След заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при българския президент   правителството ще представи за обсъждане пакет от антикризисни мерки. Очаква се да бъдат обсъдени  и идеите на президента Първанов, свързани с данъчната политика на страната. Какви са въпросните “идеи”?
Планираното непосредствено след изборите на 5 юли заседание на президентския Консултативен съвет по национална сигурност със сложното заглавие “Мерки за изпълнението на показателите по Механизма за сътрудничество и проверка и за подобряване усвояването на средствата от ЕС”, всъщност нямаше нищо общо с проблемите на сигурността, които въобще не бяха дискутирани на форума. Постигнатото след „остри изказвания” консенсусно становище, трябваше да бъде очаквания от Брюксел сигнал, че намеренията на премиера Бойко Борисов да минимизира щетите, нанесени от управлението на тройната коалиция и да върне страната сред нормалните членки на ЕС, се подкрепят и от президентската институция.Тази цел също беше постигната частично, тъй като в документа липсва и думичка за въпросните щети и виновниците за тях.
И самият сигнал отново се оказа неясен.

• Dead Heist release

Must Love Dogs release
Едва ли зад кризисните национални интереси в момента могат да се скрият опърлените от словесните електрически искри фигури на премиер и президент и техните екипи, които трудно се справят с трупаното след изборите през юли мълчание. Стигна се дотам, че само ден преди Консултативния съвет премиерът Борисов чистосърдечно призна, че отношенията му с президента Първанов са лоши, а рафинираният международен чиновник, бивш икономист от Световната банка и настоящ вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков спонтанно окачестви в деня на съвета данъчните предложения на икономическите експерти на президента като „малоумни”. Друг синоним на това определение е и „дъската им хлопа”.  Впрочем, подобни сравнения за експертното „усилие” на президентските съветници направиха и други трезвомислещи икономисти, които категорично отхвърлиха идеята за промени в данъчната политика в условията на криза.
Твърде много въпросителни се крият и зад забележимото отсъствие от заседанието при българския президент на две  любопитни фигури – лидерът на ДПС Ахмед Доган и съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов. Техните действия или бездействия обикновено пораждат скандали и кризи  в общественото битие, така че липсата им на „Дондуков” 2 в понеделник може да се окаже знакова.
Каква, обаче, би могла да бъде политическата тактика с „консенсуса” на президента Първанов, в случая?
Той, подобно на министър-председателят Борисов, също се стреми да намали щетите от управлението на акушираната от самия него тристранна коалиция, но със съвсем друга цел. Тази есен предстои извънреден конгрес на БСП, на който червените  със сигурност ще хвърлят поглед в несигурното си бъдеше след две години, когато изтича мандата на техния негласен, но безспорен покровител. От това какво ще бъде наследството на Първанов и кой ще стане негов приемник до голяма степен ще зависи политическата съдба на бившите комунисти. На този етап тази съдба изглежда безрадостна, но…
Времената, а и нравите на местните политици се менят бързо. Току-виж в централата на „Позитано” някой се присетил за вечната британска максима: „Ако не можеш да победиш врага си, присъедини се към него!” и –  готово! Затова определението на вицепремиера Дянков „малоумно” прозвуча доста навреме. И на място.

Аферата с отвличането на поредния български бизнесмен отново приключи успешно. Срещу повече от половин милион евро похитителите го захвърлиха на свобода в „задоволително” здравословно състояние.
Не така, обаче, стоят нещата с похитената българска демокрация.
Два месеца преди редовните парламентарни избори и в навечерието на Великден българите станаха свидетели как след като политическата върхушка в страната се хвърли да „граби като за последно”, тя безпардонно похити и тяхната „фасадна” демокрация с помощта на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Претръпналите от какви ли не грабежи през последните 20 години граждани на най-бедната европейска членка трудно асимилираха една от най-крупните съмнителни „сделки”  на сегашното правителство със замяната на сградите на  Националната агенция по приходите и ИПК” Родина” в София, печалбите от която, според предварителни оценки, възлизат на десетки милиони левове. Подобни търговски „транзакции” с публична собственост тепърва предстоят  и  те  ще бъдат също така открито  и шокиращо нагли. През последните седмици станаха известни разтърсващи данни за поредните „заменки”, както чиновниците наричат бартера с най-хубавите планински и морски места, които

попадат в ръцете на  лоялни съпартийци, влиятелни „симпатизанти”, богати спонсори и верни близки

на властимащите.
В началото на  Страстната християнска седмица, след като в Парламента депутатите дълги часове се ругаха по-зле и от каруцари в пряк ефир, най-накрая мнозинството успя да наложи приемането на псевдо  – ”мажоритарен елемент” в изборното законодателство в 31 едномандатни района, както и да зашемети десницата с приетия 8 процентов  праг за изборните коалиции. Дали този удар ще доведе до планирания служебен „нокаут” на изборите за опозицията ще зависи единствено от държавния глава Първанов, който трябва да решава дали да

върне на гражданите отмъкнатата демокрация с налагане на вето,

или да подели политическата печалба с похитителите.
В отвличането „по подразбиране” се включи и най-проблематичната, според Брюксел, власт в държавата – съдебната. Отказът й да регистрира ръководството на характерна партия от старата десница, направен не с юридически, а  с политически аргументи, подсказва колко точни са критиките на ЕС, които валят непрестанно върху европейското членство на страната.
След изборите и преди поредния, политически вече, доклад на ЕК за напредъка на България през юли,  най-вероятно похитителите ще върнат своята заложничка, 20-годишната българска демокрация  и ще я захвърлят върху жълтите павета пред новия Парламент. В какво „здравословно състояние” ще бъде тя тогава, можем само да гадаем. Със сигурност обаче то няма да е „задоволително”.

Предстоящите избори за нов софийски кмет на 15 ноември би трябвало да поразмърдат партиите в България след  изтощителния маратон на европейския и парламентарен вот през лятото.
Би трябвало, обаче…
След като трите български „посестрими” в ЕНП – ГЕРБ, СДС и ДСБ обявиха, че освен обща кандидатка за столична кметица ще подпишат и цялостно споразумение за съвместни политики в рамките на дясната фракция на Европарламента, сегашната министърка на образованието и сигурна следваща шефка на ведомството на „Московска”33 Йорданка Фандъкова отпътува спокойна за Брюксел, за да получи лично благословията на европейската десница за поста. Не че г-жа Фандъкова от ГЕРБ  има от какво да се притеснява на фона на все още растящата обществена подкрепа за нейната управляваща партия три месеца след изборите през юли, но винаги е по-добре избирателят да знае, че зад теб стои Европа, с която, както все повече български политици осъзнават, шега не бива.
И ако към края на своите първи сто дни на управлението партията на бившия столичен кмет и сегашен премиер Бойко Борисов все още продължава да консумира щастливо народната любов на българите и най-вече на техните „безпристрастни и обективни” медии, положението вляво и вдясно от ГЕРБ едва ли е толкова безметежно. Странните движения месец във въпросните зони на политическата координатна система недвусмислено говорят за

неотшумяла депресия, а при левицата дори за задълбочаваща се криза.

В условията на тежка вътрешновидова война, чиято кулминация се очаква на партийния конгрес тази неделя, столичната БСП хвърли в кметската битка своя общински съветник Георги Кадиев, който откровено призна пред съпартийците си:”Всички обстоятелства са срещу мен, моето собствено желание е да не бъда бит като магаре насред София”. Вероятността, обаче, скромната мечта на червения кандидат да се сбъдне, е пренебрежимо малка, тъй като на парламентарния вот през юли в София ГЕРБ събра много повече гласове от БСП и дясната „Синя коалиция”, взети заедно. Това че като мажоритарен кандидат Кадиев победи в 23-ти столичен район  странно артикулираният напоследък ко-лидер на въпросната „Синя коалиция” Иван Костов, е илюстрация не толкова на потенциала на червения кандидат, колкото на слабостта на сините му опоненти.
Впрочем отдавна превърналите се в политически силуети СДС и ДСБ решиха да камуфлират унижението от  споменатото решение за подкрепа на кандидат-кметицата на ГЕРБ с нищо не значещи приказки от типа на: „съвместна борба с корупцията и презастрояването” в София, „открито управление” или „реална децентрализация към реалните общини”, приказки, които трудно биха впечатлили дори и най-твърдите привърженици на десницата.
За да подсигурят

спаринг-партньори на ГЕРБ

за боксовия турнир за София на 15 ноември, приближената на британските консерватори РЗС и появилата се отново от нищото формация на някогашния кмет Стефан Софиянски ССД, с наведени глави също решиха да пожертват на тепиха свои хора, без да е ясно, обаче, дали ще поемат след мача разноските за лечение на разкървавените им носове. В мача ще участва и първият подбран по Интернет кандидат за кмет – Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива.
Едва ли предварително ясните кметски избори през ноември ще успеят да разбудят готвещата се за зимен сън българска политическа менажерия. Най-вероятно през идната пролет това ще стори кризата. И неизбежното обществено недоволство, разбира се.

След окончателната регистрация на 10 партии и 3 коалиции за депутатски места в Европейския парламент, в България започва същинската предизборна надпревара за вота на 7 юни.
Политическите централи, които ще участвуват в изборите, вече са номерирани и надеждата на много от тях, че не толкова името на партията или коалицията, а запомнящото се номерче на бюлетините ще допринесе за така мечтания успех в битката за 17-те български кресла в Европейския парламент, засега остава жива.
Едно, обаче, са очакванията на политическите сили, друго са надеждите на конкретните кандидати в листите, които до последния момент ще пресмятат, дали позицията им е избираема на фона на очакваната традиционно ниска избирателна активност. Защото ако прогнозите за 30-тина процента гласували избиратели се потвърдят, главните печеливши ще бъдат партиите с твърди електорати, като БСП, ДПС и „Атака”, а смятаната за фаворит на тези избори ГЕРБ евентуално би могла да се пребори за 5 мандата. Засега шансовете на все пак

оцелялата след тежки организационни драми  „Синя коалиция”

да вкара водачката на своята листа в европарламента са повече от съмнителни. Което означава, че ако за втори път традиционната десница не успее да произведе свой представител в най-голямата фракция на европарламента  – Европейската народна партия –  тя вече без никакви колебания ще припознае ГЕРБ за единствената реална дясна формация в България.
След огласяването на листите на партиите и коалициите, участващи в евровота, отново възниква въпроса за платените места на кандидатите. С голяма степен на сигурност може да се прогнозира, че проблема ще превърне в един от акцентите на предизборната надпревара, която ще бъде наблюдаванa особено внимателно от Брюксел.
Европейски експерти твърдят, че макар и срещано на Стария континент,

купуването на евродепатутски места не е масова практика.

За набралата солиден опит в този бизнес България съществуват няколко възможности за подобна търговия. Едната е лично или чрез подставено лице да финансираш съответната политическа сила с крупна сума и/или друг подарък, като медийно време, услуги на издателство, печатница, полезни чуждестранни и местни делови контакти, срещу избираемо място в листата. Друга възможност е влиятелен политически или финансов спонсор да се договори с партийните лидери за попадането на конкретни хора сред кандидатите. Не бива да се изключва и абсурдната практика с пазаруването на недостигащи за съответния кандидат гласове. Формално всичко това трудно се приема за нарушение на закона, тъй като е сложно доказуемо.
Естествено, в хода на започващата официална предизборна кампания, която вече се очертава като ожесточена и особено безпощадна, ще бъдат употребени огромни количества лепкава смес от изобилните в България пръст и вода, но това едва ли ще подбере успешно най-добрите кандидати за европарламента. По-скоро редица от тях ще се озоват в Брюксел и Страсбург с доста окаляно реноме, от което не печелят нито те, нито държавата.

Комисията по досиетата в България публикува част от имената на собственици на печатни медии и журналисти в тях с принадлежност към тайните служби на тоталитарната власт, което за пореден път доказа, че 20 години след промените, медийната среда в страната продължава да се намира в тежка зависимост от някогашните репресивни органи на властта.
Сред огласените 36 агенти има имена на хора, които пораждат допълнителни въпроси.
Осветяването на първата порция имена на агенти на комунистическата ДС от печатните издания  премина с обичайното безразличие от страна на медиите, задоволили се единствено мимоходом да регистрират констатациите на Комисията, с дежурните патетични „обяснения” и нервни изблици на някои от засегнатите от страниците на собствените им издания, и с експонирането на няколко любопитни фигури, чиито претенции в публицистиката са само допълнение към другите им основни занимания. Естествено се чуха и „принципни” възражения срещу подходите на Комисията, която си е позволила да освети доносниците само в 20 от близо 60-те подлежащи на законната процедура печатни издания, възражения, на които беше отговорено, че много вестници и списания не са изпълнили задължението си да изпратят списъци на своите служители, но това нямало да попречи проверката да бъде направена докрай.

Осветяване или „просветляване”?

Както обикновено, „увертюра” към обявеното за средата на седмица решение на Комисията по досиетата направи едно лице, чиито нерви видимо не бяха издържали на напрегнатото очакване и ден преди появата на името му в списъка започна по страниците на своя всекидневник да излива душата си за това, как навремето донасял даже и срещу себе си за да получи, представете си, софийско жителство. Ден след акта на „осветяването”, група други „агент-журналисти” пуснаха, отново в собствените си издания, познатата скърцаща грамофонна плоча с рефрена: „не съм донасял”, „бях подведен/а” и „защо само ние?”. А мастит коментатор дори увери заклинателно от колонката си, че винаги е принадлежал „само на журналистиката”.
Скучно, досадно и отблъскващо. И доста показателно, защото всичко това се случва в края на второто десетилетие от промените в България и тези позорни „принадлежности” не само не свършват, но както изглежда ще тровят европейското самочувствие на българина още години напред.

Академичният хор на ченгетата

Новото в първата емисия на агентурни имена от печата са фигурите на двама авторитетни историци с академични звания, които под една или друга форма са свързани с медийния занаят. Но не основно с него. На всеки от безкрайните национални празници, събитийни чествания, юбилейни годишнини, във всеки по-чувствителен скандал на тема „минало” / а напоследък те, като че следват един след друг!/ споменатите „камбани” на местната историческа наука от електронната и печатна медийна трибуна изнасят факти, правят оценки, дават насоки, громят колебаещите се, воюват с невярващите в учебникарската митология за древното минало и техният гръмовен звън е мобилизиращ марш в ушите доморасли националисти от всякакъв калибър. Те обичат да гастролират и в хора на „агентите-историци”, където музицират специалисти като държавният глава, министърът без портфейл, сегашни и доскорошни лидери на „патриотични” формации и движения, бивши и настоящи дипломати и кой ли още не. Така че сега отчасти става ясно кой е определял репертоара, на кого са раздавани партитурите и как са били разпределяни партиите в този „академичен” хор на ДС.
Отминаващата 2009-та може да бъде запомнена от европейска България  и като „година на осветените медийни ченгета”.
Наближаващите Коледни празници са повод за смирение и размисъл пред очакваното Рождество Христово. И за покаяние. За онези, които почувстват, че имат нужда от него. Останалите ще си останат същите, каквито са и сега.  В ефира и по страниците на печата.