В навечерието на православния Великден от годината на европейските и парламентарни избори, религиозните страсти в България отстъпиха изцяло място на политическите.
Според християнското учение, на днешната Велика сряда от Страстната седмица Исус, освен че изцелява болни и слепи, отправя към учениците си важно предупреждение – да не ламтят за слава. Българите никога не са били ревностни Христови ученици, а родните им  политици най-малко, особено когато се намират в трескавото, граничещо с лудост състояние преди избори. Тогава ламтежът не само за слава, а най-вече за власт става неистов  и вечният Иуда, който на днешната Света и Велика Сряда уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника, като че прозира в думите и делата на своите съвременни следовници от българската политическа сцена.
На нея, само за броени часове,

четирима депутати от ОДС се отрекоха от своите партии и избиратели

• The Circus film

за да се присъединят към неясната нова парламентарна формация на един новопокръстен „месия”, който освен, че проповядва шумно срещу корупцията, странно защо се обяви едва ли не  и за първия български консерватор. В същото време не толкова славата, колкото тлеещата надеждица за власт, накара депутат, бивш краен националист, да прескочи в края на мандата си в застрашително намаляващата парламентарна група на сините.
Ламтежът за изборна слава, която да прерастне във власт, личи и от всеки залп в боклучената война за София между двамата основни претенденти за бъдещия премиерски пост. Вместо аромат  на цветя и тучна пролетна зеленина, във въздуха на българската столица се носи вонята на нечистотии, а в

публичното пространство продължават да прелитат словесните найлонови пликчета с отпадъци,

с които Сергей Станишев и Бойко Борисов не се уморяват да се замерят по медии и от обществени трибуни. Което дава пълно основание на двата милиона обитатели на града да определят тазгодишния си  Великден  като „боклучен”.
Всъщност повечето българи наричат и живота си „боклучен”. Неовладяема престъпност, потискаща повсеместна корупция, глождещо чувство за европейска маргиналност, пораждано от бедността и пълното пренебрежение на управляващите към основните социални нужди на хората от сигурност на старини, от нормално здравеопазване, дори от минимум детски градини за отглеждане на все по-силно оредяващото „бъдеще” на страната, пропагандна политическа и културна помия, с която безбройните вече електронни медии заливат денонощно хората и мръсотия, мръсотия, мръсотия…
Така вървят през Страстната си седмица българите. Седмицата, в която православните християни преосмислят правилния път, захранват вярата си   и в която всеки ден е Велик.

• Diminished Capacity rip

В навечерието 20 април, когато неонацистите и крайно-десните в Европа отбелязват 120-годишнината от рождението на най-големият военнопрестъпник на човечеството Адолф Хитлер, в сегашната и някогашната българска столица – София и Велико Търново се появиха скандални билбордове с неговия образ.
Въпреки странните обяснения на още по-странния новопоявил се Интернет портал за проучване на общественото мнение, поръчал въпросните билбордове, символиката е безспорна. Образът на фюрера се появи за достатъчно, макар и кратко време, на едноименните булеварди „България” в двете български столици – сегашната и историческата при това в непосредствена близост до посолството на Израел в София. Неслучайно огромните изображения бяха окачени в следобедните часове на слънчевия пролетен ден, когато улиците са препълнени от хора и показната акция по тяхното премахване, придружена с дежурните медийни вайкания, единствено умножиха ефекта от замисления ход. Доста показателно

символите на насилието и расизма „разцъфнаха” в огромен формат

• Modern Inventions download

ден преди отбелязвания в цял свят Международен ден на ромите, както и в хода на започналата вече кампания за Европейските избори.
В светкавичната анкета на споменатия вече странен интернет-портал на констатацията „Плакати на диктатори, сред които на Хитлер и Сталин разбуниха духовете днес”, 28 на сто от реагиралите смятат, че те трябвало да се свалят веднага, близо 70 на сто отговарят с „да не се правим по-католици от папата” и 4 на сто декларират, че нямали „отношение към темата”.
Всъщност най-опасната категория от споменатите анкетирани е последната, в която са хората „без отношение”. Те или никога не са чували, или не искат да си спомнят, че 65 години след като България спаси своите евреи от Холокоста, през миналия месец Върховния касационен съд потвърди присъдите пробация и парична глоба на двама „щурмоваци”, забележете от Карлово, които сложили герба и националния флаг като фон на свастиката и орела на своята страница в Интернет. Същите тези „безразлични” хора всеки ден преминават покрай

десетките вехтошари в центъра на София, които търгуват с копия на нацистки реликви от Втората световна война

или книжарските сергии с всякакъв вид мемоарна нацистка литература, вероятно с мисълта, че всичко това е напълно в реда на нещата. Въпросните забързани и невиждащи хорица не се впечатляват и от застрашително увеличаващите се „графити” с пречупени кръстове, знаци на СС и какво ли още не по стени на жилищни  и обществени сгради, паметници, в колите на градския транспорт, градинките и публично посещаваните места.
Какво чак толкова е станало, биха се запитали мнозина млади хора днес? Това е минало, история и никога няма да се повтори…
А защо други млади хора сега мислят точно обратното и дават ясно да се разбере накъде мечтаят да тръгнат, биха контрирали реалистите?
Въпроси без отговор, засега. Или с отговор, който вече малцина искат да чуят.

След приемането на Закона за избор на български представители в ЕП и  обявената от държавния глава Георги Първанов дата на вота на 7 юни, по-големите български политически партии преминаха към подреждане на кандидатските си листи.
При едно от посещенията си в София наскоро, еврокомисарката по защита на потребителите Меглена Кунева констатира с тревога, че българите едва ли разбират добре значението на ЕП  и  предупреди, че ако в него няма хора, които да представляват страната добре, „толкова по зле за нея”.  Подобни предупреждения обикновено минават безпрепятствено между ушите на партийните ръководства , които гледат на евроизборите като на „разузнаване с бой” за истинската парламентарна битка следващия месец, както и като на възможност да изпратят по неколцина свои „послушковци” и „паричковци” по-далеч от местната политическа джунгла.
Ако съдим по близо 6-процентния изборен праг в току-що приетия Закон за европейските избори, най-много свои представители  ще успеят да изпратят четирите водещи по подкрепа формации до този момент – ГЕРБ, БСП, „Атака” и ДПС. Другите вероятно ще наблюдават със завист в София излитащите за  и пристигащи от Брюксел и Страсбург аероплани, които почти седмично ще превозват насам-натам своите постоянни български 17 пасажери с евродепутатски мандат.

Защо „послушковци” и „паричковци” ?

Макар срокът за приключване подреждането на кандидатите за избора да е 25 април, по очакваните водачи на листите се вижда, че това съвсем не се доказани европеисти с международен авторитет и компетентност, а обичайните пудели от партийните манежи, които ще изпълняват точно заповедите на своите местни дресьори, при това със задължително подвити опашки. Освен това всяко избираемо място в листата по традиция се откупва или от самия кандидат, или от неговите заможни спонсори, които също искат да размахват дресьорската си  палка. Това нарушение, с купуването на мандати, впрочем, е законно, което го е превърнало и в международна практика.

И още нещо особено важно. Final Move ipod

• North Shore video

Mirror Mirror psp Jason and the Argonauts release

След като преди евровота през 2007-ма Комисията по досиетата допусна „грубата грешка” да извади картончетата от някогашната ДС на шестима кандидати за евродепутати, на 7 юни бъдещите българо-европейски законодатели ще се явят пред избирателите си с изрядно минало и чисто досие – парламентарното мнозинство гласува в Закона за отпадане на текста за задължителната проверка за принадлежност към тоталитарните служби. Очевидно имиджът на страната в лицето на нейните евродепутати в бъдеще се е оказал по-важен отколкото позора на нейното старателно посипвано с прах минало.
Така конструирана, европейската увертюра в българското изборно лято най-вероятно ще постави нов рекорд в избирателната активност. Естествено, отрицателен.

В най-тежкият инцидент със срутване на сграда в Прага от 1965 година насам загинаха и двама български граждани, работили в чешката столица като строители – гастарбайтери.
Кои са някои от истинските причини за инцидента?
Прага е пощаден от войните и природата град. Двете Световни войни не са засегнали сериозно историческите сгради на чешката столица, не успя да ги съсипе и разлялата се през лятото на 2002 година Вълтава, която покри по-ниските части на града с кални наноси. Онова, което оръжията и стихията не можаха да направят, го правят човешката лакомия и престъпност, заплатени с човешки живот.
Сградата в централна Прага, която погреба под развалините си четирима строителни гастарбайтери, двама от които българи, от 2006 година е изоставена – с течащ непрестанно покрив и разядени гредореди между трите рухнали етажа. Странните хора, които са я обитавали видимо нелегално, са гурбетчии от Източна Европа, подгонени в чужбина от нуждата да припечелят някое евро повече  и готови на всякакви лишения само за да изхранят семействата си в родината.
През 10-те години, в които живях и работих в Прага, често съм наблюдавал тези отрудени хора, които още с пристигането си в града обикновено попадат в

лапите на т.нар.”трудови посредници” голова болит секс

голова болит секс

– най-често съмнителни фирми, откровени мафиотски групи или криминално  проявени лица – за да потеглят към своята тежка гурбетчийска Голгота. Независимо дали са от периферията  на сиромашка Украйна или от изнемогващите от безработица български и румънски градчета и села, тези хора пристигат в един от най-красивите европейски градове с мечтата за регламентиран труд, за нормални условия за живот, за по-висок жизнен стандарт и заплащане. Уви, между техните надежди и реалностите, както е в повечето посткомунистически държави, все още действа вездесъщата организирана престъпност, която взема своя „посреднически” пай.
Гастарбайтерите в Чехия не са никак малко. В началото на тази година са  били регистрирани почти 300 хиляди чуждестранни работници, а работещите на черно със сигурност са двойно повече. Неотдавна радио „Дойче веле” съобщи, че през март пражката полиция е арестувала трима украинци, които наемали на работа българи и румънци и ги  третирали като роби. Хванали се на въдицата с фалшиви обяви по Интернет, наивниците попадали в капана на престъпниците, които след като прибирали документите им за самоличност, ги принуждавали да работят по 16 часа, заключвали ги в претъпкани общежития и им давали храна веднаж на ден.

Всичко това срещу сто крони или 4 евро надница.

Тези несретници почиват само в неделя следобед, когато каталясали от умора и почти гладни, гаврътват чаша водка с няколко бири и заспиват буквално на улицата. И когато дойде време да потеглят обратно към родината за да занесат припечеленото на близките, отново се изправят пред „филтъра” на мафията, която „за изпроводяк” им взема почти всичко заработено. А понякога и живота, ако не слушат.
Защо четиримата загинали гастарбайтери са се намирали в изоставената къща в Прага 1, където съседи твърдят, че от лятото там се чувал силен шум от пробивни и къртещи машини? Кой ги е наел на работа, как, при какви условия? Къде са се намирали личните им документи, които по време на инцидента не са открити у тях? Всичко това със сигурност ще бъде изяснено от пражката полиция, но онова, на което тя едва ли ще отговори, е кое продължава да прави българските „европейци” в толкова отчаяна и готова на всичко „работна ръка” 20 години след демократичния преход и след 3 години членство на страната им в ЕС?
Отговорът на този въпрос е известен. Поне за българите.

Hombre psp

Събарянето на т.нар.”паметник на незнайния турски войн” и разкритията около основаният в търговишкото село Славянци „Мюсюлмандемократичен  съюз” повишиха през седмицата градуса на „етническите” емоции в България.
Овладян ли беше в действителност поредния етнически трус в страната?
Събарянето на странния паметник, издигнат в частен  имот на двама невъзстановили турските си имена братя с българско гражданство и фамилии, предизвика въздишка на облекчение и вълна на задоволство сред целокупното българско общество. Президент, премиер, прокуратура, местни органи на властта, политически партии, в това число нахокваното напоследък от всички ДПС,  и което е особено показателно – станалите тези дни необяснимо праволинейни в позициите си електронни и печатни медии – всички вкупом се обединиха зад думите на държавния глава Първанов, че е ликвидирана една „провокация към етническия мир и конституционния закон в страната” и че „отговорът на институциите и гражданското общество е бил адекватен”. Според кметът на селото, независимо от масираното полицейско присъствие, обстановката там била спокойна, а статуквото –  възстановено.
Едва ли са уместни аналогиите от края на 80-те години на миналия век, когато тоталитарния режим в България осъществяваше своя знаменит

„Възродителен процес” в подобна приповдигната атмосфера

и със същата масирана подкрепа на общественост и медии. Във всички случаи, обаче, когато власт, опозиция,  политически елит и медии запеят дружно в хор в една демократична, европейска, но все пак балканска държава, въпросите и съмненията се пораждат сами.
Скандалният паметник в село Славяново беше разрушен съмнително бързо, по тъмно в късна доба, без да бъдат уведомени жителите на селото и най-вече петимните за подобни събития медии. Не беше спазен както законния срок за обжалване на заповедта за събаряне, така и не беше издадено задължителното нареждане за доброволно премахване на монумента. Защо? Още повече, че „войводите” от ВМРО вече бяха обявили свой митинг за „събаряне на османския паметник” само два дни по-късно…
Въпреки откровено смехотворните атрибути на учредения от братята с български имена „Мюсюлмандемократичен съюз”, като турски военни маршове и ислямски заклинания, въпросната формация не е регистрирана, за разлика от регистрираната официално от същите хора пред съда в Търговище през април организация

„Български червен полумесец” в пълно нарушение на Женевските конвенции.

И това е останало незабелязано от блюстителите на законността и реда в България?
Защо без официално становище на окръжната прокуратура, която тепърва се беше захванала да се проучва подробностите около учредяването на странната формация в Славяново и дали тя се основава на верски и етнически различия, вместо от сезирания своевременно Конституционен съд, светкавично „славяновският” мюсюлмански съюз беше  обявен като антиконституционен и заплаха за националната сигурност?
Със сигурност всички тези въпроси имат своя отговор и той тепърва ще бъде търсен. Но винаги когато след еуфорична приповдигнатост, напомпвана обикновено от политици и медии,  се горят книги и архиви, чупят се паметни плочи, къртят се монументи, рушат се неудобни за момента знаци и символи, в общественото съзнание остава нещо тъмничко и гузно.
Историята, при това най-новата, дава много подобни, все още  живи, примери. голова болит секс Clubbed move

• 4.50 from Paddington the movie

Il nano e la strega rip