Embrace of the Vampire dvdrip

Orphan hd

Месец преди началото на новата учебна година, новата министърка на образованието Йорданка Фандъкова обяви, че учебните планове по български език и литература предстои да бъдат променени, тъй като „качеството на образованието спадало, а децата масово не можели да пишат смислени повествовения”.
Какви образователни неволи ще възвести първия учебен звънец?
След като в средата на миналата година в специален свой доклад ЕК обяви българските и румънските ученици за най-неграмотните на Стария континент, в началото на годината правителството на Станишев стартира уникален проект, който може да бъде сравняван единствено с първите години след Втората световна война. Тогава по примера на съветските си учители от 20-те години на миналия век, местните комунисти започнаха интензивно да ограмотяват селското население, което според тях е тънело в „писмовна и идейна тъмнина”. Изхождайки от печалния факт, че най-малко 50 хиляди европейски граждани от България – деца и възрастни –  са напълно неграмотни и нямат завършен четвърти или осми клас, просветните власти обявиха, че с бюджет от 15 милиона лева и 500 учители, които ще се занимават с отпадналите от училищната система граждани, не само ще повдигнат образователното ниво на населението, но и ще повишат шансовете му да си намери работа по време на икономическата рецесия.
Зад думите на новата просветна министърка за спад в образователното качество и невъзможността на българските деца да пишат „смислени повествования” прозира наистина особено

срамна тенденция, която резили не само страната, но и целия ЕС.

Според изследвания и експертни оценки около 30 на сто от учениците остават неграмотни по простата причина, че напускат училище още в началните класове. Други 25 на сто от децата са на границата на грамотността по четене и писане, а половината от 15-годишните ученици не могат да достигнат минималните стандарти и на практика са функционално неграмотни. Сиреч не разбират писмен текст и не могат да попълнят елементарни документи. Нещата са стигнали и до още по-големия абсурд, при който утвърдени университети и доста факултети в СУ”Св.Климент Охридски” са принудени да въвеждат задължителни курсове и изпити по правопис и правоговор за своите първокурсници!
От друга страна за да оцелеят под ударите на демографската и икономическа криза, повечето български университети са

принудени да си затварят очите пред примитивната неграмотност

на кандидатите за следване, което вдъхнови наскоро университетски преподавател да признае в печата, че скоро българските висши училища ще „смятат за свои студенти всички живи същества, които приживе или посмъртно се сдобият с диплом за завършено висше образование” и да обобщи иронично: „Това е правилния път – всеки аеробен организъм – български студент!”
Трудно можем да не се съгласим с подобна констатация, която формално е в пълен унисон с Лисабонската стратегия на ЕС и с образователните изисквания на 21 век. И все пак в началото на започващата учебна година не е лошо да си припомним един от крилатите лозунги на социализма: „Да ограмотим народа в съкратени срокове!”. Дори повече,  може би наистина трябва да се върнем към килийното училище и дългата даскалска пръчка. Тяхната педагогическа ефективност си остава безспорна във времето.

Днешният деветосептемврийски ден, отбелязван от тоталитарната власт цели  45 години като най-големия национален празник, е интересен повод да се погледне към отминаващата 20-та година от демократичните промени в България и начинът, по който българите я отбелязват до този момент.
Дори и двойните избори през това лято не поставиха темата за 20-годишния демократичен преход на България в центъра на политическия и обществен дебат. По същия начин, по който осъждането на комунизма и несъстоялото се  вече четири петилетки разкриване на престъпленията на тоталитарния режим не попадна в дневния ред на обществото. Частичното, все още, отваряне на досиетата на агентите от тайните комунистически служби породи огромен обществен интерес, който бившия премиер на страната и лидер на БСП Станишев определи като проява на „ненормалност” на обществото, а извадената досега наяве огромна кохорта агенти и доносници, собственици и журналисти от медиите, успя за пореден път да деформира пропагандно изводите, които българите трябваше да направят още в първите години след 1989-та.
Вместо това през изминалите 9 месеца от 20-тата година на прехода, българите се нагледаха по държавната си телевизия на архивни филми за храбрите „богомилрайновски”

родни разузнавачи на западния „Тих фронт”,

за действията на Народната милиция по изграждане моралния облик на строителите  на социализма, за безкомпромисната борба на тайните служби срещу буржоазните елементи в социалистическата държава, както и на знаменитото предизборно трамвайче на БСП, управлявано мъдро от партийния лидер по завоите към софийската „Духовна семинария”.
Младите български тв зрители бяха забавлявани в гледано риалити шоу не от друг, а от веселия внук на Бай Тодор Живков, а хит на софийските кръчми през сезона се оказаха т.нар. „съветски вечери”, на които с алкохолен ентусиазъм са изпълнявани вечнозелените хитове на строителите на комунизма „Земя в илюминаторе”, „Подмосковские вечера” и, естествено, палавата песен на „Чебурашка”.
Особен „пирон” в юбилейната годишнина от демократичния преход се оказа решението на съветниците в гр.Златица да издигнат пред градската община бюст-паметник на своя съгражданин

Вълко Червенков, една от най- мракобесните фигури на българския сталинизъм,

положила основите на комунистическите концлагери в страната. Като естествено продължение на тази линия, от мазетата на НХГ бяха извадени старателно съхраняваните образци на „високото” тоталитарно изкуство между 50-те и 80-те години за да може на българската общественост отново да види образите на своите партийни вождове от миналото, лъснати пионерчета и усмихнати текезесари на полето. За да не би случайно да ги е забравило!
Е, ентусиасти организираха дискусия за безобразията от т.нар.”Възродителен процес”, но тя премина на плебейско медийно равнище. Обявено беше също, че в централна софийска градинка ще бъде изграден паметник на жертвите на комунизма по света, но веднага будни, но недоволни „творци” отбелязаха, че конкурса за монумента бил подигравка, защото се предвиждало изграждането на тоалетна в неговата основа.
Така в общи линии България отбелязва второто десетилетие от демократичния си преход до днешния знаков ден. Който със сигурност ще бъде празнуван от неподозирано много хора. Все още.

Още в началото на мандата на новото правителство, министърът без портфейл Божидар Димитров очерта начините, по които България ще ликвидира демографската криза. В представите на министъра те се свеждат до „даването на гражданство на 30 хиляди хиляди души, дори те да не живеят в България”.
Увереността и лекотата, с която министърът без портфейл реши на практика проблема с демографската криза в страната, са наистина достойни за възхищение – онова, което поражда мрачни тревоги на няколко български правителства, което кара иначе сериозни статистици, икономисти и социолози да си блъскат главите вече две десетилетия, а обикновените хора да кроят  планове за спасение от обезлюдяващата си родина, получи своя кратък и съвършено оригинален отговор. 30-те хиляди човека, които годишно се губят в разликата между новородени и починали, ще бъдат компенсирани със същия брой щастливи притежатели на български паспорт, които хем

ще „освежат генетичния фонд” на населението,

хем ще попълнят нуждите от работна ръка, вероятно в очаквания икономически подем след кризата.
Напълно оригиналната идея за внос на българи от чужбина обикновено осенява всички управляващи в началото на техния мандат. „Импортираха” ги последователно и с недвусмислени резултати правителствата на  Попов, Беров, Виденов, Костов, като синия кабинет дори създаде фонд от цял милион лева, с които трябваше да бъдат върнати 50 хиляди българи от Бесарабия! Успехът беше същия, какъвто се оказа и в прословутата миграционна стратегия на групата „Станишев и сие”, която до 2011 година предвиждаше да приласкае обратно в родината най-новата българска емиграция и студентите от престижните западни университети.  Вярно, световната икономическа криза върна у дома известен брой работещи в чужбина, но в мига, в който в Европа нещата потръгнат отново, те със сигурност ще „сублимират” отново от бедния  и корумпиран местен трудов пазар.
Вариантът на министъра без портфейл за

превръщането на азиатци, африканци и араби в български граждани,

които да запълнят трудовите празноти в стопанството, може да се сблъска и с още една трудност. Според огласените неотдавна резултати от специфично изследване, посветено на „Социалните дистанции и етническите стереотипи за малцинствата в България”, коренното местно мнозинство изпитва „значими расови и религиозни предразсъдъци към етническите малцинства в страната”, като например араби, виетнамци и китайци. Дори повече, определилите себе си в анкетата българи като „трудолюбиви, гостоприемни и добродушни” са сложили в дъното на таблицата за приемливост „негрите от САЩ и ЕС, латиноамериканците, африканците и кюрдите”.
Така освен с корупцията, престъпността и сиромашията в най-бедната европейска членка, нейните бъдещи граждани от чужбина ще трябва да се сблъскат и с все по отчетливо изразения расизъм и етническа нетолерантност на местното население. Вероятно тъкмо подобни опасения е имал г-н министъра без портфейл, за да заяви, че тези бъдещи българи „дори биха могли и да не живеят в страната”.
Това, обаче, е само една от хипотезите. Останалите са оптимистични и всеобхватни като решение. Вероятно.

Според изследване на Европейския съвет по транспортна безопасност огласено в средата на годината, България продължава да е в челните редици на страните от ЕС, в които умират най-много хора от автокатастрофи. Всеки ден по пътищата на страната трагично загиват хора, а броят на инвалидите за цял живот неудържимо расте.
Кое зарежда неуморимата българска автомобилна месомелачка?
На фона на традиционната поредица от спектакълни автомобилни катастрофи в разгара на ваканционната „миграция” към морето, новият министър на транспорта уволни шефа на дирекцията „Държавна автомобилна инспекция” за несправяне с работата и огласи поредното затягане на изискванията към шофьорските курсове и техническите прегледи на автомобилите.
Броени дни преди това находчив журналист успя да заснеме със скрита камера пазарлъка си с корумпиран автомобилен инструктор, който срещу смешна сума го снабди със свидетелство за правоуправление, превръщайки на практика новоизлюпения шофьор в жива „трафик – торпила”. Не това, второто, е останало в съзнанието на младите кандидат – шофьори, а по-скоро размера на сумата, за която в България можеш да получиш своеобразния

„лиценз за убиване” или „свидетелство за невменяемост”,

в което фактически се превръща придобитият по втория начин документ. Практиката е масова и повсеместна, което обяснява до значителна степен смъртността по пътищата в резултат на абсурдно поведение на водачите.
Ако безобразната пътна мрежа, по която българите се придвижват на четири колела из страната си, както и традиционно корумпираните контролни органи  все пак са някакво обяснение за страховитите кървави мелета по пътищата, напълно необяснимо е абсурдното отношение на местните водачи към техническото състояние на собствените им возила. До главния мозък на онези с нови автомобили, например, трудно прониква мисълта, че въпреки броените пачки, за година-две по местните разбити пътища и улици марковата четириколка може да се превърне в най-обикновен ковчег или снаряд-убиец на пътя. Подобни умонастроения имат и собствениците на евтини вносни „бижута” втора или трета ръка, за които даването на нови пари за сервиз е истински грях.

Най-любопитно, обаче, е отношението на местните шофьори към т.нар.”годишни технически прегледи”.

• Lost in Translation rip Coffee and Cigarettes dvd

То граничи с истински абсурд, достоен за изследване  и тълкуване от специалисти-психиатри. Българинът отива с автомобила си до сервиза, плаща пълната такса за прегледа, получава заверените си документи и си тръгва доволен, но без фактически преглед. Защо оторизираните за това сервизи масово допускат подобно нещо, криейки се зад мъглявата „обща отговорност” на техническите лица, е проблем на прокуратурата. Защо, обаче,  собственикът на колата, която освен него транспортира децата и близките му, дори когато си е платил не желае да научи дали поне спирачките му са изправни, е енигма, скрита все още някъде дълбоко в психиката на пост-социалистическия балкански индивид.
Впрочем въпросната „енигма” дава  и частичен отговор на констатацията на Европейския съвет по транспортна безопасност, че докато във Великобритания, Германия, Швеция и Холандия броят на загиналите по пътищата е под 50 човека на милион, в България и Румъния, той надхвърля 150 души. Както и потвърждава народната мъдрост за „невинността” на лудия, дето изял зелника…

<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:””; margin:0in; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:”Times New Roman”; mso-fareast-font-family:”Times New Roman”;} @page Section1 {size:8.5in 11.0in; margin:1.0in 1.25in 1.0in 1.25in; mso-header-margin:.5in; mso-footer-margin:.5in; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} –>

На днешния 6 май  България официално чества два празника  под знака  на „Св.Георги Победоносец” – „Денят на храбростта и българската армия” и „Денят на овчаря и пастиря.
Кое свързва тези два празника днес?
През тази година Гергьовден отбелязва кулминацията на 6-дневните почивни дни, които парламентът и правителството великодушно отпуснаха на гражданството в условията на глобална икономическа криза и в навечерието на предстоящите избори за евро и български депутати. Празникът е официален и се отбелязва двупосочно –от 1993 година заслужилите военнослужещи получават повишение и присъстват на традиционния парад, а от древни времена светията-закрилник на добитъка, получава като жертвоприношение от пастири, скотовъди и целокупния народ, по едно изпечено агне, което обикновено се консумира в обстановката на напоително фамилно веселие.
Днес военният парад в София ще бъде особено впечатляващ. Според предварителните информации над смаяните столичани ще прелети един от двата италиански транспортни аероплани „Спартан”.

Вторият е повреден

след като на два пъти при силен вятър удари крилото си при кацане. С мощен рев в синевата ще преминат и трите съветски изтребителя Миг-29, които макар и с ремонтирани двигатели не могат да участвуват в операции на НАТО, тъй като им липсва специфичната за алианса авионика, което означава, че във въздуха те ще бъдат приемани като вражески самолети. По и без това изпочупените жълти столични павета с грохот ще премине бронираната гордост на страната под формата на три танка и три бронетранспортьора, като хитът на дефилето ще бъдат подарените от американската армия три машини „Хамър”. Според изявление на началника на българския генерален щаб ген.Златан Стойков след последните репетиции на парада, „Българската армия е на световно ниво”. Като признание на този безспорен факт е и участието на военни духови оркестри  и знамена от близо 10 приятелски на страната държава.
Естествено

„Денят на овчаря и пастиря”, накога тачен особено много от бившия „ръководител на държавата и партията”

Тодор Живков и неговите съмишленици, които кинохрониката снимаше с рунтави калпаци и дудуци в уста,  ще премине доста по-скромно. Просто овцете и респективно отглеждащите ги овчари и пастири, са намалели толкова драстично, че според непрекъснато протестиращите в София животновъди съвсем скоро всички ще те ще останат само исторически спомен от някогашния пасторален бит на българина или ще емигрират през Странджа в съседна Гърция, където пашата и пазара били по-добри. Подобно на няколкото функциониращи самолета, танкове и бронирани машини във войската, сега гергьовденските агънца се внасят от чужбина и българинът се готви направи за пореден път „помен с чужда пита” на светията Победоносец. Всичко това, обаче, едва ли ще има някакво отражение върху шумните и радостни гастрономически удоволствия под маршовата музика на духовите оркестри.
Които също гостуват от чужбина.