19.03.2008

С приближаването на края на мандата на тристранната коалиция в България, страната е разтърсвана от тежки и отблъскващи скандали, а обществото става свидетел на  все по-мрачни прояви на извратеност и поквара.

В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле да чуем Г.Папакочев:

ГП:  Петнадесет месеца след влизането на България в ЕС и година преди поредните парламентарни избори, управлението на страната очаквано навлезе в отчайващо гротескна фаза. Неспособно да се справи с нарастващите икономически и финансови проблеми, проядено от корупция и криминална престъпност, разтърсвано от социално недоволство и засилващ се хаос в обществото, неговите представители все по-често изпадат в публична неадекватност, а техните изявления поставят повече въпроси, отколкото дават отговори.
Замразяването от ЕК на средствата по трите европейски програми с основателните подозрения за корупция вместо да подтикне управляващите към бързи и безкомпромисни действия за разкриване на виновните, ги „вдъхнови”

да наприказват куп безмислици,

като, например, че нямало нищо смущаващо в този акт на Брюксел, че причина за мярката бил „информационният вакуум с Брюксел” и дори, представете си нахалството, че чиновниците в ЕС, проявявали „липса на професионализъм”.
Държавният глава Първанов, който в деня след овъгляването на деветимата български граждани в горящите ЖП вагони на ловен излет отстрелваше лисици, ни в клин, ни в ръкав, обвини ББС и авторите на разтърсващия филм за изоставените деца в Могилино за „антибългарска кампания”. Направи го в момент, в който педофил-рецидивист застреля с  ловната си пушка 15 годишно момиче и рани още две деца от дом за младежи, лишени от родителски грижи в малък провинциален град. Видимо фрустрирания от  събитията президент запокити по стар апаратен рефлекс лексикалния архаизъм към империалистическия Запад, понастоящем европейски партньор на страната, и, разбира се, не видя нищо „антибългарско” в протестите на

група махленски „патриоти”,

които ореваха медиите срещу предложението немощните деца от Могилино да бъдат преместени в техния провинциален крайградски квартал, защото щели да им загрозяват гледката.
От своя страна министърът на здравеопазването, положилият Хипократовата клетва лекар-хирург с професорска титла Гайдарски, сложи в малкия си джоб всички човеконенавистни расови теории с изявлението, че  „само перспективните деца следвало да бъдат изведени от домовете и да се интегрират в обществото”. За „безперспективните” остана да се досетим сами.
Така, към облаците прах и боклуци, които пролетните ветрове разнасят тези дни в България, се прибавиха и купчините словесен отпадък, натворен във висшите етажи на властта.
Казано накратко – държавата затъна в истинска мръсотия. buy aricept

buy nimotop

The Pelican Brief full movie

Planet Earth: The Future dvd

15.08.2008

Изказаното публично откровение на вътрешния министър Михаил Миков, че „Не може цяла нощ да пиеш с мутри и да си служител на МВР” светкавично се превърна в акцент на отминаващата българска седмица.

Очевидно много се е насъбрало в душата на вътрешния министър Михаил Миков за четрите месеца на този пост, за да избухне толкова ефектно пред българските медии в сряда. Защото в неговото лаконично, но „знаково” отрицание се съдържа почти всичко, от което страда личния състав на повереното му ведомство.
Юристът Миков казва „Не може цяла нощ да пиеш”, макар добре да знае, че изявените представители на този „занаят” могат си да пият и по цяла седмица, даже по-дълго! Доскорошният депутат Миков отхвърля възможността „да пиеш с мутри”, макар макар да му е добре известно, че общуването с тази „авторитетна” категория български граждани, което включва задължително и пиенето, е практика не само на полицаите, но и на политици от всякакъв калибър, да не говорим за държавните служители, които поддържат тези контакти просто по служебно подразбиране. Вътрешният министър Миков е напълно наясно, че от много  години насам служители на неговото министерство

не само пият с мутри по цели нощи, но и извършват тежки престъпления

.

Дори да се абстрахираме от конкретния случай с врачанския шеф на полицията, който прекарал славен нощен запой със съмнителни типове в своя град след като седмица преди това заповядал на свой подчинен да духа в дрегера вместо пиян местен съдия – шофьор, трудно може да се преглътне поведението на шефа на полицията в Приморско. Пред замъгления му от алкохолната трапеза поглед негов бивш колега полицай в силно алкохолно опиянение убива с пистолета си 23 годишен младеж, хей така, без причина. След което полицейският шеф уплашен побягва от криминалното местопроизшествие.
Българите още помнят, как в края на 2003 година

пиян до козирката полицай от „Оперативно издирване” уби цяло тричленно семейство

с дете с колата си в столичния квартал „Дружба”. В началото на миналата година пътни полицаи заловиха свои пийнали колеги на кормилото – във Враца с над 2 промила алкохол в кръвта и във Варна – с над 3 промила! Само през 2005 година от системата на МВР са уволнени почти 100 полицаи за шофиране в нетрезво състояние!
Така справедливото възмущение на един все още „необръгнал” в практиката вътрешен министър вероятно е проява на обикновена неопитност. С времето той ще свикне с реалностите от живота и дори може да стигне до една друга забележителна мисъл: „Никой не е идеален, дори и аз не съм”!

 16.04.08

В края на миналата седмица популярен български седмичен вестник публикува смятания за секретен текст от заседанието на  парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, на което е изслушан един от основните свидетели за скандала в МВР. Поредното изтичане на поверителна информация в медиите поставя отново въпроса за държавността в България.
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио “Дойче веле” Георги Папакочев се спира върху проблема:

„Като гледам този свят не мога да не се учудвам!”, възкликва чистосърдечно измисления руски писател от средата на 19-ти век Козма Прутков. В подобно положение тези дни попаднаха и управляващите в България, които с неподправено удивление прочетоха в пресата стенограмата от закритото заседание на парламентарната вътрешна комисия от 26-ти март, на което бившият директор на службата за борба с организираната престъпност на практика уличи върхушката в МВР във връзки с мафията и по този начин даде старт на   най-тежкия скандал в силовото ведомство през последните 18 години.
Изтичането на данни от различни институции в България е рутинна практика. Един от най-големите „извори” на чувствителна  информация, без съмнение, са вътрешното министерство и неговите подразделения. Повечето ключови операции срещу престъпни групировки и техни босове са ставали известни на потърпевшите още във фазата на тяхното планиране. Същото се отнася и при опитите за противодействие на контрабандата, корупцията и наркотрафика.

„Къртиците”, обикновено огладнели оперативни служители

или хора от администрацията, срещу заплащане и с ясното съзнание, че извършват престъпление, звънят с мобилни телефони или изпращат анонимни пликове до когото трябва, за да може сенчестия бизнес да работи гладко и доходоносно. Тъкмо по този начин в пощенската кутия на една политическа централа се появи знаменития диск със подслушаните разговори на шефове на МВР с откровени мафиоти, така излязоха на бял свят и подробностите за нерегламентираните срещи на самия вътрешен министър с фигури от подземния свят. Около скандала с МВР стана ясно, че и ключови шефове на ведомството щедро са участвали в бизнеса с поверителни данни.
За първи път, обаче, ключово важна парламентарна комисия, каквато е  вътрешната, се превръща в

спукана информационна бутилка.

Кой точно е изнесъл секретната стенограма от изслушването на доскорошния антимафиот номер едно, едва ли има вече някакво значение. Съвсем безинтересна е  и причината за този ход – скандала отдавна оцапа безобразно всичко и всеки от замесените в него. Не е шокиращо и упражненото право на една печатна медия да публикува информация от значим обществен интерес – опазването на държавните тайни е проблем на държавата и нейните ведомства, а не на медиите.
Разтърсващото в конкретния случай е, че рухналата държавност вече е поразила и законодателната власт, поради което днес  държавата е заприличала на  плетена кошница, в която продължават да наливат  вода.
Впрочем тя изглежда така не само в очите на собствените й граждани, но е такава и  пред удивения поглед на нейните европейски и евроатлантически партньори. Същите, които се надяваха, че България бързо ще се превърне в нормална и демократична държава.
Докато днес всички единствено могат да вдигат рамене и да се учудват. Подобно на Козма Прутков.