Българите преживяха особено емоционално президентските избори в САЩ. Дори повече – някои представители на най-бедното население в ЕС отново потънаха в мечти за „51-вия американски щат”  със столица София.
Финалният етап на президентската надпревара в САЩ, фокусирал естествено глобалното обществено внимание, беше интерпретиран особено присърце от българите. Броени месеци преди собствените си избори за парламент и евродепутати, най-недоволните от своето битие и управление граждани на ЕС възприеха каузата на президентския вот в най-мощната демокрация в света за своя, и съзнателно или не, се върнаха в мечтите си от кризисното начало на прехода през 90-те години държавата им да стане 51-вият американски щат.
Седмица преди изборния 4 ноември „Винпромът” в карловското село Баня и централният ресторант в родния град на Христо Ботев, организираха предварително гласуване за американски президент, което, според мълвата, е преминало при

високоградусен ентусиазъм

и е завършило с убедителната победа на Барак Обама.
Социологически агенции инвестираха време и средства за да проучват нагласите на българина като цяло непосредствено преди изборите във вторник, а масмедии заливаха своята аудитория с предпочитанията на шоумени, светски лъвове и фолк – звезди към единия или другия кандидат. И което е по-парадоксалното – лидери на парламентарно представени политически партии без смущение изразяваха подкрепата си за републиканци или демократи, като поясняваха идейното родство на своите местни формации с техните „аналози” отвъд океана. Своеобразна кулминация на този политически делириум стана публикувана в медиите фотография на депутат от „партията столетница”, която, както е известно, над половин век яростно громеше капитализма и американския империализъм,  където той прегръща за спомен шперплатова фигура на новия американски президент.
Възниква въпросът на какво се дължи тази напълно

неестествена политическа запалянковщина, силно напомняща атмосферата на провинциален футболен мач? buy The Hunt for Red October

The Keeper hd O video

На отрицание към приятелското отношение да досегашния американски президент към неговия „Мистър Клиин”, както той титуловаше в София премиера Станишев, или на одобрение към критиките на бившия и сегашния американски посланик в страната към бутафорната борба срещу организираната престъпност и  корупцията? Може би на значителната българска диаспора в САЩ, която, въпреки че няма лоби в Конгреса и Сената, със сигурност с набъбващата си бройка ще отложи трайно премахването на американските визи за българите? Или на вечната надежда на местните хора, че „Големият брат” отвъд океана ще протегне дългата си ръка през Европа към Балканите и ще сложи ред в тяхното малко дворче?
Засега енигмата остава неразгадана. Най-малкото защото българинът изглежда вече се е отказал дори да мисли, че може да си помогне сам. Или онези, които имат най-голяма полза да изтрият подобни мисли от съзнанието му, вече са постигнали големия си успех.
Загадката, все пак, ще получи отговор. Догодина, вероятно.

“Обичам гмуркането, под водата е толкова тихо и хубаво, няма опозиция, която да ти говори” – това публично признание едва ли ще постави премиера и лидер на БСП Сергей Станишев в пантеона на българските политици, но то със сигурност подсказва нагласите, които битуват тези дни сред управляващата коалиция.
Дали Денят на народните будители или Нощта на Вси светии, известна  като Хелоуин, са отключили откровенията на българския премиер Станишев, направени пред осмокласници на една бивша руска гимназия в София, едва ли е толкова интригуващо, колкото симптоматичното умонастроение на политик, затъващ все по-дълбоко в блатото на собственото си управление.  Защото да твърдиш пред 15-годишни хлапаци, че „95 на сто от информацията на вестници с гигантски тиражи е лъжа” и че всичко това водело до „изкривяване на реалната картина” на управлението, е сигурен симптом на отчаяние, което, изглежда, обхваща все по-силно представителите на държавната власт. Неадекватността в случая прозира и от факта, че министър-председателят е упрекнал Съвета за електронни медии, че не си гледа много работата, като допуска да се вършели „много манипулации” и е илюстрирал това с вестниците, към които този орган проявявал „прекомерна търпимост”.

Нерде електронни медии, нерде печат…

Но, все пак г-н Станишев е прав за себе си в едно  – който не е с нас, е против нас! Въпреки инсталираните в началото на мандата приятелски настроени към неговата партия шефове на мощните държавни осведомителни средства, въпреки старателното контролиране на агентурните досиета на ключови медийни собственици и „влиятелни” журналисти, въпреки услужливото „затваряне на устата” на независими чуждестранни радиостанции в българския ефир от същия този „безгрижно” палав СЕМ, въпреки побоищата, съдебните дела и назидателния натиск срещу новинарите, те, очевидно

верни на своите професионални инстинкти, са „против” и този опортюнизъм спрямо грешките и глупостите на властта

Jane Austen's Mafia! movie

Shoot on Sight dvdrip

Pop Skull divx

ги прави що-годе европейски по-валентни от управляващите.
Затова, може би, г-н премиерът мечтае да се потопи колкото е възможно по-дълбоко, на дъното, независимо дали на морското, на блатното или на някое хвостохранилище, като „подводната лодка”, за която навремето пееше Висоцки и да „не предава” никакви позивни към участниците в социалните протести, към тежките критики на опозицията или към постоянните удари и санкции, връхлитащи от Брюксел. И да е далеч от странните „комплименти” на поповете или на супер – звездата Азис.
Потапянето дълбоко в „Светът на мълчанието” е естествена човешка мечта, която, за съжаление, той ще може да реализира едва след изборите догодина.
Както, впрочем, я реализираха навремето неговите двама предшественици – премиери от БСП и СДС.

The Killing Room movie download

Dead-End Drive In movie download

Топлата късна есен отложи за малко кулминацията на драмата с парното отопление, драма с участието на държавата, нейните монополисти и с потърпевши – българските граждани. Но тази драма предстои.
Градският българин, чиято бройка  непрестанно  расте, продължава да бъде екзистенциално свързан с едно от най-уродливите явления на „развития социализъм” – централното парно отопление. От аргумент на пропагандния от миналото лозунг „Всичко за човека и в името на човека” подаваната за големите градове обща топлина днес се е превърнала в грозна финансова гърбица, от която  обикновения гражданин не може да се отърве по никакъв начин, ако, разбира се, не вземе храброто решение да напусне панелните градски човекарници и да заживее в къщичка със слънчеви панели близо до някоя вековна гора.

Днес „удоволствието” да си на топло и да „откриваш” топлата вода, е особено мъчително.

Гражданинът става подвластен на т.нар. отоплителен сезон, който няма нищо общо с неговите нужди и желания. Произволното пускане и спиране на калориите в радиаторите и водните кранове се „компенсира” през цялата година с непомерно високи сметки, резултат не само на постоянно растящите цени на енергоносителите, но и на междинните „фирми-вампири”, наречени енергийни счетоводители, чиято система на отчитане надхвърля и най-безумната утопия на комунизма за общото благоденствие. Тъкмо тази утопия беше на път да накара гражданите да плащат обща блокова сметка за топлото, но в последния момент някои депутати в парламента се опомниха и отхвърлиха гениалното предложение.
Тези технически и финансови подробности на топлинния грабеж изглеждат незначителни пред

уникалната перспектива този сезон българската столица и някои големи градове да останат въобще без отопление.

Омагьосаният кръг „ниска ефективност – кражби -неплащане на сметки – задлъжнялост на монополиста „Топлофикация” към енергийните доставчици – предизборни политически боричкания” заплашва със студена зима не само жилищата на гражданите, но детски градини, болници, социални заведения, ключови за държавата учреждения и ведомства. И ако навлизащото във все по-дълбока политическа и икономическа кома сегашно управление не се опомни бързичко, крайният изход от безславния му мандат може да настъпи много по – скоро от пролетта, когато така или иначе се очакват принудителни предсрочни избори.
Друг е въпроса с цената на какво ще дойде промяната. Засега е ясно само, че освен бедни, болни и недоволни, българските „европейци” ще мръзнат и ще си плащат за студа.
„Така ви се пада!”, биха казали мнозина партньори в чужбина! И несъмнено ще са прави.

През последната година най-новата членка на ЕС – България спокойно може да се нареди в отрицателната класация на рекордите на Гинес.
Превъзходната степен „най”, с която светът титулова отрицателните постижения на България през последните 12 месеца,  вече се е превърнала в рутинно упражнение, което едва ли впечатлява някого. Освен, може би, любителите на рекордни статистики.
Още в края на миналата година редовното Европейско социално изследване констатира, че българите са най-неудовлетворени сред гражданите на ЕС от жизнения си стандарт и от живота си като цяло, че са най-недоверчивата нация, но в замяна на това, вероятно компенсаторно, имат висока самооценка за себе си. В средата на годината експертите от  „Евростат” отчетоха онова, в което едва ли някой български гражданин се е съмнявал, а именно, че

по брутен вътрешен продукт страната е най-бедната в ЕС The Self Destruction of the Ultimate Warrior psp Jane Austen's Mafia! full movie

и успоредно с това тя е сред първите по смъртност в резултат на сърдечно-съдови заболявания и е безспорно първа по броя на жените пушачки.
Споменатите данни логично потвърждават и  безрадостните констатации на Националния статистически институт от декември миналата година, че българите „се радват” на най-ниска раждаемост и на най-висока смъртност в ЕС, в резултат на което отрицателният „прираст” на държавата е, че тя намалява с 40 хиляди човека годишно.
Освен хора с тежки личностни и здравословни проблеми, българите се оказаха и най-корумпираните в Европа. Тазгодишните септемврийски изследвания на „Прозрачност без граници” се допълват от изводите на четеният в цял свят американски „Ню Йорк таймс”, че при огромната престъпност в страната „Животът на политиците струва също толкова евтино, колкото и куршумите” . Като вече двугодишна членка на ЕС България

заема твърдо последното, 27-мо място, по изпълнение целите на Лисабонската стратегия

buy Tennis Racquet

Uncle Buck trailer

Lady in the Lake hd

Out of the Frying Pan Into the Firing Line dvd

– информационно общество, либерализирани пазари, социално включване, устойчиво развитие. Поне това сочат резултатите от четвъртото проучване тези дни на експерти на Световния икономически форум.
Това лято, отново „Евростат” присъди шампионското място на страната за най-сериозно поскъпване на храните, а „Евробарометър” отчете, че  младите българи са сред най-незаинтересуваните от политика и обществена дейност и най-зависими от финансовата помощ на родителите си.
В началото на седмицата  България отбеляза и друг своеобразен рекорд – тя се оказа държавата, най-дълго толерирала най-големият отровител на природата в софийското поле и „най-черната дупка” за национални ресурси –  гордостта на някогашната „българо-съветска дружба”, ръждясалата железарна „Кремиковци”.
Така 2008-ма вече е  година на националните рекорди.
На тъжните, естествено.