Author Archives: George Papakotchev

ИЗЧЕЗВАНЕ

10.09.2008

Доста нечаквано от държава с висока безработица, България се превърна в страна, която страда от недостиг на работна ръка. Тежката демографска картина и продължаващата емиграция през последните години изостриха сериозно този проблем.

Ако трябва да се говори честно, в България никога не е имало сериозна реална безработица или по-точно тя е била само „статистически – официална”. Защото в безкрайните 18 години на прехода, свързван неизменно с тежка икономическа криза и застой, за да оцеляват в родината си българите бяха принудени да се потопят дълбоко в сивата и черна икономика, където на по няколко места, най-често нелегално, се опитваха да „заработват” своята издръжка.
Днес все по често фирми и предприятия, а според официални данни това са почти 18 на сто от тях, декларират че страдат от липса както на квалифицирани, така и на неквалифицирани кадри, макар възнагражденията да са се увеличили с 20 на сто. Посреднически трудови бюра открито се оплакват по медиите,  че много трудно намират подходящи кандидати за своите клиенти-работодатели, които да отговарят на определени условия.
За да отчете дейност в овладяването на тези потенциално

взривоопасни за националното стопанство процеси,

The Last Legion video

Winnie the Pooh: A Very Merry Pooh Year film

Girl’s Best Friend download

през последните месеци държавата разви дейност под формата на кампания, целяща да убеди подготвените специалисти да останат в страната. Призивът „България- добро място за работа” следваше да докаже в Интернет перспективите и предимствата да бъдеш полезен за себе си и държавата в собствената си родина. Но…кампанията увисна във въздуха, след като авторитетна международна компания обяви двумилионната вече София за най-лошото място за живеене в ЕС сред други 200 европейски градове, а армадата млади и квалифицирани българи, живеещи в чужбина, се обедини в Интернет-форумите, че ще се върне в страната не само когато заплатите станат наистина европейски,

но и когато държавата стане нормална. Demolition Man dvdrip

Така, според прогнозите, до 2020 година дефицитът на трудови ресурси в България ще възлезе на над половини милион души, пенсионната и здравноосигурителна система ще „изпушат” от претоварване с възрастни граждани, а за първи път броят на  българите над 60 години ще е по-голям от децата до 15 години.
Това, обаче, все още не вълнува управляващите, съсредоточили всичките си мисли и чувства в следващите парламентарни избори. А и какво да ги вълнува, когато все повече училища в страната ще се превръщат в старчески домове, а питомците в тях ще имат безплатни мобилни телефони?

РОМАНЪТ НА ЛУДИЯ СОФИЯНЕЦ

.!.

05.09.2008

В началото на лятото изследване на Статистическия инситут показа, че 25 на сто от жителите на българската столица имат психични заболявания.
В края на лятото броят на страдащите вероятно се е увеличил…

В разгледания от Столичния общински съвет през април проект за стратегия за психичното здраве до 2013 година беше отбелязано, че във всяко четвърто софийско семейство има поне един член, който страда от психическо разстройство. Броят на опитите за самоубийство е 64 на 100 хиляди, близо 10 хиляди възрастни столичани страдат от деменция, най-често резултат от болестта на Алцхаймер, 6 хиляди човека страдат от шизофрения, а  над 2000 граждани са насочвани за получаване на специализирана психиатрична помощ и техния брой постоянно расте, беше отчетено в проекта.
Естествено постоянно намаляващите по бройка лекари-психиатри биха могли да обяснят подробно проявите и последствията от печалния факт

София да бъде наричана „град на лудите”.

Социалните експерти от своя страна биха изчислили загубите от трайно намалената и загубена работоспособност на този значителен сегмент от населението. Никой засега, обаче, не се ангажира да посочи причините за това тревожно състояние на жителите на двумилионния вече град.
А тези причини са много и разнообразни.
Още преди да отворите очи след пронизваната от автоаларми, полицейски и медицински сирени, шумни махленски купони и вой на бездомни кучета нощ, вие вече сте в „схемата” на подсъзнателното дебалансиране, което комбинирано с редовните битови неудачи, като спряла вода или парно, например, ви подготвя за следващата утринна провокация. Тя идва от телевизионния екран, където по абсурдна българска традиция цялата злоба и злъч на политици, власти и престъпници, се излива в т.нар.”сутрешни информационни блокове”.
С пределно високата вече доза адреналин вие се запътвате към работата си с градския или личен транспорт, което една от най-сериозните провокации към психиката дори на много издържлив човек.

Напрегнатия и често безмислен труд в големия град,

както и традиционните неуредици ви натоварват до степен, в която след прибирането си у дома жадно изпивате чаша алкохол,  вдигате скандал на близките си или правите и двете едновременно. След което в просъница чувате отново по телевизора за поредните далавери във властта, за нови жертви по пътищата, жестоки убийства  и световни драми.
Постепенно накъсаният ви сън отново се изпълва с аларми и лай на бездомните кучета и…всичко започва отново.
Впрочем, не започва, а тръгва надолу. Както е тръгналo за хилядите с празен поглед по улици и градинки, които понякога, извън времето,  ви питат чистосърдечно „Знаете ли закъде заминава другаря Тодор Живков днес?”

„ФРИИ ШОП” КАТО „СВОБОДЕН ШОП”

 28.05.2008

След мъчителни колебания и под мощния натиск на ЕК, българското правителство най- сетне реши да прекрати безмитната търговия в магазини и бензиностанции по сухопътните граници на страната.
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле,  Георги Папакочев се спира върху значението на това решение:

Положителните промени в България се извършват трудно, но в замяна на това те са бавни, тромави и неубедителни. След непрекъснати доклади на Държавния департамент на САЩ ат 2003 година насам за пране на пари придобити от престъпления, след нееднократните директни предупреждения на американския посланик в София, след констатациите в междинния доклад на ЕК по „Правосъдие и вътрешен ред” за зловредното влияние, което т.нар. „фришопове” имат върху корупцията, контрабандата и незаконното финансиране на политическите партии, кабинетът „Станишев” се престраши да каже „Стига!”. Едни от най-добре разработените и доходоносни канали на сивата икономика от последните 18 години, безмитните магазини и бензиностанции в граничните зони, ще прекратят официалното си съществуване от влизането в сила на поправките в Закона за безмитната търговия, като в зоните след митническия контрол на българските сухопътни граници няма да се допуска функционирането на каквато и да е търговска дейност.
Започналата

ампутация на крайграничната безмитна дейност

едва ли ще се отрази особено на българската икономика. Малкото останали на брой „фрии шопове” по сръбската, македонската и турската граница днес са само тъжен спомен от предишните години на „величие”, когато през тях преминаваха огромни количества алкохол, цигари и козметика, които всъщност се продаваха във вътрешността на страната без акциз, прикривайки по този начин най-елементарната и доходоносна контрабанда. От над един милиард лева до 2006 година днес оборотите на тези магазини са достигнали до около 120 милиона годишно. Само за 2005 година продажбите на дизелово гориво без акциз са надхвърлили 500 милиона лева, като щетите за държавата са били колосални, а потоците от печалби са корумпирали всичко по пътя си – политици, партии, държавни служители, фирми и ведомства.
Сега, когато

със скърцане на зъби и увъртания

A Cinderella Story release

Donald's Decision hd

най-сетне кабинета приложи решението на Съвета на коалицията от февруари и обяви закриването на безмитните магазини и бензиностанции, започват делата срещу държавата на всички ощетени, които не са никак малко. Но когато държавата се е свила в очакване на  унищожителните критики на ЕК в новия междинен доклад след месец, когато освен външна граница на съюза България се готви да стане и граница на Шенгенското пространство, когато управлението се тресе от скандали и се моли да изкара мандата си докрай, компромиси по веригата „сива икономика-контрабанда-корупция” са недопустими.
Така, поне, диктува елементарната логика. Дори в една  често алогична държава, в която разликата между британския и българския „шоп” постепенно започва да изчезва.download Blue Streak

БСП МЕЖДУ ЕВРОПА, БАЛКАНИТЕ И МОСКВА

СРЯДА, 27.02.08

Autopsy download

Само месец след като посрещна възторжено в София руския президент Владимир Путин, на специален закрит пленум в София ръководството на БСП се опита да избегне капана на собствените си разногласия по повод признаването на независимостта на Косово.

В рубриката Евроатлантически седмичник – мнението на Георги Папакочев:

ГП: Точно преди две години, на погребението на починалия в затвора на Хагския трибунал за престъпленията в бивша Югославия някогашен югопрезидент, безпартийният депутат от БСП Велко Вълканов, сега пенсионер, изрече пророческите думи: „От днес Слободан Милошевич ще бъде един от най-мощните фактори в живота на сръбския народ и сръбската държава”. Очевидно тази „фраза брадва”, както казват психиатрите, се е врязала не само в съзнанието на сръбските националисти, колкото в мозъците на техните български „другари” от левицата, които и днес се разкъсват между поривите на своя остатъчен соц- интернационализъм и необходимостта от европейска политическа коректност.
На продължилия шест часа закрит за медиите пленум, социалистите решиха да препоръчат на управлението и парламента

да се изчака с признаването на Косово,

докато там не бъдат приети конституцията и някои закони, както и не се получат доказателства за спазването на плана „Ахтисаари.”
Очевидно дискусиите са били доста остри, тъй като още в началото на февруари, много социалисти изразиха безапелационната си подкрепа на запазването на териториалната цялост на Сърбия. Тогава евродепутатът от БСП Евгени Кирилов и членът на ВС на соцпартията Илия Божинов, единствен гласувал против решението на съботния пленум, се обявиха категорично срещу признаването на Косово напук на официалната позиция на партийния лидер Станишев и социалдемократа- вицепремиер и външен министър Калфин. Друг силен глас от Лявото крило на левицата, този на международния юрист Иван Генов, тогава повтори

тезата на Москва,

че легитимирането на Косово ще бъде „прецедент, който ще роди опасна практика от сблъсъци на регионално и глобално равнище”.
За трудното напасване на позициите в движение говори и разминаването между премиера Станишев, който е наложил признаването на косовската независимост с изпълнението на известни условия във времето и неговия заместник и външен министър Калфин, който настояваше акта на признаването да стане веднага.
Едва ли някой в България оспорва деликатната ситуация около европейския проблем Косово и съседските притеснения на страната. Но когато членството в ЕС пред страните от Западните Балкани е без алтернатива, когато основните страни от ЕС и САЩ вече признаха новата независима държава, в която България освен свое малцинство има и сериозни политико-икономически интереси, когато никой не вижда по-добра възможност за решаването на конфликта от плана „Ахтисаари”, някак странно са прозвучали тезите на социалистическата вътрешнопартийна опозиция за опасност от „дестабилизация и загуба на перспектива на Западните Балкани”.
Впрочем „дестабилизацията” е също дълбоко заложена „фраза брадва” в подсъзнанието на някогашните комунисти. От съветския идеолог Ленин, който навремето е твърдял: „Колкото по зле, толкова по-добре!”
Така че, когато българските социалисти провеждат дълги закрити пленуми и след това отбягват да говорят за случилото се на тях, това е знак за внимание! При това – за сериозно внимание!Youngblood on dvd

download Shao Lin san shi liu fang

УСМИВКИ И ОЗЪБВАНЕ

26.03.2008
С високопарни изказвания и внушително мнозинство българските депутати ратифицираха Лисабонския договор, с което България стана 6-тата поред европейска държава, подкрепила този основен за бъдещото функциониране на ЕС документ. Но радост липсваше.

В рубриката Евроатлантически седмичник на радио “Дойче веле” слушаме Г.Папакочев:

Когато на 5 февруари кабинета внесе Лисабонския договор за ратификация в Народното събрание, повечето политици за първи път научиха за съществуването на този документ, а почти никой в държавата не знаеше за неговото съдържание. Тогава това стана ясно на конференция в София, организирана от Европейския и Дипломатически институт, на която само две на сто от участващите експерти, журналисти и политици са признали, че са прегледали набързо съдържанието на договора, а над половината анкетирани са констатирали, че разяснителните действия по документа не са достатъчни и са призовали националните институции да се запознаят задължително с него.
Едва ли ще стане известно колко от законодателите предварително са прочели клаузите на т.нар. Договор за реформи, както и

колко от тях са умопостигнали

тяхното съдържание, но е повече от ясно, че за огромното мнозинство българи то си остана непознато.
Документът беше внесен в парламента почти конспиративно, изчака в обществено неведение процедурния за ратификация срок, но в замяна на това беше гласуван след няколкочасови развълнувани изказвания на повечето депутати, с изключение на редовните опортюнисти от „Атака”, и беше ратифициран с ръкопляскания и обща снимка с усмивки пред парламента.
Официалната усмивка пред медиите е твърде относителен израз на задоволство от постигнат успех или добре свършена работа, а още по-малко е знак на радост, каквато по принцип липсва в общественото битие на българските политици. Често протоколната усмивка е онази инстинктивна маска, с която се прикриват лоши помисли, престъпни практики или гузна съвест.
В общата снимка пред парламента, зад усмивките на по-голямата част, предвождано от държавния глава и премиера, депутатско войнство,

се криеха основно срамът и некомпетентността.

Срамът от несекващата ендемична корупция във всички пластове на държавата, от мафиотизираната престъпност и управленския хаос, от постоянно влошаващото се икономическо положение на хората и непрестанно нарастващото социално напрежение. И некомпетентността, в резултат на която Договорът за реформи от Лисабон въобще не можа да бъде обяснен на обществото, а спирането на средствата от европейските фондове по трите програми беше обяснено със „слабата квалификация на чиновниците от Брюксел”.
Известно е, че разликата между усмивката и озъбването е малка и доколкото всеки ден в България се редуват неизменно скандали с трагедии и трагедии със скандали, а мандата на управляващото мнозинство върви към провал, възможно е „веселото” изражение на депутатите и политиците от общата снимка да бъде изтълкувано и като застрашително озъбване.
Поне при повечето от тях.

download Look Who’s Talking Now

Mindhunters movie