24.04.2008

Днес/ 24.04.08-четвъртък/ българският парламент ще обсъди и гласува двете проекторешения за структурни и персонални промени в правителството. Промените в кабинета „Станишев” ще бъдат вторите от началото на мандата на този кабинет.

Какво прозира, обаче, зад предложените кандидатури за нови министри? По радио Дойче веле да  чуем анализа на Г.Папакочев:

Опитът на политическата класа в България, натрупан през 18-те години на прехода, дава основание да се смята, че с потопа от изявления, оценки и прогнози, произведени през последните седмици и дни, вероятно се прикриват намеренията на основните играчи на политическата сцена  да решат радикално в своя полза развилата се криза около скандалите в МВР и логичния неудържим трус във властта. Казано по друг начин, част от партиите навлизат активно в предизборното ситуиране за бъдещото управление, а други желаят част по-скоро да решат кризата в своя полза.
Това със сигурност ще проличи в дебатите по повод днешното гласуване на правителствените промени, което далеч няма да бъде леко, равно и безпроблемно. Дори повече – не са изключени и  изненади във днешния вот.
Така се появяват журналистическите въпроси.
Какви ще бъдат функциите на поканената лично от президента Първанов за вицепремиер без портфейл по контролирането на еврофондовете Меглена Плугчиева при наличието на министър по европейските въпроси от НДСВ, който се казва Гергана Грънчарова? Ако европейския авторитет на досегашната българска посланичка в Германия успее да „разблокира” спрените еврофондове,

кой би имал най-голяма полза

от това при следващото управление, което според социологическите прогнози вече е почти известно?
Защо и след какви пазарлъци за поста военен министър е предложен бивш офицер с откровени съмнения за конфликт на интереси и действия, за които отново фаворитите на вероятното следващо управление предупредиха многозначително, че ще наблюдават под силна лупа? Не е ли неизвестната обскурна личност  Николай Цонев „бомбата-лимонка” в скута на актуализираната изпълнителна власт, която може всеки момент да превърне имуществените афери във войската във втора „Топлофикация” и набързо да доведе до предсрочен вот още през това лято?
Наистина ли почтения и вярващ искрено в каузите на своята партия-столетница юрист Михаил Миков може да се справи за няколко месеца с тресавището на вътрешното министерство? Дали при малко повече смелост и решителност не беше по-почтено

премиерът Станишев да поеме лично управлението и на МВР,

като по този начин демонстрира пред Европа твърдата ръка на неизкушен от далаверите млад лидер, вместо да праща там опитния вече председател на своята парламентарна група?
Наистина ли случайно в дните на най-голямата гюрултия около оставката на досегашния вътрешен министър, лидерът на НДСВ предпочете да се намира далеч от страната и да действа с парламентьори в Съвета на коалицията? Дали той, по стар свой навик, не е разговарял на „неутрален” терен с онези фигури на бъдещето управление, с които е необходимо?
И най-сетне не е ли твърде напрегнато мълчанието на лидера на ДПС тези дни, който се отказа от земеделския министър Нихат Кабил за да вкара в последните минути на мача в игра неизвестната „резерва” Валери Цветанов?
Отговорите на всички тези въпроси предстоят. Днес в българския парламент тези отговори вероятно ще бъдат само загатнати, но с голяма степен на сигурност ще бъдат дадени до началото на лятната парламентарна ваканция.
Когато вече българите и Европа се надяват да видят по-релефно очертанията на новото бъдещо управление.

150 Cartoon Classic [Popeye Vol. 8] release

Riding in Cars with Boys hd

The Medallion hd The Red Phone: Checkmate

 23.05.2008

„Хората се страхуват да говорят, защото не се знае кой кого подслушва!” – тези думи, произнесени от българския министър председател Сергей Станишев в популярно ТВ-предаване, се превърнаха в един от акцентите на отминаващата българска политическа седмица.
Какво всъщност означават те? По радио Дойче веле да чуем Георги Папакочев:

ГП: Поразителното откровение на българския премиер не спря дотам. “Дори партийни лидери, влизайки в кабинета ми, казват: “Тук може ли да говорим”? И аз не мога да им дам еднозначен отговор”, се изповяда пред гражданите ръководителя на изпълнителната власт в една държава, в която тайните служби с „големите уши” и „дългите очи” продължават да слухтят и снимат скрито всеки, всичко и навсякъде. Защото носителите на „славните” традиции на „плаща и кинжала”, наричащи себе си днес „най-преданите” и „патриотични” защитници на комунистическата власт, ерго на тогавашната Народна република България – нейните тайни репресивни служби, и днес продължават да практикуват онова, за което са обучавани и могат най-добре – да шпионират тотално хората и да използуват получената информация за свои лични и корпоративни цели.

Скандалите в това отношение не са от днес,

нито от вчера.
Точно преди година служител на елитната НСО „пропя” по телевизията, че от 2002 година той и колегите му събирали сведения за охранявани от тях партийни лидери, като призна, че сред подслушваните „лица” е бил и сегашния държавен глава, Георги Първанов, но в битността му на лидер на БСП. След бързи мерки „славеят-певец” замлъкна и случая беше „забравен”.
В началото на миналата година пред комисията по вътрешен ред и сигурност към парламента довчерашния вътрешен министър и предстоящ подследствен Румен Петков обяви, че от 1996 до 2000 г. Националната служба за сигурност е подслушвала посолствата на САЩ, Германия, Франция, Великобритания и други страни от НАТО и Европейския съюз.  Досега подробности за тези „исторически” факти липсват, но едва ли има наивници, които са повярвали, че на тези практики е сложен край.

Най-пресният скандал,

който предизвика торнадото в МВР преди месец също бе резултат от подслушване на мобилни телефони и папарашки снимки на високопоставени служители на вътрешното министерство и също остави отблъскващото впечатление за пълна липса на контрол върху използуването на т.нар.Специални разузнавателни средства.
Ферманът на „звуковото” и „образно” шпиониране на партийни лидери, управленци и обикновени граждани в посткомунистическа България е твърде дълъг и достатъчно отблъскващ. Там, естествено присъстват и някои „разработки” на фигури от местната мафия, но те обикновено доказват нейните връзки отново с хората от горните етажи на властта.
Затова са безрадостните откровения на премиера Станишев. И затова той ги направи по телевизията, защото ако ги беше „изплакал” насаме  в кабинета си, щяха да го чуят единствено онези, с „ големите уши”.

А те и без това си познават системата и занаятаLabor Pains psp

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

22.03.08

Притеснен от постоянното неконтролирано увеличаване на жителите на София, столичния кмет Бойко Борисов предложи възстановяването на т.нар.”адресна регистрация” на пребиваващите до 48 часа от пристигането им в града. Целта е те да плащат данъците си в столицата, където работят и живеят, а не в напуснатите от тях селища.
Съществува ли цялостно решение на проблема с непомерното нарастване на столичното население?
Да  чуем Г.Папакочев:

През последните години българската столица се разрасна като гъба. Строен за няколко десетки хиляди души в края на 19 век, към своите милион и половина жители днес градът приема още половин милион временно пребиваващи и преминаващи граждани, като прогнозите са до няколко години постоянното му население да надхвърли 3 милиона човека.
Истината е, че българите масово напускат родните си градове, селища и паланки, за да търсят работа и повече възможности за нормален европейски живот в най-големия български град, без да се съобразяват с неговите постоянни и тежки проблеми.
В годините на комунистическия режим правото на „софийско жителство” се даваше основно на верните на централната партийна власт кадри, както и на съпрузите на коренните софиянци. Напливът за заветното разрешение беше колосален и хората се подлагаха на всякакви унижения за да се домогнат до него.
Днес ситуацията  ще стане подобна, ако бъде осъществена идеята за адресна регистрация, която по същество ще бъде контрол върху стотиците хиляди приходящи, ползуващи градската инфраструктура със

своите автомобили, каруци и семейства.

Ако бъде реализирана и другата идея на общината – при записването на децата в детските градини да се изисква постоянно столично местожителство, тогава може да се приеме, че институцията „софийско жителство” се е върнала триумфално в живота на българите.
Доколкото подобно връщане е тоталитарно, унизително, антидемократично, свързано е  с огромни разходи, нерви и разочарования, не би било зле по инициатива на кметството да започне изготвянето на законопроект за превръщане на София в град –  държава, като от регистъра бъдат изличени всички останали населени места. Така с един ход

всички български граждани ще станат столичани,

а кореняците софиянци ще могат гордо да сравняват родното си място с най-прочутите световни мегаполиси. Защото 8- милионното население на България ще се изравни по бройка с жителите на Ню Йорк, а територията на държавата от 111 хиляди квадратни километра  ще бъде достатъчна гъстотата на жителите да не надхвърля 80 души на квадратен километър за разлика от американския град, където един в друг се блъскат близо 11 хиляди души на квадратен километър.
И още нещо. Ще отпаднат трудностите около финансирането на София, тъй като националния бюджет ще бъде неин, а всички фондове на ЕС ще бъдат менажирани от един човек – кмета,  в партньорство със столичните общинари. От съкращаването на административните  и транспортни разходи ще бъде финансиран строежа на метрото от кв.Обеля до Варна и Бургас, а столичния боклук ще се депонира безпроблемно практически навсякъде на територията на страната.
Макар и уникална, в идеята за превръщане на София в град-държава има хляб. При това достатъчно, за да нахрани неистовия глад на българина за много пари, безгрижен градски живот и минимум работа.
Поради което в дните предстоящите Великденски празници предложението следва да се обмисли особено сериозно.
На печено агнешко и червено вино. mobic