Настъпващата 2009 година ще се превърне в сериозно предизвикателство за международните отношения на България.
Медийните опити на българските власти да се дадат  дипломатично меки оценки за изминалата втора година от националното европейско битие, като например, че през този период страната е била „полезна членка на ЕС”, едва ли крият отговорните изпитания, които й предстоят през кризисно – изборната 2009-та. През следващите 12 месеца страната ще е изправена пред неотложната необходимост да деблокира спряното европейско финансиране от жизнено необходимите й стотици милиони евро; да се представи ако не добре, поне прилично, пред безпрецедентния механизъм за наблюдение от Брюксел; да намали причините за основателните критики по отношение на корупцията и престъпността, които я превърнаха в

мишена на чуждестранните медии и отблъснаха много от критично важните чуждестранни инвеститори.

Накратко, българските политици следва да оправдаят членството на страната в ЕС като докажат на своите партньори и собствените си граждани, че в нея все още е останал известен потенциал за нормализиране.
Не по-малко важно предизвикателство ще бъдат отношенията на новия български кабинет след летните парламентарни избори с администрацията на президента Барак Обама във Вашингтон. От тях ще зависи до огромна степен съдбата на по-големите американски инвестиции в България, нейните позиции в евроатлантическия клуб и не на последно място, уникалната възможност българин да стане следващият Генерален секретар на НАТО. Засега доминираният от социалистите кабинет в София  активно лобира и дори отдели значителни средства единствено за представянето на българската кандидатура за поста Генерален секретар на ЮНЕСКО.

От традиционно добрите си отношения с Германия, download Dead Mary

The Express trailer

един от най-мощните двигатели на европейската икономика, България ще очаква и в бъдеще съдействие при овладяването на финансовата и икономическа криза, нова помощ за преодоляване на тежките проблеми с престъпността и корупцията, както и подкрепа за политиката на ЕС за Черноморския район.
За разлика от Европа, източното направление на българската външна политика, като че буди най-голямо оживление, поне сред сегашните управляващи на страната. Те вече обявиха официалната си подкрепа за амбициите на Москва да създаде юридически обвързващ Пакт за европейската сигурност, инициатива, която все още се проучва от европейските държави и която получи еднозначно хладен прием от Вашингтон. В замяна на тази подкрепа, сегашният кабинет отново получи руските уверения, че газопровода “Южен поток”, нефтропровода “Бургас – Александруполис” и АЕЦ ”Белене”  ще бъдат реализирани независимо от политическата и икономическата конюнктура.
Ако съдим по необичайно

засиления личен интерес на българският президент Георги Първанов към богатите емирства от Персийския залив buy Halloween

и пост – съветските режими в Централна Азия, през идната година могат да се очакват нови ходове за сближаване на отношенията с Арабския свят и Далечния изток.
Балканската политика също ще бъде акцент в българската дипломация. Сложните, но обречени на европейско и евроатлантическо добросъседство, отношения с Македония, неизбежно ще продължат да са важен елемент от регионалните връзки, какъвто, несъмнено ще и въпросът около демократичното развитие на най-новата балканска държава Косово.
Най-сериозното предизвикателство за България, както и за света през 2009 година, остава битката с глобалната финансова и икономическа криза. От разумните и тясно координирани действия със силните световни икономики, най-бедната членка на ЕС може не само да ограничи щетите до поносими размери, но и да ги превърне в ползи  в някои сфери. Това е възможно, ако българските политици успеят да си дадат сметка, че през следващите месеци не миража на властта зад евродепутатските и парламентарни избори, а справянето с ударите на  кризата, е голямото предизвикателство на настъпващата 2009-та година. Вероятността от подобно просветление е малка, но то все пак си струва.These Old Broads movie download

Една от традиционните  „новини” в българския политически живот е почти пълното отсъствие на темата „глобална финансова и икономическа криза” от него. Дори в сезона на празниците, на евентуалните последствия от кризата се гледа като на нещо далечно и непознато.
Подобно на индианският вожд от популярния виц, българският премиер Сергей Станишев в последно време непрекъснато напомня публично: „Тежка 2009-та година иде”, „Навлизаме в истинска капиталистическа криза”, „Ние сме стабилни, но нищо не зависи от нас” и тям подобни. И, естествено, съветва – „въведете гъвкави системи за освобождаване на работниците”, „предприемайте мерки срещу укриване на работни възнаграждения”, „създайте буферни бюджетни фондове и фондове от излишъка”, защото  през 2009-та ще казваме, че 2008-ма е била успешна. Ако някой попита

„вожда” на тристранната коалиция

защо смята така, той със сигурност ще отговори като анекдотичния си индиански колега „Ами, питайте нашите партньори от ЕС и САЩ!” Те, от своя страна биха могли да отговорят – да, кризата настъпва и в малките членки на ЕС, вижте какво правят българите?” и т.н.
През отминаващата седмица стана ясно, че предколедното пазаруване на българското население, за разлика от американското или европейското, нямаше нужда от никакво от допълнително стимулиране. Хората пазаруваха в препълнените магазини като за световно първенство! По светлия пример на парламента, държавните служители и много работещи в частния сектор получиха празнични надбавки, в това число и полицаите, които „пиейки студена вода”, все пак благоволиха да сложат в джобовете си по 200 евро отгоре. Тежките многочасови задръствания по пътищата демонстрираха, че никой дори не е помислял да слезе от колата си по празниците, а разтърсващото за 2-та милиона обитатели на българската столица съобщение, че ще трябва да плащат от първи януари  20 на сто по-скъпо парно, не трогна видимо мнозинството новопровъзгласили се софиянци. Професионално и с

обещания от типа „щедро на едро”

протестите на зърно и млекопроизводители, на студенти и природозащитници, бяха овладяни със страховитото и тайнствено предупреждение „гответе се за много тежка година”!
Всъщност тежките времена, за които хленчат българските политици, се очакват от тях не толкова с неизбежните последствия от глобалната икономическа криза, а след предстоящите евродепутатски и парламентарни избори. По-точно от момента, в който ще се наложи конфигуриране на следващото управление на страната, процес, който отсега се очертава нещо като „Мисия невъзможна”.
А кризата, по стар национален обичай, ще си премине с поредното непомерно стягане на коланите и обичайните политикански лозунги от типа на „Долу международното положение!” и „Да живей производството!”. Или казано другояче – ще премине като радост в мъка, мъка в радостта.

В навечерието на Рождество Христово, българското правителство получи от Брюксел и своята „блага вест” – засега защитна клауза срещу България в областта на вътрешните работи и правосъдието няма да бъде налагана, тъй като тя не била в интерес нито на ЕК, нито на страната.
На новогодишния прием, организиран от министърката по европейските въпроси Гергана Грънчарова в края на миналата седмица, се открояваше фигурата на Главния прокурор на България Борис Велчев. И неслучайно. Това е човекът, от който до огромна степен зависи дали страната ще осъществи спешното изискване за максимален брой окончателни съдебни актове по делата от голям обществен интерес – „най-слабото” място на управлението във връзка с предстоящия междинен доклад на ЕК според изискванията т.нар. механизъм за сътрудничество и контрол в областта на вътрешните работи и правосъдието. Тези дни от Брюксел беше съобщено, че очакваният през февруари документ ще има технически характер, като в него ще бъдат проследени тенденциите в напредъка на страната в двете критични области според европейските изисквания. По-важният доклад на Комисията ще бъде в средата на годината и от констатациите

в него зависят по-нататъшните действия спрямо България. Exit Wounds hd

„Благата вест”, дошла от Брюксел в понеделник, се оказа твърдението на неназовани източници от ЕК, че  засега въпросът за налагане на предпазна клауза по глава „Правосъдие и вътрешен ред” за България не стои и опасността от непризнаване на българските съдебни решения в общността, както и на европейските – в България, се отлага най-малкото до втората половина на 2009-та година.
Едва ли някога ще стане известно какво точно са разговаряли на четири очи в Брюксел на 18 декември председателят на ЕК Барозу и българският премиер Станишев след като нито едно от знаковите съдебни дела, следени от Брюксел, не върви към осъдителна присъда през следващите, като цяло празнични, седмици. Няма да се разбере и дали

воплите на разтърсвания постоянно от социални протести и скандални корупционни разкрития министър-председател

за „критика, но и за подкрепа” от Брюксел са трогнали комисията и нейния председател. Засега е тайна какви официални информации е дало управлението на ЕК на 22 декември за усилията за справяне с оставащите проблеми.
Факт, обаче, е поредният жест на „разбиране” от страна на Брюксел за, вероятно, искреното желание на управляващите да направят възможното в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, както и да деблокират така необходимите европейски фондове за най-бедното и най-недоволно от своето управление население на ЕС.
Както е и факт, че на Коледа стават чудеса.
Дори и за хора, които по стар комунистически манталитет и идеология, не вярват в тях. И едва ли някога ще повярват

The Vault of Horror divx

buy Super Capers

Едно от характерните предпразнични събития в България се оказа намерението на народните представители да се почерпят  с  допълнителни „коледни възнаграждения за цялостната дейност през годината”. Какво, всъщност представлява този “хуманитарен” акт?
Ще бъде наивна грешка похвалното намерение за коледна премия на българските депутати да бъде възприемано като резултат от случайно или спонтанно хрумване. Още по-далеч от истината би се оказало популисткото обяснение за нахалство, безочие и „гьонсуратлък” на народното представителство, което, видите ли, на финалната права на своя мандат в 40-тия парламент, започва да губи всякакво чувство за мярка и приличие.
Съвсем не. Известно е, че само седмица преди идеята за коледните надбавки, българският парламент беше принуден да се откаже от едно друго „хуманитарно” предложение, зародило се в депутатските среди на партия „Атака” и получило силна подкрепа в редиците на БСП – чрез бърза промяна в Кодекса за социалното осигуряване, народните избраници да могат да се пенсионират на 55 години, като пенсиите бъдат 70 на сто от сегашната им депутатска заплата, без оглед на осигурителния стаж. Предложението светкавично намери дълбок отзвук в сърцата на почти половината народни представители, които се привидяха като

щастливи пенсионери с месечните 1500 лева,

The Adventures of Huck Finn hd

които ще им бъдат изплащани пожизнено със средствата на българския данъкоплатец. Всичко това щеше да бъде чудесно, ако все пак минималната пенсия в най-сиромашката европейска членка и то от април догодина, ще бъдат „заветните” 124 лева или 60 евро, а простосмъртните „щастливци”, които ще я получават трябва да са най-малко на 63 за мъжете и 59 години, за жените.
Предложението не мина и повечето вносители на забележителния „законопроект”, под натиска партийните си ръководства, със скърцане на зъби оттеглиха подкрепата си за него.
Така, като като дребен и красив компенсационен жест, ръководството на парламента е на път да преразпредели икономисаните от ведомството средства и да зарадва всичките си служители с финансов коледен подарък. Този

приятен звън на парламентарните коледни камбанки

Neverwas dvdrip

щеше да е все пак приемлив, ако извън сградата на пл.”Народно събрание” не се случваше нещо позабравено от години – надигането на зимно обществено недоволство, което според най-новите прогнози на правителственият Национален център за изследване на общественото мнение, през следващите месеци ще расте, а икономическата и финансовата криза се очаква  да акумулират протестен вот и свръхполитизация. В дъното на този взривоопасен потенциал са страховете на българина за насъщния, както и острото недоволство от хората във властта.
Всичко това, обаче, не вълнува българските народни избранници. Запленени от шарените коледни светлинки и очакваната заслужена зимна ваканция из родните градове, селца и паланки, те вече правят своите политически сметки за следващата изборна година. Без  и да помислят дори, че най-сигурния начин да развеселят Младенеца в деня на неговото  Рождество, е да твърдят, че имат планове…

• Hitler: The Rise of Evil hd

The Muppets’ Wizard of Oz dvd

• buy Bigger Than the Sky

След седемчасово обикаляне по софийските болници, тежко болен 42 годишен мъж почина в линейката. Този покъртителен случай за сетен път демонстрира драмата на здравеопазването в най-бедната членка на ЕС – България.
Случаят със сърдечно болния софиянец не е изолиран. Той е по-скоро практика, отколко изключение в страна, където човешкият живот почти няма цена, а грижата за този живот е недопустимо лоша, неквалифицирана и непосилно скъпа. През пролетта университетски доцент с тежък мозъчен инсулт след няколко часово чакане в безпомощно състояние на линейка в прословутия Студентски град, беше разкарван безуспешно из болниците, които би следвало да оказват бърза медицинска помощ и които отказваха да я дадат единствено поради тежкото състояние на пациента. Няколко дни по-късно, захвърлен в периферно болнично заведение, което въобще не беше в състояние да му помогне, ученият напусна този свят.
Още по-драматично колегите на убития с ритници в главата през миналата седмица студент в същия този Студентски град е трябвало да

чакат повече от час благоволението на Бърза помощ

College Road Trip hd

Infestation video

да дойде и да се опита да окаже някаква помощ на пострадалия. Дошли са да констатират единствено смъртта.
Претоварената и примитивно съоръжена служба на столичната Бърза помощ обикновено се оправдава за своите хронични неблагополучия с тежкия трафик и непробиваеми задръствания по практически всички артерии на столицата, с липсата на основни апаратури за поддържане на човешкия живот, с прекомерната натовареност на работещите в нея лекари, с неработещите асансьори/ поради неплатени сметки/ на високите сгради, което пречело на медицинския екип да оказва помощ в домовете на закъсали възрастни хора, с ниското възнаграждение на медицинския персонал и с какво ли още не! От друга страна няколкото по-големи болници отказват да приемат тежки случаи, тъй като почти сигурният при тях „летален изход” освен че ги товарел финансово, снижавал тяхното реноме  и оттам – субсидиите за лечебното заведение.
Всъщност може би

тъкмо в кръчмарската думичка „заведение”

се крие част от обяснението за дереджето на българското здравеопазване. Вместо да се съсредоточат върху здравните услуги за намаляващото и ставащо все по-болно българско население, докторите се занимават с разправии в рамките на своя Лекарски съюз, в който се води истинска битка за власт и надмощие на една група над друга. Вместо да се опита да подобри обслужването на болните като задържи в страната масово напускащите националната здравна система специалисти, млади лекари, медицински сестри и друг персонал, държавата се занимава с някакви непрекъснати реформи, концепции и реорганизации, които в изготвения по поръчка на самия премиер Станишев доклад на Световната банка през лятото бяха характеризирани с определенията: „абсурд“, „хаос“, „неизпълнимо“, „конфликт“ и пр. Неслучайно през ноември в публикуваният от Брюксел годишен Индекс на здравния потребител на ЕС, българското здравеопазване отново беше определено като едно от най-нехуманните сред 27-те.
Така България не само демонстрира най-мрачната демографска картина с най-висока смъртност и най-силен отрицателен прираст на населението през отминаващата година, според Евростат,  но нейните управляващи непрестанно продължават да повтарят и причините за това.  По най-бруталният и нечовешки начин.

• Mutiny on the Bounty divx