12.08.14

Първите залпове в търговската война на Русия със Запада вече са факт. Обявената от Москва забрана за внос на храни от САЩ, ЕС и други големи доставчици вече активизира Брюксел, където предстои да бъдат разгледани варианти за евентуално компенсиране на най-засегнатите от прекратения внос фермери. Служебният кабинет в България също предстои да вземе отношение по проблема след като изчисли възможните загуби за местните производители и икономиката, макар засега да не е ясно кое всъщност притеснява повече София – санкциите срещу Русия или ответните контрасанкции на Москва. И в двата случая засегнатите са склонни да се концентрират главно върху очакваните щети, а не  върху евентуалните ползи. Което е пропуск, тъй като  практиката показва, че кризите обикновено са време и за изключтелни възможности за бизнеса.

„Вратички“ в бизнеса

Предварителни анализи сочат, че за българските производители ефекта на руската забрана за внос на храни ще бъде ограничен –  експортът за руския пазар е малко под 2 на сто от общия износ на храни. В печата Десислава Николова от Института за пазарна икономика отбелязва твърде важното условие „доколко тези санкции наистина ще бъдат прилагани ефективно и доколко руската страна наистина ще държи те да се спазват“. И сега част от изнасяната за този пазар селскостопанска продукция „минава през трети страни и влиза в Русия не с етикет от България, а от третата страна“, допълва анализаторката.

Някои търговци вече видяха „вратички“ за износа на храни, плодове и зеленчуци през съседните Сърбия и Турция, където българските фирми могат да създадат свои подразделения и чрез тях, без да се нарушават разпоредбите, санкциите да бъдат заобиколени. „Търсенето на нови пазари на мястото на руския не е лесно, но е ясно, че отсега 40-те  засегнати местни фирми, които изнасят храни за Русия,  следва да потърсят нови пазари в неевропейски трети държави“, казва заместник-председателят на БСК Камен Колев. Той припомня, че въпросните  „трети пазари“ са спасили българския бизнес в кризата през 2011 година след свиването на европейските икономики. „Тогава България успя да компенсира износа си  с увеличаване на  продажбите в Китай и други държави от Азия и Арабския свят. Макар да изисква време, всяка фирма трябва отново да прецени възможностите за намиране на нови пазари, които ще създадат в бъдеще по-голяма сигурност при евентуално задълбочаване и разширяване на санкциите срещу и от Русия“, казва икономистът от БСК.

Шанс за търговска терапия

Бившият посланик в Москва Илиян Василев не очаква да бъдат приложени селективни ответни санкции от Москва спрямо България. Неотдавна в своя интернет блог той посочи, че произволните или „политически“ санкции срещу български износ не са новост и даде убедителни примери за това –  наказателните митнически тарифи след присъединяването на България към ЕС, както и постоянните намеси на руския контролен орган „Роспотребнадзор“, довели до временни забрани или административни пречки при вноса на произведени в България храни или стоки. „Разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия освен умерен риск дава и значителен шанс за терапия на кървящи “язви” в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции“, съветва експертът.

Друго „застрашено“ перо в българския износ за Русия са медикаментите. Техният  обем заема 30 на сто от общия експорт и възлиза на около 250 милиона долара. Макар да не попадат в първия кръг от контрасанкциите на Москва, твърде възможно е в бъдеще забраната да падне и върху тях.  Камен Колев от БСК е убеден, че като качество и цени  българските лекарства са конкурентноспособни и техният пазар също може да се диверсифицира към Третия свят.

Лагерът „Артек“ и сериозния бизнес

Български медии съобщиха, че  Москва планира контрасанкции и срещу руския туризъм на Черноморското крайбрежие. Цитирани бяха думи на  депутата от Горната камара на руския парламент Николай Журавльов, който предложил да бъдат увеличени таксите за руските туристи в чужбина, без да се уточнява дали това се отнася до  цената на визите им за чужбина или цените на самолетните билети. За България подобно развитие може да означава намаляване броя на 500-те хиляди руски туристи прекарали ваканцията си Черноморието през трите летни месеца на миналата година, както и евентуални неприятности за 300-та хиляди постоянно живеещи в България руснаци, собственици на половин милион жилища главно по крайбрежието.

Доц. Стоян Маринов, член на УС на Варненската туристическа камара, при подобно развитие на събитията решението за българския туристически бизнес ще бъде бързо –  цените за европейския и германски пазар ще се намалят за хотелите и услугата „All inclusive“ /за руските туристи сега те са по-високи!/ и като цяло освободените контингенти веднага ще бъдат запълнени със западноевропейски туристи. „Всичко е въпрос на цени и предлагане“, отбелязва туристическия експерт.  Той  допълва, че при евентуален отлив на руски туристи местните хотелиери ще намерят начин да договорят с европейските туроператори по-благоприятни условия, което ще доведе и до промяна в  структурата на българския туризъм. „ През 90-те години шефът на германската фирма „Некерман“ казваше, че България не трябва да обръща внимание на руския пазар, тъй като той е опасен. Може би тогава е имал право, но все пак оттам идваха туристи, които плащат прилични цени, разказва доц. Стоян Маринов и продължава: „Днес Русия  става кризисен пазар и всеки български хотелиер си носи риска. Дори да има катаклизми около  европейските и руски санкции, овакантените контингенти на българското Черноморие бързо могат да се запълнят със западноевропейски туристи при минимален риск и загуби“.

Да превърнеш рисковете в ползи

В крайна сметка от българския туристически бизнес зависи дали Черноморските курорти ще продължат да се разширяват като един безкраен руски  лагер „Артек“ или характеристиките на този доходен за страната отрасъл ще бъдат променени. Което важи и за останалите сфери от  българо-руските търговски отношения. Затова вместо да се паникьосват пред потенциалните заплахи от комбинацията на руските „санкции-контрасанкции“, по-добре е деловите среди в България разумно да оценят възможностите за печалба от създалата се ситуация и да превърнат рисковете в ползи.

07.08.14

„Санкциите действат  и според очакванията оказват огромен натиск и напрежение врху руската икономика“, заяви на пресконференция във Вашингтон в сряда Барак Обама. Американският президент цитиран от Ройтерс поясни: „Това не е моя оценка. Ако погледнете борсите и данните за изтичане на капитали, ако се вгледате в прогнозите за икономически растеж на Русия ще видите, че нейната икономика вече е в застой“.

За неумолимият ефект на санкциите говорят и други факти. След краха на няколко големи руски туристически агенции, близо 30 хиляди руски туристи в курорти на Турция, Гърция и България останаха на улицата. И което е по-лошо – оказа се, че няма с какво да се приберат у дома.  Дъщерната на „Аерофлот“ авиокомпания „Доброльот“, която обслужва и курортистте в Крим, се озова в черния списък на западните санкции и полетите й в страни от ЕС и НАТО бяха прекратени. Вярно, „Доброльот“ е нискотарифен превозвач, а не флотилия от луксозни авиолайнери, които превозват своите ВИП клиенти до луксозните магазини на  най-скъпите улици по света, но все пак лятната почивка на хиляди обикновени руски семейства с деца беше окончателно съсипана.

Междувременно, в отговор на западните санкции президентът  Путин нареди местните производители да се преориентират от внос към вътрешно производство, за да не може Запада да използува руската икономика за оказване на политически натиск. Чрез „Министерството на чуждестранните микроби“, както иронично наричат федералната служба за ветринарен и фитосанитарен контрол „Россельхознадзор“, първо беше забранен вноса на ябълки от Полша, след което бариерата падна за зелето, гръцките праскови и испанското месо. На 6 август Путин подписа указ за едногодишната забрана за внос на значителна гама храни  и селскостопански стоки от държавите спазващи санкциите срещу Русия, в това число и от България.  Според българския НСИ износът към Руската федерация през 2013 година е бил 757 милиона долара / при внос почти 6.5 милиарда долара!/, като най-голям относителен дял от почти 30 на сто са имали медикаментите. Според националната статистика гроздовите вина заемат 2 на сто от износа, а всички останали стокови групи, в това число селскостопанските произведения и животни, са под 2 %.

Впрочем споменатия вече „Россельхознадзор“ вече е вдигнал мерника и на веригата закусвални  „Мак Доналдс“Тя, както е известно, започна да храни руснаците през гладните времена на 90-те години и сега разполага  с над 430 заведения в цяла Русия.

В следващия си кръг ответни санкции Кремъл вероятно ще се опита да си отмъсти за неприятностите с авиокомпанията „Доброльот“  като  забрани чартърните полети от Запад и/или затвори основните въздушни коридори  до Азия над Сибир. Това означава, че цените на самолетните билети ще се повишат, а акциите на големи световни авиопревозвачи, като „Еър Франс – КЛМ“, „Финеър“ и „Луфтханза“, е възможно да паднат. Вероятно ще има загуба на солидни средства от недоставените за Русия промишлени съоръжения, оръжия  и военна техника, макар че ограничаването тъкмо на тези стоки се очаква да причини най-болезнените дефицити в руската икономика. Стига въпросните наказателни мерки да са добре обмислени и преценени. Нещо, което ще може да се разбере след месеци, а е възможно и след цяла година.

Причината? Все още не е ясно какви са точните цели  и сметки на авторите на западните санкции. Руският предприемач и общественик Михаил Ходорковски, който имаше възможност цели десет години да размишлява в затвора върху поведението на своя тъмничар Путин, твърди например, че санкциите не оказват никакво въздействие върху руския президент. А и най-новото изследване на социологическия център Левада сочи, че 61 на сто от анкетираните руснаци не се боят от санкции. Ходорковски смята също, че след като Путин ще остане във властта още между три и пет години,  за такъв период икономика с минимални дългове като руската все пак би могла да издържи една управлявана рецесия.

Вярно е, че на  руснаците ще се наложи да свикват отново  по щандовете на магазините да липсва това или онова, но да не забравяме – повечето от тях все пак помнят, че на същите щандове преди броени години нямаше абсолютно нищо!  Освен това тези хора  като че генетично са привикнали с войните. Сегашната война в Украйна е просто поредна. Преди Чечения помним, беше Афганистан. Преди него  бяха бивша Чехословакия, Унгария, Великата отечствена. Да не говорим за  постоянните вътрешни въоръжени конфликти и напрежения…

От  друга страна действително е важно да се види каква ще бъде европейската устойчивост срещу ответните руски санкции. Все пак потъналите в дългове някои членки на ЕС, безработицата, продължаващата икономическа криза, превърналият се в навик за гражданите на Стария континент висок жизнен стандарт, енергийната зависимост от руски газ и нефт – всичко това несъмнено ще има своето отражение.

Въпросната устойчивост и европейска солидарност  обаче може да се окажат онзи вълшебен спояващ материал, който така много липсва напоследък в групата на 28-те. И който е ключово важен за нейното бъдеще.

04.08.14

В поздравлението си към току-що избрания преди година за премиер Пламен Орешарски, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой деликатно изрази надежда, че новото правителство ще продължи да прави България „полезен участник в общия ни европейски проект“. 421 дни по-късно външният министър в оставка Кристиян  Вигенин призна, че през управленския мандат са  били положени  „целенасочени усилия за преодоляване на констатирания дефицит в българската външна политика в двустранните отношения със страните-членки на ЕС“.  И дори повече, похвали се, че ръководената от него дипломация нямала основания да смята, че е направила „съществени пропуски“.

Дали, обаче, надеждите на Брюксел и реалностите в София съвпаднаха?

Балкански неудачници

В годишния си доклад през февруари международната НПО за външнополитически мониторинг  „Европейски съвет за външна политика“ нареди България до Гърция в групата държави с „неудачно външнополитическо поведение“ в ЕС  и остро разкритикува действията на кабинета „Орешарски“ за ускоряването на проекта „Южен поток“ и за подновените му намерения за изграждането на АЕЦ“Белене“. По този повод старши анализаторката в съвета Кадри Лийк от Естония коментира: „България е възприемана като страна, която подкопава политиката на ЕС да намали енергийната си зависимост от Русия. Ако няма руски монопол в нашия енергиен пазар, това автоматично би означавало, че Русия няма да може политически да манипулира Евросъюза“. Същевременно в т.нар. „Бележник на европейската външна политика“ / European Foreign Policy Scorecard/, който е част от доклада на съвета, беше отбелязано: „”Обхваната от вътрешна криза, България е сред най-големите “изоставащи” най-вече заради забавената реакция на бежанската криза в Сирия и сътрудничеството й с Русия по проекта “Южен поток”.

Брюксел не се шегува

Всъщност европейската политика на кабинета „Орешарски“ понесе първия си удар само седмица след избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013. Поводът даде основание на тогавашният председател на ЕК Жозе Мануел Барозу дипломатично да намекне пред българския премиер в Брюксел, че „Някои от последните развития в България не бяха добри и предизвикаха загриженост не само в българското общество, но и между европейските партньори на страната“. Барозу му напомни също недвумсислено, че масовите демонстрации са показали „дълбочината на тревогата в българското общество за върховенството на закона”. Няколко месеца по-късно, отново в Брюксел, Орешарски отново беше предупреден от ЕК, този път че ако не бъде отменен приетия от парламента мораториум върху продажбата на земя на граждани от ЕС, страната ще бъде изправена пред неизбежни санкции.

През юни, след като депутатите гласуваха на първо четене проруските поправки в закон, свързан с изграждането на газопровода „Южен поток“, Барозу вече се видя  принуден директно да обяви:  „Току-що открихме процедура за нарушение срещу България, което значи, че не се шегуваме“ и поясни, че „от  гледна точка на ЕК това е случаят със споразуменията, постигнати от България“.

В редовния си доклад за напредъка в правосъдието и вътрешния ред  през януари, наред с познатите от години критики към България, ЕК констатира, че събитията около назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС са оставили „трудно наследство по отношение доверието сред обществото и сред партньорите на България, за чието преодоляване властите трябва здраво да поработят“. Междувременно Брюксел прекрати и плащанията по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“  до отстраняването на  поредните „текущи нередности“ в българските системи за контрол.

Нулева европейска година?

    „Европейските аспекти в българската политика в никакъв случай не са външна политика –  страната е силно интегрирана с ЕС и европейските въпроси имат пряка връзка с вътрешните проблеми. При подобна дълбока интеграция няма как изминалата година да е нулева по всички показатели“, уточнява Елица Златева, дългогодишна журналистка и блогър по европейските въпроси със стаж в МВнР и Представителството на ЕК в България. Тя обаче смята, че  страната е пропуснала важната възможност да се включи в започналия дебат за бъдещето на ЕС и подобно на редица други европейски държави да започне изработването на собствени печеливши стратегии, които да защити когато въпросът за бъдещето на съюза бъде поставен официално. „Жизненоважно за България е да не пропусне да направи оценка за своя интерес като страна-членка, както и каква позиция да заеме в дискусиите. И тази позиция следва да бъде изявявана със самочувствието не просто на пълноправен член на Европейската общност, но и на пълноценен неин член.“, подчертава Елица Златева.

Програмният директор в Центъра за либерални стнатегии Димитър Бечев е категоричен, че европейската година от мандата на досегашния кабинет е била пропиляна. Като аргументи той посочва незначителния брой визити на Орешарски и Вигенин в Европа освен на редовните заседания в Брюксел, спирането на еврофондовете и „сагата“ с номинирането на новия български еврокомисар.  „Изведнаж когато гръмна скандала с КТБ,  „на пожар“ се заговори за ЕС  и неговия  Банков съюз. Защо дотогава не разбрахме, че в Европа има такъв съюз? България не взе отношение и за Енергийния съюз, но управляващите декларираха твърда позиция по „Южен поток“. Сборът от тези факти показва слаба европейска политика“, е  оценката на Бечев.

Санкции безкрай

Управлението на кабинета „Орешарски“ съвпадна с подготовката за смяна на състава на ЕК и изборите за нов ЕП. Дали  водената от новия си председател Жан-Клод Юнкер комисия ще бъде по-мека към бъдещото българско правителство?

Димитър Бечев припомня, че подкрепяния от БСП кабинет винаги си е обяснявал критиките от Брюксел с партийно-политическите страсти, доколкото Барозу беше от ЕНП, а Станишев  е от ПЕС. „Това е повърхностен прочит на ситуацията, отбелязва  политологът. През есента, когато в България евентуално ще се появи правителство от семейството на ЕНП при ЕК, също доминирана от европейската десница, Брюксел едва ли ще направи рязък положителен завой в отношението си към София. Дори и да стопли леко тона, комисията ще очаква конкретни ходове, ще иска нещо да се случи в България, преди генерално да промени оценките си. Засега ние оставаме в европейската периферия, не сме видими и  общо взето изглежда, че  на Стария континент са ни отписали“, констатира Бечев.

Факт е, че кризата и мерките за нейното преодоляване принудиха европейските институции все по-често да прибягват до санкции при неизпълнение на задълженията по членството на отделните страни. Това дава основание на  Елица Златева да прогнозира, че  „България все по-често ще бъде изправяна пред избора дали да си изпълни ангажиментите с риск от вътрешно напрежение, или да не ги изпълни с риск от санкции. А санкциите от страна на Брюксел ще зачестяват! Те, обаче са  и дисциплинираща мярка срещу забежки на правителството, каквото и да е то, в посока на популизъм, намиране на лесни и заобикаляне на трудните решения. Тъкмо трудните решения, обаче,  са необходими за реформите, които липсват у нас“, обобщава Елица Златева.

30.07.2014

САЩ и ЕС обявиха поредните си санкции срещу Русия. По думите на германската канцлерка Ангела Меркел мерките са били „неизбежни“, а според американският президент Барак Обама те ще засегнат силно „енергийния, финансов и отбранителен сектор на Москва“, ще предизвикат „изтичането на близо 100 милиарда долара“ от страната и ще доведат до „почти нулев икономически растеж“. Вече се чуха и  предупреждения, че икономиките на 28-те европейски държави също ще понесат загуби от сблъсъка с Русия, която е най-сериозния енергиен източник за Европа  и нейн най-голям търговски партньор.

Непосредствено след обявяването на новата серия мерки, българският външен министър в оставка Кристиян Вигенин предупреди, че сегашните санкции „няма да засегнат пряко България“, но поясни, че „евентуални следващи мерки биха имали сериозен ефект върху страната“.

Бумерангът на европейските санкции

Уязвима ли е  все пак България от санкциите срещу Русия и как те ще отразят върху нейното и разклатено икономическо положение?

Данните за стокооборота между България и Русия за миналата година показват огромен търговски дисбаланс в полза на Москва. Външнотърговският дефицит от над 6 милиарда долара, дължащ се основно на вноса на енергийни източници, отдавна не включва технологични руски стоки, което предполага слаба зависимост на индустрията от тях. Българският износ за Русия от около половин милиард долара /основно селскостопански стоки и консерви/ едва ли ще пострада фатално от санкциите, тъй като заема под три на сто от общия национален експорт. Икономисти твърдят, че най-уязвими от ограничаването на достъпа до руските пазари са стоките на българската фармацевтична индустрия, цигарите и вината,  и вече посъветваха  търговците да пренасочат износа си към в Близкия изток или към големите азиатски пазари.

Бившият посланик на България в Москва и икономически експерт Илиян Василев определя търговско-икономическите отношения с Русия като асиметрични, с много по-различна структура от тази, каквато федерацията има с големите европейски държави. „Най-вероятно Москва ще съсредоточи ответните си санкции срещу Украйна и държави от Централна  и Южна Европа, които могат най-много да пострадат, а не към България“, прогнозира експертът. Проф. Нина Дюлгерова, преподавателка по теория на международните отношения във Варненския и Югозападния университет, от своя страна твърди, че засега в България  не усеща бумеранговия ефект от санкциите срещу Русия. Тя дава за пример притокът на резервни части за АЕЦ „Козлодуй“, който не е прекъснат. „Досегашните санкции на САЩ и ЕС имат формален характер. На този етап чуваме единствено размяна на реплики и вземане на решения. Бумерангът може да  удари България и ЕС едва тогава, когато бъдат предприети конкретни действия за прилагането на въпросните санкции“, е убедена проф. Дюлгерова.

Енергийните рискове

Вторият по големина нефтодобивен гигант в Русия „Лукойл“, който  работи в България чрез „Лукойл България АД“,  е частна компания  и  засега срещу нея санкции не се очертават. „Дори да се появи някакво напрежение върху нефтените доставки, породено от затрудненията на руски банки да вземат кредити от международните финансови пазари за над 90 дни, рискът ще бъде разсеян и  ще засегне слабо компанията „Лукойл“ да финансира търговските си доставки“, смята Илиян Василев. От друга страна 5-те милиона тона руски нефт, които България внася годишно, при необходимост могат да бъдат заместени с доставки от други страни поради глобалния характер на световния нефтен пазар.

„Колкото до природния газ, България пропиля вече шест години в „нищоправене“ по диверсифициране на неговите доставки, поради което евентуална вина ще си носи сама страната. Санкциите нямат нищо общо с този вътрешен и собствен дефицит“, е категоричен Илиян Василев. Експертът припомня също, че след 1990-а година е имало над 40 прекъсвания на газови доставки и  те никога не са траели повече от две седмици. „Дори  да приемем, че Русия реши да прекъсне газа за България, страната няма толкова голямо потребление, което да не може да бъде заместено. За 3-4 месеца при нужда можем изцяло да решим проблема с газта  – съществува възможност за увеличаване на местния добив, за осъществяване на суапови сделки, за допълнително нагнетяване на количества в газохранилището в Чирен, както и за внос при използуване дори на сегашната газопреносна мрежа“, смята експертът.

„Южен поток“ в небитието?

В интервю за рускоезични медии Михаил Крутихин, партньор и аналитик в компанията RusEnergy, по повод санкциите на САЩ и ЕС предупреди, че „ако руското ръководство не се откаже от нетърговските си и политизирани проекти като „Южен поток“, „Силата на Сибир“ и Завода за втечнен газ във Владивосток, ще му се наложи да се обърне към единствения източник на средства – джобовете на данъкоплатците за сметка на повишените тарифи и данъци на естествените монополи“. Руският експерт едва ли казва нещо ново с определенията си за  „нетърговски“ и „политизиран“ проект, но означава ли това, че така спорния в България газопровод „Южен поток“ вече е обречен?

Според проф.Нина Дюлгерова съвместният българо-руски строеж продължава да се изпълнява. Тя твърди, че  само  преди няколко дни българската НЕК е подписала договор с „необратима сила“ за изграждането на тръбата. Илиян Василев от своя страна смята, че „Южен поток“ отдавна е отишъл в небитието и сега се спори единствено за „различните състояния на неговата терминалност“. „Проектът е геостратегически и тъкмо поради това при промяна на средата той попадна в капан. Ако „Южен поток“ беше бизнес инициатива, която да запълни някакви реални потребности на пазара, съдбата на газопровода щеше да е друга. Сега той вече е невъзможен и не зависи от това какво ще реши, или няма да реши, българското правителство“, казва Василев.

ВТБ ,КТБ и българите

В списъка на санкционираните от ЕС институции попадна и една от най-големите руски държавни банки „Внешторгбанк“/ВТБ/, която контролира близо 10 на сто от дяловете в поставената под специален надзор българска КТБ. През юни член на надзорния съвет на руския колос ВТБ стана бившият финансов министър от правителството на ГЕРБ Симеон Дянков, а начело на ръководството на софийския офис на банката е Милен Велчев, също бивш финанансов министър от кабинета на НДСВ. Чрез българския си клон руската банкова група ВТБ има участие в „Булгартабак“ и телеком-оператора „Виваком“.

Ще участва ли групата в спасяването на закъсалата българска КТБ и то  в условията на европейски и американски санкции?

Илиян Василев  напълно изключва подобен вариант. Той се аргументира с факта, че след като е ограничила операциите си в Европа, руската банкова група ще се опита да консолидира дейността си върху големи и същностни проекти по света, сред които не фигурира България. „Естествено санкциите ще окажат влияние върху способността на нейния софийски офис да извършва нови придобивния в страната, а и в самата банка тече процес на преструктуриране“, отбелязва експертът.

Проф.Дюлгерова смята, че след като руската ВТБ досега не се е намесила в спасяването на КТБ, това означава, че  не е получила индикации за политическа подкрепа за евентуални свои действия. Подобно е  и положението с т.нар. „Омански фонд“,  който държи 30 на сто от капитала на закъсалата банка. „Руската ВТБ е в България за да печели и докато политиците в страната не се разберат как да решат скандала с потулените лоши кредити, руска намеса за спасяването на КТБ не може да се очаква“, е категорична  проф.Нина Дюлгерова.

24.07.2014

В суматохата около свалянето на малайзийският пътнически самолет в Украйна и оставката на правителството в София, встрани от общественото внимание останаха събития, които ще имат сериозно отражение върху военната обстановка в Черноморския регион и оттам върху националната сигурност на България.

На 23 юли командващият руския Черноморския военен флот вицеадмирал Александър Витко обяви началото на създаване на мощна флотилия в района с „абсолютно ново техническо равнище на нейната бойна авиация, наземни ракетни и артилерийски системи и морска пехота“. Вицеадмиралът също поясни, че подготовката на новите военни бази и на бъдещите корабни и подводничарски екипажи вече е в ход. Както е известно основната база на руския Черноморски флот е разположена в Севастопол на анексирания от Русия Кримски полуостров.

Изявлението на руския вицеадмирал беше направено само ден след извънредното заседание на руския Съвет за сигурност, на което президентът Путин изрично подчерта, че „групировките от сили на НАТО на територията на източноевропейските държави демонстративно настъпват, в това число в акваториите на Черно и Балтийско море“, поради което „напълно и в срок трябва да бъдат реализирани всички планирани мерки по укрепването на отбранителната способност, в това число на Крим и Севастопол“.

По същото време на работната среща на президентите на членките на НАТО от Централна и Източна Европа във Варшава  българският президент Плевнелиев в необичайно остро изявление каза, че събитията в Украйна не могат да бъдат приемани за „даденост на мира и сигурността в Европа“ и предложи на колегите си  още по-сериозно увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждането на повече съвместни учения, както и „по-активното използуване на съвместните военни съоръжения в България“. Дори повече, българският държавен глава и върховен главнокомандващ въоръжените сили даде дума за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 1.5 на сто/ изискването на НАТО е да се отделят поне 2 % от БВТ/ и призова страните от Алианса да останат единни и решителни при предотвратяване на последваща ескалация на конфликта в Украйна.

Какво фактически означава всичко това за най-бедната и уязвима във военно отношение членка на Североатлантическия алианс?

Според бившият министър на отбраната о.р.генерал Аню Ангелов с влизането в НАТО преди 10 години в бъдеще България  „никога не трябва да приема, че ще се отбранява сама при заплаха от изток“.  Той е убеден,  че  трите фрегати и единия миночистач осигуряват до значителна степен защтата на българската морска граница в момента. От своя страна о.р генерал Съби Събев, бивш ръководител на щаба на ВВС и на управления по операциите и стратегическото планиране на ГШ на Българската армия  е категоричен, че понастоящем българската ПВО не притежава средства, с които да неутрализира разположените  в Крим тактически балистични ракети „Искандер“. Генералът се надява, че в случай на необходимост помощ ще окажат намиращите се в Черно море бойни кораби на НАТО, както и противоракетното стационарно поле, което се очаква да бъде инсталирано в Румъния през 2015 година. Както е известно руските ракети земя-земя „Искандер“ в Крим имат оперативен обхват от 400 километра и в него попадат цялата южна част наУкрайна, значителна част от Молдова, Черноморското крайбрежие на Румъния и България, както и значителна част от бреговата линия на Турция. Към въпросната система могат да се добавят и ракетни средства с далечен обсег на действие, противовъздушни и анти-корабни ракети, предоставящи пълен спектър от възможности за поразяване на сухопътни цели, за нарушаване на морския трафик и налагане на забранени за полети зони.

Преди анексирането на Кримския полуостров руският Черноморски флот разполагаше два крайцера, един разрушител, две фрегати, десет корвети и една подводница с дизелов двигател. Тогава единствено Турция в района разполагаше с повече морски единици, благодарение на корабите си в Черно, Егейско и Средиземно море. Новите амбициозни планове за модернизиране на руския военен флот предвиждат шест съвременни фрегати, сред които френските „Мистрал“, шест нови подводници и други спомагателни морски съдове. Западни военни експерти очакват скоро Черноморския руски флот да се изравни по мощ и дори да надхвърли комбинираните ВМС на всички останали държави около  Черноморския бряг.

При подобно положение ответните мерки на въпросните страни са наложителни. Едва ли е случаен факта, че за първи път в България постът „началник на отбраната“ беше зает от доскорошния командир на ВМС, който получи  и офицерското звание „контраадмирал“. За първи път редовното международно военноморско учение от 1993 година насам „Бриз 2014“ , състояло се в началото на юли, беше обявено от Москва за „враждебен акт“. Също за първи път паралелно с маневрите на НАТО  Русия извънредно организира свое военноморско учение с участието на 20 бойни кораба, стратегически бомбардировачи Ту-95 и морска пехота. Това са знаци, които доказват,  че  затвореното топло Черно море от спокойна курортна зона вече се превръща  в район на активно военно противоборство с постоянното присъствие на сили на НАТО и САЩ.

Кой обаче ще извлече  най-голяма полза от създадената ситуация? Според финландският политолог Адам Клус вероятно най-големият, ако не и основен реципиент на увеличаващата се американска военна помощ в района, ще бъде Румъния, която в резултат на кризата в Украйна вече се очертава като трета сила в Черно море след Русия и Турция. Северната съседка на България предлага няколко важни стратегически предимства – от всичките черноморски държави тя е най-малко енергийно зависима от Русия, а и исторически про-руските настроения там са по-слаби, отколкото например в България, Сърбия или Гърция. Финландският експерт смята също, че географското разположение на Румъния дава възможност тя да бъде използувана като логистичен център на американската армия за операции в  Близкия Изток и Централна Азия. Военновъздушната база „Михаил Когълчияну“, в която вече се намира значителен американски военен персонал, също допринася за превръщането на Румъния  в буфер срещу евентуална руска военна експанзия.

И докато военните облаци над Черно море се сгъстяват, България, която  със зор намери половин милион евро за  ракети срещу градушките, предстои да купува нови изтребители, да оборудва трите си фрегати с модерни ракети, както и да се опита поне малко да модернизира своята армия. При сегашното финансово състояние на държавата това е малко вероятно да се случи, така че и при бъдещото правителство след октомври за растящата военна опасност от изток само ще се говори.

И ще се отчитат главно приходите от туризма, естествено.