Споровете около научната и финансова състоятелност на Българската академия на науките/БАН/ „оцветиха” отминаващата седмица с поредицата изобретателни епитети, съчинени от финансовия министър Симеон Дянков, който нарече академиците „феодални старци”, а президентът Георги Първанов обвини ковчежникът на държавата в „агресивно невежество”.

Какво всъщност се крие зад тези нападки?

Едва ли „ябълката на раздора” между правителството и БАН се корени само в смехотворните 33 милиона евро, които българската държава възнамерява да отпусне като субсидия за развитие на науката. Повод  за тежките словесни престрелки не са и 500-те хабилитирани учени над 65 години, които със сигурност ще бъдат изпратени в пенсионна забрава, макар да е напълно ясно, че добрият лекар или учен не остаряват професионално. Просто максимата „Каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари” е напълно валидна и за този пореден български „махленски” спор.
Според Закона за БАН от 1991 г., „Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание”, а министърът на финансите „осъществява контрол по начина и по реда на стопанисване и разпореждане върху предоставеното от държавата в собственост на БАН имущество”.

Приемственост в управлението?

А Българската академия на науките е  като „неприлично” богата организация в очите на днешния агресивен инвеститор. Нейното имущество е трупано през 140-годишната й история не само в резултат на щедростта на петимната за наука българска държава, но и благодарение на богатите дарения на плеяда родолюбиви българи. В резултат на всичко това академията притежава безценни терени и немалко сгради, не само в пъпа на София, но и край най-апетитните за бизнес-строежи райони  на столицата по протежение на „Цариградско шосе” между неговия 4-ти и 8-ми километър. Това е зоната, в която през последните 10 години се наливат гигантски инвестиции за строителство на всевъзможни административни и бизнес сгради, молове и хипермаркети. Това е мястото, където след кризата предстои да започне строежа на  новата сграда на Министерския съвет, която ще бъде обградена с три хотела, банки, офиси, дори и театър! Процедурата, стартирана от братята Сергей и арх.Георгий Станишеви прерасна в концепцията на новият финансов министър Дянков за „децентрализация” на министерствата далеч от центъра, дори в провинцията.

Професорска разсеяност

Така шансовете БАН да съхрани собствеността си стават нищожни. През лятото в интервю акад. Никола Съботинов, председател на академията, допусна възможността да бъдат продадени  ненужни имоти, като със спечелените средства щели да се оборудват научни институти на съвременно равнище. Това са илюзии на хора, за чиято научна мисловна нагласа са напълно непонятни целите, методите и вълчия апетит на бизнеса. Както, вероятно, и здравите връзки на този „бизнес” с управляващи, депутати, общинари, юристи и всички онези, които съставляват събирателното понятие „високите етажи на властта” от една страна и от друга, с фигурите от сенчестата „делова” страна, известна като „мафия”.
Поради това претенциите за наука, ефективност, усъвършенстване и тям подобни най-вероятно са част от приспивната песничка на инвеститорите за академичната общност. А когато тази общност се събуди, най вероятно нейните членове ще се окажат на улицата. Или в чужбина, където всъщност те отдавна мечтаят да работят и творят наука.

Организираната от БТА  пета световна среща на българските медии, преминала  в София, Бургас и Варна с участието на, според организаторите, близо 200 български журналисти от 25 страни, отново предизвика недоумения.
Още при откриването на срещата в София, държавният глава Георги Първанов формулира задачите пред участниците във форума. Тези „задачи”, цитирани от БТА, вероятно са предизвикали ако не ледени тръпки, поне сериозно недоумение сред повечето участници, тъй като зад тях прозират практиките на едно минало, което мнозина смятат вече за забравено. Срещата, според българският президент, трябвало да проследи „пулса на българското мислене, на визията на българите по света, да представя по-автентично онова, което се случва в България, доколкото образът на страната бил изкривен по силата на различни обстоятелства”.
Известно е, че проследяването на „пулса на мисленето” и т.нар.”визия” на емигрантите, а сега само „сънародници по света”, навремето беше основна задача на почти реабилитираната днес в България  комунистическа ДС, а хората, които практикуваха тези занимания –

агенти, доносници и шпиони

– гордо наричаха себе си разузнавачи. Сега тази характерна дейност на някогашните тайни служби, се поставя като официална задача  в работата на сериозен журналистически форум, който се титулова като „световна среща”,  и е организиран в демократична европейска държава в началото на 21 век! Всичко това щеше да звучи абсурдно, ако не се потвърждаваше и от най-важната поставена от президента  цел  – „да представя по-автентично онова, което се случва в България”, тъй като образът на страната бил „изкривен по силата на различни обстоятелства”.
Пулсът на мисленето на почти двумилионната вече българска общност в чужбина основателно е грижа на сегашното управление. Икономическата криза, пълният политически и социален безпорядък в предизборната държава, тежката корупция и престъпност, които помпат недоволството сред родители и близки на въпросните сънародници в страната, представляват потенциално взривоопасна смес, която може да помете набързо управлението. От друга страна

визията на българите по света е важна, Monsters vs Aliens video Meet the Spartans the movie Electric Dreams trailer

Ali G: Bling Bling movie download

защото те вече са в състояние да формират активни нагласи не само сред елитите в държавите, в които работят и живеят, но чрез съвременните комуникации и в собствената си родина.
Колкото до „изкривения образ на страната”, той едва ли е  грях на действащите в чужбина български медии, а най-малко на големите световни осведомителни средства, които неведнъж са били обвинявани от сегашния президент във водене на „антибългарска кампания”. Нито скъпо платените ПР- гримове на официозните медии, нито курортните флиртове с българските журналисти в чужбина, нито вкарването в играта на пошлата, като правило, местна туристическа реклама, могат да коригират сегашния образ на най-сиромашката държава в ЕС.
Това, както показва световната и европейска практика, е възможно само след сериозна, политическа, икономическа и държавническа терапия, която да ликвидира причините за изкривяването, а не да го посипва с медийна пудра и петмез.

За първи път в своята история двумилионна София ще бъде пресечена от линия на метрото, която ще минава под центъра на града. Властите очакват, че подземния превоз ще поеме около 5 на сто от трафика на задръстения град и с него ще пътуват 65 хиляди столичани.
Само 130 години след обявяването на София за българска столица, през деветия месец на деветата година от 21 век, двумилионният вече град ще се сдобие със своята първа линия на подземната железница, която минава през центъра и свързва /засега!/ два от неговите знакови нови жилищни квартали „Младост” и „Обеля”.
Събитието ще е второ за годината, след като през май тогавашния кмет и сегашен премиер Бойко Борисов откри с духова музика, народни хора и в присъствието на държавния глава източното разширение на линията и този факт придаде карати в кампанията на ГЕРБ на парламентарния вот на 5 юли.
Появата на цялостен лъч на метрото в София наистина е събитие. Не защото то все пак се случва век и половина след изграждането на лондонския „ъндърграунд” или 113 години след появата в Будапеща на първия европейски метрополитен. Нито защото злополучното строителство е започнало в началото на 70-те години на миналия век за да завърши частично 34 години по-късно, преминавайки през всякакви препятствия и мъки. Събитието е в простичкия факт, че за  разлика от започнатите през същия период автомагистрали, които трябваше да покрият 450-те километра от единия до другия край на страната и които още не са довършени, столичната подземна железница успя да пропълзи под финансовите, корупционни, организационни и скудоумно-мисловни препятствия, създавани от  няколко правителства с техните политици и общинари, и най-сетне да даде транспортна глътка въздух за жителите на най-населения и неуреден български град.
Тепърва, обаче, ще се изчислява цената на новата придобивка.

Преди още да са започнали да преминават редовно центъра, подземните влакове удариха тревога за по-старите сгради на повърхността. Вибрациите, предизвиквани от закупените преди 30 години и архаични вече украински мотриси и вагони, напукаха стените на някои паянтови, но архитектурно ценни сгради, като, например Военния клуб. Какво ще се случва при редовния трафик – един Господ знае! Дори повече – специалисти очакват, че подземните влакове ще разрушат окончателно

една от старателно охраняваните „светини” на българо-съветската дружба – паметника на Съветската армия,

който се възвисява практически върху най-голямата централна метростанция в София и чийто демонтаж е вероятно да се наложи от чиста безопасност.
Засега живеещите покрай надземното трасе на метрото в столичния квартал „Младост” вероятно спят с тапи в ушите поради гръмовния шум от минаващите композиции, въпреки пластмасовия защитен тунел – нормативните 50 децибела едва ли са спазени независимо от твърденията на строители и технически експерти. Освен това отсъствието на използуваната в цяла Европа интегрирана транспортна система, която осигурява връзките на всички видове обществени возила, е възможно да превърне метрото в доста луксозен превоз, доколкото то продава специални собствени билети.
Но…алтернативата е: „А нищо?”. Така че пред задръстванията, претъпканите трамваи и автобуси и безумните софийски „маршрутки”, метрото наистина е събитие. При това – полезно и европейски окуражаващо.

В разгара на курортния сезон във Варна започна подписка за забрана на излъчваните по БНТ новини на турски език след като на първото заседание на новоизбрания български парламент, крайно националистическата партия „Атака” отново поиска промяна в Закона за радиото и телевизията в тази насока.
Ето и  някои парадокси  около искането.

От времената на така наречения от комунистическата пропаганда „Възродителен процес”, проблемите около етническите турци  в България винаги са предизвиквали странни и противоречиви емоции. Всенародната подкрепа, демонстрирана на действително многохилядните митинги по време на един от най-срамните епизоди на тоталитарната диктатура по смяната на имената и прогонването на българските турци от страната,  за броени дни след 10 ноември 1989 година се трансформира в обич и съчувствие към всички новопокръстени Иван, Асен, Христо, Ася, Светла и Фиданка, които сгрявани от топлия чай и храна на същите, но вече състрадателни етнически българи, протестираха пред парламента през зимата на 1990-та за връщане на турските си имена.
Точно 20 години след безобразните събития, движени основно от органите на тоталитарната ДС,

репресираните тогава турци сега се чудят как да си отговорят на някои парадоксални въпроси.

Като, например, защо в ръководството на  тяхното единствено политическо представителство днес продължава да е пълно с агенти на същите тези бивши тайни служби, както и защо до 1989г. техните комунистически душмани от ЦК на БКП им издаваха всекидневника „Йени ъшък” – „Нова светлина”, на турски език и никой тогава не смееше да се гневи, а сега, в етнически толерантната, европейска България, се събират подписки срещу 10-минутните новини на турски език по БНТ и вече почти официално започва да се говори за обявяването на „Ден за геноцид на българите”?

Наблюдават се и други странни неща.

Десет минутните телевизионни новини на турски, излъчвани в негледано време по държавната телевизия, нервират същите онези кръгове, които нехаят срещу мощните турски радиостанции и сателитни тв-програми с великолепна чуваемост и гледаемост върху цялата югоизточна територия на страната. Въпросът кое е по-добре да слушат българските етнически турци  – новини от България  или единствено вестите от южната съседка –  видимо отстъпва място на горещите емоции около конституционното върховенство на българския език. Върховенство, стигнало дотам, че слушана частна радиостанция тези дни едва се размина с тежка глоба заради 10-секунден рекламен клип на английски на поп-певицата Мадона, или с прогонването от българския радиоефир на световен информационен лидер, който има „наглостта” да излъчва на езика на Шекспир.
През последните месеци  по-голямата част от българското женско население изчезва за определени часове от живота на семействата си и страната, за да гледа по националните частни телевизии популярен турски сапунен сериал. Дори беше предложено по време на епизодите паралелно да бъдат излъчвани полезни информации, като предупреждения срещу телефонни измамници и гледачки, които могат да стигнат до въпросната огромна аудитория единствено по този начин. Идеята е добра и би получила напълно завършен български  вид, ако бъде оформена в рубрика с небългарското заглавие „Хабер будали” или и „Хабер ахмаци”. Което е едно и също.

Окончателното решение на политическата партия  ГЕРБ да състави правителство на малцинството и да се обвърже с партньорите си вдясно единствено с „паметна записка”, породи спорове  – мнозина все още недоумяват защо дясната „Синя коалиция” не можа да спечели симпатиите на бъдещия министър председател.
С приемането на мандат за съставяне на новото българско правителство, Бойко Борисов сам нарами кръста на управлението за  да потегли към Голготата на изпълнителната власт в България. Кабинетът му ще бъде правителство на малцинството с недостигащите за обратното 5 депутатски места, а в парламента неговата партия ГЕРБ ще разчита на подкрепата на „Синята коалиция”, РЗС и Атака, обвързани политически с неангажиращ документ, който според съпредседателя на традиционните десни Иван Костов не може да гарантира в бъдеще „доверие в аванс”.
Отношенията между двете безспорно доминиращи личности в създалата се ситуация,

Борисов и Костов, имат дълга и не особено лицеприятна история.

Още в годините, когато новият български премиер беше главен секретар на МВР, лидерът на Демократите за силна България не пропускаше да го халоса публично с определения като „мутра, ченге, бандит, мафиот”, а в даден момент дори го нарече „човекът от подземието”, сиреч от тъмния престъпен свят. Каратистът Борисов тогава не му остана длъжен и му лепна прякора „Гаргамел”, неуморният анимационен кино –  злодей, побеждаван постоянно от остроумните смърфове.
С нарастване влиянието на ГЕРБ и приближаването на изборното лято „сините” и „герберите” започнаха да се опитват да говорят политически, а отрезвяващите резултати от евроизборите превърнаха медийния диалог между двете формации почти в дипломатически. Неубедителните 15 сини депутати срещу 116-те избраници от генералската партия като резултат от  парламентарния вот, като че отново извадиха лидерите на дясната коалиция от равновесие – в понеделник по телевизията Мартин Димитров изрази надежда, че

„Борисов ще ни подаде ръка” и веднага след това декларира, че сините „няма да извиват ръцете” на новите властници,

а Иван Костов хем обясняваше, че коалицията ще подкрепи кабинет на малцинството, хем добавяше, че подобно правителство ще е крехко и хлабаво. От своя страна лидерът на ГЕРБ  Борисов убеждаваше неотклонно, че няма за цел да изкара целия управленски мандат с допълнението, че ако трябва да търси коалиции, които „да го спасяват една или две години повече – това е абсурд”!
Въпреки обясненото във физиката отблъскване на еднаквите полюси на два магнита, а Борисов и Костов са тъкмо такива политически магнити, изборите иронично ги поставиха един до друг в ЕНП и в новия български парламент. При тях „смяна” на полюсите в характера трудно може да се очаква, но мнозинството българи на 5 юли постави кръста на управлението върху единия и очакват другия ако не да помогне,  поне да не хвърля камъни по него по стар местен обичай. Най-малкото защото властовата въртележка се върти, а лошото име и безотговорното поведение остават в историческата памет.
Не само на хората, но и на държавата.