30.10.14

„Зловонието КТБ“, по думите на лидера на ДПС Лютви Местан, вече се разстила  извън пределите на България.  След като припомня  , че през последните две години най-бедната страна на ЕС  е разтърсвана от нестабилност, която е отблъснала както избирателите, така и чуждестранните инвеститори,  по повод  първия ден на новия 43-ти парламент Ройтерс написа: „Политическите боричкания спъват усилията за решаване на банковата криза, поставила съдбата на четвъртата по големина банка в страната КТБ в предверието на ада след масираното изтегляне на депозити през юни“. АФП от своя страна не закъсня да отбележи:  „Гуверньорът на централната банка Иван Искров и нейният УС са подложени на масиран огън заради неспособността им да предотвратят фалита на КТБ, а новият парламент се очаква да ги отстрани от постовете им“. Агенцията допълни, че „ширещата се корупция и шуробаджанащина, слабият икономически растеж и упоритата дефлация подхранват недоверие към политиците и вече две години пораждат в страната постоянни улични протести“.

България в чуждото финансово огледало

Какви други сигнали  изпраща кризата с КТБ към икономическите и финансови партньори на България?

Илия Лингорски, бивш подуправител за България на МВФ и бивш зам.-министър на финансите, вижда източниците на тези отрицателни послания  в поведението на институциите и най-вече на БНБ, в опитите за шиканиране на европейското законодателство, както  и в липсващата защита на интересите на чуждите инвеститори в страната. “ Още от началото на кризата видяхме как думите на централната банка, чиито изявления във всяка държава обикновено се възприемат като безспорен факт и чиста монета, у нас станаха пример за непоследователност, при това в рамките на дни. Едно се заявява, друго се случва, после се казва обратното. Така доверието в БНБ беше загубено много  преди да се заговори за оставки в нея“,  смята финансистът. Според него всички принципи на европейското законодателство, свързани със защитата на частната собственост и по-точно с гарантирането на депозитите в банковата система, са били нарушени. „Клиенти на КТБ вече 4 месеца са лишени от достъп до своите пари и депозити, за което България получи не едно предупреждение, срещу тези действия започна разследване, заваляха негативни оценки от Европейския банков орган и ЕК започна наказателна процедура за системно нарушаване на европейското законодателство от българските  институции.  Начело с БНБ, при това!“, посочва Лингорски. Той не пропуска и факта, че Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман, инвеститор в КТБ, е имал  много трудни четири месеца в България, включително и в репутационно отношение.  „При възможно най-лошо развитие на кризата представяте ли си какъв сигнал ще изпрати един провал в България на този Фонд не само към Близкоизточния район, а и към деловите среди по света? Сигналът е, че дори такава солидна институция като Оманския фонд е била въвлечена със своя инвестиция в типичния наш „връзкарски капитализъм“, отговаря на въпроса си Лингорски.

Маските  падат

Директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов също смята, че поведението на банковия регулатор и институциите затвърждава впечатлението, че за тях  е важна не е защитата на интересите на вложителите, а някакви други скрити и недоизказани интереси. „Със сигурност обликът на България като страна с лошо управление на публичния сектор и с огромни проблеми в защитата на частни интереси ще бъде потвърден и след този „банков епизод“ с КТБ. Нашите западни партньори ще се нуждаят от солидна доза нови мерки, които да ги убедят, че България има възможност да се справи с предизвикателството“, изтъква изследователят от ЦИД. Той обаче отбелязва, че в банкова афера вече се е случило и нещо позитивно – паднали са маските на някои играчи в нея. „Така вече за всички е ясно, че икономическите и финансови партньори навън ще очакват конкретни действия на българските правораздавателните органи. И най-важното – по примера на  Хърватия и  Румъния, виновниците  да получат заслужено наказание според законите, както е във всяка правова държава“, коментира Руслан Стефанов.

Изходът

В разгара на кризата с КТБ през август  британският „Файненшъл тймс“ цитира думите на мениджър на хедж фонд, който казва: „Както и да приключи всичко, надеждността на България на международните пазари ще понесе удар“. По същото време вторитетният англоезичен вестник в Ливан и Близкия изток „Дейли стар“ коментира, че превърналата се в „политически цирк“ банкова криза повдига въпроса „дали България  има необходимата политическа и институционна зрелост, за да стабилизира възникналата ситуация“ и допълва, че „липсата на прозрачност е смайваща“.

Илия Лингорски е категоричен, че най-лошият удар срещу реномето на една държава е банковата криза. Според него за да се впечатли положително, инвестиционната общност трябва да се убеди, че страната си е взела поука от случилото се, че е признала за дългогодишното  толериране на неправилни и порочни практики, и че е готова да демонстрира решимост за тяхното отстраняване.  На първо място обаче той посочва възстановяване доверието в БНБ. Финансистът лансира пред ДВ и идеята си да бъде потърсен утвърден европейски или американски централен банкер, който да оглави УС на БНБ. „През миналата година канадският централен банкер Марк Карни стана гуверньор на британската „Bank of England”, бившият шеф на Израелската централна банка Стенли Фишер бе избран за заместник-председател на Федералния резерв на САЩ, припомня Лингорски и посочва, че  подобни практики набират все по широка популярност. Макар и  екзотична за България, тази идея трябва да се обмисли, защото ние никога не сме имали такава криза в доверието към централната си банка! Каквито и патриотарски настроения да се усещат в страната, едва ли някой ще дойде у нас за да ограби националните ни интереси. Работата на централния банкер е високопрофесионална и най-добрата атестация за него е предишния му опит и постижения“, е категоричен  финансистът.

Промяна на системата

Според Руслан Стефанов международното реноме на България днес е достатъчно ниско, така че кризата около КТБ по-скоро ще затвърди съществуващото  мнение за страната, отколкото да породи нови негативни оценки. „Колкото до идеята за чужд експерт да оглави БНБ, ние сме опитвали  подобно нещо при въвеждането на валутния борд . Това, обаче, не ни спаси от другите лоши практики. За това не мисля, че само една личност може да  реши проблема, дори тя да част от възможните варианти.  Опитът показва, че е необходима промяна на системата. А тя следва  да е резултат от  усилията на всички онези, които са решили да останат да живеят в тази страна и да осъществят неотложните промени“, обобщава Руслан Стефанов от ЦИД.

26.10.2014

„Какво се случи през ноември 1989-та? Да, помня, тогава свалиха Тодор Живков от власт, после настъпи  „Лукановата зима“ и храната изчезна от магазините. Навсякъде имаше митинги в София, върнаха имента на турците и се появи СДС-то. Всичко си спомням, разбира се!“ Това, в общи линии, биха казали българите за случилото се точно четвърт век . Двадесет и пет годишните, а и по-младите от тях, само са чували за събитията, наричани днес все още  „началото на прехода“, „голямата промяна“, „краят на тоталитарната власт“. В учебниците им все още не пише нищо за януарската закуска на президента Митеран с 12 инакомислещи български интелектуалци във френското посолство в София, нито за февруарската първа сбирка на „Екогласност“ в дома на актьора Петър Слабаков. Удобно са забравени  майските призиви на „първия партиен и държавен ръководител“ Тодор Живков към Турция да приеме българските мюсюлмани, които искали да се изселят там, както и последвалото  насилствено депортиране на 300 хиляди български граждани, цинично наричано все още „Възродителен процес“. Избледняли са спомените за състоялия се през есента на 1989-та в София международен екофорум, на който комунистическият режим  за пореден път е критикуван остро за нарушаване на човешките права, както и за октомврийския милиционерски побой върху активисти на „Екогласност“ в градинката пред „Кристал“, където те събираха подписи срещу проекта „Рила-Места“.

Малцина си спомнят също, че на 9 ноември, в деня на падането на Берлинската стена, рухва и последния български комунистически водач Тодор Живков – превратът е организиран от неговите съратници в Политбюро Петър Младенов и Андрей Луканов. На следващият 10-ти ноември  ЦК на БКП на пленум официално сваля несменяемия си от 35 години генерален секретар  с прозвището „Тато“ от поста му за да избере на негово място единия от превратаджиите – Петър Младенов. За късмет, за кратко.

Веселба в „Яйцето“

„Тоталитарните режими се мъчат да издълбаят дупки в паметта, където потъват всички действия – и лоши, и добри“, пише във фундаменталния си труд „Тоталитаризмът“  германската философка Хана Арент. Затова четвърт век след събитията от 10 ноември 1989 година решихме да попитаме двама участници в тези събития дали помнят  точно кога и при какви обстоятелства са научили за свалянето на Тодор Живков?

„На 9 ноември течеше конгреса на Философското дружество в СУ“Св.Климент Охридски“, си припомня физикът Ивайло Трифонов, член на Клуба за гласност и демокрация през 1989-та, на КС на СДС през 1990, а по-късно началник на канцеларията на президента Жельо Желев.  „Още през деня на форума се говореше, че на Пленума предстои да се случи нещо важно- просто някои от водещите философи бяха членове на ЦК. Явно беше изтекла информация. Малко по-късно, след като официално беше обявена смяната на Тодор Живков, конгреса на Филисофското дружество беш прекратен. Събрахме се долу в „Яйцето“, получи се хубава компания. Покойният вече Иван Славов, „професорът по кича“ както го наричахме, набързо донесе от кабинета си голям албум с различни „закачки“ със социализма и Тодор Живков и веселбата започна. Тогва все още не ни се вярваше, че всъщност е станало нещо съществено, но за всички случилото се беше неочаквано.

На следващия ден имаше сбирка на ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, станал  по-късно Клуб за демокрация. Тя се състоя в редакцията на сп.“Социологически преглед“ на „Витошка“, нейни членове бяха Петко Симеонов и проф.Иван Джаджев. На нея беше решено да се напише писмо до новоизбрания генерален секретар на БКП Петър Младенов, в което се поставяше и въпроса за легализирането на неформалните организации и най-вече на нашия Клуб за гласност и преустройство. Дотогава просто не се даваше никаква възможност за откритата му дейност, а преследвания очаквахме на всички нива – като се почне от ДС и  се  стигне до партийните комитети, администрацията и т.н. Партийният апарат, обаче,  доста се беше обезкуражил тогава и гледаше формално на функциите си, подобно беше поведението и на органите за сигурност. Това са конкретните ми спомени за 10 и 11 ноември 1989 година.“, разказа пред ДВ Ивайло Трифонов.

Камбани в потока на събитията

Друг професионален физик, доц.д-р Михаил Иванов, съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията от 1990 до 1997 година, няма спомен къде и кога точно е научил новината за свалянето на Живков. „Мисля че бях на работа в Института за ядрени изследвания. Помня обаче чувството на надежда и въодушевление, което изпитах тогава. Подобни емоции ме изпълваха още в началото на ноември 1989-та – помня много добре акцията на Екогласност за р.Места. Тази екологическа подписка за защита на природата бързо придоби политически характер. Шествието ни потегли точно в 17 часа, тогава забиха камбаните на „Св.Александър Невски“ и всички се насочихме към парламента за да внесем подписката. Помня  и събранието на Клуба за гласност и преустройство в кино „Петър Берон“, което също допринесе за приповдигнатото настроение. И някак си в тази върволица от събития научихме, че Тодор Живков е бил свален от власт“, разказа Михаил Иванов.

Вятърът на промяната

Той си спомни разговор с негов приятел на разходка в градината пред НДК,  в който са умували при какви обстоятелства Тодор Живков ще се откаже от властта.“ Решихме, че ще го направи така, че да запази властовите позиции на семейството си и на своето обкръжение. Признавам, не допусках, че свалянето му ще стане точно по начина, по който беше извършено. Да, това беше отстраняване, но и Живков си беше дал сметка, че случващото се в Източна Европа тогава неминуемо ще доведе до оттеглянето му. Свалянето му беше организирано така, че да бъдат запазени властовите позиции на тогавашната върхушка“, коментира Михаил Иванов. „А иначе промяната вече витаеше във въздуха. В Института за ядрени изследвания, помня, на открито партийно събрание през август ни прочетоха някакъв „бюлетин номер 7“ за това, че акадмиците Асен Дацов и Иван Тодоров са родоотстъпници и предатели. Обвиниха ни, че създаваме антипартийна група, на която аз съм бил начело –  в института освен всичко друго много категорично се изказвахме в защита на правата на турците в България. След това имаше опити да бъда санкциониран, но се виждаше, че не става. Времето вече беше друго, ситуацията  – различна. И тогава не се изискваше някаква особена гражданска смелост да кажем публично онова, което мислим. Физиците бяхме изключително чувствителни на тема екология, чистота на въздуха, радиоактивности , правехме различни подписки, но въпреки това обичайните разследвания, разправии, наказания вече ги нямаше. Просто нещата бяха ескалирали“, се върна в спомените си пред ДВ Михаил Иванов.

Визионерство липсваше напълно

И все пак как си представяхте в онзи момент бъдещето на България, примерно след 25 години?

„Никак, признава Ивайло Трфонов. Ако някой каже, че си е представял бъдещето дори и след година, просто ще излъже. Тогава живеехме със събитията на деня. За това какво ще се случва с политиката, с икономиката, в обществения живот нито се мислеше и нито се говореше. Просто тичахме по всекидневните си задачи. По това време възникна идеята за първия митинг на 18 ноември, един от неговите инициатори беше Анжел Вагенщайн, член  на БКП. Цялата  седмица след 10-ти ноември мина в подготовка на този митинг. А събитията следваха едно след друго. След този митинг се зароди идеята за Кръгла маса, започна нейната подготовка. Неформалните организации се разрастваха,  възстановяваха се  ликвидираните през  1944 г. стари партии. Събитията препускаха,  нарастваше политическата активност в страната. За това какво ще се случва след 10 или 15 години никой не мислеше. Даже във ВНС и през цялата предхождаща го  избирателна кампания всички бяха подчинени на актуалното, на злобата на деня. Въобще не се мислеше в перспектива. Преобразувания в политически план течаха, във ВНС се водеха нескончаеми битки и словесни „патаклами“, спореше се дълго за ненужни неща  като, например, да има ли лъвчето от националния герб корона или не. След това стана ясно, че основната задача на избранниците от комунистическата партия, прекръстила се вече в „социалистическа“, беше да отлагат нещата максимално с оглед на заемане на по-добри позиции в икономиката,  сиреч икономическата власт да премине в политическа.  И те се справиха с това блестящо. Визионерство липсваше и през първите години след промяната. Знаеше се, че трябва да има пазарна икономика, да се извършва приватизация, да се изграждат институциите на една демократична многопартийна система , с това се занимаваха всички, но кога и как това да стане не беше известно на никой.  Сигурен съм, че днес ако зададете на някой въпроса за визията му за бъдещето, трудно ще ви отговори“, признава Ивайло Трифонов.

Преход под масата

Михаил Иванов също е категоричен: „Не си представяхме бъдещето на България такова, каквото е днес. Беше ни ясно, че страната тръгва по пътя на демократичното развитие и дори си спомням митинга на 10 декември, който се превърна в първия митинг на новосъздадения СДС. Помня, че пред мнозинството казах тогава, че на този митинг ни е събрал е стремежа към демокрация. Просто смятахме, че е започнал процеса на радикалното демократизиране на страната. Вярно, давахме си сметка, че икономическия аспект на промяната трябва да се подготви много внимателно за да доведе действително до пазарна икономика, но това не се случи. Преходът в икономическата област беше извършен под масата, а държавата, с нейните  средства и ресурси, премина отново в ръцете на бившите управници.

Големите илюзии

Аз и хората около мен бяхме убедени, че след 5, 10, 15 години, камо ли след четвърт век българите ще живеят в едно нормално общество, подобно на Западноевропейското. С всичките му кусури, но демократично! С корупционните му практики, но в пазарна икономика! С колегите ми физици още тогава бяхме стигнали до заключението, че проблемите около т.нар. „Възродителен процес“ ще се превърнат в пречка и аз лично се отдадох на отстраняването на тази пречка. За съжаление и там нещата не се оправдаха напълно“, с огорчение признава Михаил Иванов.

22.14.2014

 „Бившите агенти на „Държавна сигурност“ са много дейни в момента, макар че е видно, че народът ни зададе задача, която е уравнение, което дори математиците не могат да решат в момента“ –  с тези думи бъдещият премиер Бойко Борисов започна изявлението си след националната среща на ГЕРБ, на която беше решено провеждането на втори кръг от консултации за съставяне на правителство с Реформаторския блок, БСП, Патриотичния фронт и АБВ. Няколко дни преди това, след първите неуспешни разговори с ГЕРБ, председателят на „Народна партия свобода и достойнство“ в Реформаторския блок Корман Исмаилов попита реторично  в своя фейсбук профил: „Има ли воля ГЕРБ, като основен носител на отговорността в едно бъдещо национално отговорно правителство, да не допусне бивши агенти на репресивната комунистическа ДС да бъдат номинирани и избрани на висши ръководни постове в изпълнителната и законодателна власт и по-конкретно: министри, зам.- министри, областни управители, шефове на държавни агенции и комисии, ръководители на мисии зад граница, ръководството на НС и ръководствата на неговите комисии и делегации?”.

Парламентарна група „ДС“

Тревожните нотки в думите на двамата политици са основателни, макар темата за присъствието на агенти и офицери на бившите комунистически тайни служби във властта да не изглежда особено актуална на фона на политическата и икономическа криза тези дни. Така или иначе, средата на септември Комисията по досиетата огласи 98-те кандидат-депутати с принадлежност към органите на ДС както и техните партийни формации. Оказа се, че най-много желаещи да станат народни представители е имало в  коалиция „БСП лява България“, „Патриотичния фронт – НФСБ и ВМРО“, АБВ, ДПС и „България без цензура“. Още тогава разследващият журналист Христо Христов прогнозира в своя сайт desebg.com , че макар сътрудниците на тайните комунистически служби в тези избори да са по-малко от предишните, сега „те са на по-предни места и имат шанс да влязат в  парламента“.  В крайна сметка 11 депутати с картончета от ДС ще заемат местатата си в 43-тия парламент  разпределени по следния начин: трима от ГЕРБ, двама от БСП, трима от ДПС, двама от Патриотичен фронт и един от Атака. В едно от първите си публични изявления новият депутат от Патриотичния  фронт Велизар Енчев, бивш кадрови офицер от ПГУ на ДС обяви, че тутакси ще внесе предложение за ревизия на Закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата.

Несъстоялата се лустрация

„Мандатът за управление трябва да бъде осъществен с правителство на малцинството, в което участват единствено ГЕРБ и  Реформаторския блок“, каза пред ДВ бившия шеф на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ в 43-тото НС Методи Андреев. Според него Патриотичния фронт може да бъде полезен с подкрепата си за бъдещото управление, но не и да участва в него. „Затова при евентуално оспорване на Закона за досиетата идеите на ПФ по този въпрос няма да бъдат приети“, е категоричен Методи Андреев.

Разследващият журналист и изследовател на тоталитарното минало Христо Христов не е учуден от подобни закани. След приемането през 2006 година с политически консенсус на Закона за досиетата винаги са се намирали противници на този Закон и на Комисията по досиетата, като най-пресни са  опитите на БСП преди 9 месеца да се справи с тях. „Не им достигнаха силите тогава“, посочи Христо Христов пред ДВ и отбеляза, че в политиката на новото българско правителство темата за досиетата няма да е основна. „Приоритетите на бъдещото управление не са свързани с миналото и с прекъсването на зависимостите от него, а присъствието на хора със зависимости в новото НС е по-скоро проблем на несъстоялата се лустрация в страната“, смята разследващият журналист. Според него истинската лустрация е трябвало да се осъществи не само спрямо хора свързани с тоталитарните служби, но и спрямо лица, заемали ръководни постове в някогашната БКП и други казионни организации през тоталитаризма. „От натрупания досега опит и придобитите знания вече е ясно, че ДС е изпълнавяла задачите на комунистическата партия. Затова отговорността при една лустрация трябва да е балансирана. За съжаление нито едно от досегашните управления през изминалия четвърт вековен преход към демокрация не намери сили и воля да реши този проблем“, отбеляза Христо Христов.

Законът все пак работи

И все пак допустимо ли е ГЕРБ да започва  втори кръг консултации около съставянето на кабинет освен с чистия от агенти РБ, така и с БСП, ПФ и АБВ, където има осветени сътрудници на ДС?

Депутатът Методи Андреев е убеден, че по този начин ГЕРБ демонстрира европейски прочит на правенето на политика в България а не отправяне на покани за управление. От своя страна Христо Христов припомня, че нито една политическа формация не е поставяла въпроса за досиетата и лустрацията в първия кръг на разговорите. „Този проблем не фигурира нито в програмите на новите парламентарни формации, нито в техните бъдещи политически решения. Досиетата са проблем по-скоро на хората с картончета, те не са проблем на българското общество. Питате защо? Просто сега има действащо законодателство. Ако нямаше процес на отваряне на досиетата в момента, а такъв има, ако досиетата не бяха отворени, а те са отворени, могат да се проучват и резултатите да се публикуват, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин“, казва Христо Христов и припомня, как ГЕРБ е била единствената политическа сила в предишния парламент подкрепила Закона и Комисията по досиетата след атаките на БСП. „ Проблемът „досиета“ съществува само в главите на хора настроени реваншистки поради факта, че са били засегнати по една или друга линия с оповестяването им. Освен това едно е да обявиш, че ще внесеш законопроект, друго е той да бъде приет“, подчертава журналистът.

Корупция, лустрация, класифицирана информация

Лустрацията може да бъде представена като много по-широка и консенсусна форма на политическо говорене, допълва Методи Андреев  и дава следния пример: „Големият проблем в момента в България е корупцията, създадена от неразградените системи за сигурност на комунистическата държава. Ако формулираме „лустрацията“ като недопускане  държавни длъжности да бъдат заемани от бивши агенти и офицери на ДС, така ще ударим ли корупцията? Съмнително. Ако обаче напишем, че по Закона за класифицираната информация  до тези длъжности не могат да бъдат допускани лица, които в лично качество или като собственици на фирма участват в списъка на кредитните милионери, оповестен в края на 90-те години от БНБ, или че са участвали в незаконни заменки, които са ощетили държавата, нещата ще звучат другояче.  Кои ще бъдат ударени този начин? Нека помислим.  И кой в 43-тия парламент ще бъде против? „Патриотите“, които искат също тези лица да бъдат наказани  или АБВ, които имат претенции, че са новата левица? Законът за лустрация действа и сега. Той се нарича Закон за защита на личните данни. Просто е нужно този закон да бъде прилаган правилно. И аз възнамерявам да направя тази работа“, се зарича новият депутат от ГЕРБ Методи Андреев.

15.10.2014

Летателното шоу по случай 102-рата годишнина от създаването на българската военна авиация оправда напълно мотото си: „Това сме ние“. Хилядите зрители край София видяха няколкото способни все още да летят съветски бойни самолета „Миг-21“, „Миг-29“ и „Су-25“, а командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев дори демонстрира висш пилотаж с един от 8-те останали изтребители „Миг-29“, които иначе са ангажирани единствено в международната програма за охрана на въздушното пространство „Еър полисинг“. След което военновъздушният „ас“ с болка сподели в медиите, че българските летци вече са се примирили да летят „опасно малко“ и изтъкна спешната необходимост за замяната на съветския многоцелеви изтребител с нов вид самолет.

Оръжейна носталгия и прагматизъм

„Действително, хората в българските ВВС са прекрасни професионалисти, но имат неотложна нужда от нова техника. След десетгодишно членство на страната в НАТО те не могат да участват в реални операции на Алианса“, каза специално за ДВ служебният министър на отбраната Велицар Шаламанов. Според него „ако подмяната на сегашните бойни машини не започне максимално бързо, съществува реалната опасност военните летци да бъдат лишени от необходимата им техника и така да бъде прекъсната над столетната традиция на българската военна авиация.

Бившият военен министър в правителството на ГЕРБ о.р генерал-лейтенант Аню Ангелов също е убеден, че смяната на съветските бойни машини належаща, но поради финансовите трудности превъоръжаването едва ли ще може да бъде осъществено дори и от следващото правителство. „Отношението на българина към съветската  и руска военна техника не може да бъде изтръгнато от сърцата и мислите на хората, които са започнали службата си в армията с такива оръжия. За преодоляването на тази носталгия се изискват умствени и волеви усилия. Затова на проблема трябва да се гледа прагматично и всяко разчертаване на дългосрочни стратегии изисква те да бъдат финансово обезпечени“, изтъкна пред ДВ ген.Ангелов.

Стратегическо мислене

Според оценки на специалисти по-голямата част от оборудването на Българската армия все още дори не руско, а  съветско производство. Четвърт век след промените в страната и след десет години членство в НАТО българските въоръжени сили не могат да се освободят от силната си зависимост от това оръжие. Какви, всъщност, са причинате – финансови, политически или остатъчно военно-психологически?   Министърът на отбраната Велизар Шалаванов вижда проблемите в „сериозните геополитически и икономически интереси на хора, които искат да продължават да контролират развитието на българската армия“, както и в „капацитета на досегашните български правителства да решават въпроси свързани със стратегическото развитие на българските въоръжени сили“. „По времето на комунизма България не е имала право да разполага с подобен капацитет, но сега в страната вече съществува такава готовност и решенията трябва да бъдат намерени още през следващите месеци“, е убеден Велизар Шаламанов.

Точки на съвместимост

Генерал Аню Ангелов отбелязва, че след изразения през 2004 година консенсус на всички политически сили за влизането на страната в НАТО политически въпросът за запазване на руските въоръжения въобще не е съществувал. „Напоследък обаче се появиха партии, които имат явен стремеж да принудят България да излезе от Алианса“, предупреждава бившият военен министър. Той  допълва, че  армията има съветско и руско въоръжение, което не е проблем за оперативната съвместимост с армиите на други страни от НАТО. „ С него разполагат  сухопътните войски, където се изисква единствено съвместимост между средствата и системите за комуникация. Такава съвместимост има, на въоръжение вече са нови радиостанции и дори някои западни и американски транспортни средства. Танкове и други тежки оръжия не са внасяни в България от 1989 година насам“, посочи ген. Ангелов.

Съветски срещу руски самолети?

Все пак възможно ли е с остаряли съветски и руски военни средства да се противодейства на Русия при хипотетичен конфликт със страни от НАТО?

Противопоставянето  не е основна цел на българските въоръжени сили, пояснява военният министър Шаламанов. Ако обаче подобна ситуация възникне и самолети съветско произдовдство трябва да действат срещу руска техника с руски пилоти или срещу оператори на средствата за електронна война за управление и разузванаве – естествено, че предимството ще бъде за страната-производител. „Българските бойни изтребители не притежават система за опознаване, нямат устройства за предаване на данни, които да ги интегрират в системата за управление на НАТО, включително и в системата АУАКС. Техните характеристики по отношение на авиониката са изклучително ниски, а това е са радиолокация, управление на оръжията и пълната им несъвместимост с техниката на страните от НАТО“, изтъква българският военен министър.

Бившият му колега ген.Ангелов е далеч от мисълта за военна заплаха от Русия  и необходимост от противодействие в близко бъдеще. Той, обаче, откроява друг тежък проблем на българските ВВС – много малкия ресурс на двигателите на МИГ-29, които на 350 полетни часа трябва задължително да преминават през струващия милион лева на всеки двигател капитален ремонт. Друга финансова тежест е  вноса на консумативи и отделни резервни части за тези изтребители. „По подразбиране нашите съветски изтребители нямат възможност да се зареждат във въздуха от въздушните цистерни на НАТО затова не могат да участват в каквато и да е операция извън техния радиус на действие. Те са лишени също от възможността да влизат във връзка един със друг, както и   да бъдат опознавани като „свои“ самолети от авиацията на Алианса“, допълва генерал Ангелов.

Превъоръжаването като еманципация

На състоялия се тези дни в София индустриален форум, посветен на модернизацията на българската армия по одобрената от служебния кабинет национална програма „България в НАТО и в европейската отбрана – 2020“,  държавният глава и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев изрично подчерта, че „България ще увеличава плавно разходите за отбрана в съответствие с приетите документи на срещата на върха на НАТО в Уелс“. Дни преди форума руският вицепремиер Дмитрий Рогозин взриви чрез социаните мрежи българското обществено мнение с крайно оскърбителния си коментар по повод намерението на страната да замени съветските си изтребители със западни машини. Наложи се българският външен министър Даниел Митов официално да припомни на Кремъл, че „България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за своите суверенни решения“.

Така вече са налице сигнали, че България вероятно най-сетне е узряла за идеята да се избави от своята повече от половинвековна  зависимост от съветското и руско оръжие. С какви средства възнамерява да постигне това и кога еманципирането най-сетне ще стане факт, е все още загадка. Не само политическа, но и емоционално-психологическа…

08.10.2014

Най-новата информационна престрелка между Москва и София проблесна в безплатната социална мрежа Twitter, където руският  вицепремиер Дмитрий Рогозин под заглавие „новина от България“ написа: „Някой си Шаламанов /това е служебният военен министър/ е убедил премиера Близнашки за пореден път да предаде/!/ Русия в полза на употребявани „Орли“/ название на американските изтребители Ф-16/“.

Репликата на отговарящият за руския ВПК/Военно-промишлен комплекс/ вицепремиер предизвика спешно заседание на кабинета в София и незабавна, уникална с острия си тон, ответна реакция. В официално свое изявление външният министър Даниел Митов окачестви коментарът на Рогозин като „напълно неприемлив“, нарече квалификациите към военния министър „крайно недостойни…издаващи липса на уважение към българските институции и държава“ , а по отношение обвинението за „предателство“ припомни на Кремъл, че като членка на НАТО и ЕС България „не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни“. Не закъсняха и други реакции. Лидерът на проруската крайно националистическа партия „Атака“ Волен Сидеров заяви, че Рогозин е бил „изключително мек“ в изказването си за военния министър Шаламанов. От своя страна бившият български посланик в Москва Илиан Василев нарече в личния си блог скандалния туит  на руския министър „опит за хибридна силова дипломация, който цели да замаже личния му провал в търговията с оръжие на своята държава“.

Пропагандата като вирус

Така в интензивната информационна война, която Москва разгърна много преди събитията в Украйна, вече се включват и методите на персоналния шантаж чрез социалните мрежи в интернет. И не само там. На международна журналистическа конференция в Киев тези дни е бил поставен въпроса за защитата на информационното пространство на постсъветските държави от масираната пропаганда на Русия. Според американска радиостанция „Свобода“, излъчваща на руски език,  участниците във форума са оприличили въздействието на пропагандната продукция на руските електронни медии с „тежки вирусни заболявания“ и са обсъдили възможните начини за тяхното противодействие.

Политиката като „любов към Русия“

В обърканата след изборите  България тези проблеми съвсем не са на дневен ред, въпреки че в страната безпрепятствено се излъчват 16 руски ефирни телевизии и 15 сателитни и кабелни канала. А и местната аудитория живее със самочувствието, че разбира без превод програмите на Москва – според Евробарометър 23 на сто от българите заявяват, че говорят руски език. Освен чрез мощните телевизионни канали на Останкино, българите са облъчвани и през многобройните сайтове, сред които фигурират все повече страници, списвани на български език. Помощ на руската пропаганда оказват и българските електронни медии, които по-скоро съзнателно отколкото не, отделят в информационните си емисии и публицистични предавания  значително внимание върху руската, а не украинската позиция за войната в Украйна, ужасени  акцентират върху енергийната зависимост на държавата от доставките на руски газ и нефт и по стара социалистическа традиция извеждат на преден план добрите българо-руски отношения и историческата дружба между двата народа. Очевидно в София никой не си е направил труда да вникне в  казаното от назначения през март от президента Путин за началник на медийната групировка съставена от бившата агенция РИА“Новости“, телевизия РТ и радио „Гласът на Русия“ Дмитрий Кисельов, който  непосредствено след встъпването си в длъжност многозначително заяви: “Обективността е мит, който искат да ни наложат отвън. Редакционната политика трябва да е свързана с любовта към Русия”.

Васална зависимост?

В последно време традиционната българска „любов към Русия“ е доста объркана. Вярно, непосредствено след като пусна изборната си бюлетина на 5 октомври, готвещият се за министър-председател лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обясни, че е гласувал  и „за да възстановим добрите си отношения с Русия, да спрат да ги лъжат и тях и всичко останало, което сме правили“. Вярно е също обаче, че два дни по-рано пред германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ президентът Плевнелиев заяви категорично, че Русия е „националистическа и агресивна държава“, която трябва да се научи „да има партньори, а не васали и поданици“. В края на миналата година, преди срещата във Вилнюс по Източното партньорство, българският държавен глава беше направил и друго любопитно признание пред колегите на ГЕРБ от ЕНП, а именно че “90% от медиите в България работят за руски господари”. През август Плевнелиев  отново ядоса българските русофили като подкрепи  първоначалния вариант на документа „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“. В проекта, както акцентира още тогава електронното издание  Еурактив, присъстваше удивително острата и точна констатация: “Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”. В крайния вариант на документа  абзацът беше предпазливо зачеркнат от служебния премиер Близнашки.

Да се страхуваш от страха

Макар и предпазливо премахната, подкрепената от военните и техния върховен главнокомандващ констатация все пак постави въпроса представлява ли споменатата руска „информационна война заплаха за българската национална сигурност?

Политологът Огнян Минчев е категоричен, че България се страхува да говори за тази заплаха, което създава още по-голями амбиции страната да бъде притискана . „Ние просто не дефинираме границите на нашия национален интерес в тази област. Ако тези граници бяха формулирани поне психологически, всичко щеше да изглежда другояче“, каза Минчев пред ДВ. Бившият депутат от ДСБ и член на Лабораторията за управление на риска към НБУ Асен Агов от своя страна упрекна българските медии за това, че не помагат на хората да формират своето информирано  мнение за събитията на изток от страната. „Обратно, в резултат на информационната война, пропагандното проникване, дезинформацията и медийните манипулации българите стават все по-объркани. Затова е необясним и изборът на онези, които виждат в Русия само звездата на Кремъл и нищо друго там. А Русия е много различна от тази звезда и от обитателите на Кремъл“, подчерта Агов.

Опасността е факт!

„Информационната форма на войната е първата, с която започва всеки конфликт. Преди да навлязат танковете и самолетите в ход е военната пропаганда и това е така откакто свят светува!“, възкликна пред ДВ бившият външен министър Соломон Паси. Той продължава да недоумява защо управляващите са се стреснали от думите на служебния военен министър Велизар Шаламанов, че такава опасност действително съществува. „Тя е факт!“, каза бившият външен министър и подчерта, че като членка на ЕС и НАТО България следва да се погрижи за „добрата информация“, която гражданите трябва да получават. „ Ние редовно изпадаме в капана: „Хората сами ще разберат“, а  това не е добър подход към формирането на общественото мнение. Целенасочената пропаганда на едната страна се нуждае от много и обективна информация от другата страна“, посочи Соломон Паси.

Стратегии и контрастратегии

Европеистът Владимир Шопов разглежда проблема от друг ъгъл. Той  припомни, че Русия е превърнала не само България, но и страните от Централна и Югоизточна Европа в терен на откровено геополитическо съперничество със своите ясно оформени, ресурсно осигурени и целенасочено изпълнявани стратегии. „В поведението на Русия прозира отчетлив стремеж към възстановяване на нейното влияние в региона, при това далеч отвъд познатите енергийни зависимости. Съвсем целенасочено е нейното позициониране в икономиката на държавите, в промяната на поведението спрямо определени  политически субекти, в активизирането на публична и културна дипломация  и то по начин, по който през последните десетилетия това не се е случвало. Свидетели сме  дори на директното овладяване на обществени институции, както става ясно и от сегашния медиен дебат в България. Така измеренията на проблема и начините за неговото решаване отиват извън външната политика и преминават през поредица от сериозни икономически и вътрешнополитически промени“, обобщи пред ДВ  Владимир Шопов.

А иначе подготовката за традиционните ноемврийски руски празници в София е в пълен ход. Успоредно с политическата и финансова криза, идването на зимата и проблемите с газовите доставки. Както всъщност е било в България „откакто свят светува“.