боксьорки,  които ще се млатят до кръв за „златния пояс“ на предводител на столетницата. Тяхното медийно надвикване вече е факт, но то едва ли ще повлияе върху.решението на червените  кукловоди, които отдавна  са определили  победителя в този пореден партиен „мордобой“.  Това е  фигурата, която най-усърдно и ловко предстои да изпълнява олигархичните команди идващи извън и от страната. А въпросните команди са свързани най-вече с апетитните пари на още по-апетитните енергийни и политически проекти всички, които с упование и евразийска надежда  са вперили поглед отвъд хоризонта на Черно море.

В центъра на тресавището, където обикновено водите са най-дълбоки и коварни, цари привидното спокойствие, осигурявано от прословутата етническа „електорална стабилност“  Което не означава, че след здрач и там не започва интензивно отделяне на миризливи мехури от дънната тиня. Като, например, какво се случва с разследването около бившия заместник-председател на вторият коалиционен партньор подкрепял правителството „Орешарски“, който  в края на миналата година беше уличен  от ДАНС за „евентуално извършено престъпление срещу финансовата и данъчната система на страната“? Какви  са връзките на въпросната формация и нейното ръководство с лицата, които забъркаха най-сериозната банкова и финансова криза в страната от десетилетия насам? Каква е отговорността на тази политическа сила за за правителството, което успя да пропилее  цяла година от битието на едно бедно и обезверено население, сред което е и собствения й  електорат? „Високият наратив“ в отговорите на всички тези въпроси очевидно се съдържа в краткото „пльок“ на поредния зловонен мехур.

Не по-малко „ароматен“ е и въздухът  в дясната част на тресавището, където тези дни  отделянето на газове е  най-интензивно. През гладното целогодишно очакване за връщането си във властта, най-голямата опозиционна партия в парламента заприлича досущ на Чаплиновия герой от филма „Треска за злато“. Помним как тлъстата кокошка от сънят му не можа да го нахрани и в крайна сметка той беше принуден да гризе подметката на кожената си обувка. С пирончетата в нея, барабар. В словесната вакханалия на нетърпеливците сега лесно ще заглуши въпроса кой подписа основния договор за „Южен поток“ и при чие управление провалената КТБ набра най-голяма финансова сила и мощ.  В удобна забрава вероятно ще премине и „ експроприацията“ на близо милиард и половина от парите за здраве на българина, с които финансовият„суперстар“ министър на тогавашното управление се хвърли пълни някакви  други дупки в бюджета на изтърбушената държава. На всичко отгоре никак, ама никак не е важно с кого сегашните опозиционери имат желание да управляват в бъдеще. Важното е кой ще успеят да кандърдисат да им прави компания във властта, което обещава да направи зловонието в тази част на блатото още по-неприятно.

Най-пронизваща обаче е миризмата, която лъха от периферията на политическото тресавище. По  всичко личи, че гнилостните процеси там са най-интензивни, за което красноречиво говорят изявленията на  партийната фауна обитаваща въпросните райони. Тези дниедин изцяло дезориентиран лидер на групировка  успя да илюстрира налудната си  си визия за коалиционното партньорство по следния начин: „Това е все едно нормален мъж в разцвета на силите си да каже, че не иска да спи с Адриана Лима, една от най-красивите манекенки в света“. „Политическото“ сравнение се появи след като същият този екземпляр обяви на всеослушание, че консерваторите в ЕП подкрепяли неговата „номинация за следващ министър-председател на България след изборите на 5-ти октомври“!  Друг подобен индивид, този път от крайнонационалистическа формация и автор на откровено антисемитска литература, също изпусна в атмосферата на местното тресавище подобен миризлив мехур.  В навечерието на евроизборите той се беше докарал до такъв  такъв русофилски екстаз, че пред тв-камери с чупка в кръста разцелува  ръката  на мастит московски певец от еврейски произход в знак на върховната си признателност за неговото  изпълнение на местния шлагер „Моя страна, моя България“…

Така в  дните на предстоящите „ земетръсни“ събития около все още отлаганата оставка на правителството „Орешарски“, на предстоящия служебен кабинет и предсрочния вот на 5 октомври, отделянето на  миязми  от утайките на политическото дъно ще става все по-интензивно и трудно поносимо, още повече, че над тях ще плъзнат и неизбежните досадни рояци на медийните комари.

Затова въпросът как българинът може да ликвидира веднаж завинаги това  отблъскващо огнище на смрад и зараза, което трови живота му вече четвърт век, има един единствен отговор:  като се опита да  пресуши тресавището и засипе гниещата в него политическа тиня.

Това може да се случи единствено ако въпросният българин реши да гласува, при това  – с акъла си! Ако все още такъв му се намира, естествено.

18.07.2014

Точно сто години след като босненският сърбин Гаврило Принцип  натиска спусъка на своя „Браунинг“ за да убие в Сараево наследника на австро-унгарската корона Франц Фердинанд фон Хабсбург, нечия ръка натисна пусковото копче на конструирания още в съветско време ракетен комплекс „БУК“ за да прекрати живота на 298 пътници и екипаж на борда на Малайзийския пътнически самолет, прелитащ над границата между Украйна и Русия.

В началото на миналия век  двата изстрела на атентатора Принцип подпалват смъртоносната Първа световна война отнела живота на 17 милиона европейци. Днес сред жертвите на сваления малайзийски пътнически самолет са не само европейци, но и  граждани на  Канада, Австралия, на държави от Азия, което  автоматично вкарва престъплението в глобален контекст и прави реален риска от евентуален световен конфликт.

На този първоначален етап след драмата политическото говорене е твърдо и все още предпазливо. Докато американският президент Обама констатира „ужасна трагедия“ и обяви, че насочва екипа свои специалисти към „близки контакти с правителството на Украйна“, неговият вицепрезидент Байдън говори за „пътнически самолет взривен във въздуха“. Президентът на Австралия, чиито 27 граждани загинаха в инцидента, без притеснение обявиа, че „ако всичко това се окаже отвратително престъпление, то очевидно ще се отрази по най-бруталния начин върху виновниците за него“.

Единствено безрасъден наивник може да си въобрази, че виновниците за свалянето на пътнически самолет от 10 хиляди метра височина с ракета могат да останат неразкрити при наличието на мрежи от резузнавателни спътници в космоса, супер модерно електронно разузнаване и постоянно наблюдение на въздушното пространство над районите с военен конфликт. Неслучайно първите подозрения на западни военни специалисти се насочиха към руската система с ракети от типа земя-въздух „БУК“. Системата е  разработена  на базата на създадена през 1970г. подвижна съветска ракетна установка за защита на сухопътните части на Варшавския договор от въздушни нападения, известна в НАТО  с наименованията SA-11 „Стършел“ и  SA-17 „Гризли“. Характерното за системата „БУК“ е , че тя не се свързва  към националните системи за противовъздушна отбрана защото  разчита на сбоствен радар, който обаче е с ограничен обхват. Оттук се появиха подозренията, че в резултат на ограничената информация от радара иначе специално обучените оператори е възможно да са объркали пътническият Боинг-777 с военнотранспортен самолет и на бърза ръка са го свалили. Украинските сепаратисти, върху които логично попаднаха и  първите подозрения, отрекоха да са стреляли по пътническия самолет, както и че притежават системата „БУК“, макар през юни да се бяха похвалили публично, че са успяли да пленят такава ракетна установка от армията на Украйна.

Не без значение за започналото разследване е и фактът, че само преди няколко дни западните правителства изразиха огромната си загриженост по повод нарастващата подкрепа на Русия към сепаратистите в Източна Украйна. Говорител на НАТО изрично подчерта, че все повече нови количества въоръжения от руските  военни складове преминават в ръцете на бунтовниците в Украйна. Преди два дни САЩ и ЕС засилиха още повече санкциите срещу Русия  и предупредиха, че те ще се затегнат още повечеако Москва не предприеме стъпки за ликвидиране на конфликта..

В такава ситуация първите реакции на отговорни политически фигури от заподозряните държави са особено показателни.  Например зам.-председателят на руската Дума по международните въпроси Леонид Калашников попитал риторично журналисти в Москва дали „ще им стане по-леко“ ако разберат кой е виновника за случлото се. След това, според цитат от агенция УНИАН, казал: „Не е важно, кой е натиснал копчето, важен е конфликтът. Важно е, че може да бъдат свалени още самолети. Ето, това вече е лошото…“

Това признание е не само насочващо, но и изключително опасно, бихме казали ние, европейците. Защото след двата изстрела в Сараево навръх Видовден през 1914 г. научихме какво означава Голяма война, в която  да загинат 17 милиона човека. И днес се досещаме с ужас /за кой ли път!/ до какво може да доведе едно безрасъдно натискане на червеното копче с надпис „Пуск“. Независимо от кого.

14.07.2014

След консултациите по повод кризата в банковата система на 14 юли 2014 г, президентът Плевнелиев обяви, че БНБ ще поиска проверка от Европейския банков орган за оценка на ефективността на надзора върху българските банки. Така България стана първата членка на ЕС извън еврозоната, която обявява намерението си да се включи към схемата на Европейския банков надзор след избухналата през юни банкова криза. Коментар на Европейската централна банка, която ще отговаря за  влизащият в сила на 4 ноември Единен механизъм за банков надзор, по искането все още няма но декларираното от българския президент намерение е показателно за дълбочината и размерите на кризата.

В същото време огласеното  на 11 юли 2014г.  от УС на  БНБ решение да обяви  в несъстоятелност КТБ  е също своеобразен рекорд –  България предстои да  регистрира  първия фалит на банкова институция в Източна Европа от 90-те години насам. Така след седемгодишно членство в  ЕС към другите си европейски неблагополучия страната ще прибави и финансовитете проблеми на своята зорлем разклатена банкова система.

Трите правителства в годините на европейско членство не само не успяха да отлепят държавата от икономическото дъно на групата на 28-те, но утвърдиха репутацията й на дежурна мишена за острите критики на Брюксел. А тези „стрели“, както е известно, са срещу превърналите се в еднемични корупция и злоупотреби, съсипващи систематично националното стопанство и разлагащи обществената тъкан, те са срещу неспособността на властта да реформира основните стълбове на държавата, каквито са  съдебната система, силовите структури, здравеопазването, образованието, социалната сфера и какво ли още не!

Неслучайно „Трансперънси интернешънъл“ нареди за миналата година страната на 77-мо място в света сред 177 държави в класацията си за корумпираност, при това изпреварена от държави като Гана и Руанда,  дори от северната й съседка Румъния. Неслучайно тъкмо сегашната вицепремиерка и правосъден министър Зинаида Златанова си позволи да припомни на своите колеги тези дни чрез агенция Блумбърг, че „ЕС е не само икономическа подкрепа, той е много повече – върховенство на закона, демократични ценности, сигурност, просперитет – всички причини, заради които е създаден ЕС”.

В коментар от 13 юли американският „Ню Йорк таймс“ също акцентира върху европейските неблагополучия на страната,  отбелязвайки че „паниката около КТБ, прехвърлила се бързо и към ПЧБ, наложи властите в Европа и България да предприемат спешни мерки, както и напомни, че части от европейската финансова система са все още далеч от стабилни след отминаването на дългова криза на Стария континент. Паниката извади отново на светло и съмнителните връзки между бизнес-магнатите и политиците в най-бедната държава от ЕС, България“, посочва американският всекидневник със световна циркулация. Британското списание „Економист“ от своя страна обърна  внимание  и на другото утежняващо ситуацията обстоятелство, а именно, че успоредно с банковата, България е изправена и пред политическа криза: „Подкрепяното от социалистите правителство на Пламен Орешарски от първите дни на мандата си през май миналата година се превърна в мишена на всекидневни протести срещу корупцията“, припомня списанието друг местен рекорд и цитира горчивото уверение на българския държавен глава: „Банкова криза няма, има криза на доверие и криминална атака“.

И все пак ще има ли  и политическа криза след обявената дата на предсрочните парламентарни избори на 5 октомври? Да  не забравяме, че за по-малко от 6 месеца тази година България ще трябва да отбележи нов европейски „рекорд“  преминавайки на галоп през три правителства. В края на юли кабинетът „Орешарски“ трябва да подаде оставка, след това на 6 август ще бъде съставено служебно правителство, което предстои да функционира / в това число да взема външни заеми!/ до встъпването на длъжност на новоизбрания министерски съвет след изборите в началото на октомври. Затова държавният глава Плевнелиев беше принуден да признае, че всичко това води до „тежка политическа нестабилност“, която тепърва предстои да бъде преодоляна.

И друго. Като за изпроводяк в началото на юни отиващата си сегашна ЕК даде поредните стряскащи оценки на националната програма за реформи и на конвергентната програма на кабинета за 2014 г. Сред тях са необоснованият оптимизъм за съживяване на икономиката с прогноза над допустимите отклонения/ 2.1% растеж при 1.7% на Брюксел за тази година!/, нарастването на сенчестата икономика при продължаваща липса на ефективни структури за борба с корупцията, проблемите с т.нар.“независима“ съдебна власт, липсващите реформи в данъчната политика, пазара на труда, пенсионната система, непрозрачно финансиране в здравеопазването, нерегламентирани плащания, тежкате безработица, в това число младежката.  На всичкото отгоре ЕК започна  и постепенно спиране на еврофондовете по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“, като под заплаха са  и европарите по програма „Конкурентноспособност“.

Преди броени дни от Брюксел решиха да преминат от предупреждения към действия – обявени бяха 5 наказателни процедури срещу България в секторите околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, и транспорт. В съответствие с новия подход възприет от ЕК за санкциониране на страните-членки за неспазване и неприлагане на приетото европейско законодателство, твърде вероятно е Брюксел да „награди“ своята най-проблемна  страна- рекордьорка и с нова процедура – за нарушаване на финансовите права на българските потребители в случай, че извънредните мерки около овладяване на банковата криза засегнат техните интереси.

Така без особени постижения в спорта /тенис-лястовичката Григор Димитров едва ли е предвестник на някаква пролет там!/ България все пак успява да заема някои първи места и продължава да поставя своите безрадостни европейски „рекорди“.

За които и  никой не я поздравява, впрочем.

11.07.2014

Светът се подготвя за финала на Световното първенство по футбол в неделя. Домакините ще осигуряват реда на мача между Аржентина и Германия в Рио де Жанейро с помощта на 26 хиляди полицаи и войници. Очакванията са над 4 милиарда тв-зрители, запалени любители на „коженото кълбо“  по света да проследят пряко или чрез репортажи решителната среща между двата отбора финалисти.

И все пак съществуват хора, като големият аржентински писател и поет Хорхе Луис Борхес, за които футбола далеч не е бил любим спорт. Малко преди смъртта си през 1986 г. този идол на аржентинската литература храбро се осмелява да произнесе в своята футболна държава разтърсващото изречение: „el f?tbol es popular porque la estupidez es popular“, което  означава „футболът е популярен, тъй като глупостта е популярна“. Борхес приживе е поддържал добри отношения с военната хунта в Аржентина, лидерите на която, за разлика от него, са били истински футболни запалянковци.

Факт е, че почти всички режими от модерните времена са харесвали футболната игра. Известно е, че Мусолини е бил привърженик на „Болоня“, а испанският диктатор Франко – на „Реал Мадрид“. Руският генералисимус Сталин е бил фен на „Динамо“ (Москва)  – отбор, на който той неслучайно е разрешил през 1945 година да замине за мачове в Лондон и което е по-интересното, чиито играчи след връщането си в родината не са били заточени по традиция в Гулаг.

Изключение сред сред диктаторите е бил Хитлер. Футболът отегчавал нацисткия фюрер, случващото се на игралното поле не му е било интересно и за него гледането на мачове било пропиляно време. Той е присъствал само веднаж на футболна среща  и то по време на Олимпиадата в Берлин. На 7 август 1936 година на берлинския „Постщадион“ Хитлер, в обкръжението на Гьоринг и Гьобелс е наблюдавал мача между Норвегия и Германия. Изненадващо норвежците повеждат с два на нула, а ядосаният Хитлер не издържал до края на срещата и напуснал стадиона. И причината за неговото раздразнение далеч  не е била расова – изглежда просто фюрерът  се е отегчавал. Впрочем спортът никога не е бил развлечение за Хитлер. Той е гледал на него като на средство за закаляване на тялото и духа. И ако нещо все пак му е харесвало, това са били леката атлетика и бокса, независимо, че през 30-те години на миналия век едни от най-силните боксьори в света са били чернокожи.

Това, че Хитлер не се е интересувал от футбол съвсем не означава, че онези, които също не се интересуват от този спорт приличат на него. В света, например, е пълно с вегетарианци и любители на оперното изкуство като нацисткия фюрер, но нито един от тях не се е готвел да напада Полша, да речем.

Поне се надяваме,  че е било така…

10.07.2014

Непосредствено преди бедствената градушка във вторник и ден след визитата на руския външен министър  в София, от БСП дойде вестта за регистрирано ново партийно течение „русофили“.  „Ние не отричаме членството на България в ЕС, но смятаме, че БСП като партия трябва да отстоява, и не виждаме нищо лошо в това, русофилските настроения на своите избиратели“, се изповяда пред медиите хлевоустият дихател на червената пропаганда и кахърен кандидат за евродепутат Александър Симов, водач на групата. Стана ясно също, че партийното течение, подобно на Националното движение “Русофили“,  вече е повлякло с идеите си неколцина партийни функционери и трима депутати от отиващото си 42-ро НС, като тяхното верую прозира от идейното откровение на водача Симов: „Нашата битка не е за власт, а за ценности“.

А  московските „ценности“ напоследък имат твърде  странни измерения. Преди  два дни, например,  депутатът от ултранационалистическата Либерално-демократическа партия в руската Дума Роман Худяков /впрочем, връстник на „русофила“ Симов/ с официално писмо поиска от Централната банка на Русия популярните 100-рублеви банкноти / това са около 2 евро/ да бъдат заменени с нови, тъй като на тях била изобразена статуята на Аполон от входа на Болшой театър, на която частично се виждала част от неговото мъжко достойнство. „Ние трябва да предпазим децата си от подобна информация, от порнографията“, се аргументирал Худяков и сега намиращата се в обръщение от 1990 година банкнота с този „порно дизайн“ вероятно ще бъде изтеглена от обръщение и заменена с юбилейно изображение на Севастопол по повод анексирането на Крим.

И други удивителни „ценности“ предложиха руските законодатели през миналия месец, на които, както отбелязва АФП „дори руснаците не знаят дали да се смеят или да плачат“.  Като, например, лансираната идея за въвеждане на строги официални стандарти за женските обувки, тъй като високите токчета и балетните туфли „се отразяват много лошо върху здравето на жените“. Депутатката от управляващата партия „Единна Русия“ Елена Мицулина, която фигурира в списъка на САЩ  за санкции по повод анексирането на Крим, от друга страна поиска от Думата  да забрани абортите и на сурогатното майчинство, което доведе до спонтанното подписване на  петиция от 100 хиляди московчани с настояване: „Министерството на здравеопазването на Руската федерация да изпрати най-добрите си експерти, които да удостоверят психическото здраве на депутатката, тъй като душевно болни хора нямат място в Държавната Дума“.

Изброеното дотук, обаче, не е всичко. От 1 юли в сила влязоха одобрените от президента Путин поправки към федералния закон „За държавния език“, с които се забраняват публичните показвания на произведения на изкуството, съдържащи нецензурни думи и изрази, сиреч псувни и ругатни. Нещо, срещу което изригна дори близкият приятел на Путин, известният кинорежисьор Никита Михалков, който поясни: “Псувнята е тънка материя, едно от най-великите изобретения на руския народ. Псувнята е средство да се изразиш в крайно състояние – при война, смърт, болка. И тогава е оправдана”.

Друга „ценност“, за която вероятно предстои да поведат  „битка“  и новоизпечените български русофили,  се съдържа в проекта на руския депутат от Комунистическата партия Иван Никитчук, озаглавен „Забрана на тютюнопушенето за жени под 40 години в присъствието на деца под 14 години“. Старият комунист пледира, че той и неговите съпартийци искали да оставят след себе си „едно здраво поколение“, а в душите на хората от новото течение в БСП вероятно  кънтят скандиранията „От векове, за векове!“. Друг московски депутат, 32-годишният Михаил Дегтярьов /също връстник на нашенския русофил Симов/, депутат от  ултранационалистическата Либерално-демократическа партия, който иначе се бори за забрана на чуждите думи в руския език, вече лансира идеята си, че руснаците трябвало постоянно да бъдат насочвани в правилната посока, защото:  „ако на хората им се разрешава да правят всичко, което им се иска, ние ще се върнем в каменната епоха“, обобщава Дегтярьов пред АФП.

„Ценностите“, по които са зейнали с отворени уста българските русофили, коментира  и тиражният всекидневник  „Московски комсомолец“. „Почти не съществува необходимост депутатите да пишат нормални закони: всичко, което трябва да бъде прието се спуска на Думата от Кремъл или от правителството“, пише вестникът, който отразява и  настроенията сред обикновените руснаци. АФП от друга страна цитира 17- годишната московчанка Елисавета Краснопевцева, която възкликва: „Когато чух за забраната на туфлите за балет и високите токчета бях шокирана и си помислих, че подобна степен на идиотщина просто не може да съществува! Как могат да налагат такива забрани на цял един народ!“

Всъщност могат, защото все още разполагат с  богатия си  опит от миналото! Как можеха в бившия Съветски съюз само преди четвърт век да изпращат масово хора в сибирските каторги единствено заради прояви на „западното влияние“? Как в България милицията на „тодорживковците“ можеше да стриже насила дългите коси на момчетата и да цепи полите на момичетата, защото били „неморално къси“? Как можеха да режат „любовните сцени“ на западните филми, след което  ненаситно да зяпат  нелегално порно в къщи? Как можеха да говорят „мазно“ и почти „културно“  по партийните конгреси, а в кабинетите си и у дома да псуват и ругаят  като хамали? Можеха, можеха и още как!

Затова новото русофилско течение се очаква да размаха сред своите червени „фили“  тъкмо тези „непреходни ценности“ на  грижливо съхранявания  тоталитарен манталитет в България и Русия. И да се радва несекващи скандирания и аплодисменти от типа на „Вечна дружба!“ и „От векове, за векове!“.

Което, впрочем, далеч не е скучна идея!

За българинът няма да е лошо да се посмее иронично на червените циркаджилъци и на професионалното им  изпълнение от партийната клоунада. Като накрая, естествено, презрително махне с ръка на поредната „нова степен на идиотия“/ по думите на 17-годишната московчанка/ на тези фигури  и ги удостои със задължителната, за късмет все още незабранена в България, цветиста ругатня.