08.04.2015

Арестът на поредните шестима предполагаеми „привърженици на „Ислямска държава“ в ромските махали на Пловдив, Пазарджик и Асеновград /други двама са привлечени задочно и за тях вече е издадена Европейска заповед за арест/, не породи особени вълнения. Групата от общо 15 арестувани досега е обвинена в пропагандиране на война, проповядване на салафизъм и качване във фейсбук на снимки със символи на Ислямска държава. С други думи в опити за пропагандно – религиозно въздействие върху определени слоеве на обществото. В медиите действията на ДАНС и прокуратурата бяха квалифицирани като решителни мерки за пресичането на крайния ислямизъм в България и за неутрализиране на „вируса на джихада“, който подобно в Западна Европа заплашва да плъзне и в българските ромски гета. След първите си „превантивни“ арести ДАНС поясни, че не ставало дума за клетка на „Ислямска държава“, но такава „можело да бъде“. Сегашната акция доведе до това, че прокуратурата поиска като мярка за неотклонение постоянното задържане на арестуваните и съдът уважи нейното искане.

Хибридните атаки в ход

Успоредно с арестите в Пазарджик държавата се сблъска и с друга атака срещу националната сигурност. Тя реагира чрез блокиране сделката, с която срещу едно евро беше направин опит за продажба на 6 предприятия на банкера Цветан Василев с ключова роля в системата за отбрана и комуникации. Просто се появиха се съмнения, че купувачът Пиер Луврие, белгиец с руски паспорт /съпругата му е рускиня/, има тесни връзки с бившия собственик на Ростелеком Константин Малофеев, санкциониран от Брюксел руски олигарх от обкръжението на президента Путин. Основателни или не, подозренията за поредна нова форма на хибридно овладяване на ключови звена от системата за сигурност предизвикаха обществена подкрепа и съответната ответна реакция на крайната местна прокремълска партия „Атака“. Като по команда нейният лидер Волен Сидеров за кой ли път затръби в парламента и по собствената си телевизия, че България се готви за война с Русия и че по този повод хора на ЦРУ дори вече оглеждали болници, хотели и училища в страната.

Репетиции по „Кремълски казачок“

В тази напрегната „ислямистко-хибридна“ обстановка се заговори и за поредна нова потенциална заплаха – предстоящата продажба на 4-тия по значение и свързван със собственика на останалата без лиценз КТБ Цветан Василев канал ТВ7, който има национален обхват . Купувачът щял да бъде гръцки бизнесмен, също приближен до споменатия вече руски олигарх Константин Малофеев. По-интригуващата информация според медийни публикации обаче е, че купувачът Янис Карагеоргис, възнамерявал да назначи за шеф на ТВ7 досегашния издател на в.“Дума“, председател на националното движение „Русофили“ и дългогодишен представител на 18 рускоезични телевизии на Балканите, Николай Малинов. Същият, който вече успя да обяви, че на този пост възнамерява да попълни „информационните дефицити“ в политическо и културно отношение сред българите, а след анексирането на Крим от Москва през миналата година, честити публично на всички православни християни победата в Третата кримска война.

Невидимата пропагандна радиация

Бившият посланик в Москва и политически анализатор Илиян Василев е убеден, че ислямската и кримската заплаха не са изолирани една от друга, а взаимно си влияят и усилват. „Дори повече – уязвимостите по отношение на радикалния ислямизъм се използуват в конфронтацията с Украйна – пример са многобройните чеченци, които се бият сега на страната на сепаратистите. Да не говорим за свързвания с атентата срещу Немцов чеченски ръководител Рамзан Кадиров, на когото в Москва вече гледат като на много по-голяма заплаха, отколкото на конфликта в Украйна.“, казва Илиян Василев пред ДВ. Анализаторът обаче смята, че за българската система за сигурност много по-трудна е хибридната заплаха, доколкото тя е от нов и неконвенциален вид. „Тя трудно се забелязва на радарите на държавните институции, на армията, службите, а и на обществото. Ислямистката заплаха не е нова за нас и света, нейните примери за тероризъм са известни, докато хибридната война сега е нещо като радиация – тя трудно се забелязва, но прониква дълбоко и опасно“, казва Василев.

Сигурността и българските интереси

В одобрения тези дни от кабинета доклад за състоянието на въоръжените сили през 2014 година, българското военно ведомство посочва като основна опасност за националната сигурност хибридната война, след която нарежда опасността от терористични действия на крайни групировки. Военният експерт доц.Тодор Тагарев обяснява пред ДВ това степенуване на опасностите по следния начин : „ За втората заплаха няма разногласия и при конкретна проява всички биха действали единно с разполагаемите сили и средства. За хибридната война обаче, това изглежда не е така и затова авторите на документа са я извели на първо място. Иначе и двете заплахи представляват наистина сериозна опасност“. Експертът е убеден, че покупката на важни за сигурността активи от хора, за които се предполага, че служат на интересите на един и същ руски бизнесмен, е много притеснителен факт и това противоречи на българските интереси.

Пазар на партии и политици?

Все пак съществува ли стратегия за противодействие на тези опасности за страната?

Военният експерт Тодор Тагарев припомня, че хибридната война е онази фаза на конфликта, в която едновременно се използуват традиционни и нетрадиционни средства, съчетани с пропагандни техники в социалните мрежи и медиите, директно политическо въздействие, купуване на партии и на конкретни политици. „Конфликтите обикновено започват с невоенно влияние и пример за това е въздействието върху рускоезичното население в Украйна, върху техния парламент, службите за сигурност и въоръжените сили. Така вече във въоръжената фаза на войната руснаците вече имаха огромно влияние в Украйна. Част от хората в България също са податливи на това проруско въздействие и то влияе много мощно върху местните граждани, които подкрепят позициите на Кремъл. А в повечето от случаите противоречи на българските национални интереси“, смята доц.Тодор Тагарев.

За дипломата Илиян Василев хибридната война срещу България може да се изроди в противопоставяне на една част от обществото срещу друга и тъкмо в това се крие уязвимостта на страната. „Единственият лек срещу хибридната пропаганда е осведомеността, прозрачността, постоянния обществен дебат, който трябва да е информиран. И той следва да стъпи върху истината и познанието, които преди четвърт век ни убедиха да тръгнем по сегашния си път“, обобщава в заключение Илиян Василев.

01.04.2015

Българският президент Росен Плевнелиев няма да присъства на военния парад на 9 май в Москва. От пресцентъра на държавния глава потвърдиха пред ДВ, че „ макар и динамична, към момента в програмата на президента не е включено такова посещение“. Според печата, на този ден той ще се включи в инициативи посветени на Деня на Европа. Премиерът Бойко Борисов въобще не е бил поканен да се включи в групата президенти, премиери и министри от различни страни на Червения площад. Или както той сам се изрази: „с Русия ние не сме се карали и не сме направили нещо, за което да се чувстваме виновни“.

От поканените 68 държавни глави и ръководителите на ООН, ЕС, Съвета на Европа и ЮНЕСКО, досега присъствието си в Москва са потвърдили 26 лидери. Сред тях няма да бъдат германската канцлерка Ангела Меркел, която предпочете да участва в полагането на венци на следващия 10 юни, британският премиер Дейвид Камерън, френският министър-председател Франсоа Оланд и повечето лидери на страните от ЕС, а малцина очакват появата в руската столица на американския президент Барак Обама. По този повод АФП цитира политическата анализаторка Лилия Шевцова, според която „участието в празненствата на 9 май в Москва ще бъде легитимиране на Путин и Кремъл чрез Втората световна война“. Руски коментатори от друга страна смятат, че пренебрегвайки предстоящия парад, западните лидери се надяват „да накажат Русия и да пренебрегнат гибелта на 27 милиона съветски граждани по време на войната“.

Битови състояния на политическа близост

Основателно или не ще бъде отсъствието на официална София от предстоящия московски „Ден на победата“? Как често обявяваната за „русофилска“ България приема този ход?

Историкът проф.Андрей Пантев е убеден, че решението на българския държавен глава е имитация, то не взето самостоятелно и с него се възпроизвеждат стереотипи и стандарти на сегашните формални съюзници на страната. „Има обаче един друг въпрос и той е, че ние вечно ще имаме комплекси около нашето участие във Втората световна война. Въпреки че доста коварно обявихме със закъснение война на Германия, на Парижката мирна конференция през 1947 година все още ни приемаха и ни осъдиха като агресори. Така че тези събития пораждат смес от съображения. От една страна е подражателството в рамките на днешните коалиции и съюзници, от друга – комплексът, че България е била възприемана много повече като съюзник в Тристранния пакт, отколкото като участник в антихитлеристката коалиция“, казва пред ДВ проф.Пантев. Той смята, че русофилството в България до голяма степен се свежда до обич към Достоевски и Шостакович и едва ли руската култура ще загуби много, ако не бъде призната от българите. От друга страна съществуват традиционни битови състояния на политическа близост между двете страни, въпреки че „целият свят ни е презирал за нашето политическо угодничество спрямо СССР“. „Тази крайност не говори много привлекателно, дори позитивно, за нашия имидж пред очите на света“, преценява проф.Пантев.

Защо българските „русофили“ мразят Русия?

Съвършено различна е оценката на проф.Пламен Цветков от НБУ. Според него България не е русофилска страна и това мит, който непрекъснато ни се набива в главите. „Замъглен от мита за националните катастрофи обикновено се забравя простичкия факт, че през Първата световна война България воюва срещу Русия, а през Втората световна война става жертва на съветската агресия“, казва пред ДВ историкът и продължава: „По принцип делението на обществото на „русофили“ и „русофоби“ идва от руската агентура в България, това е изкуствено деление. Счятам, че т.нар.“русофили“ са хора, които дълбоко мразят руснаците, тъй като те изцяло поддържат агресията на техните управници и така застават зад едно недемократично управление. А това осъжда самите руснаци да бъдат под недемократично управление за неопределено бъдеще“, е убеден проф. Цветков.

Кой се радва на Победата?

Историкът е категоричен, че решението на президента Плевнелиев е много правилно, тъй като, според него „български държавен глава няма какво да търси на едни чествания, които по много „щастлив“ начин отбелязват победата на Сталин срещу Хитлер в тази война. „Като източноевропейци нямаме никакви причини да се радваме на тази победа, която всъщност замени един националсоциалистически с друг комунистически тоталитаризъм. Да, България участва в единствените военни действия, които страната извършва през цялата Втора световна война и те са срещу хитлеристка Германия, при това предприети по решение на правителството на Константин Муравиев. Това беше едно усилие да се участва на страната на победителите срещу една наистина зловеща диктатура, каквато е нацистката. Резултатът обаче е, че тази диктатура беше победена от една друга, не по-малко зловеща и това не трябва никога да се забравя!“, казва проф. Пламен Цветков.

Сигнали, сигнали…

Проф. Андрей Пантев приема, че сигналът който изпраща София с официалното си неприсъствие на военния парад в Москва е насочен по-скоро към Брюксел и Вашингтон и съдържа посланието: „ Ето, ние не сме русофилска страна, не сме славяни, неправилно пишем на кирилица, общо взето не сме такива, за каквито ни смятате !“. „Мисля, че подобен ефект няма да се получи“, допълва иронично историкът.

Проф.Пламен Цветков от своя страна смята, че този сигнал е предназначен преди всичко за българите за да им напомни да бъдат хора с национално самочувствие. „Русия не ни е освобождавала от каквото и да било, тя е дошла в България за да ни завладява и ние нямаме никакви причини да й бъдем признателни. За какво да сме й благодарни? За това, че през 1878 г. разкъса България на 5 части? Русия участва в това разпокъсване, а не Берленския конгрес, както непрекъснато ни се повтаря!“, казва историка.

И все пак…

На този фон още през декември правителството на България отпусна над 100 хиляди евро за отбелязване на 70-та годишнина от Втората световна война. За възстановяване на военни паметници в страната и чужбина, за организиране на ритуали за почитане паметта на загиналите, за конференции, кръгли маси и изложби.

На 9 май ще се състоят, естествено, обичайните поклонения и протести пред многобройните и непокътнати паметници на Съветската армия в цяла България. Каквато, впрочем, е вече 25-годишната традиция за този ден.

25.03.2015

За първи път български изследователи въведоха ново определение за мизерията в страната, наричайки я „дълбока бедност“. В последното си проучване Икономисти от Института за пазарна икономика установиха, че в риск от този вид бедност, при която хората живеят с под 40 на сто дохода на средното домакинство, се намират близо 700 хиляди българи, сред които 200 хиляди деца и 300 хиляди безработни и икономически неактивни граждани. Това означава, че всеки десети българин е застрашен да удари дъното на сиромашията. Авторите на изследването са установили също, че ако един безработен все пак си намери работа, той ще получава средно само с 18 на сто по-висок доход, отколкото ако остане на социални помощи. Това съвсем не мотивира прехода от безработица към заетост и по-скоро превръща безработните в алтернатива на заетостта.

Живот на помощи

През януари вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че в цели райони на страната хората разчитат единствено на социални помощи. „Те нямат стимул да работят, защото нетната минимална заплата е много ниска и до началото на 1915-та беше дори под прага на бедността. Това не стимулира безработните да си търсят работа“, потвърди тенденията социалният министър. От друга страна съвместно изследване на фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения от края на миналата година установи, че „въпреки помощта от фондовете на Европейския съюз, социалната и икономическа политика в България не води до желания резултат по отношение на съществено намаляване на бедността и неравенството“, както и че „не е постигнат устойчив растеж на икономиката, стимулиране на заетостта, увеличаване на доходите и насърчаване на социалната интеграция“.

Гарантирано маргинализиране

„По някои други квалификации на ЕС ние сме още по-бедни, отколкото посочват изследователите на ИПИ, каза пред ДВ икономистът от УНСС проф. Ганчо Ганчев. Много добре е известно, че хората с минимални пенсии, безработните, ромското население, което се издържа главно от детските надбавки – всички те живеят в изключителна нищета и никак не съм сигурен, че термина „дълбока бедност“ отразява истинските размери на трагедията. А тя е пряка последица от водената дясна политика за управление на доходите – плоско данъчно облагане, нисък дял на преразпределение на бюджета и още редица други фактори“, смята професорът от УНСС.

Програмният директор в Институт „Отворено общество“ Боян Захариев от своя страна поясни, че дълбинната степен на нищета не се състои само в липсата на пари, а при нея се случват и някои други неща. „Когато човек е беден той обикновено е безработен и никой не му внася никакви осигуровки. Това означава, че един ден в бъдеще той няма да има пенсия, но още сега той ще бъде лишен от достъп до здравеопазването, защото не си е платил здравните осигуровки. За да се лекува, той би трябвало да извади от джоба си солидна сума за лекар, а ако се разболее сериозно, тъй като няма да може да си позволи лечението, ще е принуден да остави болестта да се развива, докато заболяването стане хронично, а лечението много трудно. Въпросният човек е закрепостен на едно място, тъй като няма пари да пътува – дори да има работа за него на по-отдалечено място, той не може да пътува дотам, както и да наеме жилище наблизо. Децата, които живеят в домакинството на такъв човек, не могат да ползуват неизбежните частни разходи за образовение – за учебници, тетрадки, облекло, обувки през зимата и поради това обикновено отпадат от училище. Така маргинализирането на тази категория хора е почти гарантирано“, отбелязва изследователят Боян Захариев.

Деца на природата

Има ли в България постоянна прослойка от хора, за които мизерията се е превърнала в рутинен начин на живот, нещо като екзистенциална даденост?

Проф.Ганчо Ганчев е категоричен, че подобни групи вече има и причината за появата им е в много ниското равнище на образование: „Когато сте с нулева образованост и дори не можете да четете, вие не сте в състояние да вземете рационални решения, като примерно, да стигнете до извода, че трябва да направите някакви усилия за да излезете от състоянието на бедност, в което се намирате. От друга страна ако цял живот сте били беден и родителите ви са били бедни, вие нямате други перспективи, освен да се приспособите към същия начин на живот, просто нямате друг избор. За да очакваме тези хора да имат рационално поведение, да имат работа за да печелят повече, те трябва да притежават някакво натрупване на човешки капитал, най-вече под формата на адекватно образование. Без този минимум инвестиции е безсмислено обществото да очаква нещо повече от тях“, казва икономистът.

Мизерия в периферията

„Според Евростат България е рекордьорка в ЕС по броя на младежи, които не учат, не работят, не ходят на курсове за квалификация, припомня Боян Захариев. Проблемът съществува в цялата страна с изключение на големите градове с развити икономически „хъбове“ в централните си части. Той засяга и други възрастови групи, но парадоксалното за младежите е, че от тях се очаква все пак да имат някакво желание за дейност, за живот, стремеж към развитие“. Изследователят от „Отворено общество“ търси причините за това явление в ниските доходи, тъй като младите имат други очаквания за живота, както и в липсата на необлагаем минимум за най-ниските доходи. И най-сиромашкото заплащане сега се облага със задължителния плосък данък от 10 процента, което още повече „удря“ заплащането при по-неизгодните нископлатени позиции. Други, по-дълбоки причини Захариев вижда в ниското образование, както и липсата на икономически перспективи извън по-големите градове.

Изходът

„Не демографската криза води до бедност, а обратно – бедността води до намаляване на раждаемостта“, твърди проф.Ганчев, опровергавайки широкоразпространеното твърдение в публичното пространство днес. Според него между смъртността и отделяните за здравеопазване пари съществува пряка връзка, защото същината на кризата е, че раждаемостта е по-ниска от смъртността. „Ако се инвестират повече средства в здравеопазване и в стимулиране на икономическия растеж, можем да излезем от демографската криза. Това обаче предполага друг икономически климат“, е убеден икономистът от УНСС.

Според Боян Захариев българската бедност е кодирана в онова, което не са централните части на големите градове – липса на социални и здравни услуги, на добро образование. „Всичко там създава усещане за упадък – като навлезе малко повече в провинцията човек усеща този упадък с кожата си – разбити улици, стари сгради, обща занемареност. На този фон е логично да има хора, които нямат желание да се занимават с нищо. А озоваването на международния „терминал 2“ на летището всъщност изисква активност, поемане на риск от онези, които напускат страната. Докато за много хора това е неизбежен изход, за България и нейната икономика тяхното отсъствие не е изход. Като общество трябва да открием нещо друго като вариант, което все още ни убягва. Надявам се това да се случи преди да е станало много късно“, обобщава ситуацията Боян Захариев от Институт „Отворено общество“.

17.03.2015

Един от лидерите на Патриотичния фронт поиска в парламента широка обществена дискусия за възобновяване на смъртното наказание на фона на започнала подписка с искане за референдум по въпроса. Привърженици на допитването обявиха, че първоначално подписи ще се събират във Велико Търново заради убитата в края на февруари 28-годишна студентка там, а след това инициативата щяла да бъде пренесена в София, Стара Загора, Правец и дори в Германия.

Идеята за връщане на смъртното наказание не е нова в средите на българските националисти. Още през 2011 година парламентът отхвърли с мнозинство предложението на водача на „Атака“ Волен Сидеров за промени в Наказателния кодекс, направено по повод конфикта в Катуница, при който починаха двама младежи. Точно преди година депутати от „Атака“ отново лансираха идеята за връщане на най-тежкото наказание и за пореден път не бяха подкрепени от другите народни представители. В края на 2012 година двама напуснали „Атака“ независими депутати бяха основали коалиция „Не на ЕС“. Освен за връщане на смъртното наказание, тя пледираше за носенето на оръжие и заедно с включилите се към нея три непарламентарни групировки – Християн-социалният съюз, Съюзът на демократичните партии и движението “Ера 3”, се обявяваше против ромското малцинство.

„Не“ на легалните екзекуции

Непосредствено след демократичните промени през 1990 година в България върху изпълнението на смъртни присъди беше наложен мораториум. През 1998 година смъртното наказание беше официално премахнато от НК като противоречащо на Европейската конвенция за правата на човека и други международни документи. Неотдавна международната правозащитна организация Амнести интернешънъл огласи пет основни аргумента против смъртното наказание, които в съкратен вид показват, че: при изпълнението на смъртна присъда съществува риск да бъдат убити невинни хора; постановеното от съда отнемане на живот не е ефективно средство за предотвратяване на тежки престъпления; смъртното наказание не допринася по никакъв начин за по-голяма сигурност и спокойствие в обществото; легализираната екзекуция създава страдание и подпомага цикъла на насилие; терминалното наказание е нарушение на човешките права независимо дали обществото го подкрепя.

Първична обществена реакция

Бившият конституционен съдия и магистрат в Европейския съд по правата на човека Димитър Гочев определя желанието за възобновяване на смъртното наказание в България като твърде първична обществена реакция с ниска степен на етично ниво. „Смъртното наказание в исторически план е вид отмъщение от типа „зъб за зъб“, то е характерно за първобитните общества. За съжаление чувството за отмъщение съществува и днес у хората – те настояват за някакво възмездие и то често включва искане за смърт на човека, извършил някакво престъпление“, пояснява пред ДВ юристът. Според него обаче българите вече са достигнали друго ниво като общество и следва да имат нови етични разбирания. „Смъртното наказание не е само правен, а и етичен въпрос. Дали то ще влезе в правната норма на НК или не, зависи от това дали ще успее да премине през изпитанието на етичните и хуманни съображения“, казва съдия Димитър Гочев.

Неграмотността и екзекуциите

„Не съм убеден, че онези, които предизвикват подписка за връщане на смъртното наказание действително имат сериозни намерения за това след като става въпрос за официална европейска политика. Вероятно наблюдаваме пореден опит да се печелят някакви политически дивиденти – сред значителна част от българите битуват изостанали с десетилетия разбирания, че по този начин може да се ограничи престъпността“, пояснява от своя страна професорът по право в Софийския университет и бивш председател на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. Той цитира представител на Патриотичния фронт, който тези дни съвсем чистосърдечно е признал пред медиите, че всъщност целта на неговата формация не е връщането на смъртните присъди, а по-скоро заостряне общественото внимание върху тежките престъпления напоследък и призив за засилване на превенцията в борбата срещу тази криминална престъпност. „ Ако трябва да сме обективни, референдум по тази тема би събрал немалко гласове „да“, но аз не вярвам да се стигне до него“, казва проф. Герджиков.Той припомня с голямо неудобство, че стотици хиляди българи са неграмотни и трудно може да се очаква от хора, които не могат да четат и пишат да имат изградено отношение към основните човешки ценности и правото на живот. „В този смисъл у нас има почва за подобни крайни решения, които са в пълно противоречие със съвременното развитие на обществото“, признава бившият председател на НС.

Наказанието на Каин

Кой, все пак, е най-сериозния аргумент срещу „легализираното убийство“, както някои експерти наричат смъртното наказание днес?

Съдия Димитър Гочев смята, че това е неговата пълна безсмисленост. „Да отнемеш човешки живот означава да постъпиш по напълно първичен начин и затова цивилизованото общество предлага други решения. Не съм бил наказателен магистрат в България, но в ЕС често съм се сблъсквал с подобни казуси. Те трябва да бъдат решавани от гледната точка на човешките права, на съвременните схващания на едно развито общество, каквото ние трябва да бъдем и вече сме. Твърдя, че България се намира вече в друга етично-морална фаза на общественото си развитие“, казва Димитър Гочев.

Проф. Герджиков се връща към немалкото случаи, при които хора погрешно са били осъдени на смърт. „Представете си какво означава невинен човек да бъде осъден и екзекутиран! Това противоречи на християнските не ценности – ние какво, ще се издигаме до нивото на Бог за да разполагаме с човешкия живот и да решаваме кой има и кой няма право да живее? Подобно нещо не можем да си приписваме. Разбира се виновният трябва да понесе своето. Нима лишаването от свобода е по-малко тягостно и тежко наказание? Да си пипомним, че Бог не осъжда Каин на смърт за неговото братоубийство, а го наказва да живее с мисълта, че е убиец…“, казва проф. Огнян Герджиков.

25 март 2015

През миналата година в България са били родени 63 хиляди бебета, от които едва 5 на сто, според препоръките на всички световни специалисти, са закърмени през първия час след раждането. Педиатрите смятат, че това оказва значително влияние върху устойчивостта и бъдещата продължителност на естественото хранене на новородените. В България кърменето е със средна продължителност от крайно недостатъчните 3 месеца, като почти половината кърмачета още в най-ранните си дни биват дохранвани с подсладена вода. Нещо, което лекарите преценяват като особено тревожно.

Интелигентната майчина кърма

Тези дни германският „Зюддойче цайтунг“ цитира резултатите от изследване на епидемиолози от Федералния университет в Пелота, Бразилия. Според тях дете, което е било кърмено в ранното си детство, през зрелите си години обикновено печели най-много пари. Ще попитате защо? Бразилските учени не само са потвърдили, че естественото хранене на децата с кърма стимулира развитието на тяхната интелигентост /нещо, което специалистите в тази област отдавна твърдят!/, но са доказали, че завишения IQ на бебетата след порастването им като зрели индивиди реално се отразява върху техните доходи и благосъстояние. В тест за интелигентност продължително кърмените с майчино мляко днешни 30-годиши хора са показали с пъти по-високи резултати от други тествани лица, които са били кърмени само около месец. В крайна сметка личностите, които са били хранени с майчино мляко над една и повече години, са се оказали много по-образовани и съответно добре платени, отколкото останаите, са установили бразилските изследователи. Те обаче далеч не смятат, че причина за тези резултати е само близостта между майката и бебето, която кърменето предлага. Отговорът се съдържа в състава на женското мляко и по-точно в т.нар. „докозахексановата киселина“, която единствена се натрупва в майчината кърма и играе ключово важна роля в развитието на мозъка и нервната система на новородените.

Каква е картинката в България?

В края на миналата година, позовавайки се на резултати от международното изследване PISA, Световната банка обяви, че 40 на сто от българските ученици на 15 годишна възраст разпознават буквите, но не разбират, не могат да обяснят или да анализират какво са прочели. Факта, че почти всеки втори български ученик е полуграмотен подсказва какво ще бъде положението в страната след 20-тина години, независимо дали причините за недоразвитата грамотност са социални, образователни или са свързани с кърменето в бебешка възраст.

Тези дни икономистите от ИПИ заговориха за „дълбоката бедност“ в която е изпаднал почти всеки 10-ти българин. Факторът образование, според тях, се оказва ключов за реализацията на пазара на труда. В най-висок риск от бедност естествено са функционално неграмотните лица. Вероятно сред тях има мнозина, които още от първите дни от живота си са били захранвани само с подсладена вода и кондензирано мляко.

Такса „кърмене“

Броят на недокърмените български бебета вероятно ще продължи да нараства успоредно с увеличаващите се репресии спрямо техните майки. „Светлият“ пример на гавазите от софийския мол, които са прогонили кърмеща майка от охранявания от тях район, вероятно ще бъде последван от пазачи на детски площадки, паркове и градинки, които с викове ще гонят младите майки и техните бебета. Нищо чудно и градските общини да се възползуват финансово от ситуацията, като измислят събирането на такса „кърмене“ от пешеходните зони и улици в центъра. Щом имат деца – да плащат, нали?

Всичко това е на път да се превърне в една нова бъдеща „Оптимистична теория за българския народ“. В която интелигентната „докозахексановата киселина“ в майчиното мляко няма и не може да има място.