10.06.2015г

Защо скандалният руски документален филм „Варшавският договор.Разсекретените страници“ не породи ответни реакции в България? Какви опасности крие повторението на историята?

На 23 май държавният тв-канал „Россия 1“, излъчван в ефир и онлайн, подари на многомилионната си аудитория документалния филм „Варшавският договор. Разсекретените страници“. С архивни кинокадри и спомени на участници в събитията, авторите се опитват да убедят зрителите, че командваният от Москва Варшавски договор всъщност е бил миролюбива отбранителна организация, създадена единствено в отговор на западния агресор НАТО; че целта на нахлуването в Чехословакия през август 1968 г. и последвалата окупация на страната всъщност е била да се предотврати подготвян Запада преврат с участието, забележете, на бивши есесовци и техни колаборанти; че извън Прага навсякъде местното население е приветствало братски окупаторите.

Пренаписване на историята

Очевидните фалшификации и манипулации на историята във филма предизвикаха незабавни реакции на най-високо равнище от страна на Чехия и Словакия. Ръководителят на чешката дипломация Лубомир Заоралек привика посланика на Москва в Прага и директно го попита: “Как е възможно след като минаха толкова години, в които за окупацията се извиниха не само представителите на СССР, но и властите на днешна Русия, да се появява такъв документален филм по руската държавна телевизия?“. Освен това Чехия изрази остър протест срещу включването на четирима нейни политици /сред които неотдавнашният външен министър Карел Шварценберг и бившият еврокомисар Щефан Фюле/ в списъка с 89-те европейски политици и дипломати, на които е забранено да влизат в Русия. Правителството в Братислава също не закъсня с реакцията си и възмутено окачестви пропагандния кинодокумент като „опит да се пренапише историята и да се фалшифицират исторически факти“.

Камъни по българите в Чехословакия

В скандалния руски филм България присъства единствено като една от участничките в инвазията в Чехословакия през 1968-ма. На документалните кадри се вижда как Тодор Живков следва раболепно Леонид Брежнев на срещата при вземането на решението за военната намеса на 24 август. Естествено авторите филма са пропуснали да включат екзалтираното слово на Живков, в което той зове съюзниците: “Трябва да минем в настъпление или ще стане по-лошо. Трябва да разгромим контрареволюцията. Трябва да ликвидираме контрареволюционните банди в Прага, Братислава и другите градове.” Години след тези негови думи българите в Чехия и Словакия неизменно бяха наричани „окупатори“ и след тях често летяха камъни.

Пропагандна терапия на вината

Към кого, всъщност са насочили фалшивите си послания авторите на филма, след като историческите факти са безспорни и голям брой свидетели на „братската“ военна окупация още помнят срамните събития от 1968-ма? Според Илиян Василев, който е бивш български посланик в Москва и единственият българин, включен в споменатия забранителен списък на Кремъл, основния адресат на филма е руската общественост. „Пропагандната терапия на вината за минали провали и престъпления на Съветския съюз е част от възраждането на новия „неосъветски“ руски имперски дух. В този процес няма място за слаби страници и затова в Москва им е нужна нова интерпретация на историята“, казва бившият дипломат и припомня пред ДВ прословутото писмо-покана на украинския президент Янукович за навлизането на руските войски в Крим през миналото лято. „През 1968 година беше използван същия претекст за нахлуването в Чехословакия. Просто няма нищо ново в подхода, всичко е добре познато от историята“, казва Василев.

Носталгия по СССР

Все пак кой и защо желае да зомбира Варшавския договор, който в същността си беше съветска военна структура с участието на някогашните социалистически държави? Илиян Василев е убеден, че освен за консолидиране на руското общество, въпросната пропагандна идея на Кремъл е насочена и към онези среди в Централна и Източна Европа, за които привързаността към бившия Съветски съюз продължава да бъде религия. „Тези хора се нуждаят от някаква идеология и аргументи, за да отстояват позициите си в дебата около инвазията в Чехословакия. И ето – филмът им ги предоставя!“, казва Василев. Бившият дипломат е притеснен от липсата на реакция от страна на правителствата на другите бивши членки на Варшавския договор, участвали със свои военни контингенти в инвазията през 1968 година, в това число и българското. „Разговорът за интерпретацията на историческите факти трябваше да се проведе във всяка една от тези държави, но това все още не се случва“, смята Василев.

„България се извинява !“

На 21 август 2013 г. протестиращите от 69 дни в София граждани се отправиха към Чешкото посолство и поискаха със скандирания извинение за българското участие в срамната военна акция през 68-ма. На същия ден част от софийския Паметник на съветската армия също осъмна боядисана в розово по подобие на руския танк-паметник в Прага, с надпис на чешки: „България се извинява!“. Защо 45 години след потушаването на „Пражката пролет“ българите и източноевропейците все още не забравят тези събития?

„Най-големия им страх идва от опасността историята да се повтори, пояснява Илиян Василев. Тъкмо това е големия проблем, който повдига руският пропаганден филм. Защото внушенията в него вероятно имат за цел да подготвят зрителите за ново бъдещо милитаризиране на Русия. Тъкмо повторението на историята поражда най-големите опасения, а не споровете на историците и участниците в тези събития. Затова е време нашите общества да се освободят от тежестта на миналото и хората да узнаят истинските факти от недалечното минало“, казва в заключение бившият български посланик в Москва Илиян Василев.

03.06.2015

Противно на създадените през последните години представи за западащото или направо изчезващо българско село, Асоциацията на българските села публикува данни, които говорят, че през последната година почти 34 хиляди българи са предпочели да заживеят далеч от градовете. Впечатляващото е, че половината от тези вътрешни емигранти са в активна трудова възраст, докато останалите са наскоро пенсионирали се граждани. Официалната статистика също потвърждава тенденцията – през 2014 година относителния дял на преселилите се от градовете в селата е бил с над 26 на сто по-голям отколкото в направлението „село-град“. Според НСИ днес в селата живеят малко под 2 милиона души или 27 на сто от българското население, а от общо 5009-те села в страната 564 са без население или с едноцифрен брой жители.

Екологични утопии

Социалният антрополог Харалан Александров обяснява тези процеси с „ефекта на махалото“. Според него хората са започнали да осъзнават, което е феномен на променящата се култура, че радостите на града са свързани с куп неудобства и че е много по-добре да живееш на село, отколкото в градското гето. „Все по-често в категорията „качество на живот“ освен доход хората включват и достъпа до чист въздух, природата и естествената храна. А те са много по-достъпни и на по-ниска цена в селата, отколкото в града“, казва изследователят пред ДВ.

Александров е убеден, че напускащите градовете не се опитват да се приспособяват към живота на село след като от поколения вече са загубили своите земеделски и стопански инстинкти. По-скоро това са хора, които изпитват неудоволствие от пренаселения град, имат желание за някакъв различен живот и вероятно тези техни усещания са свързани с някаква еко-утопия. Социалният антрополог дава за пример близкото до София село Желен в Искърското дефиле, където група млади хора са се преселили за да живеят природосъобразно, щастливо и хармонично с природата и със себе си. „Колкото повече нарастват конфликтите в големите модерни урбанистични общества и колкото по-трудно е да се постигне хармония в свят с твърде много интереси и неравенство, толкова по-голям става интереса към селото“, коментира изследователят.

Джон Милтън, Русо и Толстой

И все пак увеличаващите се последователи на Жан-Жак Русо, който призовава да се върнем „назад към природата“, неизбежно ще се сблъскат с тежките проблеми в селските райони на България – липса на инфраструктура, на училища за децата, отдалечено медицинско обслужване, повсеместна битова престъпност. Какво е обяснението на този парадокс?

Според Харалан Александров при връщането си на село тези хора са доста избирателни. Част от тях обикновено населяват симпатични туристически примамливи места, които имат характеристиките на „Изгубеният рай“, поемата на средновековния поет Джон Милтън, в която той разказва за съдбата на библейските Адам и Ева. Други са прегърнали идеите на толстоизма, чиято цел е хората да живеят живот в съгласие с природата чрез земеделие и любов помежду си. Трети, които са живели в чужбина и добре познават „прелестите“ и „радостите“ на напрегнатия градски живот, правят своя осъзнат избор. „Как ще е справят те, доколко ще оцелеят техните своеобразни общности, предстои да видим“, казва антропологът и предупреждава, че „всяка утопия носи в себе си зародиша на диктатурата и тиранията“.

Бягство от перманентната криза?

И все пак тези вътрешно миграционни процеси се наблюдават в едно ако не кризисно в момента, то в постоянно пред или след кризисно състояние на обществото. Бягството от града не е ли реакция тази обстановка?

„В перманентна криза е самата България и това е един от възможните отговори, казва Харалан Александров. „Когато кризата все не свършва и мъката продължава, хората се мобилизират, надяват се нещо да се промени, но в крайна сметка същото продължава. Липсва организираща идея и нова идеология, която да ги мотивира, да ги устреми към някакво колективно бъдеще като народ. Тогава много удобно се появяват тези малки, уютни /поне по начина по който хората си ги въобразяват/ общности, членовете на които копнеят да се върнат към първоизвора. Няма как да е другояче“, пояснява изследователят.

Резервати на традицията

В развитите страни границата между града и селото е незабележима или въобще липсва. Дали е възможно тази граница да бъде заличена някога и в България?

„Да, възможно е това са се случи, но първо предстои да изчезнат още много села – очевидно по-отдалечените и най-безперспективните няма да могат да оцелеят“, смята Харалан Александров. Според него населените места, които са разположени по-близо до големите градове, вече се организират и много от тях са придобили удобства не толкова по отношение на инфраструктурата, колкото до достъпа до услуги и възможности за работа. Те могат да се превърнат в нещо като луксозни предградия към градовете. „Третият вид населени места вероятно ще бъдат целенасочено съхранени като резервати на някаква възпроизведена идея за традиция“, прогнозира изследователят.

Незабелязаният ресурс

И все пак дали на мястото на границата между града и селото няма да се появи етническата граница между хората? Изследователи вече констатират тенденция на намаляване на българското етническо население за сметка на жители на други етноси в селата?

„Наскоро минах през ромската махала на Лом „Хумата“ и се оказа, че в нея вече почти не са останали жители – младите отдавна са в Италия и Испания, виждат се само баби и дядовци. Изводът е, че и там протичат същите миграционни процеси както навсякъде в България. Част от тези хора ще се върнат, мнозина вероятно ще бъдат променени, ще донесат със себе си различна култура, може би ще се опитат да я приложат. Други вече ще притежават ресурси и средства и ще се опитат да развият предприемачество. Всичко това предстои да се види.

Едно, обаче, е сигурно. Българското село все повече ще се разпознава като ресурс, който досега не е бил открит и видян. Интересът към него ще се засилва и то от значително по-широк диапазон хора. Досега това бяха само големите земевладелци, които придобиваха земя по силата на субсидиите, които ги направиха богати. Със сигурност, обаче, картината започва да се променя и дано това да бъде за добро“, казва в заключение социалният антрополог Харалан Александров.

27.05.2015

Ще се превърнат ли българските изтребители Миг-29 в „летящи ковчези“? Това се питат тези дни военни специалисти и политици след отчаяната самоинициатива на ВВС да продължат до средата на 2016 година бойното дежурство с остарелите съветски машини след удължаване ресурса на техните двигатели от български авиационни механици. Пред опасността да се наруши конституционното изискване за охрана на въздушния суверенитет на страната както и да се провалят ангажиментите по съюзническата мирновременна мисия на НАТО „Еър полисинг“ /Air policing/, командването на българската военна авиация обяви, че поема огромната отговорност и риск да стори това, а военният Николай Ненчев допълни, че неговото ведомство има волята и възможностите „с наличните ресурси да охранява въздушното пространство до средата на следващата година“.

Изтребителна техническа самодейност?

През април 2012 г. един от внесените през годините на комунизма съветски Миг-29 се запали в движение се разби край Пловдив, като преди това двамата летци успяха да катапултират. Като официална причина за аварията беше посочена пилотска грешка, но с допълнението, че поради липса на средства, за бойните пилоти не могат да се осигурят достатъчно летателни часове. Към този хроничен проблем на квалификацията днес се прибавят ресурсното износване на самолетните двигатели и липсата на 40 милиона евро за ремонт от фирмата производител. Известно е, че изтребителите Миг-29 са с два двигателя, които след всеки 350 часа експлоатация трябва да бъдат изпращани за инспекция или ремонт в Русия. Поради липса на лиценз, налични резервни части, инструменти и системи за контрол и диагностика, България никога досега не е ремонтирала двигатели на съветски изтребители. Поради което командващият ВВС ген. Румен Радев беше принуден да признае, че подобно начинание представлява поемане на голяма отговорност. “Поема я командването на ВВС, но отговорността и риска най-вече се носи от нашият летателен и инженерно технически състав”, заяви командващият.

Техники на оцеляване

Освен председател на парламентарната Комисия по отбрана, ген. Михо Михов е военен летец, преминал от командването на ескадрила до постовете командващ на ВВС и началник на Генералния щаб на БА. Според него въпросът за възможното превръщане на военните пилоти в „летци-камикадзе“, а сегашните Миг-29 на българските ВВС в „летящи ковчези“ е основателен, но все пак преувеличен. „Цели десет години съм летял на този тип самолети и мога да твърдя, че това е надеждна машина, макар и вече доста остаряла – все пак в последно време се появиха редица нейни модификации“, поясни пред ДВ генералът. Въпреки това той е посъветвал командващият ВВС ген.Радев да не поема подобен риск, който носи редица потенциални опасности. Генерал Михов е убеден, че дори при авария с някой от двигателите, шансовете за оцеляване на пилота и машината са значителни. „Нека не забравяме, че Миг-29 имат два двигателя и ако единия откаже, пилотът е в състояние да приземи самолета само с единия. Освен това крайната предпазна мярка, катапултирането, може да бъде задействано и на 100 метра от земята. То е още една гаранция за запазване на живота на пилотите“, е убеден бившият военен летец.

За авторитета и достойнството

И все пак не само съюзниците на България от НАТО, но и самите руски производители на изтребителите как биха погледнали на евентуална авария във въздуха?

Генерал Михов си спомня инцидента през 1992 г. с изтребител Миг-21 край Узунджово, при който загинаха двама първокласни военни пилоти. „Медийният шум, който се вдигна около остарялата съветска военна техника беше голям и още тогава беше поставен въпроса за нейната подмяна със съвременни западни бойни машини, разказва бившият пилот. Най-големи щети върху имиджа обаче понесоха не българските пилоти и техници, а руските производители, които след катастрофата трябваше дълго да доказват качествата на своите самолети и тяхната безопасност. Тъкмо те, производителите и фирмите за поддръжка, имат най-голям интерес от сигурността и безаварийността на полетите, затова държат и за безусловното спазване на тяхната експертиза и стандарти при ремонтите“, е категоричен ген. Михов.

Инвестиции в човешкия фактор

Председателят на парламентарната Комисия по отбрана не очаква рискованата инициатива на командването на ВВС да породи вълна от напускащи авиацията майори и подполковници, които съставляват мнозинството военни летци в момента. „Колкото до младите пилоти и курсанти, те трябва да вярват, че държавата все пак ще изпълни ангажиментите си за доставката на съвременни западни бойни самолети както за изпълнение на съюзническите ангажименти на страната, така и за тяхната летателна подготовка. Защото в обучението на един военен пилот са вложени огромни средства, които се връщат на обществото под формата на неговата боеспособност и готовност за защита на въздушните граници. А тези качества са резултат от дълго тренираната комбинация между човек и машина“, заключава председател на Комисията по отбрана при българския парламент ген.Михо Михов.

Дилемата на Борисов

Тези дни Съветът по отбрана и парламентарната Комисия по отбраната решиха до края на юни да внесат за гласуване от правителството проект за придобиване на 16 нови западни изтребители на стойност 1.5 милиарда лева. Как ще реагира на този ход премиерът Бойко Борисов засега е неясно, предвид категоричния му досегашен отказ да се отделят средства за бойни самолети. Във всички случаи обаче, решението на министър-председателят няма да е просто, защото той е изправен пред дилемата да постави под въпрос конституционните и съюзнически задължения на България по охраната на своето въздушно пространство и да подложи на опасни рискове сигурността на бойната авиация, или най-накрая да се опита да сложи край на продължилата десетилетия сага около превъоръжаването на бойната авиация с модерни бойни самолети. Както биха казали някои – дилема за милиарди!

20.05.2015

Кога лидерът на ПЕС Сергей Станишев е искрен – в Скопие тези дни или в София през юни 2013-та? Как и от кого следва да се печели доверието на македонците?

“Няма да се оттегляме. Няма да се предадем. Македония е силна, решителна, отново побеждава. Ние побеждаваме – това заяви македонският премиер Никола Груевски на митинга в негова подкрепа в Скопие, с което охлади надеждите на социалдемократическата опозиция от СДСМ, че оставката на правителството му ще дойде бързо и лесно.

„Няма да подавам оставка защото пред себе си имам кауза и тя не е приключила“ – тези думи, изречени в средата на юни преди две години, принадлежат на тогавашния лидер на парламентарната „Коалция за България“ и председател на БСП, днес председател на ПЕС, Сергей Станишев. С тях той отхвърли поисканата от съпартийците му оставка след избора на Пеевски за шеф на ДАНС, когато десетки хиляди протестиращи скандираха пред Министерския съвет „Мафия“ и „Оставка“ към подкрепяното от БСП правителство на Орешарски.

Паралелът между двете изявления се натрапва след впечатляващото участие на председателя на ПЕС и бивш лидер на БСП Станишев в неделния протестен митинг на опозицията в Скопие.

Между „Разпни го!“ и „Осанна!“

Пред пред десетките хиляди недоволни от управлението на Груевски граждани Станишев заяви екзалтирано: „Нема правда, нема мир!“ и поред започна да защитава свободата на словото, изразяващите различно от официалното мнение неправителствени организации, да критикува нарушените социални баланси в републиката, където „много пари бяха потрошени за луксозни проекти, вместо да бъдат финансирани здравеопазването и образованието“. Лидерът на европейската левица произнесе политически коректно речта си на английски език, най-вероятно за да бъде разбран точно от придружаващите го депутати от ПЕС . Едва накрая той премина на напълно познатия за македонците български за да им каже: „Искаме да видим Македония спокойна, просперираща като член на ЕС!.“

Произнесе впрочем, тези думи със същия патос, с който в навечерието политическата буря в България през юни 2013-та ултимативно предупреди депутатите си: “Или гласуваме за Пеевски като председател на ДАНС, или влиятелни икономически групировки свалят правителството със социални протести”. И когато страната вече беше залята от масово гражданско недоволство, със същата увереност коментира: „Реакцията на опозицията на кандидатурата на Делян Пеевски показва, че Орешарски е направил правилния избор“. Може би за себе си тогава Станишев е бил прав. Неотдавна обаче, две години по-късно, не друг, а неговият съпартиец и тогавашен председател на Софийската организация на БСП Румен Овчаров без колебание призна по телевизията, че предишното ръководство на БСП и лидера Сергей Станишев са направили партията „директен изпълинтел на интересите на бизнес групировката на Делян Пеевски и Цветан Василев“ и тя се е превърнала в „изпълнител на бизнес проектите на друга партия – ДПС”.

Паралелни политически съдби?

На организираната от ПЕС тези дни в София Балканска конференция, бившият председател на БСП настоя за независимо разследване за твърденията на македонската опозиция излезли от скандалните записи на разговори на високопоставени представители на властта и на самия премиер. Той окачестви като „недопустима“ забраната на Заев да пристигне на форума в София поради повдигнатото срещу него обвинение. Естествено Станишев мълчаливо подмина факта, че в средата на март ЕП отне имунитета му на български евродепутат по искане на главния прокурор Цацаров за престъпление във връзка с информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация. Просто Станишев е обвинен, че докато е бил министър-председател от 2005 до 2009, е изгубил седем документа, съдържащи строго секретна информация.

Тоова даде основание на някои проправителствени медии в Македония да отбележат многозначително, че в края на февруари водената от Станишев делегация на ПЕС в Скопие е имала среща с ръководството на СДСМ, на която той е изразил подкрепата си за Зоран Заев във връзка с нашумялата афера „Пуч“/държавен преврат/. А не е тайна, че председателят на македонската опозиция също е обвиняем, но в шпионаж и опит да превземе властта по недемократичен начин чрез публикуване на материали и документи свързани със скандалите и аферите на сегашното правителство.

Как и къде се водят евродепутатските битки?

На неделния опозиционен митинг в Скопие лидерът на ПЕС Станишев пожела успех на СДСМ и в края на словото си възкликна на български: „Братя и сестри, обичаме ви!“. Ден след него, на проправителствения митинг на премиера Груевски, председателят на ЕНП Жозеф Дол изрази чрез писмо своята подкрепа на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и призова за диалог в рамките на институциите. Така двете най-големи фракции в ЕП по своему се обясниха в любов към партийните си фаворити в македонската политика. Дали обаче обикновените и притеснени македонци повярваха на тези признания, дошли при тях едва след стрелбата и жертвите в Куманово? И след като улиците в бившата югорепублика вече се изпълниха от протестиращи срещу политическата и икономическа корупция на властта? „Много е лесно да излезеш на трибуната и да предложиш солидарност и подкрепа, но битката на евродепутатите се води на друго място“, написа в македонския вестник „Дневник“ журналистката Жана Божиновска по повод изявите на евродепутатите в Скопие . И така всъщност им припомни нещо много важно. И отговорно, естествено.

14.05.2015

Пред какви „меки рискове“ е изправена България от кризата в югозападната й съседка? Каква е ролята на тайните служби в двустранните отношения?

Само три дни след кръвопролитията в Куманово и разразилата се политическа буря в Македония, премиерът Бойко Борисов свика Съвета по сигурност към правителството и обяви, че всеки час службите за сигурност докладвали за рисковете за България. След спешното заседание бяха дадени уверения, че кабинетът и службите вече имали план да покрият всички възможни рискове за България от събитията на югозапад от страната. „Македония ни е съседка и каквото се случва там може да рефлектира и върху нас“, заяви по телевизията външния министър Даниел Митов и подчерта, че отговорността за кризата се носи от правителството в Скопие. „България не може да се меси във вътрешните работи на Македония, но доколкото страната се стреми към членство в ЕС, редовните членки имат правото да изказват своите притеснения и са длъжни да помагат“, уточни външният министър.

Бежанци комшии?

Бившият генерален консул в Битоля, сега преподавател по история в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ д-р Наум Кайчев е убеден, че българските служби за сигурност едва ли ще допуснат проникването на българска територия на „терористични групи и елементи“, по думите на вътрешната министърка Бъчварова. „Нека не забравяме все пак, че има разлика в охраната на границите на държавите от ЕС и другите страни от Западните Балкани и тя не е от вчера или от днес. Въпреки това структурите по сигурността следва да бъдат нащрек и да си вършат работата“, казва пред ДВ Наум Кайчев. Според него вълна от македонски граждани към България може да се появи само при драматично влошаване на обстановката в Македония, но дори и тогава тя няма да бъде проблем за държавата. „Това все пак са близки хора, много от тях имат роднини в България, притежават и собствени имоти у нас. Да не говорим за многобройните възпитаници на български висши училища, както и за македонци, които вече са уседнали и работят в българските градове. Евентуалното адаптиране на тези хора в страната ще бъде лесно, но аз не очаквам да се стигне до такова развитие на събитията“, е категоричен бившият български генерален консул в Битоля.

Рисковете на дестабилизацията

Докторът по международни отношения от университета в Оксфорд и бивш директор на Европейския съвет по външна политика в София Димитър Бечев също не очаква голяма миграционна вълна доколкото към днешна дата конфликта е локален. Той припомня 2001 година, когато Македония се намираше на ръба на много по-мащабен конфликт, но и тогава той беше локализиран и бежански поток не се появи. „По-дългосрочните рискове се крият в евентуалната дестабилизация на Македония – нейната цялостна нестабилност ще я изолира все повече, а това ще прелива и в България. Този вид рискове не са директни, а са по-скоро онова, което експертите наричат „мека сигурност“, казва Бечев. Той смята, че от стратегическа гледна точка изолацията на Македония, която е факт през последните 7 години, е е в разрез с българските интереси. Дори да няма пряка заплаха, изолирането на бившата югорепублика от интеграцията, проблемите й в процеса на демократизация и тръгването назад към авторитарно управление –всичко това индиректно засяга България,при това със сигурност осезателно. „Ако се погледне в дълбочина, днес проблемите на Македония са свързани с корупцията, клиентелизма, с използването на кланови, групови, лични, фамилни зависимости и интереси при консумирането на властта. Това са проблемите и те сега съвсем не са междуетнически, както побърза да ги определи назидателно лидерът на ДПС Лютви Местан. Още през 90-те години неговата партия използва разпадането на Югославия за да легитимира присъствието си в българския политически живот и затова е обяснимо защо сега в оборот се вкарва този пример. Днес България е значително по-стабилна държава и междуетническите въпроси са много по-интегрирани отколкото преди 20 години“, смята политологът Димитър Бечев.

Реалните заплахи

И все пак кои са възможните политически последици в случай на ескалираща криза в Македония?

Историкът Наум Кайчев е убеден, че подобно развитие би довело до още по-голямо дестабилизиране на Западните Балкани, но в крайна сметка големият губещ ще бъде ЕС като цяло и най-вече неговите гранични държави-членки, каквато е България. „Тъкмо затова София има интерес да поддържа балансите в региона или както се изрази външния министър Митов „За България е важна териториалната цялост и запазването на стабилността на Македония“. Това обаче може да се случи само с активната работа във и извън самата република“, подчертава Кайчев.

Димитър Бечев смята, че по-общият интерес на България е региона да бъде интегриран, да има демокрация и икономическо развитие, да бъдат парирани основните заплахи за „меката сигурност“ на България – трансграничната престъпност, трафикът на наркотици, контрабандата. Според него обаче съществено важен е отговора на въпроса на кого, всъщност, служат отговорните институции в Македония и България и дали те обслужват обществения интерес или са завзети отвътре и имат задача да опъват чадъри над полу-криминалните и полу-бизнес мрежи, които действат ат двете страни на границата?

Наследството на тайните служби

„Ако се вслушаме в записите, които излязоха покрай политическия скандал в Македония, много от случаите сочат тъкмо тази посока. Същото може да се каже и за България. На декларативно ниво можем да обясняваме как ще си сътрудничим, но в същото време това „сътрудничество“ да минава през трансграничните канали, които са под опеката на хора от службите“, казва Бечев. Според него темата за двустранните отношения, тъй като се третира на полето на сигурността като някакъв висш интерес, е обсебена от хора, свързани с разузнаванията и с всякакви полицейски структури. „Това е контрапродуктивно, защото когато се гледаме един друг като заплаха и взаимно се шпионираме, по-нататък трудно можем да развиваме някакво позитивно сътрудничество, да търсим общи интереси в икономическата сфера. Като се замислим, много от хората, които публично говорят в България по темата Македония са директно свързани със службите и то със службите от едно време. В това е заровен проблема у нас и донякъде в Македония. Бремето на миналото, на взаимното подозрение, следене, на активните мероприятия ако щете, все още го има. А това неминуемо поставя граници на сътрудничеството – както в сферата на сигурността, така и в другите области на политиката и икономиката“, обобщава политологът Димитър Бечев.