В Брюксел започнаха неформалните разисквания за следващия генерален секретар на НАТО, след като Яп де Хоп Схефер се оттегли от този пост през април. Една от тези кандидатури е на бившият министър на външните работи и сегашен председател на парламентарната комисия по външна политика в българския парламент Соломон Паси.
В началото на април, на 60-тия си рожден ден, Североатлантическият алианс ще трябва да реши и въпроса кой ще застане начело на организацията през следващите 4 години след като приключилия още през 2007-ма и удължен до тази година мандат на холандеца Яп де Хоп Схефер окончателно изтече. Досегашният генерален секретар и бивш холандски външен министър постигна известни успехи на този пост, въпреки че през последните 6 години отбранителната организация трябваше да преодолява пукнатините в трансатлантическото сътрудничество, да се ангажира за първи път военно чрез мисията си в Афганистан, както и да напасва действията си с ЕС.
НАТО е и ще продължи да бъде в основата на европейската сигурност –  27-те членки на ЕС приемат прословутия член 5-ти като най-сериозната гаранция за общата си отбрана, а ролята на алианса в Афганистан и на Балканите е ключова за европейските интереси по сигурността. Тъкмо на този фон се открояват и кандидатурите за поста генерален секретар, сред които

фигурира и личността на Соломон Паси. Kramer vs. Kramer trailer

В края на миналата сп. „Шпигел” съобщи изненадващо, че „страните членки на Алианса от Източния блок са се обединили около кандидатурата на бившия български външен министър”, а тези дни британският „Икономист” отбеляза, че „прочулият се със своя Трабант Паси има опит като председател на ОССЕ” и доколкото в тази организация членува и Русия, това може да го направи „по приемлив за Кремъл”.
Наивно е да се очаква, че  доказалата се личност на известния дипломат и политик на българската и европейска политическа сцена би имала някакви шансове за поста, без да се вземат предвид два фактора – отношението на новата американска администрация към неговата кандидатура, както и предизвикателствата пред алианса през следващите години.
В специалното си послание до НАТО, изпратено ден преди официалното встъпване в длъжност,

новият американски президент Барак Обама изтъква, The Oakley Seven release

Watchmen download

че алианса освен  да подпомогне афганистанския народ  трябва „да предостави помощ на народите от Централна и Източна Европа в един момент, когато те изцяло се интегрират в демократична Европа”. От друга страна със сигурност членките на НАТО през времето до април ще трябва да формулират онова, което бъдещия генерален секретар ще трябва да прави – да защитава твърдо позициите на организацията срещу Русия и талибаните, да бъде опитен преговарящ и да гласът му да бъде чуван в Европа и САЩ.
Макар на пръв поглед да е по-малко известен в „голямата политика”, Соломон Паси би могъл успешно да реализира изпълнението на тези задачи.
В случай, че евроатлантическата общност прояви разумна смелост и през април му гласува необходимото доверие.The Serpent’s Egg movie download How to Rob a Bank ipod

Пробойните в кораба на управляващата България тристранна коалиция се увеличават и перспективата БСП да не докара  управлението си до спасителен бряг става все по-реална.
Ефектът от „наслагващите се кризи” в България, както ги определи не друг, а държавния глава Първанов, вече става видим в настроенията на екипажа  на управленската гемия. С инстинкта на плъхове от потъващ кораб, те вече се оглеждат за спасение във вълните на разбуненото политическо море.
Силно притеснена от безрадостната възможност да не реализира пълен управленски мандат преди предстоящите парламентарни избори, социалистическата партия вместо да консолидира собствените си редици, продължава да затъва все по-дълбоко в бездната на управленските си и политически грешки.  Хаотичните мерки на новия вътрешен министър за изправяне на крака на повереното му ведомство се оказаха точно толкова неуспешни, колкото и изпълнението на конкретните му задачи, около протестната вълна. Безсмислените изявления и действия на министъра на икономиката и енергетиката около газовата криза създадоха

допълнителни вибрации в нестабилния корпус на властта.

Критиките през седмицата на гостуващия в София заместник-председател на ЕК и комисар по правосъдие и вътрешен ред Жак Баро по адрес на намиращата се от години в състояние на ступор българска съдебна система подсказаха и изводите, които ще направят авторите на междинния доклад на Комисията през февруари без въобще да се трогнат от воплите на премиера Станишев, че управлението се нуждаело „както от критика, така и от насърчаване и подкрепа” в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
В условията на цялата управленска неразбория около кризата, газова и глобално – финансова, около спрените европари, около клокочещото обществено недоволство, коалиционният партньор НДСВ, който отдавна се намира под натиска на своите избиратели да напусне коалиционния екипаж реши, че е време да покаже политически характер и настоя категорично предстоящите евродепутатски и парламентарни избори да бъдат произведени в един ден, обяви, че

„гениалната” идея за повторното отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” Sex in the Ancient World: Egyptian Erotica dvd

• Dreamgirls ipod

Dancer in the Dark full download Paul Blart: Mall Cop

е най-скъпата предизборна кампания за БСП, подписа безусловно на своя глава Обществения договор за провеждане на свободни избори и поиска компенсации от „свещената крава” за социалистите – Москва, за загубите от газовата криза. Като капак на този етап, президентът Първанов съвсем не изненадващо, а по-скоро целенасочено подкрепи НДСВ за едновременния двоен вот, като през следващите дни вероятно ще продължи критичната линия по темата за „завитите гайки от времето на Тодор Живков” от сегашното управление.
Така останалата без мачта и  сериозно повредена от бурите гемия на сегашното управление в България започва да се пълни все по-застрашително с вода. Дали ще доплава до спасителния юнски бряг или екипажа й ще наскача в морето със спасителните си пояси ще се разбере скоро още през пролетта.
Дотогава драмите и изпитанията на политическите корабокрушенци със сигурност ще продължат.

Зад организираното от новото движение „Напред” протестно шествие в София  за повторно пускане в действие на два от спрените блока на АЕЦ „Козлодуй” прозира проправителствена акция с многопосочни цели.
„Наслагването на кризи”, за което говореше през миналата седмица българския президент Георги Първанов, беше ловко превърнато от стратезите на властта в „наслагване на протести”. Резултатът не закъсня – енергията на необичайното за зимата обществено и политическо напрежение беше насочена встрани от основното искане на протестиращите за смяна на компрометираното и некадърно управление на тристранната коалиция.
Скъпо струващата и организирана почти корпоративно от ключовата заможна партия „Лидер” в странната коалиция „Напред” неделна демонстрация за престартирането на два от спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй”, преследваше няколко цели.
Основната, подкрепяна яростно от българското „ядрено лоби” още от края на 2006 година цел, е блоковете да заработят отново, но този път не поради недостиг на електроенергия, а за компенсация на бизнеса на загубите му от газовата криза.

Паническото предложение на президента Първанов за спешно пускане на 3-ти блок

на атомната електроцентрала само ден след спирането на руската газ за България и предпазливото, все пак, „прегръщане” на идеята от правителствения глава, беше посрещнато с мълчание от Брюксел, тъй като официално искане за подобна стъпка от страна на София все още липсва. Едва ли, обаче, ЕК ще забрави, че условие в присъединителния договор на България  е затварянето на 4-те блока, че той е  ратифициран от НС с единодушие, като преди това е бил обсъден от експерти и приет от президентската институция, че за спирането на блоковете се изплащат близо 600 милиона евро компенсации и не на последно място, че в кулминацията на газовата криза България продължаваше да изнася значителни количества излишна електроенергия, което прави прословутата клауза 36 от Договора неприложима до нейния краен срок през тази година.
Друга цел на демонстрацията беше

да „отнеме вятъра” от протестите пред българския парламент,

насочени директно към смяната на сегашното управление чрез предсрочни избори. Благосклонното отношение на премиера Станишев и на вицепремиера Калфин към бизнес-радетелите на  „българската енергетика” и отделеното време за чай и лични разяснения на „правните и дипломатически” възможности за успех, подсказва за посоките, в които управляващата БСП ще търси съмишленици в предизборната надпревара.
Важна цел на многохилядната „енергийна” процесия беше отклоняването на общественото и медийно внимание от причините за реалната газова криза, от нейните виновници и последствията за отношенията между България и Русия в навечерието на тържествените посещения в Москва на президента Първанов и премиера Станишев по повод началото на „Годината на България в Русия”. Защото очакваното „не” на Брюксел по въпроса за реакторите автоматически ще пренасочи патриотичния „енергиен гняв” на обърканите граждани от Москва към Брюксел. А това би било музика в ушите на управляващите, на които предстоят поредните евро-шокове около кризата, фондовете и очакваните доклади по глава „Правосъдие и вътрешен ред” в годината на европейски и парламентарни избори.
„Млада била, излъгала се!”, казват снизходително възрастните. Двайсет годишната демокрация в България е все още прекалено млада, изглежда…

Вълната от протести в България през последните дни не само паникьоса управляващите, но и демонстрира неподозирано високата степен на напрежение сред обществото.
Какво, всъщност, уплаши властта?
Едва ли дистанцираното любопитство на депутатите зад прозорците на българския парламент през седмицата се дължеше само на прозрачните провокации на група гимназисти с черни якета, кубинки и качулки, които започнаха стълкновенията. Преторианците на властта с палки, шлемове и щитове с надпис „жандармерия”, се справиха набързо с тях.
Онези в кабинетите на управлението, които наблюдаваха протеста чрез специалните камери за сигурност или по телевизията, далеч не се притесниха от мегафонните крясъци на неизвестни „лидери”, които се опитваха овладеят тълпата. Повечето от тях от опит знаеха, че с викове и хаотични призиви власт не се дава.
Леденият ужас беше породен от друго.
Отстрани,

в периферията на протеста, мълчаливо стояха студенти, еколози, правозащитници, пенсионери, майки с деца,

Conspiracy Theory the movie

обикновени граждани. С присъствието и със смразяващото си мълчание тези фигури на гражданското общество всъщност подготвяха финалната присъда  на едно провалено управление, докарало страната до дъното на европейското й битие. А да заповядаш на полицейските палки да бият дошлите на официално разрешен протест студенти по стълбите на софийската Алма Матер се оказа нищо повече от безогледна паника и властово безсилие. Безсилие, което все още не желае да отговори на въпроса какви всъщност бяха „юнаците” с черни якета и кубинки, които с ритници в главата убиха момчето в Студентския град и така практически отключиха сегашния протестен трус…
Ужасът за управлението дойде и от друга периферия – големите градове на страната. Макар и по-малки по мащаб, протестите обхванаха и тях. Дори повече – различни обществени групи декларираха готовност веднага да потеглят за столицата и да се включат в акциите, ако това се наложи.

Организираният за първи път главно чрез Интернет протест

лиши органите от възможността за пълен контрол върху комуникациите, с което ги превърна в безсилни наблюдатели на процеса.
Оказа се, че сковаващата се сегашна власт вече не може да отговори на ключови въпроси, като, например, кой следва да охранява протестиращите полицаи – техните колеги от жандармерията или също готвещата се за протести армия? Едва ли вдървената левица ще отговори  и на историческия си идеологически въпрос – кой има полза от всичко това, най-малкото защото добре познава себе си. Както и на питането какво точно имат предвид представители на управляващата коалиция, когато говорят все по-често за „задкулисието” на провокациите и механизмите на този таен мизансцен.
През студените хлъзгави дни на руската газова криза в България вече се наблюдават все повече признаци на властови хаос. И на постепенно вледеняване на сегашното управление, за сметка на врящото вече гражданско недоволство.

Около българският парламент е поредната протестна акция, този път на студенти, природозащитници и футболни запалянковци. Дванадесет години след събитията през 1997 година, управляващата БСП отново е сериозно притеснена от проявите на обществено недоволство.
Защо?
Още в края на миналата година социологически сондажи отчетоха необичайно  за зимата покачване на общественото напрежение в България. Държавният НЦИОМ прогнозира, че апатията и гневът на българите през следващите месеци ще растат, а икономическата и финансова криза могат да акумулират протестен вот.
Днес, след земеделските и полицейски протести, идва редът на нов, малко еклектичен сегмент от обществото, който освен студенти, включва природозащитници и …футболни запалянковци. Всички те твърдят, че протестът им не е партиен, тъй като не е организиран от политически партии, опозиция и синдикати, и за първи път за неговото осъществяване е използувано директното общуване по Интернет. Според мотивите, посочени в интернет – страницата на протеста, партии и мафия са подчинили много медии, журналисти, организации, синдикати, подслушват се  и телефони.

„Но истински свободните хора винаги намират път за обединение и действие!”, твърдят организаторите.

Всичко щеше да бъде почти убедително и логично, ако към „непартийния” протест по традиция не се бяха прикачили две чисто партийни формации с трайно сублимираща популярност – ДСБ и „Ред, законност и справедливост”, чиито лидери макар и рядко да слизат от парламентарната или медийна трибуна, не се радват на онази популярност, която биха искали да имат. Така плакатният каламбур „Ser Go Home” или „Серго – върви си”  въпреки ефектното си попадение трудно ще заблуди предимно младите протестиращи, които скандирайки

„Да изметем боклука, да започнем годината на чисто!”

едва ли имат предвид връщането в следващия парламент на омръзналите и изчерпани вече стари „кримки” от прехода.
По-важното, обаче, е друго и тъкмо то кара председателят на българския парламент Георги Пирински да говори за „обществена отрицателна енергия, фокусирана върху парламента” и за протестна „технология”, напомняща събитията от 1997 година. Под загладената пропагандно повърхност на българския „микроязовир” отдавна бушува мъртвото вълнение на общественото недоволство практически от всички и всичко в сегашното управление и властта. Повсеместната некадърност и некомпетентност, превърнала българина в европейско посмешище, повсеместната корупция и престъпност и произтичащата от тях масова бедност на хората, липсата на реална държава и държавност, довели индиректно и до газовата криза – всичко това подрива основите на българското общество, което, както призовават днес младите протестиращи „иска да живее достойно, иска отговорно управление и институции, иска спокойно бъдеще за себе си и своите деца”.
Мъртвото вълнение в морето се установява трудно, тъй като видимите му белези са малко. Неговата сила, обаче, е осезателна и тя променя релефа на дъното и на брега. Понякога и на обществото.