12.03.08
Спирането на европейското финансиране и по трите предприсъединителни програми за България – ФАР, ИСПА и САПАРД – е поредното доказателство за немощта на сегашното управление в областта на европейската интеграционна политика.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда проблема:

Ключовата дума в цялата гръмотевична епистоларна афера между Брюксел и властите в София по повод затягането кранчето на европейските фондове, е „неадекватност”. Според речника „Мериам-Уебстър”, терминът означава „недостатъчност за изпълнение на специфични изисквания”, или „законова и разумна недостатъчност”. Което се вписва точно в конкретния български случай.
В последните дни от първата година на българското еврочленство малцина обърнаха необходимото внимание върху социологическо изследване на „Алфа рисърч”, което регистрира няколко сериозни опасения на гражданите. Почти половината анкетирани европейски вече българи, посочиха, че парите, които идват от еврофондовете ще се концентрират

в тесни кръгове, близки до властта.

Една трета от отговорилите категорично прогнозираха, че европейските пари ще останат неизползувани поради липсващ капацитет и злоупотреби. Мечтите на участниците в анкетата бяха през тази година европарите да се насочат към здравеопазване, селско стопанство, образование, подобряване на инфраструктурата, грижа за хората в неравностойно положение…
Уви. Както обикновено най-лошите очаквания на хората се сбъдват, а мечтите им отново се отдалечават в хоризонта. Не че спрените близо 500 милиона евро ще влошат и без това жалката икономическа ситуация в страната, но това ще забави за неопределено време така нужната глътка „финансов” кислород за пребелелия от недоимък среден и малък бизнес.
Каквито и оправдания да търсят сега политици, министри, и чиновници от мнозинството, те ще бъдат „неадекватни”. Защото в посочените от ЕК точно 25 намерени за най-значителни недостатъка на установената в България система за боравене с парите на европейските данъкоплатци по програмата ФАР, личи нейната тежка „законова и разумна недостатъчност” при управлението на фондовете, в прозрачността и контрола на тяхното разпределяне. В посочените „недостатъци”

прозират откровени нередности и измами,

както и невъзможността на държавата да „гарантира” надеждното менажиране на фондовете, сиреч да бъде адекватна в изпълнението на тези „специфични изисквания”.
Болката от шамара обикновено е по-слаба от обидата. Година преди края на своя мандат, сегашното българско управление отнесе три бързи финансови шамара от Брюксел. Следват и други такива, тъй като е много малко вероятно адекватността да се появи в практиката на едно доказано вече корумпирано управление.
Колкото до обидата – за властимащи, които всеки ден в парламента и по медиите са в състояние да тръбят, че управлението им е успешно и се готвят за втори мандат – това е непозната категория.
Обидата е изгарящо усещане за хора с достойнство. А конкретния случай просто не е такъв.buy My Sassy Girl download Primary Colors

07.05.2008

След Великденско-Първомайско-Гергьовденската почивна десетдневка, българите, изправени отново пред реалностите на своето кризисно обществено и политическо битие, започват все по-често мислят за предсрочни избори.

В рубриката Евроатлантически седмичник по радио Дойче веле да чуем Георги Папакочев:

Десетдневните празнични дандании и печеното агнешко/ за онези, които успяха да си го позволят/ съвсем не премахнаха усещането за тревожност у българина. Никой, а най-малко политиците, не остана доволен от кризисните промени в правителството, които се оказаха нито „дълбоки”, нито „радикални”, за каквито ги беше обявил премиера Сергей Станишев. Малко е вероятно насрочената за неделя в Банско среща на лидерите на тристранната коалиция да произведе и обещаните „структурни” промени в управлението, доколкото те биха задръстили допълнително механизмите на властта, които година преди парламентарните избори

стават все по-тромави и неефикасни.

За онези, които анализират сигналите, идващи от управлението, отсъствието на основни фигури от ръководството на БСП около премиера и партиен водач по време на традиционното партийно честване на 1 май, със сигурност е било симптом на нарастващо напрежение вътре в управляващата партия. Поведението на коалиционния партньор НДСВ в дните на МВР – кризата в парламента и извън него, както и „дипломатическото” трайно отсъствие на неговия лидер Симеон Сакскобурготски от страната подсказва, че сред „жълтите” вече е започнала стратегическата подготовка на евентуален предсрочен вот. От друга страна любезните и многозначителни реплики, разменени между представители на ръководствата на основният аспирант за властта, ГЕРБ, и царската партия по медиите, пораждат сериозни размисли сред третия коалиционен партньор, ДПС, който е изправен пред традиционната за него сложна задача да остане непременно и в бъдещата власт.
Недоволството сред българското общество е също осезаемо. Постоянното поскъпване на живота и растящата бедност на населението се илюстрира от изследване на един от местните синдикати, КНСБ, според което издръжката на живота е нараснала в сравнение с миналата година с близо 16 на сто, а почти 2.5 милиона българи днес живеят на границата на бедността. Всичко това неизбежно напомпва напрежението сред хората като формира и обществени нагласи за предсрочен вот.
Най-сериозният фактор за предприемането на бърза смяна на управлението с голяма степен на сигурност може да се окаже очаквания негативен доклад на ЕК за страната по въпросите на правосъдието и вътрешния ред и ставащата все по-реална възможност от налагането на предпазна клауза на българското еврочленство. Предупрежденията в тази посока, които от година валят непрекъснато от Брюксел и практически от цяла Европа, вече

започват да звучат като ултиматуми.

Лично председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу беше принуден да заяви на своите домакини през март София: „Честно казано, ние не можем да повтаряме постоянно какво трябва да се направи!”.
Така въпросът дали ще има предсрочни избори в страната още тази есен става риторичен и все повече започва да отстъпва място на следващия екзистенциално важен за еврочленката България проблем – кой ще замени сегашната тристранна коалиция?
Проблем без разумен и успокоителен отговор, ако съдим по ситуирането на политическите сили в момента и текущите им им политически позиции.
Поне засега.

04.07.2008

Едно от събитията на отминаващата седмица се оказа очакваното в сряда идната седмица внезапно посещение на американската държавна секретарка Кондолиза Райс в София.
Кое провокира тази визита само три седмици след посещението на премиера Сергей Станишев в Белия дом?
По съображения за сигурност САЩ не обявяват подробности около предстоящи обиколки на високопоставени представители на Белия дом или Държавния департамент в чужбина, но този път стана ясно, че в рамките на поредната си европейска обиколка, вероятно в последния момент, държавната секретарка на САЩ Кондолиза Райс е включила и България. За 5-те часа, които нейната предварителна програма предвижда, тя трябва да разговаря с премиера Сергей Станишев, който само преди 3 седмици чу рутинните похвали от президента Буш в Белия дом преминали през напредъка по свалянето на визите, през борбата с корупцията до трудните решения за изпращане на войски в Афганистан и Ирак, както и да бъде декорирана от държавния глава Първанов с орден „Стара планина” за нейния принос за освобождаването на българските медици в Либия.

Защо, все пак, първата дипломатка на САЩ решава да се отбие за втори път в София към края на своята активна кариера?

Едва ли за да бъде посрещната на летището отново, както през април 2006 година, от безоблачния тогава световен шампион по фигурно пързаляне Стависки, който днес води тежки юридически битки за да отърве затвора заради убийство и осакатяване на хора при пияно шофиране. Едва ли за да потвърди отново определението на своя шеф в Белия дом за Станишев, в когото Буш видя българският „Мистер Клиин”, сиреч „Господин Почтеност”, когато ЕК е спряла финансирането по ключови програми за България с основателни подозрения за корупция. Най-малко повод за визитата е награждаването й с поредния казионен местен орден.
Най-вероятна основна тема на разговорите ще бъдат съвместните американо -български военни съоръжения, които започват да действат пълноценно на българска територия и които, заедно с техните румънски аналози, биха могли да се превърнат в

ценни стратегически бази за евентуално нападение срещу Иран.

Друга актуална тема за дискусии вероятно ще бъде въпроса за голямото стратегическо значение, което САЩ започват да отдават на Черноморския регион, където „Русия се допира до ЕС, където производителите на енергия от Евразия се свързват с консуматорите на енергия от Централна и Западна Европа, където Ислямът се среща с християнството, и където се срещат Европа и Близкият Изток”, както се изрази през седмицата на конференция във Вашингтон помощник-държавната секретарка на САЩ Джуди Гарбър.
Дали посланията на д-р Райс ще бъдат свързани и с включването под една или друга форма на България в новия противоракетен щит на САЩ, както и с баналните вече съвети за борбата срещу организираната престъпност и корупцията във висшите етажи на властта в страната, предстои да разберем.
Практиката досега показва, че високопоставени американски посещения в България винаги имат респектиращ ефект.
Поне така изглежда на пръв поглед.