11.03.2015

„Не медиите овладяват държавата, а държавата овладява тях. Те се финансират скрито от правителството и стават инструменти на властта. Затова в „изсветляването“ на българските медии трябва непременно да попадне и държавата“. С тези думи д-р Светослав Терзиев, преподавател във Факултета по журналистика в Софийския университет, постави различен акцент в темата за „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“ на конференция, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“. На форума беше представено най-новото изследване на ЦИД за състоянието на българските средства за масово осведомяване.

Контрол на медийното задкулисие

Д-р Мария Йорданова, която оглавява правната програма на Центъра, припомни за кой ли път, че най-съществените дефицити в българския медиен модел са липсата на прозрачност по отношение на собствеността; монополното положение на пазара и зле развитите механизми за саморегулация. „Впечатлението е, че медиите се контролират не толкова от специализираните регулатори, колкото от икономическите и политически интереси на собствениците и преди всичко от анонимното задкулисие зад тях“, отбеляза изследователката и посочи най-ярките последствия от всичко това: ниско доверие в медийната независимост с едва 17 на сто подкрепа през миналата година и „прословутото“ 106 място в класацията на Репортери без граница за свобода на словото, където България дели позиция с Непал и Конго.

Неинформираните граждани

Някогашната радиожурналистка, сега посланичка на САЩ в София Марси Риис припомни, че свободният обмен на информация е основно завоевание на съвременния начин на живот по света, което прави свободата на медиите тема с универсално значение и важност. Според нея не може да има добре функциониращо правителство, ако сред хората отсъства дебат за публичната политика. Посланик Риис смята, че независимо от изобилието на информационни средства, когато гражданинът се намира на пазар, чиято собственост е в ръцете на един или няколко човека, той получава субективно мнение само за един от сегментите на обществото. И ако този сегмент бъде използуван умишлен да влияе върху общественото мнение, тогава свободата на медиите остава под въпрос. „Ако приемем, че целта на медиите е да информират, но гражданите научават само част от онова, което се случва, те няма да са информирани граждани. Тъй като в много случаи в България не е ясно кой притежава медиите, гражданите не могат да се ориентират кой точно ги информира. Гражданинът трябва да знае кой плаща сметката, кой контролира редакторите и кои са хората, които финансират медиите“, поясни посланик Рийс.

Медиите като политическа сопа

Кристиян Шпар от фондация “Конрад Аденауер“ призна, че от многото конференции на които е присъствал напоследък, темата за „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“ е истинско предизвикателство за ситуацията в българския медиен сектор. Въпреки че място за подобрение в България има, никак не е случайно, че положението на страната се е влошило в класициите за свобода на словото, смята Шпар. Онова, което се знае публично по-малко за тези класации е, че те описват натиска на правителствата върху журналистите. В България, обаче, дори и най-критично настроените журналисти не са преследвани систематично от властите, все пак страната е членка на ЕС. Но НПО-тата успяват да покажат условията вътре в медийния сектор. Споменатата класация на „Репортери без граница“ вклюва данни за условията за работа в редакциите и степента на свобода, която собствениците на медии дават на своите журналисти да информират независимо, казва Шпар. „Така че различни форми на натиск срещу журналистите има – от политиците както и от от държавата, която е най-големия рекламодател за много медии. Но натиск упражняват също дребни рекламодатели, други бизнесмени и, разбира се, медийните собственици. Български колеги ми казват, че собствениците нямат интерес да произвеждат добър журналистически продукт, а по-скоро да използуват медиата си като политически и икономически инструмент“, разказва е притеснно Кристиян Шпар.

Медиите и системния проблем

Проф. д-р Нели Огнянова, един от най-авторитетните експерти в българското медийното право, определи прозрачността и като начин за контрол върху информационните канали, за евентуалното им присвояване, откъдето и опасността от срив в качеството на демокрацията „Затова задължително трябва да говорим за прозрачност, както и никой да няма прекомерно голямо влияние на медийния пазар. Прозрачността на медиите е част от системен проблем, но за съжаление не може да се постигне поле на прозрачност в медиите, когато ситуацията е същата в останалите сектори“, констатира проф. Огнянова и подчертава, че след като основните сделки в медиите преминават през съдебен контрол, това сочи първостепенното значение на реформите в съдебната система.

Синдромът „Майка и дете“

Според медийната юристка е крайно време да се заговори за прозрачност върху влиянията и контрола. Собствеността не е единствена, която показва зависимост между лицата, владеещи една медия и медийното съдържание. Има форми за прикриване на тази собственост – офшорни зони, специфичния български феномен на „консултантите“, които за разлика от собствениците не биват проверявани, защото законът не ги лови, казва проф.Огнянова. „Ето пример – проверките свързани с принадлежност към ДС са насочени към собствениците, а не към консултантите. Към прикриването принадлежи и темата за медиите в „Семейството“, българският синдром „Майка и дете“ и т.н.

Според проф. Огнянова при финансирането на медиите съществуват няколко схеми. „Едната е свързана с кредитите – виждаме как медии, които привидно нямат връзка помежду си, все пак имат нещо общо и то е, че са големи длъжници на КТБ, което е медиен факт. Като се започне от ТВ7, може да се мине се през „Нова българска медийна група“, придобита базисно с кредит, да се погледне дружеството, което владее вестниците „24 часа“, „Труд“ и 168 часа“ на Веленина Гочева, собствениците на в.“Стандарт“. И може би също „сложния“ въпрос откъде се взе този втори „Медиен съюз“?. На базата на това, което казвам, може да се изработи хипотеза, която подлежи на проверка и да да се потърсят отговори на въпроса какво обединява медиите в този Втори съюз“, смята проф. Нели Огнянова.

Да „превземеш“ медийно държавата

Според медийната юристка в България също съществува вертикална интеграция между реклама и медии. „Една правна система не бива да допуска един и същ субект да продава реклама на медиите и същевременно програмно време на рекламодателите. Това, обаче, се допуска и държавата също играе роля в това отношение – тя заличава правни пречки, легитимира такива играчи. Държавата участва и в разпределението на публичния ресурс, където освен пари за реклама става въпрос за европейските средства, за информационните кампании, което създава действително впечатлението за „превзета“ държава.“, казва медийната юристка.

Проф. Огнянова спомена и за договори, за които няма официални данни, но отвреме навреме те изникват. От тях се вижда, как хора с малък пазарен дял, който не попада в полезрението на Комисията за защита на конкуренцията, играят основна роля при вземане на кадрови решения по отношение на медиите. От сайт на комисия за ценни книжа могат да се погледнат договори от сделки с медии, които сега са в състава на голяма медийна група, и там да се види, че в тях съществуват клаузи, които предоставят на някакво българско физическо лице и неговото много малко дружество възможността да определя шефа на новините на една българска телевизия. Нещо за което се се досещаме, но не можем да го докажем. Много неща се знаят, но се доказват трудно, признава многозначително проф. Огнянова.

Така лутането в лабиринта на българските медийни проблеми продължава. Засега, или по-точно – все още.

09.03.2015

Хората, които познават отблизо убития на 27 февруари край Кремъл руски опозиционер Борис Немцов, нарекоха „безсмислици“ твърденията на Москва, че двамата обвинени за атентата чеченци са извършили престъплението по религиозни причини. Бившият милиционер Заур Дадаев, който по думите на собствената му майка има купчина руски ордени и медали за вярна служба, както и другият арестуван чеченец Анзор Губаев, едва ли са исламските фанатици, организирали показния разстрел в Москва. „Нашите опасения се оказаха верни – извършителите на атентата може да бъдат осъдени, докато онези, които са заповядали убийтвтото на Немцов ше останат на свобода“ казва заместник-председателят на малката опозиционна либерална партия Иля Яшин, цитиран от Ройтерс.
По-впечатляващо обаче е смятаното за последно интервю на убития Борис Немцов, което той е дал пред полското издание на сп.“Нюзуик“ само няколко часа преди да бъде разстрелян край стените на Кремъл. Текстът на цялото интервю се появи на официалната интернет страница на „Нюзуик“ и е преведен на английски език от Пьотър Мило Милевски.
Ето какво отговаря Немцов на твърдението на „Нюзуик“, че на предстоящия марш в Москва дори да излязат няколко десетки хиляди човека, те ще бъдат незначителна бойка в сравнение с 80-те процента руснаци, които подкрепят Путин:
Борис Немцов: „Нямам никакво съмнение, че битката за пробуждане на руснаците ще бъде тежка. Хората виждат докъде ги доведе тази налудничава политика, те наблюдават широко разпространената корупция, изпитват от първа ръка върху себе си неадекватността на държавата. Въпреки това все още вярват в своя лидер, защото през изминалите няколко години лидерът им успя да направи едно единствено нещо добре: Той проми мозъците на руснаците. Имплантира върху тях виусът на комплекса за малоценност спрямо Запада, вярването че единственото нещо, което можем да направим за да удивим света, е да използуваме груба сила, жестокости и агресия.
/Путин/ програмира моите сънародници да мразят чужденците. Той ги убеди, че трябва да отново да възстановим бившия съветски строй и че позициите на Русия в света зависят изцяло от това колко много светът се страхува от нас. Той успя да стори всичко това с пропаганда от стила на Гьобелсовата. Ако трябва да говорим за отговорност за проливането на руска и украинска кръв, тя лежи не само върху Путин, но и върху такива господа като Константин Ернст /генерален директор на руския тв-Първи канал/ или Дмитрий Кисельов /шеф на новата държавна информационна агенция „Русия днес“/. Всички те действат в съответствие с простичките принципи на Йозеф Гьобелс: Заигравай с емоциите; колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-добра е тя; лъжите трябва да бъдат повтаряни многократно. Този тип пропаганда е насочена към простите хора, в нея няма място за въпроси, за нюанси. За нещастие тя въздейства. Истерията вече придоби безпрецедентни равнища и съответно породи високата степен на подкрепа за Путин. Затова е необходимо да се работи колкото е възможно по-бързо за да се покаже на руснаците, че алтернатива съществува, че тази политика на Путин води до деградация и самоубийство за държавата. Все по-малко и по-малко време остава за пробуждане!“.
Нюзуик: Защо?
Борис Немцов: „Защото Русия бързо се превръща във фашистка държава. Ние вече имаме пропаганда, моделирана по типа на тази от нацистка Германия. Ние също разполагаме с ядро от специални бригади, подобни на нацистките партийни щурмови отряди SA /СА/Sturmabteilung /. Как другояче може да се нарече това „Анти-Майдан“ нещо, тази псевдогражданска инициатива, която беше подета преди две седмици за да торпилира първата годишнина от революцията на Майдана? В Москва бяха докарани десетки хиляди наемници, главорези и всякакви съмнителни фигури. Те се опитаха да окажат натиск. С портрети на Путин в ръце те се кълняха, че ще се бият, и дори ще убият всички бутновници. Както всъщност е било в хитлеристка Германия. И всичко това у нас започва сега“.
Нюзуик: Тъкмо руските власти, обаче, предупреждаваха срещу надигането на фашизма в Украйна?
Борис Немцов: „Някога някой беше казал, че бъдещите фашисти ще бъдат най-отявлени антифашисти. Фашизъм в Украйна? Глупости! Нека погледнем Русия. У нас има една голяма партия, създадена върху култа към нейния лидер, плюс няколко несъстоятелни сателитни партийки. През няколко години наблюдаваме папетичната пародия наречена избори. Ние водим шовинистична и агресивна външна политика, подгряваме отново имперските си комплекси, милитарзираме обществото. Това са все характеристики на един фашистки режим, нали? Путин, обаче, не е фашист. Той просто цинично използува някои елементи от миналото, смесва ги с други – например с традициите от бившия Съветски съюз – и хибридът се ражда, съвременният „хибриден фашизъм“. Той прилича на войната в Украйна. Войната продължава, руските войници са там, но Кремъл отрича това и правителството се преструва, че няма нищо общо с всичките тези танкове и военни подразделения в Донецк. Същото мажи и за фашизма – той съществува в Русия, но властите твърдят, че ние се бием срещу фашизма в Украйна. Ако не сложим край на тази лудост, последствията за всички ще бъдат опостушителни“.
Нюзуик: Путин променя позициите си за Украйна всеки пет минути, но той не проповядва фашистки идеи…
Борис Немцов: „Наистина ли смятате, че е така? Той просто презира целия световен ред! Говори открито, че Западът е по-зле от нас, че е покварен, слаб. Той твърди, че украинците не са в състояние да изградят своя държава и само той, Путин, може да им помогне. Той говори за нуждата от преустройство на световния ред, за исконното право на Русия на нейни собствени сфери на влияние, за нуждата от защита на руските малцинства в чужбина. Кремъл използува малцинсвата, езикът и културните въпроси за да взривява отвътре съседните държави. И това е най-ужасното: хората, които контролират Кремъл са убедени, че притежават рецепта за щастие на тази огромна държава. Те са събрали шепа лозунги и идеи от най-авторитарните режими в миналото и сега ги интегрират в днешния световен ред. Смесили са всичко това в едно и се виждат като истински гении“.
След подобни оценки, дадени пред списание със световен тираж и глобална циркулация, шансовете за оцеляване на опозиционера Борис Немцов действително са били нищожни. Поради което „ислямския“ мотив за престъплението и внушенията за убийство от ревност изглеждат наивни.
Което не пречи на прокремълските фанатици в Русия и по света да им вярват безрезервно. Както са вярвали навремето, че сатрапът Сталин е бил истински „баща на народите“, а ГУЛАГ – ехидна измислица на западната антисъветска пропаганда…

Автор и превод: Г.Папакочев

04.03.2015

В края на февруари ЕК препоръча да се направи нов преглед на стабилността на финансовата система в България от независима от БНБ и КФН институция и обяви че предвижда поредно „задълбочено наблюдение на страната“. Как постоянният мониторинг се отразява на страната?

Осемте години членство в ЕС и единадесетте в НАТО принудиха българите да живеят в режим на постоянен мониторинг. Преди седмица председателят на ЕК Жанк-Клод Юнкер потвърди пред президента Плевнелиев обещанието си, че до края на неговия мандат през 2019 година Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който Брюксел ежегодно критикува съдебната система в България, ще бъде прекратен. При това въпреки констатацията на Евробарометър от този януари, че почти 80 на сто от българите желаят мониторингът на ЕК да се засили още повече. Североатлантическият алианс също от години настоява страната на модернизира своите ВВС, отчитайки че те са толкова остаряли и амортизирани, че съвсем скоро няма да са в състояние да патрулират дори за охрана на тационалните въздушни граници. Тези дни седем европейски посланици в София отново удариха камбаната за тревога пред властите. Този път с препоръка за бърза съдебна реформа, подобряване на управлението на съдебната власт и качествен скок в борбата с корупцията. Различни международни организации, НПО и чуждестранни фондации, чиито „микроскопи“ наблюдават добронамерено медийната ситуация в страната, спазването на човешките права и демократичните стандарти, вече трудно намират дипломатичен език, с който да изразяват своите критики.

Цената на модела „Кой“

Според базирания от години в Брюксел журналист Веселин Желев, кореспондент на Медии „Клуб Z”, реномето на България отвън не е толкова лошо, колкото изглежда от страната. Той се аргументира с данни на Европейската сметна палата, че България е на път през първия си програмен период да усвои между 85 и 90 на сто от европейските средства на нейно разположение, което е близо пет пъти по-добре от Италия и осем-девет пъти по-добре от Гърция в техните първи програмни периоди. „Това е очевиден напредък в сравнение с началото на българското членство в ЕС.“, отчита пред ДВ Желев. Колкото до най-новото засилено наблюдение на ЕК за макроикономическите неравновесия, то засяга 16 от 28-те държави-членки, сред които са Франция и Италия и България не е някакво скандално изключение. „Тревожното е, че през изминалите няколко години българските правителства не са направили достатъчно за да намалят въпросните неравновесия и рискът от тях е нараснал. Комисията ги измерва по шестстепенна скала и България вече е в петата ? степен. Ако попаднем в следващата, ще има процедура, а това означава, че правителството ще трябва да напише поправителен план, ЕК и държавите-членки да го одобрят, след което под техен контрол ще трябва да бъде изпълнен. И ако резултатите не са задоволителни, страната рискува да бъде лишена от част от европейското финансиране. Държа да подчертая, обаче, че такава пряка опасност в момента няма“, уточнява журналистът. Според него специфичното в българските дългови нива и неравновесия е, че те отразяват икономическата цена на модела „Кой“ и са следствие от липса на върховенство на закона и на ангажимент за реформи. „Тревожното е, че българското общество и т.нар. политическа класа като че отказват да признаят цялостно проблемите и това силно пролича в дебатите по новия дълг“, смята Веселин Желев.

Дълг или растеж?

Бившият заместник-министър на финансите Илия Лингорски също отбелязва, че в дебатите около гласуването на новия дълг от 8 милиарда евро изцяло са отсъствали изводите от доклада на ЕК от 26 февруари тази година. „Нищо от неговото съдържание не беше повдигнато като тема от управляващото мнозинство или от опозицията, а дискусията изначално трябваше да бъде за икономиката на страната! Е, как да ни имат доверие при такова незряло поведение, след като големия проблем сега е не колко дълг България ще емитира през следващите две-три години, а как да върнем ЕС към растеж, да решим проблемите с безработицата. Освен това образованието, подготовката на пазара на труда, пенсионните реформи и куп други теми отсъстваха напълно в дебата. Наивно е да си въобразяваме, че партньорите ни не виждат тези неща и че това не поражда още по-голямо недоверие“, казва пред ДВ финансистът.

Брюксел като строга учителка

Според Илия Лингорски въпросното недоверие означава най-малкото три неща за България. Първото е, че то малко интересува държавните институции и обществото. „Запъваме се като хлапета и повтаряме колко добре си вършим работата, колко хубав ни е банковия надзор и колко перфектни са нашите специалисти. И само някакви недобронамерени хора по медиите развалят нещата“, казва бившият финансов зам.-министър. Второто е, че продължаваме да се държим като присъединяваща се страна и гледаме на институциите в Брюксел като на строги учителки, които могат да ни накажат, потупат по рамото или да ни напишат една или друга оценка. „А всъщност трябва да ги приемем като наши собствени и независими от политическите ни игри органи, чиято задача не е да санкционират, а да помагат на българската икономика да расте и се развива заедно с останалите икономики в ЕС“, пояснява Лингорски. Третото е, че не е важно какво всъщност ни казва поредния доклад на Брюксел, тъй като ние добре си знаем кривиците. Важното е дали искаме да се променим. „И то дълбоко, като идентичност, характер, поведение, институционална подредба, в която има независимост, контрол и баланси, а не безкрайни връзкарски, шуробаджанашки, ориенталски взаимоотношения. Затова въпросът е искаме ли да се променим или желаем следващия път просто да не ни се карат“, казва Илия Лингорски.

Жажда за справедливост

„Не съм съгласен, че наблюдението, докладите и препоръките отвън не дават резултати в България. Все пак Венета Марковска не стана конституционен съдия. И практиката с тефтерчето „Да се удари“ беше пресечена“, е убеден журналистът Веселин Желев. Според него върховенството на закона не може да поникне върху почва, на която то системно е било изтребвано с десетилетия и където е бил отглеждан правен нихилизъм. „Резултати има, но те са под очакванията на мнозинството българи. Народът е жаден за справедливост. И понеже не я получава, изпада в скептицизъм и цинизъм, и оттам вече е на крачка от това да тръгне подир популисти и политически мошеници. Няма нито един наказан за крещящи престъпления още от времето на т.нар. „възродителен процес“, та чак до сегашния обир „КТБ“. Това ЕС не може да ни го свърши, не може изцяло да замести българската държава, а и замисълът на ЕС не е такъв. За да си обясним защо механизма не работи толкова добре колкото ни се иска, нека погледнем съседна Румъния. Там има общество и съдебна система срещу олигархията. У нас все още има олигархия и съдебна система срещу обществото. Много се надявам сегашното правителство и мнозинство в парламента да променят това положение“, казва в заключение журналистът Веселин Желев.

25.02.2015

„Най-големият теч на информация от МВР“, „Глобална операция за демонтиране на държавността“, „Най-сериозното предизвикателство за българските граждани“ – това са само някои от медийните квалификации за оперативното дело „Червеи“, разкрило „тази срамна конструкция“/по думите на вътрешния министър Веселин Вучков/ в системата на българските тайни служби. Скандалът с незаконното разрешаване и използуване на СРС /Специални разузнавателни средства/, при който в продължение на 300 дни вероятно е бил копиран целия информационен масив на МВР, се разследва от прокуратурата. На този етап временно отстранена от длъжност е председателката на Софийския градски съд Владимира Янева, разрешила СРС-тата, както и бившият шеф на дирекция „Сигурност“ във вътрешното министерство Тодор Костадинов. Обещанието на главния прокурор Сотир Цацаров е до дни срещу двамата да бъдат повдигнати обвинения. Публикувана в медиите част от доклада на Бюрото за контрол на СРС сочи, че лична отговорност за незаконните действия в рамките на разработката носи председателят на ДАНС Владимир Писанчев, а според сензационни показания на бивш началник на Бургаската полиция пред парламентарна комисия, за незаконните действия е знаел и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Белязаните данни

Това, засега са известните факти. Основният въпрос кой е поръчал престъплението, или по-точно, дали и кой вече разполага със секретния масив от данни на вътрешното министерство, остава висящ.

Бившият главен секретар на МВР проф.Николай Радулов смята, че масивите с информация са били разпарчатосани и вече продадени на заинтересовани хора. „След дълга употреба и злоупотреба с въпросните данни ръководството на ведомството вероятно е решило да залови някои от хората, които ги използуват и злоупотребяват с тях. Това обаче е възможно да се случи, ако данните са сертифицирани. В противен случай при тях не остават никакви следи дали е правена проверка и от кого. Така разработката „Червеи“ дори да постигне някакъв ефект, той ще е половинчат, защото ще е само спрямо базите данни, в които са останали някакви следи“, коментира пред ДВ експертът по сигурността.

Родата до 9-то коляно

Според депутатът от ГЕРБ и член на комисията за контрол на службите за сигурност Методи Андреев аферата „Червеи“ е с много по-сериозни измерения отколкото например, фалита на КТБ и най-опасното в нея е, че засега не са известни щетите и мащабът на пораженията. „По принцип не знаем какво точно обхваща въпросната информационна система, но от публично известни факти, тя съдържа всички лични данни за българските граждани. „Ако изпишеш ЕГН-то на някой, веднага излизат подробности за теб и близките ти до 9-то коляно“, обяснява Андреев пред ДВ. “Дори да е копирано нещо, засега получателят на информацията не е известен. Интересното е, че този получател не е МВР – там липсват данни да са получавали нещо обратно от операцията. Въпросът обаче има и друга страна. След като плащаме държавни пари на хората от службите за да ни пазят, да осигуряват спокойната работа на държавата, може ли те да извършват дейност, за която да не се отчитат? Всеки който извърши някаква работа следва да се отчете, а тези служители – не го правят!.“, отбелязва Методи Андреев.

България като прочетена книга?

Възниква, обаче въпроса дали евентуално източеният информационен масив на МВР все пак не представлява „хибриден“ интерес и за някои чужди държави?

Проф.Николай Радулов отхвърля варианта за шпионски интерес към данните с аргумента, че разузнавателните централи притежават много по-точна и чувствителна информация за всичко, което се случва в страната, отколкото има в базите данни на българските служби. „Известно е, че след демократичните промени през 1989 година няма чуждестранно посолство, което да е намалило своите резидентури в България. И това е обяснимо – в ЕС ние сме сравнително нова страна и все още трябва да доказваме принадлежността си към западноевропейските ценности и идеали. Резултатите от дейността на тези служби изкристализират в мониторинговите доклади на ЕК“, пояснява експертът по сигурността. Депутатът Методи Андреев, обаче е категоричен: „Ако подобно нещо се окаже вярно, хората които са го допуснали трябва незабавно следва да се озоват зад решетките. Защото това вече се нарича шпионаж и е национално предателство!“.

И все пак “Възраждане“…

През 2010 година Комисията по досиетата освети близо 160 служители на ДАНС, които са работили за ДС. Година по-късно проф.Николай Радулов съобщи в печата за 2000 от най-ценните хора на комунистическите тайни служби, чиито досиета са били скрити и никога няма да се появят на бял свят. Сега, по повод операцията „Червеи“ бившият главен секретар на МВР Радулов отново се върна към тази тема и разказа пред ДВ някои подробности за почти неизвестният свръхсекретен план „Възраждане“. „Чел съм материали за него, които изглеждат достоверни. Всъщност става въпрос дали най-ярките личности от прехода по един или друг начин са били свързани с тайните служби. Дали списъкът, който съм гледал е истински или е някаква провокация, може да се каже само когато се появят оригиналните документи. Аз самият съм свидетел, как през 1987-1988 година архивите в МВР се преснимаха и единия от екземплярите незабавно биваше изпращан в тогавашния Съветски съюз. Така че е възможно досиетата на споменатите 2000 сътрудници, смятани за най-перспективни, да са били прочистени напълно“, твърди проф.Николай Радулов.

Петата колона на Москва

Бившият шеф на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ Методи Андреев също е убеден, че планът „Възраждане“ не е мит, а е реално осъществена секретна оперативна програма, чиито оригинални документи се намират в Москва и затова няма основание заради което обхванатите агенти да бъдат осветени официално в България. „Списъкът на българските специални служби е бил изготвен от ген. Боян Велинов и одобрен от една от ключовите фигури на репресивния апарат на ДС Григор Шопов. Целта е била с помощта на тези дълбоко законспирирани българи, които представляват руската 5-та колона в България, да се осъществи „възраждането“ на съветското влияние в страната, поясни пред ДВ Методи Андреев и дори цитира думи покойния вече ексшеф на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков, че българските агенти, чиито досиета се намирали в Москва, били „особено ценни и дълбоко законспирирани лица“. В интервю за електронния сайт Factor.bg в средата на миналата година, Андреев пояснява: “ Преценени от гледна точка на днешното време, всички от списъка „Възраждане” са активни политици и в определени периоди на прехода са били активирани и използвани, реализирайки кариера и власт. Някои от тях са заемали изключително важни постове в държавата, дори до най-високите нива“.

Пред ДВ депутатът от ГЕРБ Методи Андреев днес уточнява: „Виждал копие, а не оригинален документ. Това, което съм прочел в него, обаче, ако съществува в автентичен вид, наистина би могло да разтърси държавата. Но пак повтаям – гледал съм копие, а то не е документ“.

18.02.2015

Кандидатстудентска кампания през февруари за влизане през септември във ВУЗ? Да, тези дни висшите училища в България излизат на образователната борса за да започнат рекламното предлагане на своите програми, учебни екстри и услуги на бъдещите кандидатстуденти и най-вече на техните родители. Някогашната силна конкуренция сред младите хора да се класират за следване в университет днес се е трансформирала в съперничество между 37-те държавни и 14-те частни университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи, които водят помежду си истинска битка за студенти. Очакванията са, че в резултат на тежката демографска ситуация и форсираните планове за прием на отделните вузове, през новата учебна година е възможно да останат незаети над 20 хиляди студентски места.

Специалност „Фейсбук“

През миналата година много институции, предлагащи висше образование, освен трите класирания и допълнителен прием, бяха принудени да записват кандидати само с диплома за завършено средно образование. „Кризата за студенти накара Пловдивския университет да приема без приемен изпит. Кандидатите за висшисти в два факултета – по физика и химия, се явяват само на събеседване. Буквално за няколко минути става ясно дали кандидатът става студент”, призна в медиите миналия август доц. Савка Маринова от катедрата по Атомна физика. За да спаси положението с ниския брой първокурсници, софияският НБУ от своя страна въведе за изучаване нова специалност, в която да се изучават премъдростите на социалната мрежа Фейсбук. „Поканили сме за преподаватели известни блогъри. Имаме няколко човека, които вече са се записали”, обяви тогава радостно преподавателак в университета.

Образованието като посещение в мол?

Действително ли поради недостига на студенти току-що завършилите гимназия младежи без никакво усилие ще могат да влизат в системата на българското висше образование както в мол и да прекарват там колкото и където им е приятно?

„Надявам се, че тази година ще е последна от поредицата „грешки на растежа“, при която бяха създадени прекалено много дубликати на съществуващите университети, а едни и същи преподаватели да преподават на много места“, каза специално за ДВ министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев. Той очаква внесеното в парламента ново законодателство, което е част от изискванията на Европейската оперативна програма за „Наука и образовани за интелигентен растеж“, да промени коренно сегашната ситуация. „Става въпрос за нов тип финансиране, което ще се предоставя извънредно и само за качествено образование. Това ще направи дублирането и размножаването на всякакви учебни програми много по-трудно и по-конкурентно. Вероятно част от университетите ще се наложи да затворят част от специалностите, които имат като свръхпродукция през последните години, без да говорим, естествено, за тяхното собствено закриване“. Министър Танев дава за пример Словакия, където образователния министър е успял да постигне оптимизация чрез доброволно обединяване на някои техни ВУЗ. „Нашето министерство зачита академичната автономия на университетите, ние не можем да се месим в техните решения, но се надяваме чрез финансирането и цялостната политика спрямо висшето образование да направим така, че процесите да се регулират“, допълва образователния министър.

Ехото на прехода

В приетата през септември миналата година „Стратегия за развитие на висшето образование в България през 2014-2020 година“ са очертани основните предизвикателства, свързани с взаимната зависимост между българското висше образование и потребностите на пазара на труда. Сред тях са разминаването между познанията на завършващите и потребностите на трудовия пазар, дефицит на кадри в инженерните, природните и педагогическите области, липса на практическа подготовка на студентите в реална работна среда, недостатъчно кариерно ориентиране на завършващите вишисти. „Много искам да погледнем към българските ВУЗ в перспектива, защото онова, което обсъждаме за тях сега е все още само ехо от прехода в страната. Тогава бяха създавани колежи като подложка на висшето образование, нещо като недоотгледани университети, казва проф. Тодор Танев. Той настоява вече да се говори за „Fachberufsschule”-та, както ги наричат в Германия, които са над средното, но под висшето образование, да се въведе час по-скоро дуалната система за професионално обучение и у нас. Тя, според образователния министър, ще даде много по-качествени специалисти за производството, ще бъде голяма крачка към живота на всеки човек и ще представлява надежда за България.

Добри академични традиции

През май кабинетът ще определи броя на свободните места за прием на всички категории учащи във висшите частни и държавни училища. Резултатът от механичното увеличаване броя на вишистите обаче води до това, че броят на хората с дипломи нараства много, но качеството на тяхното образование става съмнително. Професор Тодор Танев обаче е убеден в доброто българско образование, особено в университетите с висок академичен рейтинг. „Стотици, дори хиляди техни възпитаници са канени да специализират и работят в лаборатории и центрове в напреднали в научно отношение страни в Европа и по света. Сигурен съм в думите си. Въпросът е само „фантомите“ да намалеят, това е проблема“, казва в заключение министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев.