РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 23.01.08

ВОДЕЩ: Месец след тържественото подписване в София на споразумението за петролопровода „Бургас-Александруполис”, гражданите на Бургас предстои да участвуват в местен референдум по въпроса дали одобряват изграждането на това съоръжение.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира върху поредния парадокс на днешната българска демокрация:

ГП: Още в средата на миналата година общинския съвет на Бургас прегърна идеята за допитване на населението по изключително спорния въпрос за руско-българо-гръцкия нефтопровод. След дълги разправии беше решено първият, макар и местен, референдум в България след приемането на прословутата тодорживкова Конституция от 1971 година, да бъде произведен на 17 февруари.
За организирането на този рядък за българина израз на пряката демокрация, бургаските общинари гласуваха 60 хиляди лева, плюс други 10 хиляди за 20-дневна разяснителна кампания. Разрешено беше в допитването да участват и чужденци, които живеят на територията на града, за да може да се чуе и техният отговор на въпроса дали одобряват изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, с трасе на тръбопровода и инсталации на територията на Община Бургас. Ако над половината от избирателите на общината кажат „да” или „не” на 17-ти февруари, резултатите от референдума, според местните власти, щяли да бъдат валидни.
Едва ли може да се оспорва изключителната „чувствителност” на темата за

нефтената тръба за бургазлии.

Според привържениците на проекта таксите, които се очаква да влязат в пристанище Бургас щяли да се увеличат с над 200 на сто, което щяло да даде възможности за развитие на пристанищната инфраструктура на цялото българско крайбрежие, както и да се искат компенсации от ЕК за покриване на рисковете от евентуални нефтени разливи. Противниците на идеята смятат, че от трасето за пренос на петрол няма никакви практически ползи за Бургас и България, то ще бъде изградено заради мултинационални бизнесинтереси, дирижирани от руски нефтени олигарси и което е най-важното – при авария на тръбата и достигане на замърсяването до брега ще бъдат причинени огромни екологични поражения, които освен върху околната среда ще имат пагубно въздействие и върху туризма.

Независимо от всички „за” или „против”, февруарското

упражнение по „пряка демокрация”

на бургазлии вот една страна е безнадеждно закъсняло, и от друга е напълно безмислено.

Както е известно междуправителственото споразумение за нефтопровода „Бургас – Александруполис” беше подписано на 18 януари в София под зорките погледи на руския президент Путин и българския му колега Първанов без не само местното, но и цялото българско население да бъде информирано за подробностите на сделката, да не говорим за липсата на официална оценка на екологичния риск.

От друга страна каквото и да решат гражданите на Бургас, то няма да има задължителен характер нито за местната власт в морския град, нито за правителството, което вече подписа договора за петролопровода. По закон в България референдумите не са със задължителен характер за никого.
Така древната мъдрост, цитирана през 12-век от Уилям от Малмсбъри, че „Гласът народен е глас Божи”, в съвременния български вариант придобива палавата фолклорна поука „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?”

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

The Hunted dvdripA Night Out dvd

• Reno 911!: Miami video Highlander: The Source dvd

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
16.01.08

ВОДЕЩ: Вместо въздух близо 2-та милиона жители на София дишат прах – това е констатацията на Инспекцията по околната среда и водите в резултат на всекидневните изследвания. Старите автомобили и металургичния комбинат „Кремиковци” са основните отровители на на софийския въздух.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда проблема:

ГП: Мърсотията отдавна е неизбежна част от живота на човешките същества, които населяват София. Тя е повсеместна, увеличава се непрекъснато и вече е убийствена за човешкото здраве. Задръстеният до самоблокиране от автомобили двумилионен град с инфраструктура за няколко стотин хиляди жители, е принуден да води „анаеробно”, сиреч „безкислородно”, съществуване в резултат на миязмите, които бълват надхвърлящите милион стари автомобили по улиците и на „оранжевия, зеленикав и син пушек”, по определението на кмета Бойко Борисов, произвеждан с тонове от някогашната гордост на българо-съветската дружба, а днес собственост на индийски милиардер, металургичен комбинат „Кремиковци”.
Деца, възрастни, хора в активните си години лепят с всяко вдишване по дробовете си

мръсотия и прах,

съставен от всички отровни елементи на Менделеевата таблица в количества, превишаващи в някои централни райони многократно нормите за замърсеност. И респективно пълнят здравните заведения със своите тежки, хронични дихателни заболявания.
Защо сред тези българи не се задейства елементарния инстинкт за самосъхранение, биха попитали мнозина? Какво подхранва подобни самоубийствени нагласи сред тези хора? Носи ли някой въобще отговорност за всичко това?
Затварянето на „Кремиковци” може да доведе до правителствена криза, а ние предлагаме екологична програма, която да спре замърсяванията до две години, твърди българския представител на индийския собственик на може би единствения функциониращ металургичен комбинат в столични условия в света.
Премахването на “Кремиковци” ще се отрази пагубно върху цялата икономика на републиката, смята българският министър на икономиката и енергетиката, защото комбината генерирал две на сто от брутният вътрешен продукт на страната, 6 на сто от износа, а приходите от него били над 700 млн. лева годишно!

Пет милиона тона са отровните газове,

които чудовището бълва годишно, казва кмета на София Бойко Борисов. Предприятието има облигационен заем, който не се плаща. Държавата е разсрочила дълговете на „Кремиковци” за ток и парно до 2014 година. Комбинатът трябва да бъде затворен поетапно. „И аз искам да си купя за един долар фирма в Делхи за да тровя града”, контрира столичния кмет.
Това са три отговора на въпросите за самоубийствените нагласи на софиянци. Вероятно президент и министър-председател които също дишат софийските миязми, имат свои отговори, но засега те са тайна. И ще останат такава докато не стане ясно в състояние ли е сегашното правителство на европейска България да обърне внимание на здравето и сигурността на своите граждани или ще продължава да защитава единствено своите властови и икономически си интереси?
Дотогава, обвити в тежкия сивкав смог софиянци ще продължават да дишат дълбоко коктейла от олово, прах, серен двуокис и въглеводороди, и ще се кръстят за помощ от Европа.
И всичко ще приключи с това.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

buy Senior Skip Day

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 09.01.08

ВОДЕЩ: Точно след седмица, на 17 и 18 януари, на официално посещение в София пристига руският президент Владимир Путин. Това е втората визита на руския държавен глава в България през последните 4 години.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира както на очакванията, така и на въпросителните около това гостуване:

ГП: Посещението на руски държавен глава в България винаги е било събитие от ранга на национален празник. В десетилетията на „вечната” комунистическа българо-съветска дружба, московските велможи идваха в София за да потегнат партийните редици на българските си „другари” и да им отпуснат „по братски” поредната порция по-евтин нефт или природен газ. Днес, макар външно отношенията с европейска и евроатлантическа България на пръв поглед да изглеждат по-различно, тяхната

икономическа, а и политическа същност не се е променила.

През май миналата година при посещението си в Москва българският премиер Сергей Дмитриевич Станишев предаде официалната покана за посещението на Путин от името на президента Георги Първанов. Още тогава набързо бяха възобновени процедурите по строежа на атомната електроцентрала „Белене”, като нейното завършване беше възложено на руската компания „Атомстройекспорт”, финализирани бяха преговорите около петролопровода Бургас-Александруполис, подписано беше и междуправителственото споразумение за изграждането на газопровода „Южен поток”. Сега, в масираната бизнес делегация, която ще придружава Путин в България се очаква да бъдат включени могъщите шефове на “Газпром”, РАО “Единна енергийна система”, “Транснефт” и “Атомстройекспорт”, а мотото на техните разговори в София щяло да бъде

лаконичното „Нефт и газ”.

При рекордните в света цени на енергийните източници, думите на българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, че българските отношения с Русия са поставени на „изключително прагматична основа” звучат по-скоро пожелателно, отколкото реалистично.
През 2003-та в София руският президент връчи на Симеон Сакскобурготски копие от документи от архивите на руското външно министерство, отнасящи се до баща му цар Борис Трети, за които получи горещи благодарности от бившия български министър-председател. Днес няколко десетки хиляди български граждани с петиция поискаха връщането на задигнатите от съветските войски в края на войната документи на тогавашните Министерски съвет, Министерството на външните и вътрешни работи, Министерството на войната, на Тайния кабинет на Двореца. Не копия, а истинските документи, от които българите очакват да бъдат запълнени много бели петна в своята предвоенна история.
Ако Путин направи този жест, той до голяма степен би оправдал официалния повод за своята последна президентска визита в София – 130 годишнина от края на руско-турската война и Освобождението на България. Ако той се ограничи единствено с церемониалното полагане на венци пред паметника на съветския войник „Альоша” в Пловдив и на Цар освободител в София, това ще бъде безпогрешен знак, че Москва и в бъдеще възнамерява да акцентира върху своята „свята и вечна” дружба с „европейска” България, която все още липсва тежко на мнозина в страната.
И върху неизбежните „Нефт и газ”, естествено.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

Youngblood psp

Investigating Sex download

02.01.2008

Peter Pan move

Lonesome Jim full movie

ВОДЕЩ: Още от първия ден от Новата 2008 година европейска България се изправя пред международните предизвикателства, които във все по-голяма степен започват да определят битието на нейните граждани.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира на някои от тях:

ГП: „Предстои безмилостно откровен разговор с българското общество за основните предизвикателства пред страната в контекста на членството в ЕС” – тези думи на министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, казани по повод огласените в самия край на 2007 година данни на социологическо изследване, подсказват очакваните сериозни трудности през втората еврочленство. Макар че новото европейско битие на хората е без алтернатива и те го подкрепят, според проучването броят на еврооптимистите в страната е незначителен, а страховете на гражданите са много. Повишаването на цените в резултат на инфлацията, недоверието към държавните институции, опасенията от злоупотреби със средствата от европейските фондове, достигналите критично ниски точки здравеопазване и образование – всичко това освен тежките въпросителни пред управлението през започналата втора година от еврочленството създава и опасения от избуяване на европесимизъм и производните от него ефекти за обществото.
През 2008 година най-много работа
предстои за изпълнението на препоръките на ЕК в
областта на екологията.

„Побългаряването” на екологичната програма „Натура 2000” със свиване на защитените територии, както и наложените съкратени квоти за количествата въглероден двуокис поставят пред сериозно изпитание неубедителното управление на тристранната коалиция. През новата година се очаква България да получи по-голяма яснота кога ще може да се присъедини към еврозоната. Дефицитът по текущата сметка и инфлацията са вероятно най-тежките проблеми, които българската икономика следва да преодолее, за да може да въведе еврото като своя разплащателна парична единица.
Сред основните приоритети през следващите две-три години несъмнено ще бъдат присъединяването на страната към Шенгенското пространство, запазването на висок икономически растеж, за който основна роля ще играят икономическите отношения с големите европейски държави начело с Германия, участието в укрепването на зоната на правосъдие, свобода и сигурност, както и изграждането на единната европейска енергийна политика – все предизвикателства, изискващи солидна управленска и обществена воля.
Задача на българската дипломация във външната политика на ЕС може да бъде нейната активна роля в приближаването на съседните страни към членството им в ЕС.

Още в края на миналата година България се опита да играе конструктивна роля в решаването на въпроса със статута на Косово и доколкото това е европейски проблем, най-вероятно тези усилия ще продължат.
Съвсем естествено приоритетни за страната ще останат отношенията с нейните евроатлантически партньори. Положителни знаци на сътрудничеството в рамките на НАТО ще продължат да бъдат участието на български военни контингенти в мисии на Алианса в различни горещи точки на планетата, модернизирането на професионалната вече българска армия и както и започващата през тази година дейност на съвместните българо-американски военни съоръжения на територията на страната.
Особено предизвикателство ще представляват отношенията на България с Русия, особено в контекста на посещението на руския президент Владимир Путин в София в началото на този месец, на Черноморското икономическо и политическо сътрудничество, работата на страната в ООН по проекта „Алианс на цивилизациите” и на други важни направления в българската външна политика.
Накратко, България навлиза в една сложна и отговорна външнополитическа година, чиито изпитания ще бъдат не по-малко трудни от вътрешнополитическите.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

11.06.2008

„ Брюксел на сълзи не вярва” – с тази перифраза на популярен от съветските времена руски игрален филм, българския президент Георги Първанов отговори на въпрос на дипломати в София дали страната ще разчита на „сантименталност и приятелски чувства от европейските партньори” при изготвянето на междинния юлски доклад на ЕК по проблемните „правосъдие и вътрешна сигурност”.
Защо, обаче, има сълзи и защо Европа не им вярва?

Сълзите обикновено изразяват мъка, скръб или силно недоволство. Но те могат да бъдат причинени от радост или от пресно разрязан лук. Във всички случаи причинители на влагата в очите на управлението на най-сиромашката и комай най-проблематична членка на ЕС – България – не са нито лука, нито радостните емоции. Сълзите идат от задънената европейска улица, в която корумпираното и некомпетентно управление вкара страната само за година и половина еврочленство.
През миналата седмица експерти на ЕК събраха последните информации за доклада на Брюксел, от които ще зависи дали комисията ще се задоволи само с остра критика към страната или ще премине към налагането на санкции. Целта, според комисаря по разширяването Оли Рен, е да се разбере дали съществуват такива постоянни проблеми, които да налагат блокирането на близо 7-те милиарда евро до 2013 година или направо да се премине към прилагането на чл.7 от Европейския договор, който отнема правото на България на глас, сиреч замразяването на нейното членство в Евросъюза.
Въпросните алтернативи са толкова страховити, че неволно предизвикват сълзи в очите на управлението. И понеже тази влага и уплахата замъгляват не само зрението, но и мисълта,

идва момента на отчаяните надежди.

В Брюксел няма да допуснат да станат причина за свалянето на правителство на страна-членка, прогнозират стратезите от ул.”Позитано”. Ако бъдат спрени окончателно европарите, в страната ще настъпи политическа дестабилизация, а самите политици ще се обърнат с обвинения към ЕС, което неминуемо ще породи евроскептицизъм, допускат коалиционните партньори на властта. Един удар от Брюксел веднага би обърнал българския управленски елит към Москва, което би било крайно неразумно за страна от продължаващо размирните Западни Балкани, размишляват местни аналитици и геополитици.
Проблемът, както често се случва, вероятно е доста по елементарен. Ако с

размазаното си от сълзи и носови секрети лице

корумпираната, престъпна и некомпетентна власт и този път успее да предизвика състраданието на своите 26-партньорки от ЕС, които с един критичен, но за кой ли път компромисен доклад, ще дадат поредния европейски шанс на управляващите да изкарат своя мандат до догодина, това няма да бъде доброто решение за страната. Ако острите критики и принципните санкции на ЕК предизвикат бързи промени в управлението и въвеждането на стопански и социален порядък в страната, това би бил неизбежния урок за ревящото пред Брюксел „лъжливо овчарче”. Touch the Top of the World dvd Ararat movie

• download Plunkett & Macleane