06.02.2015

„Първата прозрачна оценка за успеха на европейската външна политика“ – така германското седмично списание „Шпигел“ нарече петото издание на  годишния доклад „Европейски външнополитически бележник 2015“ на Европейския съвет за външна политика/ЕСВП/. „Бележникът“ е систематичен преглед на външнополитическата работа на 28-те членки на ЕС с останалата част на света през миналата година в 65 политически области, организирани основно върху темите Русия, САЩ, Китай, съседи на Европа, Близък изток  и управление при кризи.

Трудните санкции срещу Русия

Според Весела Чернева, една от авторките на изследването и  директорка на ЕСВП в София,  2014-та  е била непредвидима и изненадваща година за Европа във всяко отношение. „Дори разривът с Русия, който започна към края на 2013-та се разрази през 2014 –та с такава амплитуда, че успяха да се сбъднат дори най-мрачните очаквания на наблюдателите“, отбеляза изследователката при представянето на „Бележника“ в София.  Тя поясни, че политиката „разделяй и владей“, която руският президент Путин практикува спрямо ЕС от много години с по-близките си отношения само с някои страни членки, опитвайки се по този начин да дезавуира действията на Брюксел, в крайна сметка не е дала очаквания от него резултат. „Казано иначе, в момент на голяма криза ЕС успя да постигне  консолидиране и да се споразумее на най-високо равнище за налагането на санкции срещу Москва. А тези санкции до голяма степен са в ущърб на икономиките на страните от ЕС“, изтъкна Весела Чернева.

Грешката с Грузинската криза

Министърът на външните работи Даниел Митов интерпретира проблема с „изненадата от руската агресия“ от по-различен дискурс. Той припомни, че от падането на Берлинската стена досега Европа е създавала различни формати за сближаване с Русия, но градените с години отношения са били разрушени само за няколко месеца, при това не по вина на ЕС. „Бяхме ли в състояние да предвидим всичко това?“, попита риторично министър Митов и даде своя отговор: „Да, можехме. Още през 2008 година Грузинската криза трябваше да ни даде знак какво  можем да очакваме и съответно да започнем да променяме политиката си към Москва. И за този пропуск трябва да виним себе си, грешките трябва да се отчитат, знаят и да не се повтарят“, подчерта външния министър. Той допълни, че санкциите са единствения инструмент, с който разполага Европа в опитите си  да възпре определен тип агресия. „Никой не иска да воюва с никого, ЕС не желае това, но когато съществува конфликт и трябва да бъдат защитени европейските ценности, санкциите са единственото налично средство. Тяхното увеличаване или намаляване ще зависи от развитието на събитията около Украйна“, подчерта Даниел Митов.

Лидер за спиране на „Южен поток“

В резултат на външнополитическата си изолация през по-голямата част от 2014 г., в тазгодишния „Бележник“ България фигурира най-често в категорията на пасивните поддръжници на европейската политика. Единствената значима стъпка на страната през 2014 г. е замразяването на проекта „Южен поток“. И въпреки че спирането на този проект от българска страна беше резултат от  натиска на ЕК, за разлика от други страни-членки България е поддържала това трудно за нея решение. Затова страната получава „лидер“ в категорията диверсификация за намаляване на зависимостта от Русия.

„Моторът“  Германия

В „Бележника“ на ЕСВП е отделено специално място на все по-засилващия се външнополитически авторитет на Германия, която заема челно  място в класацията на страните „лидери“ на ЕС. В изследването специално са отбелязани позициите на президента Йоахим Гаук и военната министърка Урсула фон дер Лайен, изразени на конференцията по сигурността в Мюнхен в началото на 2014 година за необходимостта Германия да поеме повече външнополитически задължения, както и инициирания от външния министър Франк-Валтер Щайнмайер преглед на външната политика на страната.

Весела Чернева определи Германия като „моторът на европейските санкции срещу Моосква и основна водеща сила през 2014 година“. „Германия е страната, която винаги досега е смятала, че може по-скоро да плаща във външната политика, докато други формулират тезите в нея“, каза  Чернева. Тя обаче  подчерта, че сега Германия е поела всички очаквания и отговорности върху себе си, въпреки че понася най-много щети от санкциите. „В крайна сметка мнозина днес са убедени, че удържането на санкциите срещу Кремъл се дължи изключително на ролята на Федералната република и нейната канцлерка Ангела Меркел“, допълни Чернева.

Военни компенсации, но от кого?

Посланикът на Латвия в София Илгварс Клава, чиято страна е ротационна председателка на ЕС, също изрази респект към Германия заради нейното неотклонно спазване на принципите и нормите на европейското законодателство.  „Тъкмо тази позиция на Берлин  дразни онези сили в Русия, които следват политиката на агресия към Украйна“, каза посланикът. Той даде  и свое обяснение за появилите се тези дни искания за компенсации за трилиони евро за щетите от Втората световна война, които Москва възнамерявала да представи пред Германия. „Ако погледнем назад към историята, ще си припомним, че  войната  започна след сключването на пакта „Молотов-Рибентроп“, който раздели Европа на сфери на влияние. Този пакт съдържа и отговорностите на тогавашния Съветски съюз за началото на войната. Дори повече, освен от нацистка Германия,  Полша беше нападната и от Съветския съюз. Обект на агресия от страна на Москва станаха Латвия и другите балтийски държави. Така, след като някой желае да  иска  компенсации, много интересно ще бъде докъде в крайна сметка може се стигне при удволетворяването на такова искане.“, каза в заключение латвийския посланик в София Илгварс Клава.

04.02.2015

„През 2014 година Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна / 3908 споменавания в медиите, срещу 2176 за втория в класирането, Росен Плевнелиев/. Сред партиите и институциите ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана е от БСП. ГЕРБ е най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии и по този начин силно доминира българския медиен дискурс“ –  това са само част от констатациите в проучването на социологическата агенция „Медиа Линкс“, изготвено по поръчка на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ и на фондация „Медийна демокрация“. Изводът на  социолозите е, че през миналата година някои електронни и печатни медии отново „рязко са променили своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта“.

Черно-бялата журналистика

Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ уточнява, че въпросните медии се държат по този начин към всяко действащо правителство и проявяват по-благосклонно отношение към управляващите в момента политически партии. Пред ДВ той поясни :„От друга страна наблюдаваме липса на задълбочено отразяване на събитията. Имам предвид, че понякога политическата журналистика в страната изглежда повърхностна и често е само черна или бяла,  липсват нюансите по средата“. Съвместно с колегите от българската  фондация „Медийна демокрация“ се опитваме да анализираме това явление, да извадим наяве тези „нюанси“ в политическата журналистика и да поощрим българските медии да им обръщат повече внимание. Нещата не винаги са черно-бели, просто в журналистиката често трябва да решаваме твърде комплексни въпроси“, смята Шпар.

Медийното префокусиране

В своя преглед на онлайн медиите в рамките на годишния доклад за състоянието на българските медии през 2014 г. Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“  отбелязва, че новинарските сайтове също са демонстрирали устойчив афинитет към отразяването на фигурите на статуквото. „ В годината, в която се смениха три правителства, медийното внимание се префокусираше според промените във властовите конфигурации. На фона на пренасочване на новинарския поглед от едно правителство към друго постоянно висок остана интересът единствено към Бойко Борисов“, констатира изследователката  и  обобщава: „Конюнктурното преобръщане на политическите симпатии в зависимост от изборните резултати – практика, характерна за природата на таблодите – намери място и в онлайн медиите“. Подобен извод за българската онлайн среда прави и Гергана Куцева от „Медийна демокрация“. Според нея „всяка смяна на властта през последните години води до динамика и промяна на политическите лица, върху които се концентрира медийният прожектор, докато бившите управляващи са изтласквани в периферията на отразяването. Валидно е заключението, че присъствието в новините на политическите сили отразява и утвърждава новото управленско статукво“, отбелязва Куцева.

Посока – „слънцето“ на властта

Особено показателни в „слънчогледовите“ си движения са някои жълти медии, поведение, което анализаторката Богдана Денчева нарича „таблоидни катарзиси“. За пример тя посочва таблоидът „Всеки ден“, който в рамките на една година е променил диаметрално противоположно отношението си към вицепремиерката Меглена Кунева. Продължителната негативна кампания на медиата срещу нея, изострила се силно непосредствено преди изборите за нов Европарламент, изненадващо бива прекратена през последното тримесечие на 2014-та, а към края на годината тонът към Кунева става изцяло позитивен. Подобно е поведението на таблоида и спрямо президента Росен Плевнелиев.  „След прекратяването на двете ключови негативни кампании (срещу Плевнелиев и Кунева) става ясно, че и на територията на таблоидите разграничителната ос между поколенията на старите и новите политици през 2014 г. се откроява ясно“, констатира Денчева и с ирония допълва, че дори жълтите издания вече страдат от  „известна умора от политическата турболенция“.

Прозрачност, диалог, етика

На фона на тези факти едва ли са случайни изводите в годишния доклад за състоянието на българските медии за 2014-та. В него се констатира, че едва всеки шести българин/17 на сто/ вярва в независимостта на медиите в страната; че медиите се движат по инерция без значим напредък в сравнение с предишната година и страдат от „дефицит на воля за промени“; че гражданите поставят слаба оценка на дейността на политиците по информирането на обществото.

Кристиян Шпар от фондация „Конрад Аденауер“  също е убеден, че в България политиците следва да имат задължението да обясняват на хората онова, което правят. Според него те се нуждаят от помощта на добри специалисти, които да се справят успешно  във все по-сложния свят на  комуникациите. „Политиците имат нужда не само от сътрудници за връзки с пресата, а и със социалните мрежи и интернет-платформите. Не говоря единствено за професионален опит, а  и за спазване на етичните стандарти. Политическата комуникация не е свързана само с пропаганда или с избягването на отрицателните новини. Днес тя допира до прозрачността и диалога с гражданите. Тъкмо този вид подготовка искаме да окуражим и подкрепим в района на Югоизточна Европа“, каза в заключение ръководителят на медийната програма за района на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар.

28.01.15

„Комунистите? Продължавам да изпитвам „възторг“ от тях! Удивителното е, че тези хора, които толкова години водиха словесни и всякакви други битки срещу капитализма, след неговото връщане се почувстваха като риби във вода. В Чехия, България, Румъния, Балтийските държави, те натрупаха огромни състояния. Агентите на бившите тоталитарни тайни служби, които притежаваха необходимата информация и функционерите от върховете на партийната йерархия, изведнаж станаха най-успешните капиталисти, милионери и дори милиардери!“. С тези думи  председателят на парламентарната комисия по външни работи, лидер на партията ТОП 09, бивш министър на външните работи на Чешката република принц Карел Шварценберг зададе тон на форума за наследството на тоталитаризма и проблемите на обществото след края на комунизма. В дискусията, организирана в София със съдействието на германската фондация „Конрад Аденауер“, участваха български политици и изследователи, както и известни общественици от Чехия и Германия.

От мечтите към реалностите

Филип Димитров, министър-председател на България през 1991-92 година смята, че най-тежката вреда от тоталитаризма за страната е нагласата на хората към обществените процеси, от очакванията към държавата, които продължават да бъдат огромни. „Не е добре ние българите да се отдаваме на своето характерно самосъжаление, макар че имаме много проблеми. Те, обаче, могат да бъдат решени постепенно. Затова не следва да говорим колко по-зле се е справила България след края на комунизма, отколкото Полша или Чехия. А иначе държавите, станали членки на ЕС, извършиха колосален скок напред и това е безспорно“, каза  Филип Димитров и допълни: „Забравихме за онова, което наистина беше преодоляно, как пред всички се откриха възможности, които днес изглеждат естествени и неотменими, докато в миналото те бяха само обект на фантазии и мечти. А че днешното поколение знае малко за тези години означава, че не сме си свършили работата да му кажем истината за миналото, е убеден Филип Димитров.

Германия и нейните две тоталитарни държави

Директорът на Гьоте-институт в София Енцио Ветцел, който отскоро е в страната, е впечатлен от решимостта на българите да отворят докрай доситетата – не само на комунистическите тайни служби, но и тези в паметта на хората, където са запазени техните спомени от миналото. На въпрос  защо тъкмо районите на някогашната ГДР сега се превръщат в генератор на антиислямистки и протестни движения, каквото е ПЕГИДА, Енцио Ветцел отговори: „Това е много изненадващо дори за хората, които работят в изследователската сфера и културата. Мисля, че наблюдаваме нещо, което е резултат от липсата на ясна представа за онова, което се е случвало в миналото. Нека не забравяме, че в своята история Германия е имала две тоталитарни държава – едната на хитлеристите, а другата на комунистите. Прадоксалното е, че в районите на Дрезден и Саксония живеят по-малко от 1 процент мюсюлмани, но въпреки това хората там се страхуват от чуждото присъствие, нещо, което вероятно се дължи на липсата на информация и на дискусия между отделните обществени групи там“. Енцио Ветцел цитира думите на Карел Шварценберг от дискусията, че „не е достатъчно историята да бъде преподавана в училищата, тъй като самите учители са свързани със собственото си минало и лична история“. Според директора на Гьоте-институт в София, днес  е важно как се разглежда това минало и в каква форма то се представя на младите, за да им разкаже документално за онова, което се е случвало преди години.

Износ на капитали или на демокрация?

Соломон Паси, основател на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър смята, че едно от най-тежките непреодоляни наследства от тоталитаризма, е липсата на инициатива. „Европа може да направи много повече отколкото сега и това ще се случи, ако се промени съотношението между думи и дела. Тъкмо това съотношение ни доближава най-много до тоталитаризма днес. Старият контнент може да направи чудеса за демократизацията на изтока и юга, тя може да се превърне в износител на демокрация за държави като Северна Корея, Куба и кои ли още не! На този етап, обаче, Европа отделя повече внимание на износа на капитали, отколкото на демокрация“, коментира пред ДВ Соломон Паси и допълва: „Всяко поколение се интересува от онова, което се предлага на неговото внимание. Ако сегашните млади хора не се интересуват от своята близка история, вината е наша, че не сме направили нейните факти, изводи и поуки актуални днес“.

Неработещата лустрация

Самият Карел Шварценберг обича да цитира думите на своя баща  Карел VI Шварценберг, казани в началото на 50-те години, че „да бъдеш комунист е по-малко въпрос на убеждение, отколкото въпрос на характер“. Въпреки това хората, използували идеологическата формула за комбинацията между икономическата и политическата власт, са успяли реално да натрупат огромно богатство.  Карел Шварценберг беше категоричен :“Най-тежкото наследство от тоталитаризма днес е неуважението на хората към върховеството на закона“. Запитан дали след като Чешката република първа въведе лустрация за бившите агенти на тайните служби тази мярка все още функционира, някогашният шеф на кабинета на президента Вацлав Хавел и бивш външен министър отговори многозначително с тъжна усмивка: „Да, лустрация при нас действително имаше. Днес тя не работи. Това, обаче, е една дълга и тъжна история…“

21.01.2015

„Изключените от обществото бедни хора навсякъде по света са склонни на крайни действия. В България съществува огромна бедност и големи групи хора са на практика изключени от обществото, това е много опасно”, заяви по телевизията вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин в коментар на атентатите в Париж. Подобно мнение изрази в медиите и политологът доц. Александър Маринов, бивш депутат от БСП. След като пояснява, че радикалните групировки проникват в мюсюлманските и в други общности като им дават някакви възможностти за образование, за социални грижи и за чувство на уважение, той изтъква, че  е време да се вгледаме в българското общество и да видим до какви опасни степени са  стигнали социалноикономическото неравенство, изолацията и мизерията.
„Тази среда е много опасна за проникване на всякакви радикални влияния и съответните последици”, предупреждава Маринов.

От  наскоро огласени данни на НСИ става ясно, че под прага на бедността през  2013г / 286 лева на човек от домакинство/ са се намирали милион и половина българи, или 21 на сто от населението на страната. Най-ниската линия на бедността /съответно 185 и 189 лева/ е била отчетена в областите Пазарджик и Кърджали.

Властта на „бароните“ в гетата

Анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов смята за банална и лесна тезата, че колкото по-бедно е населението, толкова по радикално става то. Той дава за пример ромските махали в редица градове, където могат да се видят много нови къщи и скъпи автомобили, а трафика на автобусите оттам за чужбина и обратно е впечатляващ. „Някои западноевропейски градове са почти като „скачени съдове“ с българските ромски махали и тезата, че хората в тях стават все по-бедни, просто не издържа“, коментира пред ДВ Безлов и обобщава: „Бедността не е основната причина за радикализацията“.

Проблемът, според него, идва от това, че българската държава, подобно на Франция, е излязла от гетата по отношение на сигурността и процесът на криминализиране в тях е факт. „ За бизнеса на  „бароните“ там, независимо от това дали той е изкупуване на метали, незаконна сеч на дървен материал или проституция, е необходима организация съставена от много съмишленици. Босовете решават къде „има пари“ и хората са заинтересувани да ги защитават. Затова в една ромска махала нито можете да купите гласове на изборите, нито да вкарате исляма, без разрешение на „бароните“. Ислямизацията минава през тези ромски „елити“, а те са свързани с организираната престъпност“, констатира анализаторът от ЦИД. И дава друг пример: „От години насам неизменен депутат от Пазарджик е Делян Пеевски. Преди изборите  хората от гетата го гледаха навсякъде от многобройните афиши там. Ето защо  и за кого  гласуват тези „дълбоко религиозни“ техни обитатели.“, заключава иронично Тихомир Безлов.

Възпроизводимата „култура на бедността“

От своя страна социологът  доц. Живко Георгиев уточнява пред ДВ, че през годините на прехода България е била трайно сред обществата, които живеят под прага на бедността. „Някой веднага ще каже: да, в страната вече има култура на бедност, тя възпроизвежда някои поведенчески модели, но сред тях няма радикални действия, каквито наблюдавахме в Париж. Въпреки привикването с тази „култура“ от страна на значителна прослойка българи, тя има натрупващ се характер и това генерира кумулативен заряд за социални протести. Когато притиснеш човек до стената, той се превръща в експлозив, а това е опасно“, пояснява социологът. Ситуацията, според него, се усложнява и от наличието на значителен контингент привърженици на исляма сред най-бедното българско население – роми /25-30 на сто от тях се обявяват за мюсюлмани/, част от етническите турци и от българомохамеданите. „Онова, което се случва в Париж на тях им говори нещо, то формира поведенчески образци и сред младите, маргинализирани мъже от тази прослойка, не е изключено да се намерят и „луди глави“. Това също е опасно“, казва социологът. Той  очаква от бедните  българи християни „социални протести, всичко друго, но не и радикализиране“.

Провалът на преразпределението

След  като държавата няма концепция, нито средства за намаляване на социалното неравенство и мизерията, как може да се противодейства на опасността от радикализиране и тероризъм сред най-бедните слоеве на обществото?

„Трябва да се намерят някакви механизми за спиране на тази маргинализация“, смята Живко Георгиев. Според него държавата разполага с ресурси за редица свои проекти, еко-инициативи, непечаливши дейности, а съществуват и инвеститори, които са готови да работят с неквалифицирана работна ръка. „Другото средство е преразпределение чрез данъчната система, бюджета и други финансови механизми, но това ще стане много трудно. Подобен опит направиха социалистите във Франция, но видяхме, че той не реши проблемите“, заключава социологът Живко Георгиев.

13.01.2015         Хуманитарна криза  с бежанците в България все още няма, но правителството на премиера Бойко Борисов започна подготовката  за очаквания силен миграционен натиск през пролетта. До края на миналата година опит да влязат нелегално през южната граница на страната са направили 30 хиляди човека. Според данни на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ близо 10 хиляди от тях са потърсили закрила. Най-много са били идващите  от Сирия, Афганистан и Ирак. По думи на силовия вицепремиер Меглена Кунева миграционният натиск към България се е увеличил  с  200 на сто в сравнение с 2013 година. Предвид ескалиращата гражданска война в Сирия, засилващото се влияние на терористичната групировка „Ислямска държава“ и факта, че в съседна Турция вече се намират над 2 милиона мигранти от Близкия изток, готови всеки момент да потеглят към Европа,  със затоплянето на времето се очаква България да бъде залята от нови масирани бежански вълни.

Всеки бежанец терорист?

Бившият началник на военното разузнаване и министър на вътрешните работи о.р.генерал Чавдар Червенков вече заяви, че властите не контролират ситуацията и не притежават инструменти за управление  на бежанския поток. В интервю за печата генералът посочи, че на този етап не е ясно колко човека може да приеме годишно държавата,     не се  знае къде се намират и с какво се занимават получилите  бежански статут и настанени на външни адреси хора  както и никой не може да каже колко от тях  са напуснали България и колко предстои да бъдат върнати обратно в страната. „Не можем да обвиним бежанците директно, че всеки от тях е потенциален терорист. Но неконтролираният поток създава реални и рискове и заплахи в това отношение“, обобщи експертът. Терористичните актове в Париж и все още неясните извършители на кървавия атентат на летище Бургас през 2012 година, засилват допълнително притесненията в балканската държава, чието мюсюлманско население надхвърля половин милион граждани.

Екзистенц минимум – осигурен!

При официално деклариран капацитет от 6000 места, в териториалните центрове на Агенцията за бежанците на този етап са настанени 3500 човека, а на външни адреси живеят малко над 400. През  2013  година ЕК предостави на България близо 6 милиона евро за подобряване условията на живот на търсещите и ползуващи международна закрила хора,  а в началото на тази година Брюксел отново увери с писмо, че ако страната се изправи пред нова спешна ситуация, тя има възможност да поиска спешна помощ по линия на фонда „Убежище, миграция и интеграция”. В случай, че ЕК реши да окаже такова съдействие, по отношение на България тя може да задейства механизма по чл.33 от регламента „Дъблин III”.

Според председателя на ДАБ Никола Казаков, агенцията разполага с  още 2000 легла за настаняване и продължава да търси възможности за разширяване на бежанския прием. „Това не е само наша задача, но и на правителството, което трябва да посочи сгради, в които да бъдат поставени въпросните легла. За 2015 година имаме готов план в тази насока“, поясни пред ДВ Казаков. Според данни на агенцията в крайграничните райони се предвижда  и разполагането на отопляеми фургони със санитарни възли, които също ще поемат част от преминалите границата чужденци.  Запитан как оценява битовите условия, при които настанените в бежанските центрове хора прекарват зимата, Никола Казаков отвърна успокоително: „Парното работи, два пъти на ден хората получават топла храна, има хигиенни условия за бита, разполагат със здравно осигуряване. Към дадения момент  най-важното за нормален живот им е осигурено“.

Живот в танкови хангари

Дали, обаче, това навсякъде е така? Лидия Стайкова, по професия учителка по английски език,  вече цяла  година е  хуманитарен доброволец в бежанския лагер в Харманли. Пред ДВ тя разказа, че някогашните танкови хангари там, сега превърнати в жилищни помещения, се отопляват с електрически печки, а в повечето помещения, предвидени за 8-10 човека, често са натъпкани по  2-3 семейства, което води до чести конфликти. „В момента сградите са в плачевно състояние, нуждаят се от постоянни  ремонти.  По стените от влагата се образува конденз, таваните често се рушат, случват се и други аварии. Вярно, никой не е очаква чужденците да бъдат настанени в „Хилтън“, но когато отгоре капе вода, стените са в мухъл и пада мазилка, това не са добри условия“,  посочва българската доброволка.

Лидия Стайкова критикува и здравното обслужване на 2000-те бежанци, които обитават центъра в Харманли. Единственият медицински персонал там се съостои от двама души –  фелдшер и детски лекар. Те обаче  нямат право да издават направления за преглед при специалист и така здравните осигуровки, които държавата отпуска  на бежанците в „процедура“, отиват на вятъра. „Много от тези хора нямат средства за необходимите  медикаменти. Ние, доброволците,  понякога помагаме с лични пари, ето  днес взех две рецепти и купих лекарства на една жена, но мога ли да помогна на всички?“, споделя с горчивина  хуманитарната служителка. „Да не говорим за посещение при  при специалист срещу заплащане! Момиче  с епилептични припадъци няколко пъти е потърсило  специализирана помощ и хората са събирали пари за  да й платят лекарските консултации, а тя се нуждае от спешно лечение. Друг случай – онкоболна жена се налага незабавно да продължи лечението си и сега аз трябва да се моля  на БЧК, на Върховния комисариат по бежанците да окажат помощ за това скъпо лечение. Просто подобни належащи въпроси въобще не са уредени“,  признава Лидия Стайкова.

Режещата тел тип „Бруно“

В очакване на пролетната бежанска вълна България трябва спешно да реши как ефикасно и евтино да подсили  охраната на границата си с Турция, която е  външна граница на ЕС. Изградената през миналата година 33-километрова телена ограда се оказа заобиколимо препятствие за несекващите групи от нелегални мигранти, поради което бяха изработени планове за допълнителна  130-километрова отсечка от режеща тел тип „Бруно“, която ще струва  100 милиона лева.  От друга страна издръжката на 1400 редови полицаи, командировани специално за охрана на непреградените гранични райони, започна да става все по-непосилна за вътрешното миистерство като финансови и човешки ресурси. Това принуди вътрешният министър Веселин Вучков да лансира идеята за включване на армията в охранителните патрули. Предложението предизвика остър спор след като  президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев категорично заяви, че присъствието на военните ще доведе до международен скандал, а вицепрезидентката Маргарита Попова обяви, че подкрепата на армията „би била от полза и на Турция, и на други съседни страни“. Вицепремиерите Кунева и Калфин също подкрепиха възможността за помощ от страна на армията, а военният министър Николай Ненчев обяви, че неговото ведомство може да подкрпи МВР само с високопроходима техника и шофьори за нея. „Ние и към момента сме направили доста в тази посока – предоставили сме палатки и печки на граничните полицаи“, допълни пред медиите министърът на отбраната.

Голи обратно в Турция

Проблемите, обаче, не свършват дотук. Хуманитарната доброволка  Лидия Стайкова разказа пред ДВ за  случаи,  споделени пред нея от все пак преминали границата имигранти.  „Има хора, които са пробвали да влязат нелегално в страната по седем-осем  пъти и с тях винаги се е повтарял един и същ сценарий: полицаите са им взимали всичко каквото могат  – мобилни телефони, пари, по-ценни вещи, предмети, документи – след което са ги връщали обратно в Турция без нищо, понякога дори  без дрехи. Заплашвали са ги, били са ги – зависи кой какъв късмет  е  изкарвал и на какъв полицай е попадал“, казва Стайкова. Тя обяснява и защо липсват официални оплаквания от потърпевшите: „Те се страхуват, че може да им бъде отказан бежански статут или да не могат да се съберат със семействата си, останали по една или друга причина в Турция. След като държавата отхвърли констатациите в миналогодишния доклад на Хюман райтс уоч за отношението на властите към бежанците и обвини международната правозащитна организация, че била в сговор с каналджиите на хора, проверки по тези случаи не се правят. Ако ДАНС или друг контролен орган започнат разследване и решат да снемат официални показания от потърпевшите, тогава може би хората  ще добият кураж да разкажат истината. Никой обаче засега не го прави, изглежда само журналистите и ние, хуманитарните работници, все още се вълнуваме от тези неща“, коментира пред ДВ Лидия Стайкова.

Български език на арабски

И друго. Председателят на ДАБ Никола Казаков е убеден, че за да се тушира неприязънта сред българското общество към мигрантите, те трябва да преминат през интензивен процес на интеграция. Казаков пояснява, че става въпрос за комплекс от мероприятия с участието на редица институции, правителството, общините и различни НПО. „Дори повечето чужденци да нямат намерение да останат в България, като институции ние трябва да привлечем колкото е възможно повече хора  към включване в интеграционните програми, които обаче не са задължителни. Лично аз смятам, че подготовката по езика на първата държава, която им е дала закрила и статут, трябва да бъде задължителна“, е убеден Казаков.

Вицепремиерът Меглена Кунева стигна дори по-далеч. Тя предложи бежанците да бъдат санкционирани, ако не изпълняват задълженията си съгласно българското законодателство. Според нея ЕС и ЕК следва да се ангажират с една „по цялостна политика за бежанците и миграцията“, като темата влезе  и в дневния ред на латвийското председателство на ЕС. Кунева подкрепя идеята на Германия бежанците да бъдат разпределяни по квоти спрямо БВП на приемащата страна, а не по регламента „Дъблин III”, по който отговорност за тях носи първата държава, в която са влезли в ЕС.

Всеки момент се очаква правителството на Бойко Борисов да приеме специален координационен  план между няколко институции за овладяване на очаквания  засилен миграционен натиск след стопляне на времето. Дали „клубът на богатите“, както министър-председателя нарича ЕС, ще окаже по-активна финансова помощ, предстои да се разбере. Преди това, обаче, въпросният клуб ще се запознае с констатациите в годишния  мониторингов доклад на ЕК за България, както и ще вземе становище за членството на страната в Шенген. И в двата случая не се очакват добри новини. Както за българите, така и за мигрантите.