05.03.08„Към момента не съществува единна държавна политика по отношение на българската диаспора, която да
преследва ясни цели и да се опира на текущи приоритети” – това е една от констатациите в предложения за обсъждане правителствен доклад „Българите по света и държавната политика”. Автори на документа са група експерти, оглавявани от вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин.

Върху проблемите на държавата с българската диаспора в чужбина се спира Георги Папакочев в рубриката Евроатлантически седмичник.

ГП: Обсъждане в общественото пространство на предложения в края на миналата година доклад на вицепремиера Калфин не се състоя – никой, освен ограничената група негови автори така и не разбра за съществуването му. Показателен е и факта, че в изработването на документа не е участвал и нарочно създадения специализиран орган на правителството – Държавната агенция за българите в чужбина, която сега е на подчинение на външното министерство.
Онова, което става все по-осезателно, обаче, са предупрежденията за опасността от остър недостиг на квалифицирана работна сила в до вчера страдащата от тежка безработица България, и

воплите на местните работодатели

за нуждата от внос на такава от чужбина.
От срамежливите констатации в споменатия доклад става ясно, че държавната политика спрямо българите в чужбина се осъществява от 8 министерства и още толкова други органи, което според народната мъдрост за „многото баби и хилавото дете”, означава, че тя реално не се осъществява от никой. Остаряла и неадекватна е и нормативната база– едва сега трябва да се умува за приемането на нов Закон за външните българи. Говори се за готов проект на Национална стратегия по миграция и интеграция, макар че и той все още е в твърде неулегнала фаза.
Проблемите, обаче, са вече по-скоро апокалиптични, отколкото тежки и сложни. Защото острата демографска криза, не секващата емиграция в чужбина, санитарно ниското равнище на българското образование, ниското заплащане на труда и вездесъщата повсеместна корупция и престъпност, намалиха до абсолютния минимум смислените трудови ресурси на държавата и тя съвсем очаквано започна да се задъхва.
Надхвърлящата милион и половина вече българска диаспора по света, сред която са най-способните специалисти и получилите западно образование студенти, не ще и да чуе за връщане в родината поради ниското заплащане и дискриминацията на местния бизнес спрямо западно подготвените специалисти. Идеите за внос на работна сила от чужбина, лансирани от представители на сегашния кабинет, са по-скоро

„захарен памук” за местната икономика,

отколкото реален ресурс за нейния растеж. Привличането на имигранти с български произход от Украйна, Молдова и други слаборазвити райони на бившия Съветски съюз, по-скоро би превърнало страната в междинен транзитен емигрантски пункт за ЕС и средище на трансграничната криминална престъпност, отколкото място за трудова реализация на чуждестранната работна сила.
И още нещо. Едва ли властите в най-бедната еврочленка имат отговор на въпроса как местните българи биха приели работници от Виетнам, Китай, Индия или Молдова, когато те не са в състояние да приемат собствените си деца с увреждания, като тези в закрития дом в Могилино? Отговорът на въпроса може би се крие още в тоталитарните 70 години на миналия век, когато виетнамските работници бяха буквално прогонени обратното в родината им от местната злоба и омраза.
А може би отговорът се крие и другаде. Засега, обаче, е неясно къде и в какво. Caesar and Cleopatra video

• buy Nixon Carver download
  Mars Attacks! rip

  The Mechanic movie Baja Beach Bums psp

• Lava Storm film

BUtterfield 8

04.03.08

Непосредствено преди началото на официалните церемонии по отбелязването на българския национален празник на 3-ти март и ден след президентските избори в Русия, кметът на София Бойко Борисов забрани със заповед всички мероприятия на открито, свързани с честването на празника. Поводът – съпричастност към трагедията със загиналите по време на пожара във влака София-Кардам.
Върху същината и последствията от този ход на столичния кмет се спира Г.Папакочев:

ГП: Макар и неизпълнена от държавната власт, заповедта на кмета на София и лидер на най-популярната тези дни политическа партия в страната Бойко Борисов, подействува като шок за управляващите, като изразител на общественото недоволство и като обвинение към боледуващата традиционна дясна опозиция.
По трагично съвпадение, нареждането за отмяната на празненствата по повод „дълбоко символичния празник на 130-тата годишнина на българското Освобождение”, както отбелязва в традиционната си поздравителна телеграма до Москва българския президент Георги Първанов, съвпадна и с очакваната политическа рокада на върха в Кремъл, нещо което определено засили ефекта от сигнала, който претендента за лидер на следващото правителство в София изпрати. А този сигнал е повторение на често споменаваната от кмета Борисов фраза:

„Обичам руснаците, но българите обичам повече”.

Сериозният шок, в който управляващите изпаднаха след огласяването на кметската заповед пролича в реакцията на българския президент. Той се захвана да обяснява пред медиите, че на 3-ти март държавата „не правела сватба, а възпоменателни събития” и побърза да потвърди, че очаква правителството все пак да обяви траур за жертвите от влаковия пожар. Премиерът Станишев така и не намери кураж да направи изявление, въпреки че присъствуваше на формално забраненото от кмета отдаване на почит към руските братушки освободители. Дори по-лошо – с мълчанието си той демонстрира пълната липса на позиция на кабинета по повод причините и вината за гибелта на

осемте кремирани от огъня в овехтялата железница

граждани, както и за съчувствие към мъката на техните близки.
Вярно е, че идеята за обявяване на незабавен национален траур и отмяна на честването на церемониите дойде още преди три дни от проф. Михаил Константинов, един от най-трезвомислещите анализатори на десницата, но е факт, че лидерът на партията ГЕРБ Бойко Борисов успя да я превърне в политическо острие. Защото дали от умора, леност и безразличие или от тежки празнични трапези в провинцията, но нито един от лидерите на т.нар.”опозиционна десница” не пожертва тридневната си ваканция за да се занимае с актуална политика и да потвърди онова, което все повече българи мислят.
А то се съдържа в изпълнените с мъка, но пронизващо верни думи на почернената майка на една от жертвите във влака: „Каква държава е тази нашата? Умните си и хубави деца прогони в чужбина, а тези дето останаха в нея ги избива!”
Така уважението към трагедията на близките на загиналите по вина на държавните железници едва ли е „заиграване” с болката и мъката на хората, а проява на елементарна обществена човещина.
Човещина, която в европейска България днес е тежко дефицитна.

August Rush dvd

Saturday Morning movie

buy Pickup on South Street

• soma fla delivery

04.06.2008

Хаотичното строителство в България, законно и незаконно, е на път да премине всякакви граници. Ще предизвикат ли обществена реакция предложените от правителството за гласуване в парламента нови поправки в Закона за концесиите ?

Българинът се е гордял със строителните си умения от древността до днес. Крепости, дворци в миналото, мостът над р.Янтра, построен от емблематичния майстор Колю Фичето през 1867 година, същата, в която инженерите Рьоблинг почти довършват дългия близо 2 километра Бруклински мост над Ню-Йоркската Иист ривър, през по-новата история „монументалните” сгради на Партийния дом, Министерския съвет и Президентството в столицата, НДК и „билдингите” на окръжните комитети на БКП в провинцията, повсеместните панелни комплекси, които бяха професионална гордост за строители и архитекти и тиха „радост” за социалистическия труженик – всичко това демокрацията получи като наследство. За да сътвори след 1989 година своя нов строително-архитектурен „облик”, който днес предизвиква

повсеместна погнуса и отвращение Hollywood Dreams film Zodiac ipod

не само сред хората, но и сред самите негови създатели и изпълнители.
В България освен, че се строи грозно, евтино и некачествено, строи се лакомо, агресивно и незаконно. Инвеститорите, както харесват да бъдат наричани хилядите вече строителни предприемачи, завладяват безогледно и най-невъзможните терени в столицата, големите градове, по Черноморието и планинските курорти, за да ги превърнат в типови шарени „човекарници”, сиреч жилищни сгради, кич-хотели, бизнес-центрове и „мол”-ове, които са колкото безмислени, толкова и скъпи. Броят им отдавна е надхвърлил нуждите и възможностите на най-бедното население в ЕС, а превърнатата в разтърсващо грозна хотелска сергия черноморска крайбрежна ивица, вече отблъсква дори и скромните туристи, камо ли заможните.
За днешните „наследници” на Колю Фичето, обаче, спиране няма!

След като съсипаха София и по-големите градове, унищожиха със сеч и бетон най-хубавите планински курорти на страната, след като превърнаха малкото истински морски плажове в хотелиерски кочини, погледът им е насочен и към морските води на крайбрежието, където възнамеряват да направят яхтени пристанища, луксозни заведения, водни хотели-небостъргачи и какво ли още не! И ще го сторят, защото зад тях е организираната престъпност и корумпираното управление, станало отдавна трън в окото на ЕС!
Така е, когато една цяла държава се експлоатира като концесия от нейната политическата и икономическа върхушка. Така ще бъде, докато на избирателите в тази държава това продължава да им доставя извратено политическо и гражданско удоволствие…

BloodRayne buy

01.05.2008
След като популярният в чужбина някогашен футболист Христо Стоичков отново демонстрира своенравния си характер, като наби през седмицата фотожурналист от български седмичник и наруга грубиянски бременната му съпруга в Барселона, въпросът свързан с „папарашката” фотография стана отново актуален в България.
По радио Дойче веле да чуем мнението на Георги Папакочев:

Снимането с т.нар.”скрита камера” доби такава популярност в България, че вече започна да прехвърля нейните граници. Зяпането на „неудобни” изображения се превърна в своеобразно „национално воайорство”, което се практикува от широк спектър зяпачи. Като се започне от учениците в средното училище и се завърши с ченгетата и почитателите на жълтите медии. Вече всички създават електронни изображения на всеки и на всичко.
Възхитеният от възможността да направи своя „кадър на живота” на „великия” Стоичков местен прес-фотограф не другаде, а в барселонски ресторант, е бил така изненадан от случайно възникналата възможност, че в залисията просто е забравил някои елементарни правила на занаята. Като, например, че за разлика от улицата, ресторантите не са публично пространство и за да се снима професионално в тях трябва разрешение както на собственика, така и на обекта на снимката. Позабравил е също печалната истина, че някогашната футболна звезда Стоичков никога не се отличавал с изискани обноски и добро възпитание, поради което импровизирания папарак е отнесъл навън освен персонален пердах , така и унижението от типичните стоичковски „комплименти”, изкрещяни към бременната му съпруга. И всичко това за

един „пробит кадър” на почти безинтересна личност…

По-забавни като жанр се оказаха появилите се в Интернет в навечерието на скандалите в МВР импровизирани мобифонни снимки на трима ноторни участници в разправията – двама бивши генерали от ведомството и един бивш доносник, с неизвестен засега чин от службите на комунистическото минало, които сладко си хортуват в столичен хотел. Изображенията били направени тайно, според твърденията, лично от досегашния главен секретар в руменпетковото МВР, който в амбицията си да разобличи заговорниците срещу него, се превъплътил в обикновен „папарак”. Доколко е постигнал целта си се видя от крайните резултати на баталиите в МВР, но все пак приносът в използването на т.нар.СРС или „Специални разузнавателни средства”, беше отчетен.
Най-ентусиазираните консуматори на тайни изображения, както навсякъде, си остават, обаче, подрастващите. Къде по-сензационен удар е да снимаш с мобилния си телефон как „скромната” на пръв поглед съученичка прави

стриптииз пред кабинета на училищния директор

и след това да продадеш клипчето за 50 стотинки на парче! Или да разпространиш немислимия 140-секунден видео клип, в който асистент-преподавателка в провинциален университет, авторка на хабилитационен научен труд за „Общуването по Интернет”, се е самозаснела в еротично изпълнение, което би накарало труженичките от всяка световна улица на Червените фенери да се изчервят професионално! А да отвориш персонален интернет-блог на референтка в българското външно министерство, където тя показва умишлено своите най-съкровени прелести? Навсякъде подобна разкрепостеност би била истинска сензация!
Да. Но всичко това е рутинен делник за пост-Великденска и първомайска България. Но забавен. Особено, ако обществото има вече силно развит апетит към продуктите на т.нар.”национална папаращина”.

• nicotinell Willy Wonka & the Chocolate Factory film
  Outlaw full movie Second Coming full movie
  You Got Served release

  Necronomicon trailer Caesar and Cleopatra dvd

11.08.2008

Военните действия между Грузия и Русия не нарушиха ваканцията на летуващите по западните черноморски плажове български политици, но разтърсиха сериозно представите на остатъчните твърдолинейни комунисти.
Конфликтът в Кавказ избухна съвсем ненавреме за българските управляващи – Олимпиада, изстрадана лятна ваканция на плажа след критики от Брюксел, вотове на недоверие и социални протести, предстояща „гореща” политическа есен, за която никой дори не помисля на горещия пясък. И внезапно – война в черноморска Грузия, която кърви под руските бомбардировки и отново проблеми, отново неприятности.
А проблемите са сериозни, защото от една страна България, макар и сочена вече с пръст, е все пак членка на НАТО и ЕС, което предполага ясна и безкомпромисна обща позиция с партньорите й от Североатлантическия алианс и Брюксел. От друга – България е членка на Групата на приятелите на Грузия в ООН и нейните интереси за сигурността на Черноморския регион са свързани с подкрепа за

членството на конячената планинска република и Украйна в НАТО. Le peuple migrateur dvd Color of Night ipod Scooby-Doo and the Samurai Sword ipod

От трета страна, обаче, в „Годината на Русия в България”, след подписаните с апломб от Путин, Първанов и Станишев в София договорености за нефтопровода „Син поток” и строежа на АЕЦ Белене, след взаимните братски посещения в столиците на двете страни и пищните концерти в НДК, управляващите се оказаха изправени пред трудния избор между дълбоките исторически емоции и днешните реалности.
Избор, който вероятно предизвиква огромно вътрешно напрежение както у премиера Сергей Дмитриевич Станишев, наричан приятелски от американския президент Буш „Мистър Клиин”, така и у президента Георги Първанов, който не пропуска за напомня, че „отношенията между България и Русия имат изключително значение”, без да пояснява за кого.
Докато за поколението на социалисти като Първанов и Станишев колебанията са сериозни, но евентуално преодолими, за твърдолинейната част от техните възрастни симпатизанти те са разтърсващи.

Червените ветерани трудно могат да умопостигнат Harley Davidson and the Marlboro Man full movie Colour Blind download

защо „непобедимата” руска авиация срива със земята Гори – родното място на тяхното „божество” Йосиф Сталин, когото наскоро дори сами предложиха да бъде обявен за светец? Те трудно схващат защо Грузия има претенции към „рая” на съветската номенклатура – черноморския град Сухуми и какво би станало, ако Русия с бомбите си се лиши от своята любима минерална вода, наливана в грузинския Боржоми?
Всичко това сега едва ли има някакво значение, освен „незначителната” опасност България да се окаже в капана на собствените си исторически комплекси и наслоения, които винаги са й пречели много в международните отношения.
Или казано иначе – да се превърне в новата „Кавказка пленница” на външната си политика.