Ако не най-значимото, най-разтърсващото събитие през отминаващата седмица, се оказа гибелта на 20-годишният студент по фармация, пребит до смърт в софийският „Студентски град” от пияни младежи. Трагедията съвпадна и с други събития.

В два последователни дни двете балкански съседки – България и Гърция, загубиха двама свои млади мъже. Озверели пияни типове, изгонени от дискотека в превърналия се в увеселителен бардак „Студентски град” в София, сритаха с кубинките си в главата до смърт младо момче от Сливен, дошло да учи медицина в столицата. Начинът на безпричинното убийство напомня твърде много на „практиките” на скинхедс и други фашизоидни типове, нароили се в изобилие през последните години в големите български градове. Въоръжени с вериги, палки и неизменните бутилки алкохол, те често тероризират и без това угрижените от тежкото си битие граждани със своята

нео-нацистка бруталност и жажда за насилие.

Отзвукът от убийството беше силно приглушен от 8-декемврийските студентски празненства, както и от традиционната държавна пропаганда, която се задоволи да съобщи единствено, че петимата нападатели са заловени, а след разпит в ареста е останал само един от тях.
В Гърция полицията застреля, къде по невнимание, къде съзнателно, 15 годишен младеж, в резултат на което страната буквално пламна от светкавичните протести на студентите и гражданското общество. След стотиците запалени автомобили и магазини в големите градове и острите сблъсъци на протестиращите с полицията, кабинета на премиера Караманлис  е пред оставка, обсъжда се и въвеждането на извънредно положение.

Два идентични случая в две съседни европейски държави

с две диаметрално противоположни реакции на т.нар.”гражданско общество”. Докато привикнало със своята хронична криминална престъпност българско гражданство предпочете да псува пред телевизорите на топло в къщи с ракийка и салатка беззаконието и липсата на елементарна сигурност в страната, гърците, и най-вече техните млади хора, реагираха  масово, остро и безкомпромисно, като дори в знак на протест окупираха свои посолства в Европа. Докато българската опозиция както винаги фиксирано се занимаваше със своите вечни вътрешни дивотии, гръцките профсъюзни централи организираха стачки, а тамошната опозиция обяви готовност за безпроблемно поемане на властта.
И още нещо твърде показателно за засилващият се разпад, който преживява българската държавност и обществен морал – стана ясно, че за първи път в новата българска история се готви да стачкува полицията, която не е доволна от ниското заплащане и условията на труд. Същата тази полиция, която можеше да спаси живота на 20-годишният студент по фармация, като предотврати буйствата на пияните престъпници.
Можеше. Но не го направи. Както вероятно няма да посмее и да стачкува, защото и тя е част от протичащият разпад.

Няколкочасовото  посещение в София на генералния директор на Генерална дирекция „Разширяване” на ЕС Майкъл Лий произведе новината, че само след месец в България ще пристигне техническа мисия на съюза, която да провери напредъка в няколко особено проблемни области за страната.
Високопоставеният европейски чиновник Майкъл Лий   като че разочарова българските управляващи. Противно на тяхната войнствена риторика след спирането на 220-те милиона евро по програма ФАР, в която гостенинът беше визиран лично като виновник за тази обидна „несправедливост”, в София той обезсмисли подготвените нападки срещу него с твърде поучителната за местните политически нрави европейска дипломатичност. Г-н Лий даде да се разбере, че зад решението за спирането на фондовете стои цялата ЕК, след като е осъществил визитата си „по молба на комисаря по разширяването Оли Рен”, даде поредният шанс на страната да не загуби окончателно останалите близо 400 милиона евро по програмата с предстоящата проверка на техническата мисия, и

успокои предколедно изнервените български управляващи, Hallowed Ground dvdrip buy Balls Out: Gary the Tennis Coach

че техните усилия са в правилната посока, и че за появата на конкретни резултати е необходимо още време.
Така, привидно, тонът на диалога София-Брюксел изглежда нормализиран и досегашното статукво в отношенията на 26-те с най-проблематичната и най-бедна  27-ма членка на съюза – възстановено.
Но това е само привидно.
Както е известно, обсъждането на темата за спрените еврофондове беше стратегически отложено от „Тристранката”, както в България наричат Съвета на лидерите на управляващата коалиция, също за края на идния месец, най-вероятно след проверката на техническата евромисия. През настъпващите коледно – новогодишни празници и

честванията на следващите ги многобройни януарски светии,

едва ли изпълнителната власт може да направи много за реанимацията на двете разплащателни агенции, за повишаването на административния капацитет, за потягането на контрола върху евросредствата или за децентрализираното управление на фондовете. Дори по-лошо – ангажирани все по-интензивно с набиращата скорост и сила предизборна кампания, партийно оцветените ръководства на институциите ще поверяват все повече оперативната работа около европейските пари на странни фигури от управленската периферия, като един зам.-министър на регионалното развитие, който обяви шумно по медиите, че „въобще не искал да разговаря с Майкъл Лий” и че спрените средства били „поръчкова схема” и „заяждане” с България.
Известно е, че злобата, подобно на алкохола, замъглява съзнанието и пречи на трезвите оценки. Генерирането на антиевропейски емоции в България е възможно да доведе ситуация, в която националните интереси, политически и икономически, могат да се „разтворят” в киселината, произвеждана пропагандно от нейните собствени управляващи. Това е недопустимо. И вероятно българите предстои най-сетне да го проумеят.

Отварянето на досиетата на някои от началниците в БНТ предизвика най-сериозния досега отзвук сред българското общество. Актът на осветяването раздвижи през седмицата сегашните, а и потенциални потърпевши на този неизбежен процес.
Ако се наблюдава внимателно поведението на съществата, които очакват да попаднат в списъците на вездесъщата вече Комисия по досиетата, могат да се забележат някои закономерности. Като правило дълго преди очакваният акт на огласяване на тяхната принадлежност към тайните служби, те изчезват от публичното и обществено пространство. Изпокриват се по села, вили, апартаменти и се мъчат да прекъснат максимално връзките си със света, който до вчера са обитавали „под прикритие” или с дълбоката си срамна тайна. Мнозина се пропиват тежко – да забравят или да притъпят позора, който неизбежно ги очаква. Други, насъбрали в себе си отровата на поруганото достойнство в навечерието на „Страшния съд”, предприемат инстинктивна контраатака, с илюзията, че могат да спасят цели

отломките на своя „таен” живот.

Какво друго, освен пълно отчаяние, се криеше зад грозната телевизионна разправия в ефир между тримата бивши агенти, титулуващи се все още  „журналисти”, която предхождаше първия рунд от отварянето на новинарските досиета? Не дочакали неизбежното, те започнаха да се хапят един друг с отровните си зъбки забравили напълно, че го правят пред стотици хиляди хора, които де факто са били техни жертви, а сега единствено са тяхната потресена аудитория!
След удара на 26 ноември 37-те ТВ-агенти се свиха като настъпени змии, след което някои нападнаха отново с раздвоените си езичета.
Единият, най-приказливият и най-самочувствен, зад пушилката от пустословия в един от най-тиражните всекидневници се захвана да брани не толкова себе си, колкото своето антикварно монополно предаване по единствената навремето държавна телевизия. Другият, доносник-самоинициативник, шпионирал Китай и Югославия, се отдаде на академична дейност в Пловдивския университет, където без капчица срам е говорил пред онези, които през своите студентски години редовно е „ковал” на службите. Следващият, който се оказа

резидент на телевизионните ченгета,

след комедиантските си изпълнения на телевизионния екран, вероятно изчаква подходящия момент за да забие отново зъбчето си там, където трябва. Друг се захвана да разговаря в печата сам със себе си и  да завърши своя автодиалог с прозрението: „Амбиции. Простотии. Бог да ни съди.” Най-тъжният се появи като мумия в телевизионна дискусия през седмицата, с което вероятно искаше да каже безмълвно – да, „кълвал” съм отровно в миналото, но днес съм съсипан човек, не можете да ме съдите.
Така зимният летаргичен сън на най-ярките ТВ-обитатели на змиярника беше леко нарушен. Вероятно до Коледа и шумните „радио-картали” ще бъдат поразмърдани. После всички отново ще се сплетат в лигавото си кълбо за да дочакат лятото. Когато спокойно ще изпълзят на открито и…отново ще си съскат и хапят на воля! Когото сварят и където сварят. Но този път може би не така смъртоносно.

През ноември българският президент Георги Първанов направи две посещения в една и съща страна – емирството Катар. В началото на месеца посещението беше официално, а в края  – за участие  в престижна международна конференция, на която българският държавен глава произнесе знаменателна реч.
Приказно богатите емирства около Персийския залив винаги са мечтана дестинация не само за ловките български бизнесмени, но най-вече за местните политици, които в досега си с изобилието и пищното богатство изглежда лекуват потиснатото си личностно самочувствие. Размяната на ордени от типа на „Стара планина” и „Огърлица на независимостта”, с които в началото на месеца президента на България и емира на Катар скрепиха добрите междудържавни и лични отношения, подсказва значението, което най-сиромашката европейска държава и може би най-богатото емирство от Залива, отдават на подобни двустранни контакти.
Парадоксалното обаче е друго. Ден след като във Велико Търново артикулира

най-знаменитото си европейско прозрение,

че България ставала „ заложник на битката между основните сили и претенденти за спечелването на изборите в европейски мащаб”, прозрение, предизвикано от шока със спирането на 220-те милиона евро по програма Фар, българският държавен глава в катарската столица Доха продължи да ръси подобни „бисери”.  На Международната конференция  по финансиране на развитието, форум, в който участваха президенти, правителствени ръководители, министри, шефове на международни финансови институции, Първанов произнесе реч, която вероятно е учудила мнозина от присъстващите.
В нея президентът на страната без нито една магистрала, с най-разнебитени пътища и намиращо се на санитарно ниско ниво образование направи „епохалното” откритие, че „модерната инфраструктура и качественото образование са основните елементи на развитието”. Главата на държавата, в която националната агенция „Пътища” се е превърнала в европейско нарицателно име за тежка корупция, говори за ползите от „обновена инфраструктура в съчетание с по-прозрачни условия за търговия и по-малко бариери пред нея”. Президентът на държавата, която не дава нито лев за национална реклама и разрешава

безразборното строителство, съсипващо най-хубавите кътчета на българската природа,

• Se7en divx

разсъждава за „насърчаване на туризма, бизнеса и икономиката на развиващите се държави”, което щяло да ги  направи конкурентоспособни на световните пазари! Предводителят на доказано най-бедната членка на ЕС, в която мизерията по улиците може да се види с просто око, приказва за „трансформирането на България от бенефициент на международната помощ в донор”!
Естествено през своя последен мандат, българският държавен глава може да говори където и каквото си поиска, без някой да му търси отговорност или да му обръща сериозно внимание. Дори повече, той може да разказва и побългарената версия на приказките на Шехерзада от „Хиляда и една нощ”! Стига да има кой да го слуша.A Star Is Born move

The Merry Widow rip

В рамките само на три дни през седмицата, българинът се лиши от 220 милиона евро от средства по европейската програма „ФАР”, както и от илюзията за някаква традиционна почтеност, останала в наследство от тоталитарния режим.
„Тепавицата” на лошите новини и през тази седмица продължи да бие неумолимо българина по главата. Не че тези събития не бяха очаквани, но все пак съществуваше известна надежда, че кранчето на така нужните на най-бедната държава в ЕС европари няма да пресъхне, и че би могло, все пак, човек на средна възраст да не зачерква напълно илюзиите си за наличието на някаква отминала публична почтеност или елементарен интегритет в почти безкрайните две десетилетия на прехода.
Уви. По всичко личи, че почистването на българските „Авгиеви обори” като процес ще надживее и следващото поколение, като остави миналото и сегашното да тънат в 30-годишната/ и според митологията!/, тор на тоталитарното наследство.

Просто българският Херкулес го няма и едва ли скоро ще се появи.

След шока от спрените евросредства, върху телевизионния екран на неотдавнашното минало започна прожекцията на филма на ужасите, озаглавен „БНТ и нейните тайни агенти”.
Имена – „символи”, имена – „знаци”, имена – „идоли”, имена – „звезди”! Оказва се, че всъщност истинските имена на тези смятани за топ журналисти са били техните агентурни псевдоними „Димитър”, „Талев”, „Стефан”, а зад енигмите „Пеев”, „Борисов”, „Мартин” са се криели демиурзите, които навремето обясняваха разпалено кризата на италианския неореализъм в киното и пишеха статия след статия, учебник след учебник, за своите студенти и почитатели.
Сред тях бяха външнополитически коментатори, неизменни режисьори на празничните новогодишни програми, мастити литературни критици – всички те

изпълнили дълга си към службите в единствената навремето държавна телевизия.

И това, забележете, са само началниците в най-мощната през последните десетилетия електронна медиа. След тях следва кохортата от популярни тв – журналисти, след нея ще потеглят керваните на „куките” от БНР, от другите електронни медии. И така България ще я кара до „края на света”, както се пее в популярната песничка от още по-популярния сериал на БНТ.
Възниква питането – а дали днешният българин би бил  щастлив, ако „тепавицата” със скандалните новини някога спре да го блъска в главата?
Въпросът е спорен. Най-малкото, защото още дълго време от телевизионния екран ще се носи кикотът на ченгетата и доносниците. Тъкмо те продължават да правят „рейтинговата” телевизия на скандала, на клюката и манипулацията, а това се харесва на простолюдието! Харесва се страшно много, както пролича от експеримента с трите уж „спорещи” и уж „бивши” ченгета по една кабелна телевизия през седмицата…Zombie Strippers! movie