03.09.2008

От години насам сезонът на отпуските както в България, така и в Европа, взема своя тежък данък при катастрофи по пътищата.
Човешки живот, загубено здраве, колосални материални щети – това са резултатите от неразумното и рисковано поведение на път.

От началото на годината българите са закупили почти 36 хиляди нови автомобила. Прибавени към сега съществуващия автопарк на страната, по нейните пътища днес пътуват близо 2 милиона коли. Според данни на Евростат за миналата година, България е 10-а по смъртоносни пътища от 30 европейски държави. Макар по плътност на коли на 1000 жители страната да се нарежда чак на 24-то място с 313 броя, по жертвите, на 1 млн. коли тя е десета с 386 загинали. Което означава, че годишно над 1000 български граждани напускат този свят размазани в металните си ковчези на колела, а 10 хиляди човека пълнят болниците с тежки наранявания, обикновено водещи до трайна инвалидност.
Звучи страшно, разтърсващо и …парадоксално.
Защото въпреки ужасяващата статистика, която сочи, че жертвите в България са близо 4.5 пъти повече от средните в ЕС, въпреки отвратителните пътища  и наличието на все повече безразсъдни шофьори/ обикновено неграмотни и полуграмотни индивиди, които гледат на автомобила като на увеселително средство особено, когато са пияни!/, въпреки лошата организация на движението и контрол – хората лудешки купуват нови возила и бързат да натиснат педала на газта „до тенекията”, както се казва.
На този фон с известна ирония в страната беше посрещната една инициатива, която обаче, светкавично беше „прегърната” от ЕК. В рамките на дискусията „Как да презаредим Европа”, подета от министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова и председателя на Комисията по външна политика Соломон Паси, на ЕС беше предложено въвеждането на общи европейски стандарти за намаляване на пътните произшествия. В резултат на това ЕК започна подготовката на
„Програма за действие за безопасност на пътя 2010 – 2020 г.”, както и на 2 нови директиви на ЕС
– за безопасно управление на пътната инфраструктура, която ще бъде приета съвсем скоро от Европарламента и от Европейския съвет, и за наказания на шофьори в страната, където е извършено пътното нарушение, без значение къде е регистрирано транспортното средство на нарушителя.
Така, подобно на ситуацията в икономиката, усвояването на европейските фондове, борбата с корупцията и престъпността, Европа, този път подкрепена от местна инициатива, ще се опита да сложи ред, като спести част от струващите на континента 340 милиарда евро от пътно-транспортни произшествия, 1 милиард лева щети само на страната и живота на десетки хиляди човека, сред които 1000 българи.
Подобна инициатива едва ли следва да бъде иронизирана и политизирана, дори от безразсъдните хора  в България. Защото току – виж, това би могло да спаси  техния  и на близките им живот. Стига, обаче, да бъде разбрано, което е малко вероятно за управление, отдавна навлязло в насрещното движение на пътя.

Медийното изявление на шефа на вътрешната парламентарна комисия, че ще поиска проверка на бюджета на българските тайни разузнавателни служби – вътрешни и външни – повдига отново въпроса за лоялността на страната към нейните партньори от НАТО и ЕС.
Подслушването с т.нар. СРС е любимо занимание на всички досегашни български правителства. Докато през тоталитарните времена преди 1989 година то беше всеизвестна и почти явна практика на тайните служби, която се приемаше по-скоро като правило, отколкото като изключение, днес тайно направените записи на звук и образ вече имат особена екзотика, която вълнува с еднаква сила както органите на вътрешната и външна сигурност, така и измамените съпрузи. Този тип „вълнения” струва скъпо на данъкоплатците. Според данни на вътрешната парламентарна комисия, която цитира МВР, през последните две години за следене и подслушване са изразходвани впечатляващите 47 милиона евро, което за най-бедната европейска

държава с „неуловима” все още престъпност,

е повече от солидна сума.
Когато миналото лято Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за липсата на независим контрол върху използуването на СРС-тата стана ясно, че през 1999-2001 година в 8-милионна /тогава!/ България са издадени 10 хиляди разрешения за подслушване, докато във Великобритания, която има 26 милиона телефонни поста, тези разрешения са само 400. Съвсем друг е въпроса за едва 3-те процента „използваеми” от съда данни на „дългоушковците” и логичния шокиращ подвъпрос какво се е случило с останалите 97 процента ненужна за службите информация.
Сега зараждащият се пореден скандал около скритите микрофони носи външнополитически привкус. Подозренията на председателят на комисията по вътрешната сигурност Минчо Спасов, че „българското външно разузнаване не работи в унисон с променените геостратегически приоритети на България” и че „службите все още са насочени срещу САЩ и Западна Европа, които вече са съюзници на страната” идват като поредния студен душ за сегашното управление, което през годината неведнъж беше упреквано в западните медии, че е превърнало страната в „Троянският кон на Русия в ЕС и НАТО”.
Дали действително става въпрос за

рецидивиращи прояви на първичните инстинкти

на несменяемите стари червени кадри в специалните служби или за ловки удари по кокалчетата в управляващата БСП, едва ли е от съществено значение. Същите тези „кадри” подслушваха западните посолства в София и при управлението на СДС. По-опасното е, че след пълния крах в борбата с организираната престъпност и корупцията, след тежко санкционираните от ЕС далавери с европарите и спадналия до санитарно ниско равнище авторитет на страната, възможно е да настъпи тежък срив в доверието към нея като надежден европейски и евроатлантически партньор в сферата на сигурността.
Което би било по-скоро жалко, отколкото необяснимо. И опасно, разбира се.

Primeval on dvd The Death and Life of Bobby Z psp American Zeitgeist hd

buy The 51st State

09.07.2008

Взривените складове за боеприпаси на 10-тина километра от центъра на София за сетен път поставиха под въпрос способността на държавата, в лицето на нейните висши военни, да осъществява смислен контрол върху ситуацията в системата на войската.

Съществува ли начин, по който в армията може да се въведе необходимия порядък?

След налагането на валутния борд и спирането на фондовете по редица програми на ЕС, време е и най-занемарената държавна институция в Българската, армията, да бъде вкарана в някакъв по-строг и икономически поносим за обществото режим. Защото освен „черна дупка” за средствата от държавния бюджет, войската носи отговорност както за човешкия си фактор, така и за различните средства за убиване и разрушения, наречени въоръжения и боеприпаси.
Оказва се, че приключилата като по чудо без жертви драма в погребите на Челопечене, може да се проектира върху един изключително важен дебат, започнал в Европа в края на миналата година и получил своето развитие със стартиралото на 1 юли френско председателство на ЕС.

Става въпрос за общата европейска политика за отбрана и потенциалните изгоди за България от нея.

Още през ноември миналата година френският президент Никола Саркози обяви пред ЕП, че от 1 юли неговата страна ще започне изграждането на общата политика за отбрана на ЕС. Което в български прочит означава, че при премахване на съществуващото в момента ненужно дублиране и неефективно разнообразие във въоръжението и техниката на европейските членки на НАТО, разходите свързани с една съвместна отбрана ще се намалят с 50 на сто и вместо близо двата милиарда лева, които ще излязат от джобовете на българските данъкоплатци чрез военния бюджет за тази година, те ще бъдат наполовина по-малко. Освен това прехвърлянето на отбранителната политика на ЕС в ръцете на общ комисар, както подсказва Лисабонския договор, ще облекчи значително

хроничните колебания на българския президент и правителство между Русия и евроатлантическите ангажименти на страната.

Създаването на съвместен европейски пазар на въоръженията би успокоил съвестта на онези, които ще решават покупката не само на виртуални, засега, бойни корвети, но и реални, в бъдеще, изтребител – бомбардировачи за националната войска.
Не на последно място едно общо командване на бъдещата европейска армия вероятно би наложило върху местните военни такива изисквания, които да сведат до минимум възможността от убийствени фойерверки със стари муниции в практически всеки български град.
Така въпроси, като модернизацията на въоръжените сили, съвременна организация на войската, утилизация на безнадеждно остарелите боеприпаси и куп други местни неуредици, постепенно ще преминат в компетентността на офицери с необходимото западно образование и опит и за които максимата „Който не си храни войската рискува друг да му я храни” ще бъде весела част от историческия тоталитарен войнишки фолклор.
Идеята е интересна и си струва. Стига местните политици и военни да я разберат правилно.