<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:””; margin:0in; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:”Times New Roman”; mso-fareast-font-family:”Times New Roman”;} @page Section1 {size:8.5in 11.0in; margin:1.0in 1.25in 1.0in 1.25in; mso-header-margin:.5in; mso-footer-margin:.5in; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} –>

Не са много българите, които знаят, че по силата на членството си в  ЕС, от догодина страната им трябва да предоставя 0.17 на сто от брутния си национален доход/БНД/ като официална помощ в рамките на международното сътрудничество за развитие, а към 2015 година тези средства трябва да нараснат на 0.33 на сто.
Ще може ли най-бедната членка на ЕС от получателка на помощи да се превърне в донор?
С подписването на Договора за присъединяване към ЕС през април 2005 година България освен куп ангажименти по хармонизиране на националните си норми и практики, пое и задължението да координира външната си политика с останалите членки на съюза, в това число и да участвува в международното сътрудничество за развитие. Това означава, че страната, която успя, макар и трудно, да се изправи на крака през последните 15 години до голяма степен благодарение на международната донорска общност, вече предстои да застане от другата страна на просешката паничка – вместо да получава помощи, самата тя да предоставя такива на още по-бедните страни. От догодина правителството ще трябва да отделя по 0.17 на сто от БНД за помощи за развитие, а след още 5 години сумите вече ще представляват 0.33 на сто от националния доход на страната.
На организираната в София от Дипломатическия институт при министъра на външните работи кръгла маса по проект, свързан с българската политика за развитие, нейната прозрачност при създаването на нормативна уредба и програмна рамка, и финансиран от Оперативната програма „Административен капацитет” на ЕС, съфинансирана от съюза чрез Европейския социален фонд, стана ясно, че

отпускането на помощи за развитие от нов  и беден донор като България, е труден процес.

Изграждането на т.нар. капацитет за заделяне и предоставяне на тези средства, формулирането на ясна концепция не само как, а и за какво ще бъдат давани те, се оказаха труден, но и отговорен елемент от „ангажимента на цивилизованите страни към човечеството”, както се изрази на дискусията Ричард Левартовски от генералната дирекция „Хуманитарна помощ” на ЕК.
Възниква въпросът как на най-бедните и недоволни европейски граждани, да бъде представена бъдещата роля на България като държава донор така, че този ангажимент да не провокира въпроси от сорта на „защо трябва да изразходваме средства за други страни тогава, когато самите ние имаме нужда от тях” и „защо да спазваме правила по отношение на донорството, които някои от по-големите донори не спазваха, когато ни оказваха помощ в прехода към политически плурализъм и пазарно стопанство”, а по-скоро да предложи отговори?

Задачата става особено сложна

в условията на задълбочаваща се рецесия в страната, на глобална икономическа криза и покрай неизбежните трудности при идването на власт на едно ново управление, заварило планини от проблеми и нуждаещо се от време да заработи пълноценно, ако успее да стори това. Медиите, които би следвало да превърнат досегашната удобна „заучена безпомощност” на българите при получаването на помощи в активна позиция на граждани от европейска страна-донор, са също в криза на собствената си идентичност и липса на отговорност по отношение на своите публични функции.
Така парадоксите в близо тригодишното европейско битие на България се увеличават с още един – предстоящите донорски ангажименти на страната. Дали и как тя ще започне да се справя с тях, предстои да се разбере. На този етап е ясно единствено, че времето за „трансформация” в мисленето е съвършено кратко. До 1 май догодина.

41-вото обикновено Народно събрание започна своя мандат бурно, с лошо наследство, в икономическа рецесия и при нервни обществени очаквания на българите.
Ще успее ли да се справи с всички тези предизвикателства новото парламентарно мнозинство?
Никой не запомни последното заседание на почти забравения вече 40-ти български парламент, отишъл в небитието преди по-малко от месец, но първото заседание на 41-то НС със сигурност ще се запомни с острите и непримирими встъпителни слова на представителите на различните парламентарни групи. Докато неколцината „романтици” останали в залата до края през юни обсъждаха с горчивина градушката от вестникарски заглавия, като „ Парламент на сделките и корупцията”, „Виенско колело за въртене на депутати, приели куп негодни закончета”, „Клуб на 19-те ченгета”, „Пансион на педофила”  и други подобни, във вторник, в препълненият с „пресните” депутати и гости  нов парламент прехвърчаха мълниите  на недоволството от цялата българска политическа и икономическа система и на нуждата от бързи и радикални промени.

На първото си заседание след изборите,

новите 240 български депутати с клетвата си по същество поеха „наследството” на Тристранната коалиция. The Journeyman movie full buy I Am David The Transformers: The Movie full movie

116-те избраници от ГЕРБ ентусиазирано обещаха да бъдат дисциплинирани, да не гласуват с чужди карти, да коват качествени закони  и да не забравят за какво са избрани, както предварително им разпореди бъдещия премиер Бойко Борисов без да се смущава от леко притеснителния факт, че само един депутат от неговата парламентарна група има опит от предишния парламент, а останалите трябва да се учат бързо, при това в обкръжението на опасно опитните 15 играчи на „Синята коалиция”, на самочувствените 10 ентусиасти от РЗС и непредсказуемите 21 щурмоваци на „Атака”. В този смисъл молитвата „Господи, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя” може да се окаже особено уместна за генералските хора.

Един от жалките парадокси  на 41-вия парламент е новата опозиция

.

Жалки, защото сред 40-те депутати от БСП са всички бивши червени министри от кабинета „Станишев”, повечето от които вместо от подсъдимата скамейка, през следващите 4 години  се готвят да опонират от парламентарната трибуна, а 38-те депутати от групата на „Повелителят на фирмите”, както някои нарекоха вече ДПС, ще продължават да  размахват заплахата за етническия мир винаги, когато се усетят политически натясно. Макар и недоволни засега един от друг, старите коалиционни другари отново предстои да се сдушат в името на бизнеса и корпоративната далавера –просто е  въпрос на малко време.
Най-опасни за поредното Народно събрание са нервните обществени очаквания към него. Бедност, стопански хаос, икономическа рецесия в условията на глобална криза, пословична корупция, тежка криминална престъпност, липса на осезаема държавна власт и компрометиране на европейското членство – това са реалностите, по които избирателите очакват не за месеци, а за седмици промени.
Как ли? Отговорите са 240 на брой. Колкото са новите български депутати.

Успоредно със спешните действия по съставяне на следващото правителство на България, победителката в неделните избори, партия ГЕРБ, започва и консултации по конституирането на новото парламентарно мнозинство.
Тези стъпки на новите управляващи започнаха да привличат рояците мераклии за парченцата от баницата на властта.
Още в изборната нощ, когато победителят в изборите за 41-вия български парламент беше вече известен, на традиционните си пресконференции лидерите  на повечето загубили политически формации подеха традиционно-баналния ритуал по „омайване” на новите властници.
Получилите по-малко от 7 процентова подкрепа лидери на десницата след като се „застраховаха” с условието, че няма да водят никакви пазарлъци за участие в кабинета и предупредиха за нуждата от силна политическа воля и много решителност на следващото управление, подхвърлиха, просто така,  че „тежките задачи изискват компетентност и сигурна експертиза”, каквито ги има в тяхната коалиция и че с това „могат да бъдат полезни”. Дори повече, традиционната десница, по думите на лидера на СДС Мартин Димитров, определи себе си като

„златния ключ” на бъдещото управление,

• Headspace hd

което макар и с 20-тина депутати, щяло да държи мнозинството в НС.
Знаменателни бяха и думите на артикулирания лидер на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев, който от „висотата” на постигнатите от неговата партия мъничко над бариерните 4 процента, обеща да не „изнудва никого за места в бъдещото правителство”, да подкрепи ГЕРБ и при нужда, забележете,  да „подсили отделни министерства” с професионалисти от своята формация.
Дори еднозначно недолюбваната в местната и европейска политическа среда „Атака” чрез своя лидер обяви, че ако получи покана за разговор в управлението, а такава все още нямало, като „европейски политик” той би преговарял, но не на всяка цена и само при условие, че „българския национален интерес е защитен”.
Всички тези

трели на властовия копнеж

трябваше да бъдат чути от ГЕРБ на съответното партийно-лидерско равнище, макар че на по-ниските нива офертите вече се хвърлят директно и съвсем откровено. В интервю по държавната телевизия номинираният за нов министър на финансите експерт от Световната банка Симеон Дянков даде да се разбере, че хора от икономическото ведомство вече са го информирали за продължаващи далавери на досегашното правителство. Подобни водопади от „добронамерена” и „безкористна”  информация отдавна се изливат към екипа на Бойко Борисов от вътрешното, външното, военното министерство, постилат  се шарени килимчета към победителите не само от държавните ведомства и организации, но и от средите на бизнеса, на „постоянното присъствие” в политиката на будната интелигенция и, което е особено симптоматично, от страна на всякакви медии, национални и частни, в миналото „прегрешавали” по една или друга причина, в отношението си към бъдещия премиер и неговата партия.
Така само броени часове след изборната си победа, политическата гемия на ГЕРБ навлезе между страховитите скали на българските Сцила и Харибда, опасните сирени, които с песните си завличат моряците на дъното, вече надуват бузи. Единствено от твърдостта  на генерала-Одисей  и неговия екипаж ще зависи дали първото „митично”  изпитание на новата власт ще бъде преодоляно успешно и  корабът ще навлезе за плаване в бурното открито море на икономическата рецесия и световната финансова криза
Екипаж, който поема тежки ангажименти в трудни времена пред силно недоволните и бедни свои сънародници. И отговорни задължения пред своите партньори в Европа и демократичния свят, естествено.

Изборите за 41-то Народно събрание вече са история. Резултатите от тях обаче предстои да се материализират в нова конфигурация на политическите сили в парламента, която да излъчи следващото правителство на България.

Тежкият „двустепенен” изборен маратон през това лято финишира с парламентарния вот и българите биха могли да кажат най-сетне: „Достатъчно, изпитанието завърши!”. Едва ли обаче от малката балканска държава ще се чуе въздишка на обществено облекчение, защото трудното тепърва предстои. Безспорният победител ГЕРБ, който в изборната нощ чу очакваното „Кралят е мъртъв, да живее кралят!”, предстои не само да влезе в управлението с летящ старт и да се учи на него в движение поради кризисната икономическа обстановка, налагана от рецесията в страната и глобалната икономическа криза, но и да възстанови поне частично доверието на европейските партньори към все още най-бедната и корумпирана членка на ЕС.

Главоломната загуба на БСП, която оглавяваше досегашната управляващата тристранна коалиция, предизвика толкова силен шок сред бившите комунисти, че в изборната нощ те най-сетне признаха, макар и със скърцане на зъби, че основна роля в техния, а и на другия партньор от „тристранката” провал в крайна сметка изиграха непремерените и недопустими от европейска гледна точка изказвания на лидера на ДПС Ахмед Доган в хода на предизборната кампания. Така освен всичките провали на досегашното управление, то трябваше да понесе и последствията на „приятелския огън”, който умишлено или не изпрати едните в опозиция, а другите – зад оградата на българския парламент.

Тревожен, естествено, е и стабилният изборен резултат на крайните националисти от „Атака”, чиито като цяло ксенофобски тези и лозунги все по-често се репродуцират буквално и от други политически формации, като например фамозната РЗС, чийто тон по отношение на турското малцинство в страната е в пълна хармония с политическите тромпети на „Атака”. Напук на социологическите прогнози, изборите изненадващо поразчистиха политическия „калабалък” в България, макар и да оставиха след себе си доста горчив вкус в устата на избирателите и европейските партньори на страната.

Всъщност едва ли можеше да се очаква и нещо по-различно, след като българите в продължение на месеци наблюдаваха с омерзение жалките политически „маймунджулъци” в предишния парламент и около изборите – поява и сублимиране на странни депутатски групи, възникване на партии „мюрета” /изкуствени патици/ като неясни политически субекти с още по-неясни задачи, поставени им от заможни кукловоди в сянка, опити за проникване на откровени престъпници в законодателната власт пряко от подсъдимата скамейка, наивно глуповата партийна пропаганда и… вездесъщият ваксаджийски пропаганден метод за очерняне на политическия не опонент, а противник, враг.

Тазгодишните избори за първи път така ярко бяха оцветени от наченки на истински етнически екстремизъм, при който разтърсващите предизборни „изповеди” на известен партиен лидер за представите му, свързани с механизмите на властта и корупцията, радикализираха както неговите избиратели, така и отколешните му яростни противници сред националистическите кръгове, а и вече не само тях. Което принуди час по час президента и досегашния премиер с вопли да призовават по медиите към етническа толерантност и спокойствие.

Оказа се, че купуването на гласове и другите „хитринки” за осигуряване на т.нар. ”контролиран вот” на избирателите могат спокойно да наредят България високо в европейската класация за рекордите на Гинес. Най-тъжното е, че българинът е докаран дотам в своята сиромашия, че е готов да продаде гражданската си съвест за дребна сума, замразено пиле или платена сметка за вода или ток. Подобно на наркоманите, които гласуват контролирано за безплатна доза-две наркотик, много групи местни избиратели демонстрираха готовност да продадат всичко единствено за своето физическо оцеляване и евентуално работно място. Изборният туризъм, характерен единствено за България, и този път постигна завидни висоти.

Така или иначе задушена от икономическата рецесия и многобройните „батаци” в държавата, еуфорията на победителите във вота ще премине обидно бързо, за да отстъпи място на тъжните реалности в малката балканска държавица. От това как ще подходят към тях новите управляващи зависи не толкова представянето им във властта, а връщането на доверието и нормалността сред българското население. Задача сложна, тежка и много деликатна. Казано иначе – радост в мъка, мъка в радостта.

Juno psp

Над заключителните словесни „престрелки” между представителите на политическите сили в навечерието на парламентарния вот на 5 юли, през седмицата прогърмяха  и докладите на Световната банка  и на неправителствената организация „Фридъм хаус”.
Доловиха ли политици и избиратели същината на нелицеприятните оценки в двата доклада?
Две десетилетия след т.нар.”демократичен преход” и над две години след влизането на страната в ЕС  да разбереш, че „държавното управление на България е сред най-слабите в Европа”, както констатира Световната банка, и че „демокрацията в страната все още не е установена необратимо  и не е достатъчно жизнена”, както заключава базираната в САЩ неправителствена организация „Фридъм хаус”, е повече от оценка. Това е диагноза за хронично болната политическа система в най-бедната и проблемна европейска държава, която е на прага на избора на своя 41 парламент и съставянето на нов кабинет.

Това е изолираният бацил на „свинския грип” в българската демокрация.

Известно е, че демокрацията не е само въпрос на произвеждане на избори. Тя преди всичко е житейска позиция, което предполага, че държавата може да бъде демократична единствено там, където са демократични и гражданите в своето обикновено всекидневие. Двадесет години преход от тоталитарната власт към демокрация се оказаха недостатъчни за възстановяване доверието на българите в демокрацията, а „завръщането им в политиката, според „Фридъм хаус” си остава толкова „сериозен проблем”, колкото  и неработещата съдебна система, както и изгубената битка срещу корупцията. Почти същите политически партийни мастодонти, водени от неизменните си лидери вече четири петилетки напират неудържимо към властта  и я практикуват по начин, който принуждава Световната банка да констатира, че „качеството на държавното управление в България изостава значително от това в другите членки от Източна Европа” и да оцени, подобно на последните доклади на ЕК, като „най-ниско върховенството на закона и контрола върху корупцията в страната”. Дори повече, сочената като нарицателен балкански пример за извеждането на корупцията в ранг на държавна политика Черна гора, вече се нарежда пред страната на мутрите, обръчите от фирми и модела „батко на братко”!
Най-голямата опасност за една демокрация е

поляризацията на безмерно богати и отчайващо бедни хора. Street Fighter IV move

Оттук и констатацията, че демокрацията е несъвместима с нищетата. Според данни на Евростат от края на юни БВП на глава от населението в България по покупателна способност е с 60 на сто по-нисък от средното ниво за ЕС, а със своите 40 на сто от средната покупателна способност, страната здраво удря дъното на Общността. И съответно попада в затворения кръг: бедност, водеща до ендемечна корупция и слаби институции, които от своя страна са причина за ниската производителност и икономическа ефективност. Получава се своеобразна перифраза на марксовата формула: „бедност + корупция= бедност-прим”.
И още нещо – в навечерието на решителния парламентарен вот се предполага, че едно демократично мнозинство трябва да бъде добре информирано мнозинство. Как, обаче, това да се случи, след констатацията в доклада на „Фриидъм хаус”, че „медиите в България не са напълно независими от прякото въздействие на икономически и политически интерес”, както и че често „органите на реда се намесват в тяхната независимост”?
Просто няма как. И това, вероятно, предстои ясно да проличи на предстоящите избори.Gangland movie The Soloist dvd

• Saturday Night Live: The Best of Adam Sandler divx

• Shogun Assassin