Отзвукът в България от изявленията на софийския кмет и неформален лидер на партията ГЕРБ Бойко Борисов, направени пред българи в Чикаго, разкрива някои от методите, които ще бъдат използувани в активната фаза на предизборната битка в страната.
В името на истината трябва да се признае, че експертите по т.нар.”кризисен ПР” и контрапропаганда на сегашното българско управление започнаха да действат професионално и на пръв поглед ефективно. От началото на годината те не само овладяха майсторски серия от остри социални конфликти, като умело ги отклониха в удобна и лесно манипулируема посока, но импровизираха и мощен удар върху имиджа на най-сериозния си  политически противник.
Обществената злоба, породена от газовата криза в началото на студения януари, ловко беше пренасочена от преките виновници към други чувствителни за българина проблеми, какъвто е повторното стартиране на 3 и 4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Изкуствено взривеният спор по този отдавна решен и безнадежден казус беше подклаждан от медии и държавни органи само седмица, след което

„вълшебната пръчица” на властовите магьосници

с къс замах го изличи от  дневния ред на обществото.
Необичайно бурните за зимата протести пред парламента в средата на януари майсторски бяха неутрализирани не само с грубата сила на жандармерията, но и със съзнателното насочване на общественото внимание към шайката радикални щурмоваци, които дрогирани, пийнали и подкупени трябваше да поемат върху себе си възмущението на обществото чрез умишлено провокираното  от тях насилие. Верижните протести на селскостопански и млекопроизводители, прехвърлени от съседна Гърция, също бяха умело овладяни с обещания от типа „щедро на едро” за нови субсидии и забрана за внос на хранителни заместители отвън.
Майсторите на политическия фалц, известни в Америка като

“Spin Doctors”, Stealing Harvard dvd

Universal Remote on dvd

успяха да регистрират забележителен успех с манипулативните интерпретации на думите на очертаващият се като най-сериозен противник за управляващите  столичен кмет Бойко Борисов. Без да бъде изслушан истинският запис на думите му, изречени пред българи в Чикаго и което е още по-показателно – в негово отсъствие от страната и  с майсторски манипулирани текстове в медиите, те успяха да разгърнат мощна „патриотична” кампания, която по размери може да се сравнява със заклеймяването на случая  „Батак” преди две години или с неврозата около съвсем пресния брюкселски казус „Клекало”.
Дали задачата да се редуцира подкрепата за партия ГЕРБ ще бъде изпълнена е рано да се твърди, тъй като истински казаното от кмета Борисов в Чикаго, според социолози, се споделя, макар и негласно, от много българи. Така е възможно политическите манипулатори вместо да изпишат вежди на своите политически спонсори, да направят другото.
Или да попаднат във веселата фолклорна ситуация на „хитрата сврака, с двата крака…”

Общинската организация на БСП в Плевен заклейми в декларация излъчения по CNN репортаж на британската независима телевизия ITN за тежкия живот в ромско гето в града по време на газовата криза.
Краткият репортаж, излъчен по световната тв мрежа CNN може да бъде видян  и на интернет-страницата YouTube. Така неговите автори застават отговорно зад заснетите сюжети, като оставят на зрителите да преценят дали става въпрос за „тенденциозен материал”, който според водача на общинското БСП в Плевен Любомир Петков „дискредитира облика” на града и на „целокупния плевенски народ”, както сам се изразява червеният лидер.
В репортажа, заснет в обитаван от над 300 роми жилищен блок в покрайнините на града, са показани набързо

мизерията и студът, в които живеят тези хора,

и те не са причинени от газовата криза/ оказа се, че абонатната станция на парната инсталация е била разрязана за скрап и продадена още преди 20 години/, а са резултат от неспособността на „местните политици да им окажат някаква помощ”, както разказва една от интервюираните жени.
Тъкмо това е засегнало червените общинари по същия начин, по който британската корпорация ББС през последните години непрекъснато „засягаше” безобразията в страната, което накара през миналата година държавният глава Георги Първанов да заподозре подобни  репортажи като част от „антибългарска кампания”, а видния плевенчанин и бивш министър на вътрешните работи Румен Петков да размаха заплашително пръст със заканата, че ще бъде „безкомпромисен към всички случаи на очерняне на страната от чужденци, подаващи фалшиви сигнали”. Причина за гнева на Румен Петков тогава беше заснетият от репортери на ББС със скрита камера

филм за продажба на бебета и трафик на деца във Варна.

Трудната битка на сегашното българско правителство със западните медии от страните членки на ЕС се води отдавна. През 2004 година британската медийна корпорация с унищожителен филм детронира несменяемия председател на БОК Иван Славков като го уличи в корупция, а през 2007 година филма на Кейт Блюет „Изоставените деца в България” извади на показ пред света ужасяващите условия, в които вегетират деца с увреждания в дома в Могилино. С предсрочното прекратяване на лиценза за излъчване в България на Световната служба на ББС   и с реакциите си на „ощипана мома” властите си въобразиха, че вземат реванш за щетите върху своя имидж, но…отново сбъркаха.
Защото крайната победа винаги е на страната на истината. Същата тази истина, която така много плаши някои в България.

Строителни фирми закъсали за пари, масово заменят готови апартаменти срещу строителни материали, съобщи тези дни българската преса. Подобна натурална размяна се наблюдава и в други сектори на обществото.
Още първокурсниците по икономика научават, че „бартерът”, или т. нар „разменна търговия”, се практикува в общества, където липсва парична система, където валутата е в особено нестабилно положение или парите съвсем ги няма. Просто разменяш стока или услуга срещу друга стока или услуга.
Бартерът в България съществува от древни времена и никога не е изчезвал, а обяснението, че глобалната финансова и икономическа криза тези дни била „катализирала” явлението, е доста наивно. Натуралната размяна като най-прост вид търговия се използуваше поголовно в годините на „развития социализъм” , преживя времената на прехода, практикува се успешно от най-бедната европейска членка и през деветата година от 21-вия век  .
Да размениш готова гарсониера срещу плочки и лепила за да завършиш 10-етажния си хотел вероятно е необичаен ход за строителите, но те  така са разпрострели своя

многомилионен бизнес из българските курорти,

че биха могли спокойно да подарят въпросната гарсониера някому – тя и без това трудно ще намери купувачи или наематели. Масовата практика разни текстилни или преработвателни фирми да плащат на иначе обречените на безработица жители на малките градове и села с готова продукция, която те трябва да продадат на пазара, днес не впечатлява никого. Социалистическите текезесета и селскостопански кооперации използуваха същия начин, при това съвсем законно, в резултат на което икономиката „цъфна и върза” в края на 80-те години.
В наши дни, обаче, натуралната размяна има и някои специфики.
Например, няма местна електронна или печатна медия, която срещу бартер на рекламно време или просто на реклама, да не задоволява насъщните си нужди. Тоалети, прически, фитнес  и други подобни „услуги” за нейния персонал се получават безплатно за да лъсне името на дадена фирма за миг на екрана или да се появи в ъгъла на изданието.

Бартерът днес е особено удобен за политиците и държавните служители.

Two Way Stretch hd

Посредничеството на парите за някоя по-деликатна „сделка”  винаги носи риск от провал, поради което системата „услуга за услуга” е просто безупречна. Така, да речем, срещу осигурени гласове на предстоящите избори депутат може да прокара скандален законопроект, срещу апетитен общински имот може да се гарантира сговорчив съдия или прокурор, а чрез широко практикуваните „заменки” държавата губи привлекателни гори и земи които се  „бартерират” за парцели в някой изостанал или запуснат район.
Така, съвсем закономерно натуралната размяна прераства в обикновена корупция. Същата тази корупция, която според Брюксел и местни социолози, отново е достигнала рекордни нива и заради която българинът ще запази титлата си на  „най-бедния европеец”.

През седмицата софийският  Център за изследване на демокрацията представи годишния си доклад за корупцията в България, озаглавен „Престъпление без наказание”. Данните в него са стряскащи, но за кого?
Над 2 милиона лева корупционни плащания през 2008-ма съдържащи се средно в 175 хиляди подкупа месечно. Корупция, която се е върнала към най-високите си нива от преди 8 години докато наказуемостта за явлението е силно намалена. Характеристиките на процеса говорят за страна, засегната тежко и от политическа корупция.
Корупцията отново е основен проблем за българите след като успя да изпревари дори безработицата и бедността във време на криза.
Тези изводи на Центъра за изследване на демокрацията за миналата година нито са непознати, нито неочаквани. Освен че съвпадат практически напълно с непрестанните критики от страна на европейските и световни партньори на България, констатациите илюстрират тенденцията на постоянно влошаване на ситуацията с корупционните практики и все по-видимата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт за ограничаване на явлението.
През септември миналата година неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл” отчете в изследването си за възприятие на корупция, че страната е намалила драстично своя индекс с цял пункт, като така се оказа на дъното на ЕС  и по този показател. А той сочи как бизнеса възприема дадена държава и обяснява до голяма степен

последното място на България по доходи и икономически показатели сред 27-те.

The Lazarus Child video

Още тогава бяха отчетени причините за срива – непрозрачните приватизационни и концесионни сделки през последните години, проблемите при обществените поръчки, неефективната съдебна система и политическият и икономически натиск върху нея.
Сега към всичко това се прибавя навлизането на корупционни практики дори в Неправителствените организации. Според наблюденията на Центъра за изследване на демокрацията увеличените 5-кратно през последните седем години такива организации са били създадени като средство за „законно” получаване на допълнителни доходи, за уреждане на лични и политически кръгове и  за „меко приземяване” след излизането от властта. Близо 80 на сто депутати, министри и висши държавни служители

в пълен конфликт на интереси

сега участват в управителните органи на тези организации, чиито основен финансов донор вече е  държавата.
Разтърсващите данни изглежда стреснаха единствено дипломатическите представители на САЩ и Германия в София. Американската посланичка Нанси Макълдауни се възмути публично от присвояването на финансова помощ от САЩ и ЕС, от 75-те поръчкови убийства от които само 4 случая са в съда и отново поиска съдебна отговорност на съдебната власт, пълна прозрачност при обществените поръчки и чисто финансиране на политическите партии. Нейният германски колега Михаел Гайер твърдо настоя за незабавни и решителни мерки срещу корупцията, като посочи за пример двудневния процес, при който в Германия беше осъден бившия шеф на „Дойче пост” Цумвинкел.
Когато една държава е възприемана като корумпирана, това се отразява зле най-вече на хората и на бизнеса, и то мнго по-тежко от всякакви дипломатически или политически еврокритики. Просто защото инвеститорите бягат колкото е възможно по-далеч от такива страни.

Тези дни се очаква българският Конституционен съд да се произнесе по допустимостта на искането на 57 депутати от БСП и ДПС да бъде оспорен текст в приетия преди два месеца Правилник на парламента, определен от опозицията като „лустрационен”. От друга страна депутати от „Синята коалиция” подготвят проект за Закон за лустрацията, който предстои да бъде съгласуван с управляващата партия ГЕРБ.
През четиридневните празници по повод официално отбелязвания от 12 години насам Ден на независимостта на България, в медиите и край обилните есенни трапези неведнъж се говореше за „единството на нацията”. Според един несъмнен „познавач” на въпросното единство, понастоящем председател на Асоциацията на разузнавачите от резерва, ако на национално ниво бъде въведена забрана, подобна на тази в Правилника на НС, където преди 2 месеца беше гласувано, че агенти на бившите репресивни служби не могат да членуват в определени комисии и да заемат ръководни постове в парламента, „стотици хиляди семейства ще бъдат засегнати и това няма да се отрази никак добре на националното единство”.
Звучи твърде стряскащо, че 20 години след рухването на тоталитарния режим в България, една безнадеждно закъсняла лустрация все още би засегнала „стотици хиляди семейства”, но след като предупреждението идва от „разузнавач”/така навремето наричаха обикновените шпиони/, който видимо познава тези неща, то би следвало да се вземе под сериозно внимание. И да подскаже, че

решаването на въпроса с бившите ченгета е все още смислена задача.

Наистина безпрецедентния досега успех парламентарното мнозинство с гласуване да внесе лустрационни елементи в собствения си правилник стресна силно левицата и нейния доскорошен коалиционен партньор ДПС. Светкавично в битката бяха хвърлени всички аргументи и механизми, които ефикасно ликвидираха през годините почти в зародиш плахите опити за елиминиране на бившите ченгета от властта. „Няма колективна вина, депутатите трябва да имат еднакъв статут, това е отживелица, използува се двоен стандарт!” – тези аргументи предстои да анализира българския КС, сезиран за кой ли път от сегашната опозиция. Докато обществото, което според цитирани в печата данни на НЦИОМ с 66 на сто подкрепя лустрационните мерки в парламента, ще трябва отделно да прецени какво точно означават думите на известния конституционалист и депутат от „Коалиция за България” проф.Любен Корнезов, който горчиво предупреди: „Въпросът е принципен. Ако този текст остане, това означава, че ще се пренесе в цялата държава!”
По всичко личи, че малобройната, но активна десница в парламента съвместно с депутатите от управляващата партия ГЕРБ, преследва подобна цел. Един от авторите на подготвяния проектозакон, депутатът Лъчезар Тошев твърди, че документа се основава на резолюция 10/96 на Съвета на Европа, в която

лустрацията се разглежда не като санкция, не като правосъдие, а като подкрепа за дадена политика,

както и че  тя е временна мярка, която гарантира необратимостта на водената политика. Дори повече, има идея за подготвянето на антикорупционен закон с лустрационни елементи, в който в продължение на 6 години на отговорни постове да не се назначават агенти на някогашната ДС, както и перачи на пари, босове на контрабандни канали и кредитни милионери.
Докъде ще бъде позволено да стигне демонстрираният устрем на десницата за морално решаване на един от най-болезнените въпроси на прехода, скоро ще се разбере. Засега е ясно само, че от 1 септември Македония въведе лустрационни норми за агентите на бившите си комунистически служби и бързо получи овациите на Европа. Нещо, за което България все още се надява.